Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ….                                              09.06.2021г.                           град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                              II граждански състав

На седемнадесети май                                  година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав                                                           

                                                                               

                                                                    

                                                             

                                                                    Председател: С.Г.

                                                      

 

 

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията Г. гражданско дело № 2588 по описа за 2020 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. С. твърди, че ответникът е ползвател на ВиК услуги по партида в ЕООД "В.и к." с №  за с. Х., общ. К. Партида за посочения имот се е водила на името на А. Ю. Р., който е починал. При направена проверка било установено, че в имота живее ответника, който е наследник на титуляря, ползва ВиК услуги, но не е променил партидата на свое име

Сочи, че с ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникват договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се задължава да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. При закъснения в плащанията се начисляват лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Ю.М.Х. имал неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на 552,83 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 01.10.2017 г. до 05.05.2020 г., за което били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 39,98 лева за период от 01.12.2017 г. до 23.06.2020 г.

За този период било извършвано ежемесечно отчитане и начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в с. Х., общ. К. Отчитането на количествата доставена и отведена вода било обективирано чрез запис в електронен карнет на партида на ответника и ставало през текущия месец, като платежния документ – квитанция за тях се издавала до края на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума по него бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31. ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г., вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 30 бр. квитанции, сумите, по които не са заплатени.

Срещу Ю.М.Х. от страна на ищцовото дружество ЕООД „В.и к."*** било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и във връзка с него била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 703/06.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1344/2020г. по описа на Районен съд - К., с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „В.и к."***, както следва: 552,83 лева за главница; 39,98 лева - лихва върху тази сума за периода от 01.12.2017г. до 23.06.2020г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.07.2020г. до окончателното заплащане на сумата; 25 лева държавна такса. Предвид обстоятелството, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд - К. е дал на заявителя, ЕООД „В.и к."***, указания за предяви иск относно вземането си по реда на чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Предвид изложеното счита, че за ЕООД „В.и к."*** е на лице правен интерес от воденето на настоящото дело.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Ю.М.Х., ЕГН **********, адрес ***, че дължи да заплати на ЕООД "В.и к."***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сумата 552,83 лева, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 01.10.2017 г. до 05.05.2020 г., за които са издадени квитанции и фактури за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.07.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 39,98 лева за период от 01.12.2017г. до 23.06.2020 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, за което задължение са издадени платежни документа, както и да осъдите ответника да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. 1344/ 2020г. по описа на Районен съд - К. разноски в размер на 25 лева за държавна такса.

Сочи банкова сметка ***: IBAN: ***, Ц. АД – С.

 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Ю.М.Х. е редовно призован за съдебното заседание , като не се е явил и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. 

 

В съдебно заседание ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

 

С протоколно определение от 17.05.2021 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 

Представените по делото писмени доказателства: справка за неплатени задължения за партида  000553; квитанции с №№ .; Досие на абонат номер  на А. Ю. *** – 7 стр.; Заповед № г., издадена от ВиК ЕООД – С.; Удостоверение за наследници изх. № 23 служебно/15.04.2021 г., издадено от село Х., община К. не са оспорени от ответника и доказват наличието на сключен между страните договор. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.

Видно от същото по партидата № за абонотен номер  за имот находящ се в село Х., улица, за периода от месец 01.10.2027 до 05.05.2020г. са издадени 30 броя квитанции, които не са заплатени в размер на 552.83 лева, а лихвата за забава е в размер на 46.16 лева.

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. 

 

От разпореждането на съда от 23.11.2020 г. /л. 15 по делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.  

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважен изцяло.          

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

 

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното :

 

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер общо на 585.00 лева, представляващи платена държавна такса за образуване на исковото производство, възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице.

 

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.дело № 511/2016 г. по описа на Районен съд – К. в размер на 25,00 лв.

 

 

Воден от горното и съобразно чл.239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземането на „В.и к." ЕООД ***, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. за следните суми: 552,83 лева /петстотин петдесет и два лева и 83 ст./ - главница; 39,98 лева – лихва  от 01.12.2017 г. до 23.06.2020 г., ведно със законната лихва считано от 03.07.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „В.и к.” ЕООД, с п.а., заповед № 703/06.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1344/2020 г. по описа на Районен съд  - К..

 

ОСЪЖДА Ю.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.и к." ЕООД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК *** представлявано от управителя Р.Т.Р.,  сумата от 585 лева, представляващи направените по  настоящото дело разноски.

 

ОСЪЖДА Ю.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.и к." ЕООД *** и адрес на управление:***, с ЕИК *** представлявано от управителя Р.Т.Р., сумата от 25,00 лева, представляващи направени по ч. гр. дело № 1344/2020 г. по описа на Районен съд – К. разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            

 

                                                         Районен съдия: