РЕШЕНИЕ
№ 668
гр. Благоевград, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210103172 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. М. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., чрез адвокат В. Г. от АК - Благоевград против „Моят Кредит“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район
Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от управителя С.
А..
Ищецът твърди, че на 29.12.2021 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит Код № 61548, като на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер
на 750, 00 лева. Сочи се, че съгласно чл. 3 от договора, кредитът следва да се заплаща на 13
двуседмични вноски; размер на седмична погасителна вноска: 64, 10 лева; брой погасителни
вноски: 13; срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план
(Приложение 1), който представлява неразделна част от този договор или съгласно
погасителен план, посочен в чл. 12, ал. 6 от договора, като при неизпълнение на
задължението по чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от страна на заемателя; погасителни вноски се
плащат по един от следните начини: 1. по банков път по посочения в договора начин; 2. в
брой - в някои от офисите на заемодателя или на изрично упълномощен негов представител;
3. чрез организираната система за разплащане еРау. bg.; общ размер на всички плащания по
заема: 1 490, 58 BGN; ГПР на заема: 40. 76 %. Излага се, че в приложение № 1 към договор
№ 61548/29.12.2021 г. се съдържа погасителен план, който включва единствено размера на
вноската по договора в седмично определен размер от 64, 10 лева и вноската за неустойка
при неизпълнение на обезпечението, в определен седмичен размер от 114, 66 лева. Твърди
се, че на 20.05.2022г. ищцата е погасила изцяло задълженията си към ответника по договор
за потребителски кредит № 61548/29.12.2021 г., за което е издадено Удостоверение с изх.№
0045/23.05.2022г. Твърди се, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9.
ал. 3 ЗПК, която при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Излага се, че процесният договор
за заем е недействителен, като се сочи, че възнаграждението (неустойката за
непредставянето на такъв) за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и
потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото
последното е задължително условие за получаване на кредита. На следващо място, се
1
твърди, че кредиторът не е включил т. нар. от него „неустойка“ към договорната лихва и към
ГПР по кредита, с което заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, се че вземането за
неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова
следва да бъде включено в ГПР, като невключването му поставя потребителя в подчертано
неравноправно положение спрямо кредитора и на практика същия няма информация колко
точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което се явява в директно
противоречие с чл. 3. пap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Сочи се, че бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира той и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19. ал. 1 ЗПК. На следващо място се сочи, че в процесния договор не е
упоменато кои точно разходи са включени в ГПР и кой разход кой процент от него формира.
Излага се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да
се считат спазени законовите изисквания. Поставянето на кредитополучателя в положение
да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна
такса по кредита, невключена в ГПР, според ищеца противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага се, че тази неточност в посочването на размера на
разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно се състои
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР според ищеца
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1
ЗЗП. На следващо място се твърди, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от процесния индивидуален
договор за заем е нищожна, като се излагат подробни съображения в тази насока. Според
ищеца не предоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора,
който е длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Излага се, че включена по този начин към погасителните
вноски, неустойката се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта на неустойка се твърди, че е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави. Излага се, че тази уговорка противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните й функции.
Допълнителен аргумент за нищожността на тази клауза се сочи, че се извежда и от
Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова
институция.
С оглед на горното се твърди, че чл. 12, ал. 4 от договора е недействителен и на
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 8, пар, 1 от Директива
2008/48/EQ във вр. с чл. 16 ЗПК. На следващо място се твърди, че клаузата на чл. 3, ал. 7 от
процесния договор, уреждаща възнаградителна лихва също е нищожна, тъй като така
уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Сочи се, че
съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, като се посочва, че чистата стойност на кредита в случая
възлиза на 750, 00 лв. (главницата), докато ищцата е заплатила към момента на предявяване
на иска сума в размер на 1490, 58 лева /13 вноски по 114, 66 лева/, поради което се твърди,
че ищцата е надплатила 740, 58 лева.
С оглед на гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да
прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 61548 от 29.12.2021г.,
сключен между М. М. Б. в качеството й на кредитополучател и ответникът като
кредитодател, както и ответникът да бъде осъден да заплати на М. М. Б., сумата от 740, 58
2
лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 20.11.2024 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответното дружество „МОЯТ КРЕДИТ“
ЕООД е депозирало писмен отговор, с който се оспорват предявените искове, като
неоснователни. Оспорва се твърдението на ищцата, че гореописаните договорни
правоотношения, които се установяват от наведените твърдения и представените с
настоящия отговор доказателства, са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се,
че договорът не е нищожен поради противоречие с чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК. Сочи се,
че всички изискания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК са изпълнени в сключените между страните
договори за заем, в това число - договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са с еднакъв вид, формат и
размер на шрифта, не по-малък от 12 пункта, и в два еднообразни екземпляра, както е
удостоверено в чл. 21, респективно в чл. 22 от Договорите. Твърди се, че договорът не е
нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. Сочи се, че общият размер на
кредита е посочен в чл. 2 от договора, както и в Приложение № 1 към договорите
/погасителния план/, където сумата на кредита е посочена над таблицата с погасителния
план. Твърди се, че договорът не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК,
доколкото цитираната разпоредба изобщо не намира приложение за процесните договори за
кредит. Сочи се, че в т. 8 се урежда изискване към договори за кредит, които са под формата
на разсрочено плащане за определена стока или услуга или при свързани договори за кредит.
Твърди се, че договорът не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като се посочва,
че лихвеният процент по всеки от тях е ясно посочен в чл. 3, ал. 7 от договорите, а условия
за прилагане на лихвения процент не са посочени, доколкото останалата част от чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК не намира приложение за договори за кредит, при които лихвата е с фиксиран
процент, който не подлежи на изменение в хода на изпълнение на договора. Твърди се, че
договорът не е нищожен поради непосочване на годишния процент на разходите (ГПР) в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага се, че в чл. 3, ал. 6 от всеки договор е посочен
общият размер на всички плащания по заема към момента на сключване на договора,
съответно посочените суми не включват начислени впоследствие неустойки, такси за
отлагане изискуемост и такси за избягване предсрочна изискуемост, тъй като тези
задължения на ищцата не са съществували към момента на сключване на договора и тяхното
възникване не е било сигурно към този момент, защото е зависело от поведението на
ищцата в хода на изпълнението на договора. Излага се, че договорът не е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Сочи се, че условията за издължаване на кредита са
уредени подробно в процесните договори - както в съдържанието на договорите, така и в
погасителните планове, които са изготвени съобразно изискванията на ЗПК, посочени в
цитираната разпоредба, както и че договорът не е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 12
ЗПК, като се сочи, че в чл. 7, т. 1 от договорите се съдържа информацията, която се изисква
съгласно цитираната разпоредба. Излага се, че в договорът не е нищожен на основание чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като се сочи, че в чл. 7, т. 3 от договора се съдържа информация за
правото на потребителя да се откаже от договора. Твърди се, че договорът не е нищожен на
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като те не са сключени при общи условия и цитираната
разпоредба не намира приложение към тях. Сочи се, че правоотношенията между ищцата и
ответното дружество са изцяло уредени от представените с настоящия отговор договори,
които са подписани на всяка страница от тях от ищцата и от представител на довереното ми
дружество. Твърди се, че договорът не е нищожен на основание чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
доколкото те не са предоставени под формата на овърдрафт, а и тези законови изисквания се
припокриват с част от тези по чл. 11. Твърди се, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е
спазена. Излага се, че договорните клаузи в процесния договор са индивидуално договорени,
както е удостоверено в чл. 22 от Индивидуалния договор. Твърди се, че клаузите не са
3
неравноправни, нито са нищожни, нито са унищожаеми, а са действителни, поради което
плащанията от страна на ищцата са извършени въз основа на валидни правни основания и
затова се иска от съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Иска се от съда да
вземе предвид, че процесният кредит е с главница 750, 00 лв., като ищцата е платила по
договора общо 1146, 59 лв., от които 750, 00 лв. главница, 83, 30 лв. лихва и 313, 29 лв.
неустойка. Твърди се, че ищцата е погасила задължението си за неустойка по чл. 12 от
договора изцяло, като се посочва, че е настъпила хипотезата на чл. 12Б от Индивидуалния
договор за заем, в която размерът на дължимата неустойка се намаля с общия размер на три
погасителни вноски, когато са изпълнени изискванията на чл. 12Б, ал. 1, т. 1 - 4 от договора.
Твърди се, че ищцата е ползвала заемен продукт „Кредит с подарък 3“ с главница 750, 00 лв.
- главницата е посочена в чл. 2 от Договора, а това, че той е „Кредит с подарък 3“, е видно от
обстоятелството, че размерът на главницата е 750 лв. и че съдържа клаузите на чл. 12А -
12Е, като в чл. 12Б е уредено, че един от видовете „Кредит с подарък 3“ е именно този, при
който главницата е 750 лв. Излага се, че срокът на погасяване на всички дължими суми е 13
двуседмични погасителни вноски, както е уредено в чл. 3, ал. 1 - 4 от Договора. Твърди се,
че ищцата валидно и точно е заплатила десетата си погасителна вноска по паричния заем,
както според ответника се установява от приложената към отговора справка от счетоводната
система на дружеството за извършените плащания по кредита и от погасителния план, с
който се съпоставят плащанията. Излага се, че погасителните вноски с включена неустойка
по погасителен план са 114, 66 лв., поради което трикратният размер, с който е намалена
дължимата неустойка, е 343, 97 лв., с 1 стотинка разлика, като се съобрази, че някои вноски
са по 114.65 лв.
С оглед на това, в случай че бъде прието, че клаузата за неустойка е нищожна
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, се иска от съда да вземе предвид, че ответното дружество не
дължи връщане на цялата надплатена сума над главницата, а само платената неустойка в
размер 313, 29 лв., а в случай че бъде приет целия договор за нищожен, се иска от съда да
вземе предвид, че ответното дружество дължи връщане само на сумите, платени над
главницата, в общ размер 396, 59 лв.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Ответникът признава, а и се установява от приетите писмени доказателства по
делото, че на 29.12.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит Код
№ 61548, като на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 750, 00 лева, съгласно
чл. 3 от договора, кредитът следва да се заплаща на 13 двуседмични вноски; размер на
седмична погасителна вноска: 64, 10 лева; брой погасителни вноски: 13; срок за плащане на
погасителните вноски - съгласно погасителен план (Приложение 1), който представлява
неразделна част от този договор или съгласно погасителен план, посочен в чл. 12, ал. 6 от
договора, като при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от страна на
заемателя; погасителни вноски се плащат по един от следните начини: 1. по банков път по
посочения в договора начин; 2. в брой - в някои от офисите на заемодателя или на изрично
упълномощен негов представител; 3. чрез организираната система за разплащане еРау. bg.;
общ размер на всички плащания по заема: 1 490, 58 BGN; ГПР на заема: 40. 76 %.
При неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от страна на
заемателя, страните са уговорили неустойка в размер на 657, 26 лева, платима съгласно
погасителен план (Приложение 1), който представлява неразделна част от този договор или
съгласно погасителен план, посочен в чл. 12, ал. 6 от договора, като в същия са посочени
размер на главница, на лихва и неустойка на всяка вноска.
Видно от приложения Погасителен план /Приложение № 1 към дог. №
61548/29.12.2021 г./, по Договора са дължими 13бр. погасителни вноски, първата от които на
4
12.01.2022 г., а последната на 29.06.2022 г. като общия
размер на вноската е 64, 10 лв., а на вноската по чл. 12, ал. 4 от договора -114, 46 лв.
Ищцата е погасила изцяло задълженията си към ответника по процесния договор за
потребителски кредит, за което е издадено Удостоверение с изх.№ 0045/23.05.2022г., в което
е посочено, че същата няма задължения към ответника и че договорът е погасен на дата
20.05.2022г.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице С. Т., от което се установява, че размерът на кредита е
посочен в чл. 2 от сключения между страните Индивидуален договор за заем №
61548/29.12.2021г, и е за 383, 47 евро, или тяхната левова равностойност от 750, 00 лева. С
Разписка № 61548/29.12.2021 г за получени суми в брой, сумата от 750, 00 лева е предадена
в търговски офис № 18-Офис Благоевград на М. М. Б. в брой. Платената от
Кредитополучателя сума по Индивидуален договор за заем № 61548/29.12.2021г към
29.06.2022г. е в размер на 1 146, 59 лева, по втори вариант на изчисление цялата е отнесена
за погасяване на задължения по Договора за кредит за главница и договорна лихва (без да се
извършват плащания за неустойка), са налице погасени задължения за: главница - 750, 00
лева и договорна лихва - за 65, 72 лева. Сумата от 330, 87 лева е надвнесена. При
оскъпяване на кредита със 740, 56 лева (договорна лихва - 83, 30 лв. + неустойка за липса на
обезпечение по погасителен план - 657, 26 лева), действителният процент на ГПР е в размер
на 30 914,73 %, който надхвърля 618 пъти петкратния размер на законовата лихва към датата
на сключване на Договора за кредит - 29.12.2021г. При оскъпяване на кредита с 427, 27 лева
(договорна лихва-83, 30 лв. + реално платена неустойка за липса на обезпечение - 343, 97),
действителният процент на ГПР е в размер на 3 583,43 %, който надхвърля 72 пъти
петкратния размер на законовата лихва към датата на сключване на Договора за кредит -
29.12.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 и сл. ЗПК вр.
с чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7- т. 12 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. с чл. 143 и 147 ЗЗП,
както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на получено
без основание. 3.
В тежест на ищеца е да докаже: сключването на процесния договор за заем вкл.
клауза за предоставяне на гаранция с посоченото в исковата молба съдържание на същите, в
т.ч. на оспорените клаузи; твърдените основания за нищожност на договора /на договорните
клаузи/ и за гаранция, както и че последните са свързани със сключените договори за
кредити с посоченото съдържание, които са нищожни на твърдяното основание.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за
кредит, както и възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, да установи
валидността на всяка една оспорените като недействителни клаузи, както и че сключването
им е при съобразяване на императивните материални норми, да установи, че при сключване
на договора е спазен размера на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена
като недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.
По иска по чл. 55 ЗЗД ищецът следва да докаже че е заплатил претендираните суми
на ответника по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, а ответникът
следва да докаже наличието на правно основание за плащането.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл.
9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
5
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Формата за
действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК - на
хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. В случая договорът е писмен, подписан и от двете страни. По
делото е представена разписка за извършено плащане, от която се установи, че ищцата е
усвоила сумата от 750, 00 лв. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че се доказа по един
безспорен и категоричен начин, че е налице облигационно правоотношение между страните
по договор за предоставяне на кредит, изпълнени са всички задължения по него, като на Б. е
предоставена сумата от 750, 00 лева под формата на кредит и същата е усвоена от нея.
В исковата молба ищцата претендира прогласяване на нищожност на договора за
кредит на основание - противоречие със закона. Съобразно гореизложеното, съдът следва да
се произнесе по предявения иск за нищожност поради противоречие със закона. Сключеният
между страните договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, попада в
обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за
него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. За
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и
следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в
този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС). Доколкото в
случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът
следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може
да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.
Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал. 1, т.1 0 от ЗПК, поради липса на
съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква в
договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин. С въвеждането на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК законодателят цели да
гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която
ще понесе.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, като съгласно чл.
19, ал. 3, т. 1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
6
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, като клаузи в договори надвишаващи този
размер се считат за нищожни. Във величината на общия разход § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора
разходи за потребителя - комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение
за кредитни посредници и за допълнителни услуги и поспециално застрахователните премии
в случаите, когато са задължително условие за отпускане на заема. При калкулацията на
годишния процент на разходите изрично са изключени от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК
разноските, възникващи за заемателя при евентуална негова неизправност. В изпълнение на
ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да създаде ефективни и пропорционални
санкции с възпиращо действие за нарушение на въвеждащите я национални разпоредби в чл.
22 от ЗПК българският законодател е разписал, че при неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т.
20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, § 2, букви "г", "д", "е", "ж", "з", "и"
и "п" от Директива 2008/48/ЕО, договорът е недействителен, а в чл. 21, ал. 1 от ЗПК - че
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В настоящия случай в договора за кредит е посочен
ГПР от 40, 76%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се
включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1
от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно чл. 12,
ал. 4 от процесния договор ищецът - заемател следва да заплати на ответника - заемодател
сума в размер от 657, 26 лв. или равностойност 336, 05 евро – неустойка за непредставяне на
обезпечение. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 12, ал. 4 от договора за кредит и
съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането,
че уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя.
Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в
ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване
на кредитодателя. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и
функции и цели единствено обогатяването на кредитора. При включването на сумата за
неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито
възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията вещото лице по
изгответната съдебно-счетоводна експертиза възлиза на 358343%, който надвишава над 72
пъти допустимия законов лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед на това съдът намира, че
посоченият в договора ГПР – 40,76 % не съответства на действително приложения в
кредитното правоотношение. Невключването на посоченото вземане към разходите по
договора следва да се окачестви като нелоялна и по – специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
7
случай не би взел. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва
да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен и на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във
вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването
на договора. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се
изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените
плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава
ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски
кредит би бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от
характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма
изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона,
то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. На основание
изложеното, съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния
договор е основателен и следва да бъде уважен.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на
получено без основание:
В случая съдът приема, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
поради което при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
8
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, поради което ответникът не е доказал наличие на валидно основание за
получаване на сумата, а искът се явява основателен. Видно от приложената по делото
Справка и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е, че по процесния договор
за кредит ищцата е платила общо сума в размер на 1146, 59 лева, от които: - главница – 750,
00 лева; - договорна лихва - 83, 30 лева; - неустойка по чл. 12 – 313, 29. Следователно
надплатената сума над главницата е в размер на 396, 59 лв. Ето защо, извън платената сума
за главницата в размер на 750, 00 лева, останалата платена от ищцата сума подлежи на
връщане, а именно платената сума от ищеца в размер общо на 396, 59 лева по
недействителния договор за потребителски кредит, която се установи, че е дадена при
начална липса на основание за плащането, поради което е недължимо платена и подлежи на
връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното осъдителният иск е частично основателен за сумата от 396, 59
лв., като следва да бъде отхвърлен за разликата над този размер до пълния претендиран
размер от 740, 58 лв. като неоснователен. Сумата се дължи ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2024г. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
При този изход на делото по начало право на разноски имат и двете страни. По
отношение обаче на разноските за ответника обаче относно частично отхвърления
осъдителен иск съдът намира, че такива не следва да се присъждат и да се осъжда ищцата да
заплати съобразно отхвърлената част на иска. Конкретния случай попада в кръга
разрешения, дадени с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на
Съда на Европейския съюз, според което, т. 98, не се допуска национално законодателство,
което да поставя разноските по дела на потребители в зависимост от размера на присъдените
суми, тъй като такава уредба би създала пречка потребителят да упражни правото си на
проверка на договорните клаузи за неравноправност. Решението на СЕС задължително за
съдилищата в РБългария, на основанието по чл. 633 от ГПК. По тази причина, в полза на
ответното дружество разноски няма да бъдат присъдени, макар да са поискани. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Видно от данните по делото ищцата е сторила разноски в размер на 100, 00
лв.-внесена държавна такса; сумата от 300, 00 лв. - възнаграждение за вещо лице и сумата от
500, 00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. На първо място относно държавната
такса същата се дължи на ищцата в пълен размер по предявения иск за нищожност - 50, 00
лв., а по предявения осъдителен иск се дължи сумата от 26, 77 лв. съразмерно на уважената
част от иска.
Относно претенцията за адвокатско възнаграждение:
От ответната страна е сторено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС в Решение
от 25 януари 2017г. по дело С-438/22 тълкуване на чл. 101, пар.1 ДФЕС, определените с
Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са
задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга,
вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на
размер на адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав, съобразявайки предмета на
делото, за който има формирана безпротиворечива практика, съобразявайки извършените от
адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на искова молба, неявяване в
съдебно заседание, подаване на кратко становище по иска, намира, че съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото обоснован и справедлив съобразно
критериите по чл. 36, ал. 2 е адвокатски хонорар от 500, 00 лв. общо за двата иска /следва да
9
се отбележи, че е толкова и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение/, като
съобразно уважената част от осъдителния иск то ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата от 383, 88 лв. Съобразно уважената част от
осъдителния иск на ищцата се дължат и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер
на 160, 65 лв. Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата общо сумата от 621, 30 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във
вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона,
Договор за потребителски кредит Код № 61548, сключен на 29.12.2021г. между М. М. Б., с
ЕГН ********** и „Моят Кредит“ ЕООД, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Моят Кредит“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район Възраждане, бул. „Александър
Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от управителя С. А. ДА ЗАПЛАТИ НА М. М. Б.,
с ЕГН ********** с адрес: гр. Б. сумата от 396, 59 лв., представляваща недължимо платена
при изначална липса на правно основание по Договор за потребителски кредит Код №
61548, сключен на 29.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 396, 59 лв.,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда – 20.11.2024 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 396, 59 лв.
до пълния претендиран размер от 740, 58 лв. или за сумата от 343, 99 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Моят Кредит“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1000, район Възраждане, бул.
„Александър Стамболийски“ № 55, ет. 3, представлявано от управителя С. А. ДА ЗАПЛАТИ
НА М. М. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. сумата от 621, 30 лв., представляваща
сторени по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10