№ 11347
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110169438 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответниците – М. Т. Т., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя
задължено лице за стойността на доставяната топлинна енергия са неговите наследници.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество, поради което претендира сумата от 2693,41
лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г.
до м. 04.2020 г. в имот с абонатен номер 252983, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 518,57 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019
г. – 08.11.2021 г., сумата от 31,92 лв., такса за дялово разпределение за периода м. 10.2018 г.
1
– м. 04.2020 г., както и сумата от 6,69 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 01.12.2018 г. – 08.11.2021 г., дължими от ответниците разделно
при равни дялове от по ½ част (съобразно молба-уточнение от 23.02.2022 г.).
Ответниците Т. М. Т. и Т. Т. Р. признават исковете, като поддържат, че са платили
търсените суми в хода на процеса.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По исковете с правно
основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена
топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и
получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
С оглед становището на ответниците, които в отговора на исковата молба признават
претендираните от тях парични задължения, като единствено навеждат възражение за
погасяването им чрез плащане в хода на процеса, по делото са обявени за безспорни всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право – че ответниците са
съсобственици при равни квоти (видно и от представеното удостоверение за наследници) на
процесния топлоснабден имот, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. ...., с
партида с абонатен номер при ищеца 252983; както и че за процесния период от м. 05.2018 г.
до м. 04.2020 г. в същия е потребена топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност, както и е дължима цена за извършено дялово разпределение за периода м. 10.2018
г. – м. 04.2020 г. на претендираната от ищеца стойност. По делото са представени заявление
от ответника Т. М. Т. и фискален бон към него от 05.05.2022 г., от които е видно, че
последният е платил на каса на ищцовото дружество дължимата от него половина от
главницата за топлинна енергия за процесния период в размер на 1346,71 лв. и от таксата за
дялово разпределение в размер на 15,96 лв. (общо 1362,67 лв.), дължимите от него лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 259,29 лв. и върху таксата за
дялово разпределение в размер на 3,34 лв. (общо 262,63 лв.), както и съдебни разноски в
размер на 231,36 лв. Предвид установеното погасяване от ответника Т. М. Т. на
2
претендираните от него задължения в хода на процеса, предявените срещу този ответник
искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на втория ответник Т. Т. Р. липсват доказателства за извършено
плащане на дължимите от него суми, като ищецът заявява, че плащане от това лице не е
постъпило. Ето защо, при липса на проведено доказване на твърденията за погасяване на
дълга в хода на процеса, исковете срещу това лице са основателни и следва да бъдат
уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника Р. следва да бъдат присъдени
половината от направените от ищеца разноски в производството (другата половина вече е
платена от ответника Т.) – сумата от общо 256,36 лв., платени държавна такса (203,86 лв.),
такса за съдебно удостоверение (2,50 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТТ.” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. ........... срещу Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Света
Троица“, бл. 334, вх. Б, ет. 8, ап. 47, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1346,71 лв., представляваща ½ част от
стойността на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в
имот с абонатен номер 252983, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. ...., за
сумата от 259,29 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2019 г. – 08.11.2021 г., за сумата от 15,96 лв., представляваща ½ част от такса
за дялово разпределение за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., както и за сумата от 3,34
лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. –
08.11.2021 г.
ОСЪЖДА Т. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., да заплати на „ТТ.” ЕАД, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: гр. ........... по искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 1346,70 лв., представляваща ½ част от
стойността на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в
имот с абонатен номер 252983, представляващ апартамент № 16, находящ се в гр. ...., сумата
от 259,28 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 15.09.2019 г. – 08.11.2021 г., сумата от 15,96 лв., представляваща ½ част от такса за
дялово разпределение за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., сумата от 3,35 лв., лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 08.11.2021 г., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 256,36 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4