НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 1101 / 10.8.2020г.
гр. Перник, 10.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06096 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТЕКСИМ БАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Тодор Александров“ 117, чрез пълномощника юрк. П. С.- Б., срещу П. Т.Й.,
ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 33 ЗПК да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 492,15 лв. - главница по Договор за потребителски кредит -
овърдрафт № ECL-000000004DC/15.08.2013 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2019 г., до изплащане на
вземането, сумата 22,56 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 01.12.2017
г. – 15.08.2018 г., сумата 68,55 лв. – наказателна лихва за забава за периода
15.08.2018 г. – 04.03.2019 г., и сумата 60,00 лв. – обезщетение за вреди от
неизпълнението, изразяващи се в заплатена такса за връчване на уведомление чрез
ЧСИ, за които вземания е издадена Заповед № 1324/12.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 01768 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Перник. Претендират се и извършените разноски
в заповедното и исковото производство.
В исковата молба
се излага, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски
кредит – овърдрафт № ECL-000000004DC/15.08.2013 г., въз основа на който ищецът предоставил
на ответника сумата 500,00 лв., усовена
в пълен размер на каса на „Изипей” АД, при договорна годишна лихва в размер на
12% и краен срок за връщането й 15.08.2014 г., удължаван автоматично четири
поредни години с нов 12 месечен период до 15.08.2018 г. Твърди се, че поради просрочия на вноски по
кредита на 07.02.2018 г. е преустановена възможността за ползване, като
последното плащане е извършено на 09.05.5018 г., което не е било достатъчно да
погаси дължимите суми. За събиране на вземанията си ищецът изпратил
Уведомително писмо № 54515-I-211038/19.09.2018
г., чрез ЧСИ Анелия Василева, връчено чрез залепване на уведомление на
постоянния и настоящия адрес на длъжника. Тъй като длъжникът не погасил
задълженията си, ищецът депозирал заявление, въз основа на което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед изложеното, за ищецът се породил правен интерес от
предявяване на настоящите искове за устанояване на вземанията си.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
Първото по делото открито съдебно
заседание е проведено на 10.07.2020 г., като редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото
книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените
писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната
основателност на предявените искови претенции – Договор за потребителски кредит – овърдрафт № ECL-000000004DC/15.08.2013 г., уведомително писмо от ЧСИ
А.Вдо П. Т.Й., разписка от 07.11.2018 г., разписка ор 04.12.2018 г., фактура от
03.10.2018 г. от ЧСИ А.Вза изготвяне и връчване на изявление от взискателя по
чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
Горното,
налага предявените
искове да се уважат, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това. Предвид
основателността на иска за главница, като правоувеличаваща последица
от предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.03.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По
разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски.
Видно от доказателствата по делото,
в настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното производство - 25,00 лв. –
държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като размерът на юрисконсултското
възнаграждение е определено в минимален размер за двете производства, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 и чл. 26 от Закона за заплащането на
правната помощ.
С оглед изложеното, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 125,00 лв. – разноски за настоящото исково производство, и сумата 75,00
лв. – разноски за заповедното производство.
По изложените съображения и на
осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Пантелей Т.Й., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТЕКСИМ БАНК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор
Александров“ 117, сумата 492,15 лв. /четиристотин деветдесет и два лева
и петнадесет стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит - овърдрафт № ECL-000000004DC/15.08.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.03.2019 г., до изплащане
на вземането, сумата 22,56 лв. /двадесет
и два лева и петдесет и шест стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за
периода 01.12.2017 г. – 15.08.2018 г., сумата
68,55 лв. /шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ – наказателна
лихва за забава за периода 15.08.2018 г. – 04.03.2019 г., и сумата 60,00 лв. /шестдесет лева/ – обезщетение
за вреди от неизпълнението, изразяващи се в заплатена такса за връчване на
уведомление чрез ЧСИ, за които вземания е издадена Заповед № 1324/12.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 01768 по описа
за 2019 г. на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА Пантелей Т.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕКСИМ БАНК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ 117, сумата 125,00 лв. /сто двадесет
и пет лева/ – разноски за настоящото исково производство, и сумата 75,00
лв. /седемдесет и пет лева/ – разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№ 01768 по описа за 2019 г. на РС-Перник, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч.гр.д. № 01768 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато
на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: