Решение по дело №185/2018 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 август 2018 г. (в сила от 30 август 2018 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20181310200185
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 172

гр.Белоградчик,  14.08.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично заседание на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                              Районен Съдия: АННА КАЙТАЗКА

 

         при участието на секретаря Наташа Стефанова, в присъствието на прокурор………………., като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 185 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на ГЛ. ХХVІІІ от нпк  във връзка с чл. 78 а НК.

 

         По ДП № 161/2018 г. по описа на РУ-Белоградчик, прокурор при БРП, с мотивирано постановление е направил предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, на М.Ц.Д. и С.Л.К. *** – и двамата, затова, че за времето от 13.03.2018 г. до 13.07.2018 г., в с.Г. Л., в съучастие и като съизвършители, улеснили непълнолетно лице от мъжки пол – А. М. Ц. с ЕГН ********** и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст – Н. М. В. с ЕГН **********, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставили самостоятелна стая за живеене в къща на адрес ***, и им осигурили финансови средства и храна за издръжка– престъпление по чл.191 ал.2 НК вр. чл.20 ал.2 от НК.

В с.з. прокурорът не се  явява. В писменото му предложение се твърди, че са налице предпоставките на чл.78А НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемите Д. и К. и налагане на административно наказание "глоба" на всеки един от тях. Твърди се още, че обвин.Д. е реабилитиран по единственото свое осъждане, поради което към момента на настоящето деяние има чисто съдебно минало.

         Обвиняемата Сл.К. не се явява в с.з., но в хода на ДП е дала обяснения, без да отрича вината си и авторството на деянието, нито изложеното от прокурора в писменото му предложение до съда.                 Обвиняемият М.Д. също не се явява пред съда. В хода на досъдебното производство,  не е отрекъл вината си и авторството на деянието.

Съдът, като взе предвид събраните по ДП. № 161/2018 г. на РУ- Белоградчик доказателства, доводите на страните, вкл. и изтъкваните в с.з., приема за установена следната фактическа обстановка:

         А. М.Ц. – син на обвиняемите М.Д. и Сл.К., и непълнолетната Н. М.В. се запознали през 2017 г. , чрез социалната мрежа “Фейсбук” и установили и присъствен контакт, като се срещали в гр.М., където живеела по това време Н.В.. Двамата се харесвали и по между им възникнала и емоционална връзка. През м.03.2018 г. решили да се съберат и да живеят заедно като мъж и жена, в с.Г.Л., в дома на родителите на А. Ц.. Така от 13.03.2018 г. не навършилата тогава още 16 години св.Н. В./ на 15 г. към посочения момент/ се пренесла да живее в дома на А. Ц. – син на обвиняемите, обитаван от него самия, родителите му, и още - негови брат и сестра, в с.Г. Л., на ул.”….” № ...  Св. А. Ц. е роден на *** г. , а св.Н. В. – на 06.02.2003 г., т.е към 13.03.2018 г. те били на по 15 год. Обвиняемите, М.Д. и Сл.К. – родители на А. Ц., не одобрили идеята за съжителство на непълнолетният си син първоначално, но решили, че при създалото се положение няма друго разрешение на положението / А. и Н. се явили в домът им с оформено решение да живеят заедно/ и им предоставили една стая от къщата си, в която те да живеят отделно, като семейство. Стаята била оборудвана с оглед нормалното живеене в нея, обвиняемите също така помагали на двамата непълнолетни с финансови средства и грижи в ежедневието. Тяхното съжителство продължава и към настоящият момент, а и траело непрекъснато и до 13.07.2018 г. По повод проверка на служител на Д”СП-Белогпадчик” – социален работник, св.В.Г., последната установила съжителството на св.А.Ц. и св.Н.В. и изготвила социален доклад по случая, а от дирекцията била уведомена РП-Белоградчик.

От показанията на разпитаните на досъдебното производство, свидетели – самите А.Ц. и Н.В., А.Д. – баба на А.Ц., Цв.Ц. – брат на св. А.Ц., С.П., В.Г. – служител на Д”СП”-Белоградчик, Отдел “Закрила на детето”, докладната записка на В.М. – инспектор “ДПС” при РУ-Белоградчик и от другите писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното разследване, и напълно възприети от съда, съдът намира, че безспорно се установява извършването на деянието по чл.191 ал.2 от НК – от обективна и субективна страна, от обвиняемите М.Д. и Сл.К..

Обвиняемите в хода на  досъдебното производство са признали вината си и авторството на деянието, не отричат фактическата обстановка по обвинението, редовно призовани за с.з. – те не се явяват в него, но не са и длъжни, предвид тежестта на обвинението. С оглед това се поведение и не изразяват конкретна позиция. Свидетелските  показания на А.Ц., Н.В., С.П., А.Д. и В.Г., обсъдени в съвкупност и писмените доказателства по делото, потвърждават излаганото от прокурора като обвинение съдът и възприема тези факти  и обстоятелства, като обективно случили се в действителността.

         Предвид гореизложеното, съдът приема, че обвиняемите М.Д. и Сл.К. от обективна страна и действайки с пряк умисъл, действайки като съизвършители под формата на “съучастничество”, са осъществили заедно състава на чл. 191 ал.2 НК, тъй като за времето 13.03.2018 г. до 13.07.2018 г., в с.Г. Л., обл.., улеснили непълнолетно лице от мъжки пол – синът си А. М. Ц. с ЕГН ********** и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст – Н. М. В. с ЕГН **********, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставили самостоятелна стая за живеене в къща на адрес ***, и им осигурили финансови средства и храна за издръжка. Евентуалното съгласие на самите непълнолетни лица, не противопоставянето на близките на момичето, както и “допускането” от традициите на ромското население в страната на подобно поведение, не изключват неговата противоправност към българският НК.

Предвиденото по закон наказание за извършеното престъпление по чл.    191 ал.2 НК, е "лишаване от свобода" до две години или „пробация”.

Към момента на извършване на деянието никой от обвиняемите не е осъждан / обв.М.Д. е реабилитиран, както посочи по-горе съдът/, не им е налагано и наказание по реда на глава VIII, раздел IV от НК. Няма причинени с деянието им имуществени вреди.

        Предвид горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, за освобождаване на обвин.Сл.К. от наказателна отговорност, и няма законови пречки на същата да бъде наложено административно наказание "глоба". Със същите аргументи, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.78а от НК, за освобождаване и на обвин. М.Д. от наказателна отговорност, и на същия следва да бъде наложено административно наказание "глоба".

Съдът налага на обвин. К. административно наказание "ГЛОБА" в размер на минималния предвиден в НК, а именно – 1000,00 лева. Съдът определя наказанието в този размер, тъй като взема предвид обстоятелствата, че обвиняемата е признала фактическата обстановка по случая , има чисто съдебно минало, няма трудови доходи / отразено при снемане самоличността й в хода на ДП/, има още две деца, за които полага грижи /освен св.А.Ц./. При така преценяваните в съвкупност обстоятелства по конкретният казус, съдът счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с налагането на едно наказание в определения именно по-горе размер.

Съдът налага на обвин. М.Д. административно наказание "ГЛОБА" в размер също на минималния предвиден в НК, а именно – 1000,00 лева. Съдът определя наказанието в този размер, тъй като взема предвид обстоятелствата, че и този обвиняем признава фактическата обстановка по случая , има чисто съдебно минало, няма трудови доходи и полага грижи за няколко непълнолетни – свои деца и жена си. При така преценяваните в съвкупност обстоятелства по конкретният казус, съдът счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с налагането на едно наказание в определения именно по-горе размер.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът   

        

                                            Р   Е   Ш   И :

 

        ПРИЗНАВА С.Л.К. - родена на *** ***, обл.В., българка, български гражданин, омъжена, не осъждана, с начално образование, не работи, с ЕГН ********** и  М.Ц.Д. - роден на *** ***, обл.В., българин, български гражданин, женен, не осъждан, с начално образование, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВНИ в това, че за времето от 13.03.2018 г. до 13.07.2018 г., в с.Г. Л., в съучастие и като съизвършители, улеснили непълнолетно лице от мъжки пол – синът им А. М. Ц. с ЕГН ********** и лице от женски пол, което не е навършило 16 годишна възраст – Н. М. В. с ЕГН **********, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставили самостоятелна стая за живеене в къща на адрес ***, и им осигурили финансови средства и храна за издръжка – престъпление по чл.191 ал.2 НК вр. чл.20 ал.2 от НК. 

         На основание чл.78 А ал.1 от НК, съдът ОСВОБОЖДАВА С.Л.К. /със снета по - горе самоличност/ от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като й НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.

         На основание чл.78 А ал.1 от НК, съдът ОСВОБОЖДАВА М.Ц.Д. /със снета по - горе самоличност/ от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като му НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.

         Решението подлежи на обжалване и протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.               

                                       

       

Районен  съдия :