Решение по дело №776/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Д.А.А. – [държава], непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Ш. А. М. А., против Решение № 2333/07.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Жалбоподателката твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, тъй като при постановяването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Процедурата не била проведена съобразно изискванията за изясняване на всички фактически обстоятелства от значение за случая, не бил направен задълбочен анализ на изложените твърдения и доказателства, поради което се стигнало до необоснован и неправилен извод, че не били налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Заявителката изложила добросъвестно пред административния орган причините, поради които напуснала [държава]. Въпреки това, органът ги възприел и тълкувал неправилно, в резултат на което се стигнало до неправилен отказ за предоставяне на закрила. Заявителката изразила опасения за сигурността си, поради военни действия в региона, от който произхождала. Справката на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС с вх. № МД-02-77/03.02.2025 г., на която се позовал органът, съдържала противоречива информация относно ситуацията в област Х.. Тези обстоятелства били потвърдени и от падането на режима на Б. А. А. - обществено известен факт, който подкрепял твърденията ѝ за опасност. В мотивите към решението било посочено, че не било установено заявителката да е изложена на риск от изтезание или нечовешко, унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Това становище било в противоречие с първата част на самия административен акт и не отговаряло на представените факти. Жалбоподателката не можела да се завърне в [държава], както поради военната обстановка, така и поради факта, че била заплашвана с принудителен брак от страна на роднините на баща ѝ, а майка ѝ била заплашвана със смърт в случай на отказ. При липса на реална заплаха за живота и личността ѝ, нямало да потърси убежище в държава, намираща се хиляди километри от родината ѝ. Административният орган направил необоснован извод, че спрямо нея не били настъпили последствия, свързани с живота и сигурността ѝ. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в своята практика по чл. 3 от ЕКПЧ многократно приемал, че този текст представлява една от основните ценности на демократичното общество и абсолютно забранява изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне, без значение поведението на засегнатото лице. Държавата носела отговорност, ако експулсира лице, за което има съществени основания да се приеме, че би било изложено на реален риск от такива посегателства. Квалификационната директива на ЕС също така предвиждала закрила и за т.нар. „бежанци sur place“, чиито основания възниквали след напускане на страната на произход. Всички изложени факти, в тяхната съвкупност, сочели на съществено нарушение в провеждането на административната процедура, довело до издаване на незаконосъобразен административен акт. С оглед на гореизложеното, се моли да бъде отменено Решение № 2333/07.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Назначеният й процесуален представител моли жалбата да бъде уважена по съображенията, посочени изчерпателно в нея. Счита, че са налице основанията на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на жалбоподателката, която пребивавала на територията на страната заедно с майка си и искали да се установят тук в търсене на по-добър живот.

 

Ответникът - Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на административния орган е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 

От жалбоподателката е подадена молба за международна закрила до Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет с вх. № 2189 от 06.08.2024 г. в Регистрационно-приемателен център – Харманли. Молбата е регистрирана в ДАБ с рег.№ 33721/06.08.20024 г. Чужденката е регистрирана като непълнолетно придружено лице в Регистрационен лист № 33721/06.08.2024 г., в който е вписана с имената Д. (собствено име) А. (фамилно име) А. (бащино име), лице от женски пол, родено на *** г. в [населено място], област Х., със ***гражданство, *** по народност, вероизповедание – ***, ***, без документи за самоличност. Личните ѝ данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците.

Чужденката е придружена на територията на Република България от своята майка Ш. А. М. А., която е регистрирана в отделно производство по подадена молба за предоставяне на закрила.

С Писмо рег. № УП-33721/27.09.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от непълнолетната чужденка молба за закрила. В писмо с рег. № 15511/26.09.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Писмо изх. № Х-16-1173/07.08.2024 г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Харманли Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли за подадената молба за закрила от непридружен непълнолетен и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето, като на основание чл. 64 от ЗУБ във връзка с чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, е поискал съдействие до приключването на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, да бъде определен социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита правата и интересите на детето и в това си качество да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-623/09.08.2024 г. на Директора на ДСП – Харманли е определена М. Ч. Н., на длъжност социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли, която да присъства при провеждането на интервю с детето.

С жалбоподателката са проведени две интервюта, като и двете са проведени от интервюиращ орган в присъствието на социален работник, преводач, както и на нейната майка. По време на първото интервю (Протокол от интервю рег. № УП-33721 от 23.08.2024 г.) същата е заявила, че е родена и живяла до напускането на страната си в [населено място]. Посочила, че не разполага с документи за самоличност, освен със семейна книжка, която се намирала в телефона на майка ѝ. Уточнила, че е от ***произход, ***, и че не била имала проблеми поради религиозната си или етническа принадлежност. Споделила, че нямала образование, тъй като в [държава] нямало действащи училища. Баща ѝ се казвал А. Ш. А. и останал да живее в [държава]. Родителите ѝ били [семейно положение]. Напуснала [държава] през месец август 2024 г., заедно с майка си, в посока [държава]. Заявила, че не била свидетел на преки военни действия в Р. А., но напуснала страната заради войната. По думите ѝ, в града започнали въоръжени сблъсъци между кюрдски сили, турската армия и т.нар. Свободна армия. Имало чести случаи на убийства на цивилни лица и отвличания, което предизвикало страх за личната ѝ сигурност и тази на майка ѝ. Описала още, че страната се намира в тежка икономическа криза, училищата не функционирали, а бомбардировките били чести, което довело до влошаване на психическото им състояние.

По време на второто интервю (Протокол от интервю рeг. № УП 33721 от 29.01.2025 г.), чужденката е заявила, че напуснала [държава] през месец юни 2024 г., нелегално, заедно с майка си, в посока [държава]. Престояли около седмица в [държава], но не се регистрирали като бежанци. Обяснила, че документът за самоличност, представен по преписката (кимлик), не бил издаден по законоустановения ред, а бил получен още в [държава] от трафикант, с цел да не бъде задържана при евентуални проверки в [държава]. По отношение на баща си, посочила, че той бил починал, но не знаела нито кога, нито от какво, като била информирана единствено, че починал по време на войната. Допълнила, че той бил от арабски произход и [семейно положение] с майка ѝ. Не била поддържала връзка с неговите роднини и никога не ги била виждала. Спомнила си, че преди около 4–5 години майка ѝ я попитала дали би искала да живее при тях, но тя отказала. Не познавала околните населени места около Р. А., тъй като никога не напускала града. Посочила, че живеела в дома на леля си – малка, стара едноетажна постройка, в която пребивавала от дълго време, без да може да уточни от кога точно. Не знаела имената на съседските семейства. Имала братя и сестри от втория брак на майка си, с които не живеела и които останали в [държава]. Уточнила, че властите в [държава] не я били разпитвали за баща ѝ и не била задържана от органите на реда. Конкретната причина за напускане на страната била заплаха за живота на майка ѝ – родителите на баща ѝ заявили, че ще я убият, ако не им предаде дъщеря си, тъй като искали да я омъжат насила за момче с психически отклонения. Това се случило около месец, преди да заминат от [държава]. Три дни преди напускането на Р. А. чули стрелба и никой не смеел да излиза навън. Не знаела точно какъв бил характерът на стрелбата, но била между турската армия и Свободната армия, като участвала и редовната армия на [държава].

За жалбоподателката е изготвен и представен в ДАБ Социален доклад рег. № 33721/16.09.2024 г. от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли.

Със Становище рег. № УП-33721/17.02.2025 г. на интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С обжалваното Решение № 2333/07.03.2025 г. Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на непълнолетната чужденка.

Решението е връчено на адресата му на 19.03.2025 г. в присъствието на двама свидетели, удостоверили връчването, в присъствието на нейната майка, преводач и при налично удостоверяване, че е запозната с текста на същото на език, който разбира. Жалбата срещу решението е подадена на 28.03.2025 г.

В хода на съдебното производство се представиха справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г., както и Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/153-003/13.05.2025 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

 

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му и обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чуждененката са проведени две интервюта, отразени в съответни протоколи, състояли се в присъствието на социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, нейната майка, както и преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея, включително са налице данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещата закрила език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от Закон за закрила на детето, като в административното производство, в което се засягат правата или интересите на непълнолетната жалбоподателка (дете по смисъла на чл. 2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от страна на социалния работник към отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото, ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някоя от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващата не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Самата жалбоподателка изрично заявява, че не е имала проблеми поради своята религиозна или етническа принадлежност. Същата не е посочила данни за принадлежност към специфична социална група, която да е обект на преследване. Твърденията във второто интервю за опасност от принудителен брак, дори да бъдат приети за достоверни (което е съмнително предвид значителните противоречия), представляват по-скоро частноправен спор в рамките на семейството, а не системно преследване от държавни органи или други субекти. Жалбоподателката не е посочила никакви данни за политически убеждения, които биха могли да бъдат причина за преследване, а общата ситуация на несигурност не е достатъчно основание за предоставяне на бежански статут. Жалбоподателката посочва общата военна обстановка и икономическата криза в [държава] като причини за напускане на страната. Тази несигурност в страната на произход обаче, макар и тежка, сама по себе си не представлява достатъчно основание за предоставяне на бежански статут, ако лицето не е изложено на конкретен риск от преследване по признаците, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Освен това в обясненията на жалбоподателката се констатират съществени противоречия (относно това кога са напуснали [държава], причината за напускането на страната, съдбата на баща й, отношенията с неговите роднини), както и незнание по отношение на основни факти, което допълнително подкопава достоверността на нейните твърдения.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателката.

 

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чуждененката, следва да се отбележи, че в случая от нейна страна не се твърди в държавата си по произход да е изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Следва да бъде отбелязано обаче, че дори и да е налице въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, това не във всички случаи е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателката.

Значението на понятието „въоръжен вътрешен конфликт“ е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия.

Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие, единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила, само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07.

Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещата закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността й от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в [държава] към настоящия момент. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в [държава] също не може да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. От тези справки се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденката. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура.

По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В случая констатираните съществени противоречия и промени в ключови факти в бежанската история на жалбоподателката намаляват общата достоверност на твърденията й. Заплахата за насилствен брак, изтъкната във второто интервю, действително би могла да се разглежда принципно като преследване поради принадлежност към определена социална група, въпреки това, фактът, че тази изключително сериозна и конкретна заплаха (до степен на заплаха за убийство на майката) е спомената едва във второто интервю, повдига въпроси за нейната достоверност. Ако това е била основната и непосредствена причина за бягството, логично би било да бъде изтъкната още при първата възможност. Освен това, дори да се приеме за достоверна, тази заплаха идва от роднините на бащата. За да попадне под закрилата на Конвенцията, трябва да се докаже, че държавата ([държава]) е неспособна или не желае да предостави защита срещу такива действия. В интервютата не се съдържат данни жалбоподателката или майка ѝ да са търсили защита от сирийските власти и такава да им е била отказана, или че властите толерират подобни практики.

По изложените съображения, съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са законосъобразни.

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила.

Доколкото се касае за непълнолетно лице, правилно е посочено в обжалваното решение, че от основополагащо значение е принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със Закона за закрила на детето. В случая най-висшият интерес на детето е защитен - спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено с участие на представители на отдел "Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3843/2024 г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставяне на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. Висшият интерес на детето, макар да изисква особено внимание и специални процедурни гаранции, не отменя необходимостта от установяване на основателен страх от преследване по един от признаците, предвидени в Конвенцията (за предоставяне на бежански статут), или наличието на други конкретни основания за предоставяне на хуманитарен статут. При анализ на проведените интервюта се констатират съществени противоречия и липса на последователна и достоверна информация относно причините за напускане на страната на произход и характера на твърдените заплахи. Тези обстоятелства възпрепятстват възможността да се установи наличието на основания за предоставяне на закрила, дори при най-стриктно прилагане на принципа за защита висшия интерес на детето.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А. А. – [държава], непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка Ш. А. М. А., против Решение № 2333/07.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.