О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.01.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 74 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба вх.№ 88499/28.11.19г на Ю.Е.Г. срещу разпореждането
за връщане на просрочена частна жалба срещу издадена заповед в полза на кредитор
по ч.гр.дело №13680/2009г на
ВРС, преобразувано след унищожаване в гр.д. 17540/19г на ВРС, 11 с-в.
Жалбоподателят
излага оплаквания за неправилно отчетен от първата инстанция срок за обжалване,
като сочи, че не е получавал заповедта в хода на изпълнително производство по
дело № 1016/10г, започнато от взискателя по незабавно издадения изпълнителен
лист, което било и прекратено с изтичане на двугодишно бездействие. Счита, че
своевременно е упражнил право на жалба срещу незабавното изпълнение и моли
разпореждането за връщането й да бъде отменено.
Насрещната страна
„ЦКБ“АД гр. София, излага доводи за правилно преценена редовност на връчване на
заповед, отправена до адреси, посочени от самия длъжник. Счита, че правото на
длъжника да оспорва заповедта е преклудирано.
Частната
жалба вх.88449/28.11.19г. е депозирана преди изтичане на преклузивния
едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 ГПК, считано от връчване на съобщението за
обжалваното разпореждане на пълномощника. Като подател на върната жалба,
длъжникът е легитимиран да обжалва и акта, препятстващ разглеждането на искане
по чл. 419 ГПК.
Съдът,
в рамките на извършената проверка по редовността на частната жалба, констатира,
че жалбата е надлежно администрирана от РС-Варна. Внесена е държавна такса.
С определение №
226/23.01.2020г съдът е констатирал висящност на спор
относно преюдициален въпрос и е спрял производството.
При служебната справка по т.д. 70/2020г се установява, че въззивен съд е
отменил разпореждане, с което е било върнато възражението по чл. 414 ГПК на
длъжника срещу същата заповед и е върнал делото на първата инстанция за
прилагане на последиците от редовно упражнение права на защита на длъжника.
Това произнасяне е окончателно, поради което и са отпаднали пречките по
движение на настоящото производство и разглеждането на жалбата може да бъде
възобновено.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред
първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Заповедта
за назабавно изпълнение е била издадена по ч.гр.дело
№13680/2009г на ВРС, унищожено след изтичане на 5 годишен срок на
съхранение. Делото е преобразувано при
депозиране на възражение на длъжника като гр.д. 17540/19г на ВРС, 11 с-в.
Възражението по чл. 414 от ГПК е подадено на 25.10.2019 г., като това
процесуално право е било упражнено своевременно, според определение № 215/
23.01.2020г. по в.ч.т.д. 70/20 на ВОС.
Въззивният
съд съобразява, че оплакванията за допуснати пороци при преценката на
предпоставките за допускане на незабавно изпълнение са лишени от предмет, ако
не се оспорва самата дължимост на изпълняемото право. Това е така, защото при
липса на подадена възражение заповедта се стабилизира и изпълнението й вече не
може да се оспорва. Само ако подаденото възражение осуети стабилността на
изпълнителното основание може да се разглежда и въпроса, дали документите,
послужили за издаването му са били правилно преценени по реда на чл. 419 ГПК.
Затова и администрирането на такава жалба е обусловено от редовността на възражението,
което е посочено изрично като предпоставка за упражняване на правото на
обжалване. В случая първата инстанция е предприела едновременно администриране
на възражението и жалбата без да отчете, че двете производства са обусловени.
Съответно преди стабилизиране на обжалваемото произнасяне по възражението,
жалбата е била преждевременно преценявана от първата инстанция.
Понастоящем
възражението е прието за редовно, а доколкото то е депозирано едновременно с
жалбата, срокът за подаването й не може да е пропуснат. Преждевременното
връщане вече не съответства на установената между страните липса на надлежно
връчване на заповедта. Това налага необоснованото разпореждане да бъде отменено
и делото за се върне за надлежно администриране на подадената в срок частна
жалба.
По
изложените съображения, съдът преценява частната жалба като основателна, поради
което и на осн.чл. 217 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
разпореждане № 51313/18.11.2019г, в частта му представляваща разпореждане за връщане
на просрочена частна жалба (регистрирано с №
51309/18.11.2019г) срещу издадена заповед в полза на кредитор, преобразувано
след унищожаване в гр.д. 17540/19г на ВРС, 11 с-в.
Връща
делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по администриране на частна жалба вх.№ 78504/25.10.2019г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, по арг. на противното от чл.
274 ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.