Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1174
гр. П., 26.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П.,
Гражданска колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1472
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по
искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД против М.Т.Р. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 890.34 лева,
представляваща ¾ част от начислената от ищцовото дружество
главница в размер общо на 1187.12 лева за незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за апартамент
№ 15, находящ се в гр. П., кв. „**** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. и за сумата в размер на 106 лева, представляваща ¾ част от
начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания, формиращи главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
6840/27.12.2018 г. по ч. гр. д. № 9099/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П.,
срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 131 ГПК.
Ищецът
поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение,
произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД е доставило топлинна енергия до
имота на М.Т.Р. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения,
че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената на доставена
от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на
основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД на потребителите в гр. П. дължи законна
лихва за забава.
Ответникът
в срока по чл. 131 ГПК поддържа, че страните по спора не са обвързани от
облигационно правоотношение, поради което М.Т.Р. не е материалноправно
легитимирана да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. В подадения
отговор са изложени съображения, че по делото не са ангажирани доказателства в
подкрепа на поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна
енергия, така и относно обстоятелството, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за
процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът
за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “СъП.”, бр. 82/29.04.2008г.
( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен
ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. П. дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Съдът
намира, че ищецът не е ангажирал доказателства, че в процесния период между
страните е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия.
От
изложеното следва, че липсва проведено от ищеца пълно и главно доказване на
твърдението му за наличието на валидно възникнало правоотношение между страните
по делото, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване /БГВ/, а ответникът е имал задължение да заплаща
стойността на услугите в определен срок. След като ответникът не е бил
потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ в
процесния период, то между страните не е възникнало облигационно отношение на
посоченото в исковата молба основание. Предвид изложеното вземането за главница
е неоснователно.
При
недоказаност на главния иск, акцесорната претенция за лихви за забава върху
главницата, също се явява неоснователна.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки
изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в
заповедното, така и в исковото производство.
Независимо от изхода на настоящия спор, доколкото в
хода на заповедното производство длъжникът изрично е признал, че дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД ¼ част от претендираните вземания за главница и
лихви, което изявление на страната е обусловило и частичното прекратяване на
настоящото производство с влязло в сила определение от 31.05.2019 г., съдът
намира, че в тежест на М.Т.Р. следва да бъде възложено да заплати ¼ част
от сторените от заявителя съдебни разноски, доколкото с процесуалното си
поведение страната е дала повод за завеждане на делото. Направените от
заявителя съдебни разноски по ч. гр. д. № 9099/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. П. възлизат общо на 76.57 лева, от които сумата в размер на
26.57 лева внесена държавна такса и сумата в размер на 50 лева юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Предвид изложеното М.Т.Р. следва да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД сумата в размер на 19.14 лева.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъде възложено да заплати сторените от ответника съдебни разноски съразмерно на
заявеното от длъжника частично признание на вземанията по заповедта. Сторените
от М.Т.Р. разноски по ч. гр. д. № 9099/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П.
възлизат на сумата в размер на 320 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на страната, като в тежест на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“
АД следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 240 лева.
Предвид
изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ишцовото дружество
следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски в
настоящото производство в размер на 300 лева, представляващи заплатен адвокатки
хонорар на процесуалния представител на страната.
Съдът
намира за неоснователно наведеното от процесуалния представител на ищеца
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото размерът на
уговорения и заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца, както в
заповедното, така и в настоящото производство, е съобразен с минималните
размери предвидени в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ против М.Т. Иванова, ЕГН **********,***5 за признаване за
установено по отношение на ищеца, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 890.34 лева,
представляваща ¾ част от начислената от ищцовото дружество
главница в размер общо на 1187.12 лева за незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за битови нужди за апартамент
№ 15, находящ се в гр. П., кв. „**** за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. и за сумата в размер на 106 лева, представляваща ¾ част от
начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания, формиращи главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
6840/27.12.2018 г. по ч. гр. д. № 9099/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П..
ОСЪЖДА М.Т. Иванова,
ЕГН **********,***5 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 19.14 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ да заплати на М.Т. Иванова, ЕГН **********,***5 на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 240 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ да заплати на М.Т. Иванова, ЕГН **********,***5 на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на
решението, ч.гр.д. № 9099/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., да се върне
на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт и от влязло в сила определение на съда от
31.05.2019г.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.