Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 12.03.2020г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На седемнадесети февруари година
две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 2495 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „С.7.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, чрез пълномощника адв.
И.И. ***, съдебен адрес:***, против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***. Ищецът твърди, че бил потребител на електрическа енергия към
„Е.Б.Е.“ ЕАД, *** с клиентски номер ***.
При проверка на гише „Е.Б.Е.“ ЕАД го
уведомило, че при извършена проверка на меренето на електрическата енергия на
обект с номер на измервателна точка /ИТН/ № *** в гр. К., представляващо *** с
клиентски номер ***, електромерът бил демонтиран и изпратен за метрологична
експертиза. Предвид несъответствия на метрологичните и технически изисквания,
ответното дружество приемало, че ползваната от ищеца електроенергия била
неизмерена, съответно незаплатена. На основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1
от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия от сметката му
за ел. енергия за времето от 104 дни, т. е. от 06.11.2015 г. до 18.02.2016 г.
била коригирана, като допълнително била начислена ел. енергия на стойност
1261,16 лв., за което била издадена фактура № *** г.
Твърди, че допълнителната електрическа
енергия начислена на „С.7.“ ЕООД била начислена неправомерно, в нарушение на
Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при
неспазване на установените с ПИККЕ правила. Едноличният търговец не бил
уведомен за проверката и не присъствал на нея, както и към момента не бил
получил никакви документи за извършената проверка.
На първо място следвало да се
отбележи, че ищецът не бил запознат дали е съставен Констативен протокол от
метрологична експертиза за средство за измерване и ако имало такъв - какви били
констатациите в него. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът извършвал
проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол, който
следвало да бъде подписан както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били
въведени с Правилата приета от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и влезли в сила на 15.11.2013 г.,
по арг. от чл. 5, ал. 5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на
законовата делегация предвидена в чл. 83 от Закона за енергетиката. С тази
норма на държавната комисия било възложено да издава подзаконови нормативни
актове относно устройството и експлоатацията на електроенергийната система,
като материята, която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично
посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приемала правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и
достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В
случаите на делегиране на нормативна компетентност органът, комуто тя била
възложена можел да я упражнява само в границите, определени в Законовата
разпоредба, чрез която била извършена делегацията. В противен случай той би
излязъл от рамките на компетентността си, което би довело до
незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвал от
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНА, според който компетентността за издаване
на нормативни актове не можела да бъде прехвърляна, от което следвало, че
делегирането било изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона
предели. Той се потвърждавал и от чл. 12 от ЗНА, според който актът по
прилагане на закон можел да урежда само материята, за която било предвидено той
да бъде издаден.
Анализът на разпоредбата на чл. 83, т.
6 от Закона за енергетиката водел до извод, че комисията била компетентна да
определи нормативно правила относно принципите, начините, местата за измерване,
както и реда за установяване на случаите на неизмерване, неправилно или неточно
измерване на електроенергията. Регламентирането на ред за установяване на
случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно измерена ел. енергия се
отнасял не до отговорността на потребителя на енергия или разпределението на
риска от неправилно отчитане на доставена енергия.
То засягало единствено способите, по
които да бъде установено наличието на неправилно измерване и надлежното му
документиране. Тоест, разпоредби относно начина на извършване на проверките на
средствата за търговско измерване и регламентирането на действията на
служителите при установяване на неточност в измерването. По своята същност
нормите, отнасящи се до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена
енергия, въвеждали форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в
пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на
потребителя, докато не бъде установено, че неизмерването било резултат от
негово виновно поведение - арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо повече, предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, според която средството за търговско
измерване /в случая електромерът/ било собственост на електроразпределителното
предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му,
представлявало неизпълнение на задължения на доставчика. Това било така, защото
той ползвал уреда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и
носел задължение да го поддържа в изправност.
Случаите на обективна отговорност
представлявали отклонение от принципа, че без вина няма отговорност и се
регламентирали от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагали
първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на облигационното и
търговското право - арг. от чл. 3, ал. 1 ЗНА. За уреждане на други отношения от
същата материя, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗНА, можел да се издава подзаконов
нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият
акт създавал първична уредба, тя следвало да е в съответствие с нормите от
по-висока йерархия, включително с тези, от които се извеждали правни принципи,
каквито били чл. 81, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налагал от чл. 15, ал.
1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове.
Сочи, че била налице еднопосочна
съдебна практика на ВКС на РБ, второ търговско отделение решение по реда на чл.
290 от ГПК, Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 225/2010 г., II т.
о., ТК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г“ II т. о.,
ТК, решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. дело № 103/2009 г., както и решение по
реда на чл. 290 от ГПК № 189 от 11.04,20 II г. по т.дело № 39/2010 г. Тази
практика съставлявала, според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение №
1/19.02.201Г г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване по смисъла на чл. 280
ал. 1 т. 1 от ГПК. С решенията била отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи
се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието
било, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т.
18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи били нищожни по силата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните
принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за
защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Задължителната практика застъпвала и разбирането, че коригирането на сметките
за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия, противоречи на
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Приемало се, че щом не било доказано виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез
монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства, то едностранната корекция била недопустима. Но дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от
отчитане енергия, подлежала на доказване като фактическо реално потребление.
Действително, с оглед последните
изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 година, извършването
на корекция на сметка било изрично уредено, чрез препращане към правилата на
ДКЕВР по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и общите условия по чл. 98а от ЗЕ. Приети и
в сила от 12.11.2013 г. били Правила за измерване на количеството ел.енергия
/ПИКЕЕ/, които регламентирали реда и начина за проверка на СТИ, начинът на
констатиране на неправилно отчитане на СТИ. Приемането на тези правила не
променяло изводите на Върховния касационен съд, че доставчикът на ел. енергия
следва да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от
страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на
погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира
отговорността на потребителя. Съдът намира, че било недопустимо едностранно, с
приемането на правила, да се въвежда обективна отговорност на потребителя. В
тази насока била и практиката на Европейската общност. Принципите на
Европейското законодателство в тази област били посочени категорично и
конкретно в приложимата ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност. ДИРЕКТИВА
2012/27/ЕС била публикувана в Официалния вестник на ЕС на 14.11.2012 г. и
влязла в сила след двадесет дни. Държавите членки били задължени да въведат в
сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за
да се съобразят с тази директива до 5 юни 2014 г.
Следвало да се има предвид и трайната
и непротиворечива съдебна практика по предмета на Районен съд-К. и Окръжен съд-С.
на делото, според която в идентични случай на процесния се установявало, че
потребителят на ел. енергия не дължи заплащане на допълнително начислената ел.
енергия, която се явявала неправомерно начислена такава.
Поради всичко изложено дотук счита, че
ищецът не дължи заплащане на допълнително начислената ел. енергия за сумата от
1261,16 лв. по фактура № *** г. с отчетен период 06.11.2015 г. до 18.02.2016 г.
за начислена електрическа енергия за 104 дни.
Предвид изложеното, моли съда да
установи, че „С.76“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, не дължи на „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Централен“, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 1261,16 лв., представляваща цена на
допълнително начислена ел. енергия за отчетен период 06.11.2015 г. до
18.02.2016 г. за начислена електрическа енергия за 104 дни.
Моли да бъде осъден ответника „Е.Б.Е.“***
да заплати направените по делото разноски - заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.Б.Е.” ЕАД, чрез юрисконсулт С. Д.
Заявява, че с исковата
молба, с която било сложено началото на настоящото производство, ищецът „С.7.“
ЕООД искал от съда да постанови решение, с което да осъди „Е.Б.Е.“ ЕАД (ЕВН ЕС)
да заплати на ищеца сумата от 1261,16 лв. с ДДС - сума, заплатена вследствие на
установеното непълно измерване на използваната в обекта на ищеца електрическа енергия.
Тъй като в случая била спазена точно процедурата за „корекция на сметката за
електрическа енергия“, съдържаща се в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), искът бил допустим, но неоснователен и поради
това, моли съда да го отхвърли изцяло.
Сочи, че на 18.02.2016 година
служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията
на Ю. Б. - „Е. Юг“ ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер СТИ № ***,
отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката била
извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали
електромера, тъй като такова нареждане получили за конкретната проверка и го
поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен
уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която била в
рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези
действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № г.
(Констативния протокол). Управителят на ищцовото дружество присъствал през
цялото време на проверката и демонтажа на електромера, който заедно със
служителите на оператора на мрежата подписали и изготвения констативния
протокол.
Процесният електромер в последствие
бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза, като заключението на лабораторията, описано в т. 5
било, че „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп е записано, че: „Променена е тарифната таблица по часови
зони. По време на проверката електромерът отчита енергия както следва:
От 10:00 h до 17:00 h електромерът
отчита на дневна тарифа Т2.
От 9:00 до 10:00 и след 17:00
електромерът не отчита на нито една от двете тарифи Т1 и Т2.
На дисплея на електромера се
визуализират следните тарифи за активна електроенергия:
1.8.0. (сумарна тарифа) - 016695,7
kWh;
1.8.1. (първа тарифа) - 001201,8 kWh;
1.8.2. (втора тарифа) _ 005753,6 kWh;
При сравняване на стойностите им се
констатира разлика от 9741,3 kWh между сумарната (1.8.0.) и първа и втора
тарифи (1.8.1. и 1.8.2.).
Електромерът е отчел с 9741,3 kWh
по-малко от реално консумираната електроенергия. Електромерът не съответства на
метрологичните и техническите изисквания“
В случая - вследствие на описаната
софтуерна манипулация била променената тарифна таблица, електромерът отчитал
по-малко от реално консумираната електроенергия. Това било посочено в
констативен протокол от експертиза на средство за измерване на БИМ № година.
С оглед на описаното по-горе и като
било установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 51, ал. 1 във вр.
чл. 50 ПИКЕЕ от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа
извършил единствено и само остойностяване на натрупаните kWh консумирана
електрическа енергия, която като количество била съхранена в регистъра на
електромера, при, като остойностил разликата в kWh между сумарната (1.8.0) и
първа, втора и трета тарифи (1.8.1., 1.8.2. и 1.8.3.), което количество било
реално консумирана електрическа енергия в размер от 3898 kWh, а дължимата сума,
изчислена по определените за периода цени от страна на Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) била 1261,16 лв. с ДДС, която представлявала стойността
на допълнително начислените 9741,3 kWh, равняващо разликите на отчетните от
електромера показания и действителните такива, които следвало да отчита при
правилна параметризация, за период от 6.11.2015 г. до 18.02.2016 г. след
приспадане на допустимата грешка на СТИ в размер на 2 %. ЕР Юг предоставило
тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № г.
(вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № г.
изпратило на адреса на клиента кореспонденция (уведомление) за извършеното
допълнително начисление. Писмото било изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка,
но видно от известие за доставяне, което прилага, същото не било получено от
ищцовото дружество, а било върнато като непотърсено от получателя.
Твърди, че в случая ставало дума за
спор за дължимост на сума, начислена вследствие на т. нар. „корекция на сметка
за електрическа енергия“ , които спорове били изключително добре познати на
този съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и последователна
практика на Върховния касационен съд (ВКС), решаващите състави по при¬чини,
който за ответното дружество оставали енигматични, продължавали автоматично да
преписват мотиви от стари решения, постановени при действието на различна
нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважават предявените искове от
клиенти, по отношение на който било установено, че електромерите им са
манипулирани и отчитали доставяната им електрическа енергия с грешка, която
винаги водела до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално
доставеното количество.
КЕВР имало правомощието да приеме
правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с
другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83,
ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на
случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение
намирала разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
където изрично било посочено, че „.. в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване... измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилно-то/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни“, тъй като ставало
дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил
установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването
на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б .“а“ ПИКЕЕ, като
„количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на
измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско
измерване“. Стойността на дължимата сума пък била изчислена при стриктно
спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по
която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик
електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите
мрежови цени.
Именно гореописаните норми от ЗЕ и
ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж.
Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., 1 т. о., ТК,
докладчик съдията Т.К., вено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от
17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик съдията Е.В.).
Счита за неоснователни доводите на
ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил това въздействие, и че
то не можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на
лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина
били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото
имало данни за осъществяване на съставя на престъплението по чл. 234в от
Наказателния кодекс.
Що се касаело до настоящия спор,
въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените
законови разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството
електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването
корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно
обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик
да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че
бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за да се пристъпи към такава корекция.
Във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура
целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а
не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос бил разглеждан многократно
от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната
съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност на крайния
снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на
констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерва¬не, като при
подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и
чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения. (вж. Решение №
115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV т.о., Решение № 166
от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Решение №115 от
20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156 / 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и
др.)
ЕВН ЕС, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. (ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС
представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали
отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на
електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането,
продажбата и доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС
изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му.
Твърди, че според тях не можело да се
сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да има ред
за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове, само ако
ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било
изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване
за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че както били отбелязали
по-горе, такъв ред бил предвиден.
Тяхното тълкуване се споделяло и от
ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.“ АД (също краен снабдител с
електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) бил
предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016
г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „Е.“ АД са били
одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на
изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г.
При сравнение на двете разпоредби (чл.
28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „Е.“ АД ясно се виждало, че те били
напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична фактическа
обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било
изпълнено, а този съд да възприемал диаметрално противоположна теза и да
твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.
Сочи, че ноторно известен факт бил, че
голяма част от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти
срещу крайни снабдители на ел. енергия само въз основа на обстоятелството, че
същите не са привели Общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл.
98а, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и не са предвидили изричен ред за уведомяване на
клиентите при извършена корекция в ОУ. Тези мотиви на съдебните състави били в
разрез с постановените до този момент решения на ВКС, който потвърждавали
твърденията на ответника, че след измененията в Закона за енергетиката с ДВ,
бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия,
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, нито
от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.
Тъй като гореизложените мотиви на
съдебните състави били в пълно противоречие с практиката на ВКС, постановена по
сходни правни спорове, с Решение № 124/18.06.2019 г., постановено по гр. д. №
2991/2018 г., ГК, III т.о., ВКС се произнесло по спорните въпроси.
От изложените мотиви на ВКС следвало,
че досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища била в
противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя,
инкорпорирана в измененията на Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012 г. -
чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която
била преследвана с направените изменения, а именно: корекционната процедура да
се извършва с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, без да се доказва виновно поведение на клиента.
Не било необходимо и наличието на
изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на
крайния снабдител, за да може доставчика на ел. енергия да претендира
дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС стигал и по-далеч в своите
съждения, като отчитал факта, че доставката на ел. енергия се подчинявала на
общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвала специална уредба
за извършва¬не на корекция на сметка, която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ,
купувачът следвало да доплати дължимата сума, независимо от липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите.
В посочения смисъл била и най-новата
практика на ВКС, обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело
№ 4160/2018 г., съгласно което електроразпределителното дружество имало
възможност да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал
период, когато действително доставената енергия погрешно била отчетена и
съответно заплатена в по-малък размер. „Това разрешение произтича от договорния
характер на правоотношенията между крайния снабдител и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на
електрическа енергия при публично известни обши условия, имащи своята специална
регламентация в ЗЕ.“ Както правилно ВКС отбелязвало в коментираното решение
„Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати
цената на продадената енергия... Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.“ ВКС акцентирал на логичния
правен и житейски извод, че „Дори да липсва специална правна уредба /преди
приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им, този извод следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока, и от обшия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване.“
Тъй като били на лице всички изискуеми
от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в
процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен,
като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е приета
като доказателство фактура № г.,
издадена от „Е.Б.Е.” ЕАД. От същата се установява, че ответното дружество е
начислило на „С.7.“ ЕООД за обект с кл.
№ *** допълнително eл. енергия за 9 741.000 кВтч, в
размер на 1 261,16 лева, за периода от
06.11.2015 г. до 18.02.2016 г. (лист 19 от делото)
От представения по делото констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 262011
г. от 18.02.2016 г., подписан от двама
служители на „“ЕВН Б. Е.“ ЕАД и двама свидетели, се установява, че
електромерното табло е на стълб, и състоянието на електромера е добро. От
протокола се установява, че процесният електромер фабричен № *** е демонтиран и
поставен в безшевна торба, пломбиран и изпратен за експертиза. (лист 21 от
делото)
По делото е представен Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел – Пловдив, съгласно който електромер с
идентификационен № ***, отчитащ ел. енергия в имот с ИТН *** е представен за експертиза в платнена
безшевна торба, пломбиран с пломба на EVN №, в съответствие с протокола за
демонтаж. Констатирано е отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите,
на клемния блок на електромера. Наличие на необходими обозначения на табелката
на електромера. Относно наличието на пломби против неправомерен достъп до
вътрешната конструкция на електромера е отразено: отдясно – знак от последваща
метрологична проверка пломба № М 15/045 03, отляво – фирмена знак пломба ISKRA. Относно техническото състояние на
частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп е записано: съответства.
Променена е тарифната таблица по
часови зони.
По време на проверката електромерът
отчита енергия както следва:
от 10:00 h до 17:00 h електромерът
отчита на дневна тарифа Т2.
от 9:00 h до 10:00 h и след 17:00 h
електромерът не отчита електроенергия на нито една от двете тарифи Т1 и Т2.
На дисплея на електромера се
визуализират следните тарифи за активна електроенергия:
1.8.0 (сумарна тарифа) - 016695,7 kWh;
1.8.1 (първа тарифа) - 001201,8 kWh;
1.8.2 (втора тарифа) - 005753,6 kWh;
При сравняване на стойностите им, се
констатира разлика от 9741,3 kWh между сумарната (1.8.0) и първа и втора тарифи
(1.8.1 и 1.8.2 )
Електромерът е отчел с 9741,3 kWh
по-малко от реално консумираната енергия. Електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания. (лист 22 от делото)
По делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че процесният електромер
– трифазен, двутарифен, статичен, тип, № ***/2012 г. е манипулиран. Върху него
е приложена софтуерна манипулация, която води до промяна на тарифната таблица
на електромера и на метрологичните му характеристики. Част от консумираната от
ищеца и измерена от електромера ел. енергия се натрупва в регистър, който не
съответства на избраните от клиента тарифни зони. същият регистър не се
визуализира, отчита и остойностява. Електромерът не съответства на техническите
и метрологичните изисквания и не отчита реално консумираната ел. енергия.
Методът за отчитане на неотчетената ел. енергия и методиката за
остойностяването ѝ в конкретния случай са приложени правилно в
съответствие с чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска установяване на
недължимост на вземане на ответника към ищеца за сумата 1 261.16 лева,
представляваща стойността на допълнително начислена сума за ел.енергия за
периода от 06.11.2015 г. до 18.02.2016 г. С оглед предмета на иска, в тежест на
ответника е да установи при условията пълното и главно доказване
основателността на своето вземане към ищеца и неговият размер.
Ответникът „Е.Б.Е.” ЕАД в качеството
си на „краен снабдител” по смисъла на §1, т.28а от ДР на Закона за енергетиката
/ЗЕ/ продава електрическа енергия на клиентите си съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката в съответствие с публично известните общи условия, одобрени с
решение №ОУ-13/10.05.2008 г. и решение №ОУ-14/10.05.2008 г. на ДКЕВР.
Не е спорно между страните по
делото, че ответното дружество е осъществявало Е. на обект на ищеца с клиентски № ***, за обект на потребление – находящ се в град К., с ИТН ***.
В случая безспорно е установено, че
въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа
енергия възлиза на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито събрани
доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на ищеца. При
това положение, спорният по делото въпрос се свежда до това може ли ответникът,
като доставчик на електрическа енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите
за доставената през изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи
и изхода на делото.
Ответникът основава
вземането си на възникнало в негова полза потестативно право на едностранна
корекция в сметките на ищеца за потребена в минал период /06.11.2015 г. – 18.02.2016 г./ ел. енергия.
Едностранната корекция ответното дружество основава на разпоредбите
на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ, чл.45, ал.1 и чл.51, ал.1 вр. с чл.48, ал.2, вр. ал.1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с
решение на ДКЕВР от 14.10.2013г.
Съгласно посочените разпоредби Общите условия, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (ПИКЕЕ). Правилата /чл.45, ал.1/ от своя страна предвиждат, че когато при проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към правилата, неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от правилата- чл.51 и чл.48 от ПИКЕЕ.
В чл.50 от ПИКЕЕ е предвидена възможност
на корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри
на доставчика. В настоящият случай се установи, че процесният електромер тип, № ***/2012 г. не е отчитал реално ползваното количество електрическа
енергия в обекта на ищеца, с ИТН ***. Касае
се за случай на частично неотчетено количество електроенергия, поради софтуерна
манипулация, която води до промяна на тарифната таблица на електромера и несъответствие на техническите и метрологичните изисквания и не отчита реално
консумираната ел. енергия. Установи се, че
начислената сума представлява стойност на 9 741 кWh, на стойност 1 261.16
лева.
Периодът, за който е извършена едностранната корекция на
сметката на ищеца е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката /ДВ,
бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след приемане на Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г.
/обн. ДВ, бр.98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г./.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение №111/17.07.2015 г. по т.
д. №1650/2014 г. на ВКС, І т.о., решение №173/16.12.2015 г. по т.д.№3262/2014
г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, със ЗИД на ЗЕ, ДВ. бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2,
т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, т.е. само при предвиждане в Общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за
корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия.
Параграф 199, ал.2 от ПЗР на ЗИД от ЗЕ предвижда до приемането на
подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на
новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат
действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият §199, ал.2 от ПЗР на ЗИД
от ЗЕ не намира приложение по
отношение на тях. С изменението на чл.98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е
предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В
действащите Общи условия на договора за доставка на електрическа енергия на
ответника не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване корекция
на сметката му, поради което следва да се приеме, че
не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел.енергия, при наличие на основание за корекция съгласно правилата по чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ. Ответникът не е навел доводи, а и не е
представил доказателства, че е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 от
ЗЕ да издаде и публикува нови общи условия, чието съдържание да отговаря на
изискванията в цитираната нова законова регламентация, поради което следва
извода, че не е имал основание да извърши корекция на сметката на ищеца.
Изложеното налага извода,
че спорната сума в размер на 1 261.16 лева не се дължи от ищеца на
ответника по силата на валидно договорно задължение в рамките на съществуващото
между страните облигационно правоотношение по договор да продажба на
електрическа енергия. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на
претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
Направено е възражение от
ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца,
поради прекомерност. Възражението е
направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за
размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при защита по дела с определен материален интерес
от 1000 лева до 5 000 лева, каквото е настоящото, - 300 лева + 7% за горницата над 1 000
лева т.е. размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 318.28 лева.
Договореното и заплатено от ищеца на пълномощника й адвокатско възнаграждение е
в размер на 350 лева. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, същото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание,
поради което, съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно и следва да присъди на ищеца адвокатско
възнаграждение от 318.28 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 368.73 лева, представляващи платена държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Д.,
Ж.П.С., М.М.М-Д., че „С.7.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат И. И. не му дължи сумата
от 1 261,16 лева, представляваща коригирана стойност по фактура № г., за начислена електрическа енергия в размер на
9 741.000 кВтч електроенергия за периода 06.11.2015
г. – 18.02.2016 г., за имот находящ се в град К., ИТН ***,
клиентски № ***.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Д., Ж.П.С., М.М.М-Д. да заплати на С.7.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес ***, съдебен
адрес:***, чрез адвокат И. И. сумата от 368.73 лева, представляваща направените по
делото разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК
присъдените с решението суми са платими от ответника “Е.Б.Е.” ЕАД, с ЕИК *** по посочената от ищеца банкова сметка ***: ***;
BIC: ***,
титуляр адв. И.И..
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :