№ 15807
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110120200 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно
обективно съединени осъдителни искове, както следва:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 710,81 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 152, вх. Б, ет. 2, ап. 40, аб. № 301070 за
периода от 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.04.2024г. до
окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 133,28 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 710,81 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021г. – 21.03.2024г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 21,13 лв. – представляваща
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 152, вх. Б, ет. 2, ап. 40, за
периода 01.02.2021г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.04.2024г. до
окончателното изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,69 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 21,13
лв. за периода 15.04.2021г. – 21.03.2024г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба
и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 152, вх. Б, ет.
2, ап. 40, тъй като ответницата се явява потребител на топлинна енергия за процесния
период, съответно е легитимирана да отговаря за задължението да заплаща цената на
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответницата К. И. Г. с твърдения за
неоснователност на исковете. Вземанията се оспорват по размер. Въведено е възражение за
давност. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
1
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на
потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия
в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
13.03.1990г. е видно, че на тази дата собствеността върху имот с адрес – гр. София, ж.к.
„Надежда 1“, бл. 152, вх. Б, ет. 2, ап. 40, е била придобита от И. Л. Б..
Също за придобиване правото на собственост от И. Л. Б. се съди от приложена по
делото данъчна декларация.
Констатира се от удостоверение за наследници, че след смъртта си на 18.04.2021г. И.
Л. Б. е оставила за свой наследник К. И. Г..
С оглед горното съдът приема за доказано, че за процесния период от 01.05.2020г. –
30.04.2022г. К. И. Г. е имала качеството на потребител на топлинна енергия относно
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 152, вх. Б, ет. 2, ап. 40,
отчасти като наследник и отчасти на собствено основание след придобиване на имота след
18.04.2021г..
2
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Ето защо
наследника на И. Л. Б. – К. И. Г. отговаря за задълженията на наследодателя и отнасящи се
за топлоснабдения имот до 18.04.2021г.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
3
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота е изведена като безспорна. За
процесния период от 01.05.2020г. – 30.04.2022г. потребената топлинна енергия е в общ
размер на 710,81 лв., а сумата дължима за дялово разпределение е 21,13 лв.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период има данни за
извършени плащания в размер на 27,75 лв., която следва да се приспадне.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Исковата молба е подадена на 09.04.2024 г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
С оглед горното и съгласно ССчЕ погасените по давност вземания за топлинна
енергия са в размер на 219,37 лв., с която сума следва да се намали главницата за ТЕ, както и
с платената сума от 27,75 лв., при което дължима остава сумата от 463,69 лв., която следва
да се присъди.
Няма погасени по давност задължения за дялово разпределение, поради което
дължима остава сумата от 21,13 лв., която следва да се присъди.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
4
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ погасеното по давност
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за топлинна енергия за процесния
период е сумата 62,94 лв., с която сума следва да се намали обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ, определена от ССчЕ, при което се получава 70,34 лв., която следва да се
присъди.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по
отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ
от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата
настъпва след отправянето на покана до ответника. В дадения случай липсват данни ищецът
да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяването на претенцията, поради което искът му за обезщетение
за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само
съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на
заявлението до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска за
стойността на услугата дялово разпределение.
По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли иска за обезщетение за
забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ в размер на 5,69 лв.
Относно разноските:
Предявен размер: 870,91 лв., Уважена част: 555,16 лв.; Отхвърлена част: 315,75 лв.
Разноски на ищеца: ДТ– 50. лв.; Депозити за експертизи – 150 лв.; Такси СУ – 20 лв.
и юрисконсултско възнаграждение определено в минимални размер от 100 лв. на осн. чл. 78,
ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 320 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски
от ответника в размер на 203,98 лв.
Разноски на ответника: Заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лв./л.56/, което подлежи на намаляване по възражение за прекомерност до 400 лв.,
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 МРАВ, подари ниската правна и
фактическа сложност на делото.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат разноски
от ищеца в размер на 145,02 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 3, ет.
10, ап. 35, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 463,69 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 152, вх. Б, ет. 2, ап. 40, аб. № 301070, за периода от
01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.04.2024г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 463,69 лв. до пълния предявен размер от
710,81 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 70,34 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 463,69 лв. в размер на законната лихва за периода
15.09.2021г. – 21.03.2024г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70,34 лв. до пълния
предявен размер от 133,28 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 21,13 лв. – представляваща възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, бл. 152, вх. Б, ет. 2, ап. 40, за периода 01.02.2021г. –
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.04.2024г. до окончателното изплащане.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 203,98
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б,
срещу К. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 3, ет. 10, ап. 35, иск
с основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,69 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 21,13 лв. за периода
15.04.2021г. – 21.03.2024г., като неоснователен.
6
ОСЪЖДА на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. “Ястребец” №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ
на К. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 3, ет. 10, ап. 35, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 145,02 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7