Р Е Ш
Е Н И Е
№ 15/21.01.2019
г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря П*** В*** и с участието на прокурор Галя Александрова при
Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка
касационно административно - наказателно дело № 629 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно производство е
Решение №162 от 05.11.2018 г. по АНД № 234 по описа за 2018г. на Районен съд – Лом,
с което е потвърдено наказателно постановление № 12-001249 от 15.05.2018г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Монтана. С наказателното постановление на „С*** С*** ” *** с ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.С***, кв.”Х*** ”,
ул.”Х*** И*** ”№* , представлявано от управителя Е.И.Б., е наложена имуществена
санкция, на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.1 от КТ в размер на
2000.00лева /две хиляди лева/, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
Жалбоподателят „С*** С*** ” *** с ЕИК * представлявано
от надлежно упълномощения да го представлява пред всички съдебни инстанции
адвокат Д.С. от САК, редовно
призовано, чрез пълномощника си не се явява. В жалбата навежда доводи за
неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон.
Ответника по касационната жалба Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима за разглеждане по реда преди изменението на чл.217
от АПК Дв. Бр.77 от 2018год. в сила от 01.01.2019год.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от фактическа страна, че при
извършена проверка на 02.04.2018год. по спазване на трудовото законодателство
от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана в кравекомплекс „А*** ”, находящ се
в с.Д*** дол, обл. Монтана, обект на „С*** С*** ” ООД – С***, както и на 11.04.2018 година по документи, същите установили, че
дружеството в качеството на работодател, представлявано от Е.И.Б. не е изплатило
месечното трудово възнаграждение на Ф*** Х*** А*** за месец ноември 2017год.,
работещ като „охранител” в кравекомплекс „А*** ” с. Д*** дол, както и не е
изплатил и на другите девет охранители по списък от ведомостта за месец
декември 2017год.. Сумата на трудовото възнаграждение за работника за месец
ноември 2017год. по ведомост е 368,32лева. Нарушението е констатирано с
протокол от извършена проверка от 11.04.2018год. Административно наказващия
орган приел, че в случая е налице нарушение на чл.128, т.2 от КТ, като на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ наложил на търговското
дружество имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
При тази фактическа обстановка въззивния съд е приел, че в
случая е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.128,
т.2 от КТ, като е кредитирал приложените по административната преписка писмени
доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното съдебно
следствие. Наведените с касационната жалба оплаквания, направени и във
въззивното производство не се споделят и от настоящият касационен състав, тъй
като както в АУАН, така и в НП е посочена, че се касае за не изплатено трудово
възнаграждение на работника А*** за месец ноември 2017год. в установен
конкретен размер по ведомост приложена на л.19 от въззивното производство,
което административно нарушение е констатирано при извършена проверка на място
на 02.04.2018год. и по документи на 11.04.2018год. т.е. налице е посочване на
времето на извършване на нарушението, което не е довело до ограничаване правата
на санкционираното дружество, тъй като същото е получила както протокола от
извършената проверка, така и съставения АУАН, без да депозира по тях каквито и
да са възражения.
В нормата на чл.128, ал.1, т.2 от КТ е
въведено самостоятелно задължение за работодателя, в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В чл. 270, ал.2 от КТ е
предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. От това следва, че
след като няма изрично посочена дата за изплащане на трудовото възнаграждение,
се прилагат общите правила на КТ, а именно ежемесечно изплащане на трудовото
възнаграждение. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на
трудовото законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв.
Видно от фактическото описание на деянието, съдържащо
се в обстоятелствената част на наказателното постановление „С*** С*** ” ООД
– София е извършило едно продължавано
деяние, изразяващи се в неизплащане на възнаграждението не само на работника Б.,
но и на още девет лица работещи в търговското дружество, като „охранители”.
Дори и да е допуснато нарушение на процесуалните правила по санкциониране на
търговското дружество, то същото не е от категорията на съществените, което да
обоснове цялостна отмяна на издаденото НП.
Районен
съд - Лом не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до
ограничаване на процесуалните права на страните, респ. до липса на мотиви или
протокол за съдебно заседание, нито решението е постановено от незаконен
състав. Призовани са страните с възможност за
искания по доказателствата и становище по представените. Приобщена е
административно - наказателната преписка, при която е установено нарушението,
за което е съставен АУАН. Правилно въззивния съд е формирал извода, че делото е
изяснено от фактическа страна при събраните и приети писмени доказателства. Не
са допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката на
доказателствата и формиране на фактическите установявания в Решението и
неоснователно в касационната жалба се твърди такова съществено нарушение.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че
наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл.27, ал.2
от ЗАНН, същото е правилно определено, в размер малко над законно
установения минимум по чл.414, ал.1
от КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила.
Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е
приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно
наказателните разпоредби по Кодекса на труда
В обобщение на изложеното касационата инстанция не констатира наличието
на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на
Районен съд – Берковица, други такива не бяха установени и при служебно
дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради което решението следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените
съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №162 от 05.11.2018 г. по АНД № 234 по описа
за 2018г. на Районен съд – Лом, с което е потвърдено наказателно постановление №
12-001249 от 15.05.2018г. на Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, като
правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: