ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
гр. Бургас , 25.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500374 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД – гр.София,
против Разпореждане от 08.02.21г., постановено по ч.гр.д.№788/21г. на Районен съд
Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№260466/08.02.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу С. Г. И., за заплащане на договорно
възнаграждение, в размер на 311.21 лева; 258.75 лв. – възнаграждение за допълнителна
услуга „Фаст“; 783.54 лв – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; 81.85
лева – мораторна лихва, дължима за периода от 21.12.-19г. – 01.02.21г., както и за такси
за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 20 лв.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и
да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираната сума. В частната жалба е цитирана съдебна практика и
са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да
преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според
въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с
правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред
вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 02.02.21г., е подадено заявление по чл.410 ГПК
от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу С. Г. И., за следните суми по договор за
1
потребителски кредит №30041029837: 900 лв., представляваща главница; 311.21 лева –
възнаградителна/договорна лихва, 258.75 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Фаст“; 783.54 - възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги „Флекси“; 20 лева – такси за извънсъдебно събиране на
вземането; 81.85 лева - лихва за забава.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за
потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата; изложени са твърдения
за договорени 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 99.52 лева съгласно
погасителен план и падеж на всяка вноска – 20-то число на месеца. Изложени са
твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото,
като се твърди, че са останали неизплатени 311.21 лева. Твърди се, че е уговорено
предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги „Фаст“, на стойност 258.75
лева, изразяваща се в приоритетно становище на искането за потребителски кредит и
изплащането на кредита преди клиентите, които не са закупили тази услуга. Твърди се
уговорено предоставяне/закупуване на допълнителна услуга „Флекси“, даваща право
на едностранна промяна на погасителния план за целия срок на договора, на стойност
783.54 лева.
Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито една погасителна вноска, като и
е изпаднал в забава на 21.12.19г., поради което кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем на 06.01.21г. За този период се претендира лихва за забава, в размер на 137.03
лева.
Представят се договор за кредит „Стандарт“, №30041029837, декларации,
общи условия, погасителен план, споразумение за пакет допълнителни услуг.
По заявлението е издадена Заповед №260466/08.02.21г., за следните суми:
900 – главница; 71.50 лева – лихва за забава за перода 21.121.19г. – 01.02.21г., без
времето от 13.03. – 13.07.20г., 19.43 лева – разноски - държавна такса; 50 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
С тук обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за заплащане на
договорно възнаграждение, в размер на 311.21 лева; 258.75 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“; 783.54 лв – възнаграждение за допълнителна услуга
„Флекси“; 81.85 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 21.12.-19г. –
01.02.21г., както и за такси за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 20 лв.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като съобрази
Закона намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно и
незаконосъобразно – по отношение на договорната лихва. В частта, относно
възнаграждението за закупени пакети допълнителни услуги е правилно и
2
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В частта, досежно договорната и
законната лихва, същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В частта, касаеща относно пакета допълнителни услуги:
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда. В нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК е дадена възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По
правилото на чл.10а, ал.4 ЗПК, , видът, размерът и действието, за което ще се събират
таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл.10а, ал.2
ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
усвояване и управление на кредита.
В случая, в клаузата/услугата „Фаст“ е включена приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит и е уговорено „възнаграждение“, в размер на
258.75 лева. Касае се за предварителна дейност на кредитора, която предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл.16 и сл. ЗПК кредиторът
разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да
прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна
услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото
изпълнение от страна на заемополучателя.
Клаузата/услугата „Флекси“ включва гъвкав погасителен план и е уговорено
„възнаграждение“, в размер на 783.54 лева. Налице е противоречие с добрите нрави -
видно от представените приложения, сумата по кредита е 900 лева, а цената на
допълнителния пакет е в размер на 783.54 лева – близка до заетата сума. Така размерът
на цялото задължение е 1683.54 лева, извън договорната лихва и лихвата за забава.
Освен това, с така въведените „възнаграждения за услуги“ се заобикаля закона,
доколкото отчитането и включването им в ГПР, би надвишило размера, посочен в
чл.19, ал.4 ЗПК.
И т.к. една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, е искането да не противоречи на закона
или добрите нрави, при констатация че такова противоречие е налице, правилно и
законосъобразно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
По отношение на сумата от 20.00 лева – такса за извънсъдебно събиране,
разпореждането следва да бъде потвърдено – не се твърди и не се установява да са
направени разноски в тази връзка, а и подаденото заявление сочи, че вземането се
3
претендира по съдебен ред.
Ето защо постановеното от БРС разпореждане в тази част следва да бъде
потвърдено.
В частта, касаеща договорна лихва и лихва за забава:
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не
въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва.
Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№315/2005 г.,
II г.о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По
действащото българско право максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е
изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се
счита, че са накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 41%., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това
уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Следва да се присъди
сумата от 311.21 лева, за периода 20.12.2019г. – 06.01.21г.
Съразмерно с уважената част от заявлението, се дължат разноски в полза на
заявителя. При направени разноски в общ размер за двете инстанции, включващи по 50
лева възнаграждение за юрисконсулт и 63.54 лева – държавни такси, съразмерно се
дължат общо 86.44 лева. Първоинстанционният съд е присъдил общо 69.43лева;
въззивният следва да присъди разликата от 17.01 лева.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 08.02.21г., постановено по ч.гр.д.№788/21г. на
Районен съд Бургас, съдържащо се в Заповед за изпълнение на парично задължение
№260466/08.02.21г., в частта, с което е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на
частния жалбоподател, срещу С. Г. И., за заплащане на договорно възнаграждение, в
размер на 311.21 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът С. Г. И. ЕГН********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, по договор за потребителски кредит
„Стандарт“, №**********/01.06.2018г., следните суми: 311.21лева – договорна лихва
за периода 20.12.2019г. – 06.01.21г. 17.01 лева – разноски в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните
разноски пред въззивната инстанция.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5