О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……….08.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно търговско
дело №1245 по описа за 2019г.
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“
№33 представлявано от В Д В, против Решение №2077 от 15.05.2019г. по гр.д.№16964/2018г. по описа на Районен съд Варна,
с което е уважен предявения от жалбоподателя, против С Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
с адрес: гр.Варна, ул.“Баба Рада“ №20-22, етаж 1, офис 1, чрез адв.П Т, иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемия дължи на въззивника сумата
от 1066.63лв., представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 21.06.2016г. до 19.07.2018г. на адрес гр.Варна, ул.Вярност №9, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-12.09.2018г. до окончателното ѝ плащане и сумата от
94.62лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
21.08.2017г. до 05.09.2018г., за които суми по ч.гр.д.№13744/2018г. по описа на РС Варна е издадена Заповед №6837 от
14.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна, е неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа,
че първоинстанционният съд е формирал погрешни изводи, че ответницата няма
качеството “потребител“ на В и К услуги, ползвани в имот, находящ се в ****. Сочи се, че от представената Справка от
СВ-Варна, се установява, че ответницата притежава право на собственост върху
сградата от 1996г. и право на собственост върху поземления имот от 1998г.,
находящи се на горепосочения адрес. Сочи се още, че ответницата не е навела
твърдения друго лице да притежава правото на собственост върху този имот,
поради което тя има качеството “потребител“ по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“
от ДР на ЗРВКУ. Оспорват се изводите на съда, че ищецът е бил длъжен да представи заявлението
по чл.59, ал.З от ОУ с оглед доказване възникването на договорното
правоотношение с потребителя. Поддържа се, че ответницата е придобила правото
на собственост преди приемането през
2014г. на общите условия, поради което в случая редът за откриване на
партида, регламентиран в чл.59 от ОУ е неприложим. Оспорват се изводите на
съда, че за недоказаност на предоставянето
на процесните В и К услуги в заявения обем. Сочи се, че от представения
по делото карнет по партида с абонатен №1152107 се установява, че на
21.06.2016г. в присъствие на лице, осигурило достъп до имота, е отчетено
показание на водомера от 1919м3, което е скрепено с подпис в карнета, като на
19.07.2018г. също е положен подпис в карнета срещу отчетено показание от
2312м3. Ето защо се поддържа, че в заявения период от 21.06.2016г. до
19.07.2018г. потребените В и К услуги са в обем от 393м3 /2312-1919/, тъй като
безспорно са установени показанията на водомера в началния и в крайния момент от
периода. Оспорват се изводите на съда, че е необходимо установяването на факта,
че подписите в карнета принадлежат на ответницата. Сочи се, че в случая в
карнета са положени подписи от лице, осигурило достъп до водомера на инкасатора
на конкретната дата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване
на ново, с което да се уважи иска, ведно с присъждане на направените
съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването
му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил задълбочено
твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се доводите на
въззивника, че по делото е доказано качеството на ответницата на потребител на
В и К услуги за процесните обект и период, като са развити подробни съображения
за тяхната неоснователност. Оспорват се и доводите, че ищеца е доказал реалното
потребяване на претендираните за плащане В и К услуги, като се поддържа, че
отразяванията в представеният по делото карнетен лист, не са годни да
удостоверят отчет на показания, тъй като влизат в противоречие с приетите по
делото двустранен констативен протокол от 26.10.2018г. и фактура №********** от
21.07.2017г. относно отчитаният водомер. Сочи се още, че отразяванията в карнета
са непълни, противоречащи на чл.23, ал.4 от ОУ на В и К оператора, и без
удостоверителна стойност, тъй като не са скрепени с подпис на потребителя. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение,
ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими
приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, против Решение №2077 от
15.05.2019г. по гр.д.№16964/2018г.
по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от жалбоподателя,
против С
Д.Д., иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с
чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено,
че въззиваемия дължи на въззивника сумата от 1066.63лв., представляваща цена на
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 21.06.2016г. до 19.07.2018г.
на адрес гр.Варна, ул.Вярност №9, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-12.09.2018г. до
окончателното ѝ плащане и сумата от 94.62лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 21.08.2017г. до 05.09.2018г., за които
суми по ч.гр.д.№13744/2018г. по описа на РС Варна е издадена Заповед №6837 от 14.09.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1245/2019г. на ОС
Варна в открито съдебно заседание на 23.10.2019г. от 13.30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.