НОХД № 377/20г. МОТИВИ :
Подсъдимият
Д.И. *** е обвинен в това, че за периода от 01.03.2021г. до 31.10.2019г. в
гр.Лом, след като е осъден с Решение по гр.д. № 1502/11г. по описа на ЛРС,
влязло в законна сила на 01.03.2012г. да заплаща чрез Е.П.Д. ***, като майка и
законна представителка на родените им деца П.Д.И. месечна издръжка в размер на
100лв /сто лева/ и на К.Д.И. – месечна издръжка в размер на 80лв /осемдесет
лева/, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски – общо 45месечни вноски
за сумата общо в размер на 8 100лв, от които на П.Д.И. – сумата от 4
500лв и на К.Д.И. – сумата от 3 600лв – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Представителят на РП гр.Монтана, ТО гр.Лом в
с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което е предаден
на съд, като му наложи наказание при условията на чл.54 от НК „Една година
лишаване от свобода“, като оставя на преценка на съда дали да приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият редовно призована се явява
лично и с адв.С.С. ***. Не
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като твърди, че когато е
работил от трудовото му възнаграждение редовно са удържани сумите за издръжка
на децата му, през останалото време е бил без работа и не е могъл да заплаща
дължимата издръжка.
Защитникът му в пледоарията си моли съда
да приеме съда, че повдигнатото обвинение на неговият подзащитен
не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да
постанови оправдателна присъда с която да го признае за виновен. Алтернативно
предлага на съда, ако счете делото за изяснено от фактическа страна и признае подзъщитният му за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съда, да определи и наложи по-лекото наказание предвидено в
закона за това престъпление, а именно „Пробация“, с
първите две задължителни пробационни мерки, за
минималният предвиден в закона срок.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
По делото няма приет за съвместно
разглеждане граждански иск, няма конституиран частен обвинител.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
До 14.08.2011г. подсъдимият и св.Е.Д.
живели заедно, като имали сключен граждански брак. След раздялата си родените
от брака им две деца П.Д.И. с ЕГН ********** и К.Д.И. с ЕГН ********** останали
да живеят при майката, която изцяло поела грижите за отглеждането и
възпитанието на двете деца.
С решение от 09.02.2021г. по гр.д. №
1502/11г. по описа на ЛРС, влязло в законна сила на 01.03.2021г. подсъдимият
бил осъден да заплаща месечна издръжка на двете си деца, чрез тяхната майка и
законна представителка св.Д., както следва: на П. в размер на 100лв, и на К. –
в размер на 80лв, считано от 24.11.2011г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпването на законноустановени
причини за нейното прекратяване. Със същото решение съдът осъдил подсъдимият да
заплати издръжка в размер на 80лв за първото и 70лв – за второто дете, чрез св.Д.
за периода от 14.08. до 24.11.2011г. Подсъдимият знаел за влязлото в сила
съдебно решение и задълженията си да заплаща издръжка на двете си деца, но
въпреки това не изпълнявал последните редовно.
Св.Д. се снабдила с Изпълнителен лист по
гр.д. № 1502/11г. по описа на ЛРС и възоснова на него
образувала в Служба СИС при ЛРС изп.д. №
20121620401032 срещу подсъдимият, по което към момента на изготвяне на
обвинителния акт дължимата сума за издръжка от подсъдимия за първото му дете е
в размер на 4 918,79лв, а за второто – 4 075,55лв.
Съгласно заключението на вещото лице И.П.
изготвила назначената от съда, неоспорена и приета в с.з. Съдебно-счетоводна
експертиза за периода от 01.03.2021г. до 31.10.2019г. подсъдмият
не е изплатил общо 45бр. пълни месечни вноски в общ размер на 8 100лв, от
които на детето П.Д.И. – сумата от 4 500лв и на детето К.Д.И. – сумата от 3
600лв.
Горното се установява от фактическа страна
от събраните в хода на ДП № 713/18г. по описа на РУ Лом, респ. пр. преписка
вх.882/18г. по описа на ЛРП писмени доказателства, както следва: Справка на л.
5, 6; Трудов договор на л. 9; Жалба на л. 20, 90; Разпореждане на ДСИ на л.
21-22; Определение по Гр. д. № 1502/2011 г. на ЛРС на л. 23-24; Решение по Гр.
д. № 1502/2011 г. на ЛРС на л. 25-27, 55-57; Справка от НАП-Монтана на л.
65-66, 69-70; Справка от НАП-Русе на л. 68; Удостоверения за раждане на л. 71 и
72; Банкова сметка ***. 75; Компакт диск на л. 76; Движение по сметка на л.
77-81; Удостоверение на л. 84; Уведомление на л. 86-87; Справка за съдимост на
л. 93-96; Съдебна експертиза на л. 114-121; Копие от изпълнителен лист на л.
126-127; Покана за доброволно изпълнение на л. 128; Удостоверение на л. 131, 133;
Трудов договор на л. 132, събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства – показанията на св.Е.Д., които съдът кредитира като обективни,
последователни и взаимносвързани с останалият приет
от съда доказателствен материал.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимият, че в по-голямата част от инкриминирания период е бил в обективна
невъзможност да изпълнява задължението си за издръжка към двете си деца, тъй
като се касае за млад човек, в добро здравословно състояние и работоспособна
възраст, който е бил в обективна възможност да изпълнява задълженията си за
издръжка, още повече, че размера на
първоначално определените издръжки не са били увеличавани.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно е установено, че подсъдимият Д.И.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ар.1 от НК, а
именно, че за периода от 01.03.2021г. до
31.10.2019г. в гр.Лом, след като е осъден с Решение по гр.д. № 1502/11г. по
описа на ЛРС, влязло в законна сила на 01.03.2012г. да заплаща чрез Е.П.Д. ***,
като майка и законна представителка на родените им деца П.Д.И. месечна издръжка
в размер на 100лв /сто лева/ и на К.Д.И. – месечна издръжка в размер на 80лв
/осемдесет лева/, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски – общо 45месечни вноски за сумата общо в размер на 8 100лв, от които
на П.Д.И. – сумата от 4 500лв и на К.Д.И. – сумата от 3 600лв.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговите последици и е искал тяхното настъпване.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждана неколкократно предимно за общоопасни
престъпления. Последното му наложено наказание е по НОХД № 658/14г. по описа на
ЛРС, за престъпление по чл.235, ал.6 от НК, извършено на 11.07.2014г. на
наказание „Пробация“, с определяне на първите две
задължителни пробационни мерки, двете за срок от 6
/шест/ месеца. Това наказание е изтърпяно от Д. за времето от 29.12.2014г. до
29.09.2015г.
При определяне на наказанието на подсъдимият,
съдът съобрази предвидените от законодателят две алтернативни наказания в
нормата на чл.183, ал.1 от НК наказания „Лишаване от свобода от една година“
или „Пробация“, разпоредбите на общата част, касаещи
материята, смегчаващите отговорността обстоятелства
свързани с младата възраст на подсъдимият, както и отегчаващите такива - наличието
на предходни осъждания и криминално минало. С оглед индивидуализиране
наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието и дееца, мотивите и
подбудите за извършването му, личността на извършителят. Спазвайки законовите
изисквания съдът наложи на подсъдимият по-лекото по вид наказание
при условията на чл.54 от НК „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни
мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с явяване и подписване пред пробационен служител две пъти седмично“ и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“ двете за срок от 1 /една/ година.
Така наложеното наказание на
подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на
наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на
последният, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и
установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
На осн. чл.189,
ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по смета на ОД МВР Монтана
направените в хода на ДП разноски в размер на 213,60лв /двеста и тринадесет
лева/ възнаграждение за вещо лице, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 325лв /триста двадесет и пет лева/ - възнаграждение
за явявани и допълнителни заключения на вещото лице, както и 5лв /пет лева/ -
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :