№ 20853
гр. С., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110139695 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
„Т.С.“ ЕАД, искова молба, насочена против С. С. В., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 2448.38лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2024г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане
на сумата, 462.53лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 02.04.2025г., 44.01лв.
– дялово разпределение за периода 01.08.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на
сумата и 10.67лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2022г. – 02.04.2025г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20535/2025г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“
ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
процесуалния му представител, с който исковите претенции се оспорват като
1
неоснователни, в каквато насока са изложени подробни съображения. Формулирано е
възражение, че част от вземанията на ищеца са погасени по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № 40****,
представляващ ап. 28, находящ се в гр. С., /адрес/.
От приложеното на л. 11 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот се установява, че Б.А.К. и М.К.К. са дарили на сина им А.Б.А.
собствената им ½ идеална част от процесното жилище.
От приложеното на л. 13 по делото удостоверение за наследници е видно, че
2
А.Б.А., ЕГН ********** е починал на 02.06.2015г., като е оставил за свои наследници
ответникът С. С. В. /дъщеря/, М.С.В. /дъщеря/ и П.С.Б. /син/
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г., клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ.
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя. при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
По изложената аргументация доколкото всяко трето лице може да встъпи в
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с подаването на молба
– декларация до топлопреносното предприятие, то на по силното основание лице,
което притежава право на собственост върху имота може да сключи такъв договор с
подаването на молба – декларация за открИ.не на партида на негово име.
От приложеното на л. 25 по делото копие на заявление - декларация се
установява, че ответникът С. В. през 2020г. е депозирала пред ищеца искане за
открИ.не на партида на свое име, по силата на която между нея и топлоснабдителното
дружество са възникнали облигационни правоотношения за доставка на топлинна
енергия за процесния апартамент, респективно през исковия период клиент на „Т.С.“
ЕАД е именно С. С. В..
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че абонатната станция топлозахранва
вход А в процесната сграда, общият топломер се отчита по електронен път в началото
на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се
разпределя между всички абонати. Видно от заключението в процесния имот е имало
два броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения хол и кухня, като уредите
са отчетени на 13.05.2022г., 31.05.2022г. и 22.05.2024г. и отчетите са с подпис и печат
на потребител. Експертът е посочил, че изчисленията са извършени от ФДР в
съответствие с действащата Наредба.
От приложените на л. 29 заявление и на л. 30 копие на протокол на процесната
ЕС, се установява, че дяловото разпределение е извършено от „Т.С.“ ЕАД.
Така изложеното обуславя извода за основателност на заявените искови
претенции за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, респективно следва
да бъде разгледано релевираното възражение, че част от вземанията на ищеца са
погасени по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
3
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422 и сл. ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
депозирано но 09.04.2025г., респективно погасени по давност са вземанията, станали
изискуеми преди 09.04.2022г.
С оглед изложеното следва, че погасено по давност е вземането за топлинна
енергия за периода 01.05.2021г. – м.01.2022г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че за останалата част от периода
02.2022г. – 30.04.2022г., стойността на доставената топлинна енергия е в размер на
2168.54лв., за която част искът за топлинна енергия се явява основателен, като над
тази сума до максимално предявения размер от 2448.38лв. или за разликата от
279.84лв., претенцията е неоснователна.
Няма погасена по давност част от иска за дялово разпределение, респективно
претенцията се явява изцяло основателна за сумата от 44.01лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
както се изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от заключението на вещото лице
дължимата се мораторна лихва за исковия период върху задължението за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, което не е погасено по давност е 357.93лв., за която
част акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума до максимално
4
предявения размер от 462.53лв. или за разликата от 104.60лв., искът е неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение се явява неоснователна.
По разноските:
Предявени са искови претенции в общ размер на 2965.59лв., уважената част е в
размер на 2570.48лв., респективно отхвърлената част е в размер на 395.11лв., при
каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1197.93лв., от които
59.31лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 188.62лв. – държавна такса в исковото
производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
800.00лв. – депозит вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски оглед уважената част на исковете в размер на 1038.32лв.
От представените на л. 19 в заповедното производство и л.65 в исковото
производство договори за правна защита и съдействие е видно, че адв. И. А. Н. от САК
е оказал безплатна правна помощ на ответника С. В., респективно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв, ищецът следва да му заплати възнаграждение с оглед отхвърлената
част на исковете.
На адвокат И. Н. следва да се признае възнаграждение в размер на 200.00лв. за
заповедното производство и 400.00лв. за исковото производство или общо 600.00лв.
С оглед отхвърлената част на исковете, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
ищецът следва да заплати на адв. Н. възнаграждение с оглед отхвърлената част на
исковете в размер на 79.93лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че С. С. В.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 2168.54лв. – доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 02.2022г. – 30.04.2024г., до обект с абонатен № 40****,
представляващ ап. 28, находящ се в гр. С., /адрес/, ведно със законна лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2025г. до окончателно изплащане
на сумата, 357.93лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022г. – 02.04.2025г., 44.01лв.
– дялово разпределение за периода 01.08.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.04.2025г. до окончателно
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20535/2025г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в частта, за
сумата от 279.84лв. за периода 01.05.2021г. – м.01.2022г., иска за мораторна лихва
върху доставената топлинна енергия в частта, за сумата от 104.60лв. и иска за
сумата от 10.67лв. – мораторна лихва за периода 15.04.2022г. – 02.04.2025г., една част
като погасени по давност, друга част като неоснователни.
5
ОСЪЖДА С. С. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1038.32лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
да заплати на адв. И. А. Н. от САК, сумата от 79.93лв. – адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ с оглед отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6