РЕШЕНИЕ
№ 2494
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Х.а
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело №
20243110103357 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от З. К. "Л. И.“
АД със седалище и адрес на управление: **, вписано в Търговския регистър на Агенцията по
вписвания, ЕИК **, представлявано от В. И. и П. В. Д. - изпълнителни директори, чрез
процесуалния представител юрк. Н. Г., тел.** против С. Р. И., ЕГН: **********, адрес:**.
С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът С. Р. И. дължи на ищеца З. К. "Л. И.“ АД, сумата от 553.50 лева
(петстотин петдесет и три лева и петдесет ст.) - главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0000-5103-19-5-01393 с включени 10.00 лева
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и всички
направени съдебно - деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Моли за присъждане на разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните
фактически твърдения:
ЗК „Л. И.“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК пред Районен Съд – Варна срещу С. Р. И..
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, с оглед на което с Разпореждане по ч.гр.д.№ 20233110107224, 16 състав, е
указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението - 29.02.2024 г.,
може да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед на гореизложеното и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предявява настоящия иск,
за това, че на 07.01.2019 г., около 00.20 часа, в гр. Варна на ул. „Щип“ № 6, при маневра на
1
лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС“ модел „А170“ с рег.№ ** реализира пътно-транспортно
произшествие с паркирания лек автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „КОРСА“ с рег.№ **, след
което напуска мястото на ПТП, без да уведоми и изчака контролните органи.
За настъпилото пътно - транспортно произшествие е съставен протокол за ПТП №
1722484 от 10.01.2019 г. На установения напуснал водач С. Р. И. му е съставен акт за
административно нарушение.
Към датата на събитието отговорността на водача на виновния лек автомобил марка
„М.“ модел „**“ с рег.№ ** е застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК
„Л. И." АД, обективирана в застрахователна полица № 22118001447955, със срок на
валидност от 15.05.2018 г. до 15.05.2019 г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, собственика на увредения лек
автомобил „ОПЕЛ“, модел „КОРСА“ с рег.№ **, Г. В. Д. е подала уведомление пред
застрахователя по застраховка „КАСКО" , ЗАД Б. В. за извършване на оглед и оценка на
щетите и за заплащане на застрахователно обезщетение. Заведена е щета №
472718191900135 по полица № S4727045490 със срок на валидност от 11.11.2018 г. до
11.11.2019 г. Изплатено е застрахователно обезщетение в размер на 518.50 лв. на дата
25.02.2019 г. с банково бордеро УРН ***.
След изплащане на застрахователното обезщетение и на осн. чл. 411 КЗ, ЗАД Б. В.
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Г. о." на
причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, а именно ЗК „Л. И.“ АД.
При ЗК „Л. И.“ АД е образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-5103-19- 5-
01393. Претендираното застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка
КАСКО в размер на 543.50 лв. с включени 25.00лв. ликвидационни разходи е изплатено от
застрахователя по ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ, ЗК „Л. И.“ АД с Плащане на регресни
претенции № 4/2019г. Сумата е изплатена с банково нареждане за масово плащане №
********* от 06.06.2019 г.
Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането с изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ЗК
"Л. И." АД придобива право на регрес срещу виновния водач напуснал мястото на ПТП - С.
Р. И., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 553.50лева
(петстотин петдесет и три лева и петдесет ст.) с включени 10,00 лева /десет/ ликвидационни
разходи по щета № 0000-5103-19-5-01393.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът,чрез назначения от съда особен
представител депозира отговор. Счита иска за допустим, неоснователен и недоказан.
Оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението,че ответникът дължи посочената
в ИМ сума, както и лихвите по нея.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск срещу
С. Р. И. като недоказан по основание и размер.
След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал,
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото писмени доказателства, а именно протокол за ПТП №
1722484/10.01.2019г.; полица Гражданска отговорност № 22118001447955/15.05.2018г.;
сметка за платена премия по полица ГО; уведомително писмо изх.№4979/12.06.2019г.;
плащане № 4/2019г.; платежно нареждане от 06.06.2019г.; Доклад по щета №0000-5103- 19-5-
01393/1 от 29.03.2019г.; Експертиза по щета №0000-5103-19-5-01393; Сравнителна
2
експертиза по щета №0000-5103-19-5-01393; покана по регресна претенция до ЗК „Л. И.“;
застрахователна полица Каско на ЗАД Б. ВИГ; заявление за изплащане на обезщетение по
щета ; доклад по щета №472718191900165; опис на претенция №51-04000-00179/19/ от
14.01.2019г.; калкулация на претенция 51-04000-00179/19/ от 14.01.2019 г.; възлагателно
писмо от 15.01.2019г.; приемо-предавателен протокол от 05.02.2019г.; фактура №
**********/06.02.2019; платежно нареждане от 25.02.2019г.; снимков материал – 2 л.;
свидетелство за регистрация на МПС; контролен талон се установява, че към датата на
инцидента МПС марка „Мерцедес", модел „А170", с peг. № ** е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена със ЗК „Л.И." АД,
обективирана в полица № BG/22/118001447955 валидна от 15.05.2018 г. до 15.05.2019 г.; че
срещу ответника е издадено влязло в законна сила наказателно постановление за нарушение
на чл.5, ал.1, т.1 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП; че на 22.04.2021 г. ищецът е изплатил на ЗАД „
Б. В.“ сумата от 543,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с
ликвидационните разходи в размер на 25 лева, по застрахования л.а „Опел", модел „Корса“ с
рег.№ **; че до ответника е изпратена покана за уреждане на парични задължения с изх. №
0000-5103-19-5-01393/13.03.2019 г./ регресна покана/, която не е получена.
Представен по делото е и протокол за ПТП № 1722484 от 10.01.2019 г., съставен от
орган на полицията, който е подписан от съставителя и от участниците в
пътнотранспортното произшествие, а именно участник № 1- водачът на л.а „М.", модел
„А170", с peг. № ** и № 2- водачът на л.а „Опел", модел „Корса“ с рег.№ **, видно от който
на 07.01.2019 г., около 00.20 ч. в гр. Варна, в района на ул. „Щип“ № 6 е настъпило ПТП, при
което водачът на л.а „Мерцедес", модел „А170", с peг. № ** поради неизвестни причини и
обстоятелства блъска л.а „Опел", модел „Корса“ с рег.№ ** и напуска ПТП.
От приложеното наказателно постановление № 19-0819-000106 от 30.01.2019 г. се
установява по несъмнен начин, че на 07.01.2019 г. около 00:20 часа в гр. Варна, ул. „Щип“ №
6, ответникът като водач на л.а „Мерцедес", модел „А170", с peг. № **, собственост на И.Н.
А., не оставя достатъчно странично разстояние при разминаване с паркирал л.а с рег.№ В
9879 ВК и го блъска и му нанася материални щети. Същият не е изпълнил и задължението
си да уведоми органите на МВР и напуска ПТП. За извършените от последния нарушения,
му е наложена глоба в размер на 170 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец.
Приобщено към доказателствения материал е и заверено копие на административно-
наказателната преписка образувана срещу ответника във връзка с настъпило ПТП на
07.01.2019 г., по която е издадено и горепосоченото наказателно постановление, съдържаща
и снети от участниците сведения / л. 110-121/
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
от което се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: участник II с лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № **, собственост на Г. В. Д., е паркирал своя автомобил в гр.
Варна, на ул. „Щип“ № 6. На 07.01.2019 г. около 00:20 часа, Участник I с лек автомобил
„Мерцедес А170“ с рег. № **, управляван от С. Р. И., при движение по същата улица, удря
паркирания лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № **, и напуска мястото на произшествието.
Вещото лице е посочило, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е пряк контакт между превозното средство, докато е в паркирано
състояние и друго превозно средство, движещо се в близост до него.
Констатирано е, че уврежданията които са установени по автомобила при извършения
оглед са в странична лява част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на
съприкосновение с приплъзване. Експертът е посочил, че при съпоставяне на механизма на
произшествието и установените увреждания е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди по л.а. „Опел", модел „Корса“ с рег.№ ** и е
възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото произшествие.
3
В представеното заключение в табличен вид, вещото лице е изброило и всички
увредени детайли на „Опел", модел „Корса“ с рег.№ **, стойността на ремонта за
възстановяването, които е изчислило на сумата от 756.69 лв.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с която са
предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 вр. чл. 422 ГПК
вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне по основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3296/06.06.2023 г.
по ч.гр.д.№ 7224 по описа на ВРС за 2023 г., за следните суми: сумата от 553.50 лева
(петстотин петдесет и три лева и петдесет ст.), представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
обективирана в застрахователна полица №22118001447955 със срок на валидност от
15.05.2018г. до 15.05.2019г. за настъпило ПТП, за което е съставен протокол №1722484 от
10.01.2019г. и заведена щета №472718191900135 и възникнало регресно право срещу
виновния водач – С. Р. И., от които 553,50 лв. изплатено застрахователно обезщетение на
собственика на увреденото МПС с включени 10,00 лв., представляващи ликвидационни
разходи по щета №0000-5103-19-5-01393, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 05.06.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението , на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и сторените в
заповедното производство разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземанията си. Въз основа на искова молба от
Застрахователна компания „Л. И.” АД, представена в законоустановения едномесечен срок, е
образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 7224 по описа на ВРС за 2023 г.
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ урежда правото на регрес на застрахователя,
по силата на което същият може да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване в процеса да установи, че между него и притежателя на лек
автомобил, марка „Мерцедес", модел „А170", с peг. № ** е сключен валиден договор за
застраховка; че в следствие причинено от водача на лекия автомобил ПТП при посочения
механизъм и начина на осъществяване от страна на ответника са били нанесени щети на лек
автомобил марка „Опел", модел „Корса“ с рег.№ **, описани съобразно опис щета, които
могат да бъдат в резултат на ПТП, като за тяхното поправяне е заплатена претендираната
сума. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи фактите
и обстоятелствата, с които се изключват положителните твърдения на ищеца с оглед
направените в отговора възражения.
В разглеждания случай по делото не е спорно, че между страните е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по представената по делото
полица № **, валидна от 15.05.2018 г. до 15.05.2019 г.
4
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в.т.ч приобщената
към доказателствения материал административно-наказателна преписка, се установява, че
водачът на л.а марка „Мерцедес", модел „А170", с peг. № ** е участвал в процесното ПТП и
е напуснал мястото на произшествието.
От неоспореното и прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
съдът приема за установено, че ПТП е настъпило при следния механизъм: участник II с лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № **, собственост на Г. В. Д., е паркирал своя автомобил в гр.
Варна, на ул. „Щип“ № 6. На 07.01.2019 г. около 00:20 часа, Участник I с лек автомобил
„Мерцедес А170“ с рег. № ТХ7411ХТ, управляван от С. Р. И., при движение по същата
улица, удря паркирания лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № **, и напуска мястото на
произшествието. Доколкото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за
провеждане на насрещно доказване по отношение на установените от посочената
доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП, съдът ги приема за доказани.
Ответникът е извършил противоправно действие, тъй като, като участник в движението е
създал пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на
хората, не е спрял и установил последиците от ПТП, в резултат на което е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което обуславя и неговата
противоправност, като елемент от обективната страна на деликта.
Причинната връзка между противоправното деяние и настъпилите имуществени
вреди се констатира по несъмнен начин от ангажираното експертно заключение по САТЕ. В
същото вещото лице с категоричност сочи, че е налице причинно – следствена връзка между
уврежданията и процесното ПТП – като посочва, че всички увреждания са в причинно
следствена връзка с инцидента.
Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД- вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е доказването на законовата презумпция, каквото не
е направено.
Въз основа на всичко изложено съдът приема, че ответникът в качеството на водач на
лек автомобил със своето действие е осъществил деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
обезщетение за нанесените от който имуществени вреди /дори в по-нисък от действителния
размер на вредите/ е изплатено на увреденото лице от ищеца в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ответникът е
напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, при положение, че посещаването му от тях е било задължително по
закон, без да е имал затова неотложна причина, поради което и на основание чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ за ищеца е възникнало регресно вземане срещу него.
По така изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и като
такъв следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 553.50 лева. Основателността
на главното вземане обуславя дължимостта на произтичащото от него акцесорно вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-05.06.2023 г. до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски в общ размер на 875 лева, за които е
представен списък, на основание чл.80 ГПК.
В съгласие с разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. На ищеца
се следват сторените от него разноски ч.гр.д. № 7224/2023 г. по описа на ВРС, в размер на 75
лева.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, че С. Р. И.,
ЕГН: **********, адрес: ** ДЪЛЖИ на ЗК "Л. И.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 553.50 лева (петстотин петдесет и три лева и петдесет ст.) -
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-5103-19-
5-01393 с включени 10.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. Р. И., ЕГН: **********, адрес: ** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК "Л. И.“ АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, сумата от 875 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 75 лева -
разноски по ч. гр. дело № 7224/2023 г. по описа на Районен съд Варна, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6