№ 14488
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110107875 по описа за 2022 година
Ищецът „И. С. Капитал“ ООД, ЕИК .... гр. София, ....., е предявил искове за признаване за
установено, че ответникът М. В. Ш., ЕГН **********, гр. София, ., дължи сумите 1 200.00
лева главницапо договор за кредит SO № ..../10.06.2021 г., ведно със законна лихва от
01.09.2021г. до изплащане на вземането, и договорна лихва от 24.08.2021г. до 24.08.2021 г. в
размер на 99.00 лева, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 51275/21 г. на СРС, 72 състав. Твърди се в исковата молба сключен с
ответницата договор за кредит № SO № ..../10.06.2021 г., съгласно който получила в заем
сумата от 1200 лв., която следвало да върне, ведно с договорната лихва от 99 лв., на
24.8.2021 г. на една погасителна вноска. Договорът бил сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и
електронния подпис, под формата на електронен документ, подписан от кредитополучателя
чрез въвеждане на идентификационен код, получен на СМС, имащ силата на саморъчен
подпис. След сключване на договора, ищецът превел по банкова сметка на ответницата
уговорената сума. На датата на падежа, плащане не постъпило. С оглед липсата на плащане,
ищецът претендира да се установят непогасените му вземания за главница в размер на 1200
лв. и договорна лихва в размер на 99 лв., дължима също на датата на падежа, както и да му
се присъдят разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва валидното сключване на договора за кредит поради: противоречие с
добрите нрави и неспазване на изискванията на ЗПК. Твърди наличието на неравноправни
клаузи, включително относно размера на договорната лихва. Моли за отхвърляне на
исковете.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, които са предявени в срок и са процесуално
допустими.
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че
между него и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за кредит/, по което е
предоставил в заем посочената сума, а ответницата се е задължила да я върне в посочения
срок. В нейна тежест при доказване на горните факти е да установи положителния факт на
погасяване на дълга.
Установява се от представения договор за потребителски кредит, че на 10.06.2021 г. между
ищеца и ответницата е сключен от разстояние договор SO № ..../10.06.2021 г. за
потребителски кредит за предоставяне на заем в размер на 1200 лв. Договорът е подписан
посредством SMS код за потвърждение получен на телефонен номер на кредитополучателя
/което не се оспорва от ответницата/, имащ силата не обикновен електронен подпис по
смисъла на чл. 13 ЗЕДЕП. Подписвайки договора, кредитополучателят е декларирал, че е
запознат със съдържанието му и с приложимите Общи условия. Преди да подпише
договорът, ответницата се е запознала с и подписала посредством код за потвърждение
изпратен на телефона й, и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за кредита. Според договора, погасяването на заема следва да се извърши на една вноска на
24.08.2021 г., когато става дължима и уговорената договорна лихва в размер на 99 лв. ГПР е
47,08%. От представените служебна бележка от Юробанк България АД относно банкова
сметка открита на името на М. Ш. и вносна бележка за 1200 лв. преведени на така
посочената банкова сметка, се установява, че сумата от 1200 лв. е преведена на 10.6.2021 г.
от ищеца на ответницата.
Следователно, претендираното от ищеца вземане произтича от сключен между страните
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация
от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането текстови съобщения представляват средства за
комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
2
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на
потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.
293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Със сключването на договора, което се
установи по делото, кредитополучателят е декларирал, че му е предоставен предварително
стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия и цялата необходима
преддоговорна информация, както и че е запознат и е получил приложимите общи условия,
че му е предоставена необходимата преддоговорна и договорна информация – чл. 13 от
договора. Ето защо са неоснователни направените от ответницата възражения за липса на
получена преддоговорна информация и стандартен европейски формуляр, още повече, че
приложеният по делото и неоспорен стандартен европейски формуляр също е подписан от
ответницата Ш..
На следващо място, доколкото сключеният договор е за потребителски кредит, той се
подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък, които следва да бъдат съобразени от съда. Приложими
към договора съгласно чл. 24 ЗПК са и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите, което изисква проверка и за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. В случая договорът е сключен в изискуемата от чл. 9 ЗПК
писмена форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, като в
договора се съдържат всички изискуеми от закона елементи. Уговореният годишен процент
на разходите /ГПР/ не противоречи на разпоредбата на ЗПК /чл.19, ал. 4/, тъй като не
надвишава петкратния размер на законната лихва. Клаузите относно основното съдържание
на договора съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и
ГПР, като потребителят се е съгласил със същите при подписването на договора.
Погасителен план не е налице, тъй като видно от уговореното, сумата по договора за кредит
е следвало да бъде погасена с една погасителна вноска, като е уговорена падежна дата.
Информацията за това е представена и в табличен вид, като е записана ясно и
непротиворечиво. С оглед изложеното, не са налице сочените от ответника основания за
недействителност на договора поради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК или
поради наличието на неравноправни клаузи. Противно на възраженията на ответницата,
уговорената годишна възнаградителна лихва, като част от ГПР, не надвишава определения в
чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер, нито е нищожна поради противоречието с добрите
нрави /каквото се приемаше в практиката ако надвишава многократно законната лихва/.
Това е така и защото в случая договорната лихва се явява не само печалба на кредитора
заради предоставения кредит, а и покрива риска от неплащане на кредита, който не е
обезпечен, поради което кредиторът носи по-голям риск в сравнение с кредиторите по
обезпечени кредити. Поради това и лихвата не се явява в противоречие с добрите нрави и
сама по себе си не води до неоснователно и прекомерно обогатяване на кредитодателя. Но
така или иначе, доколкото договорната лихва не надвишава нормативно определения
размер, ненужно е да се излагат подробни мотиви относно нищожност на клаузата на осн.
3
чл. 26 ЗЗД. Неоснователно е и направеното възражение, че лихвата е дължима за период от
един ден. Видно е от чл. 2, т. 4 от договора, че кредитът е предоставен за срок от 75 дни,
като лихвата е начислена на датата на падежа за изпълнение. Неоснователно е и
направеното възражение от ответницата, че не е надлежно уведомена за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приетия по делото договор за потребителски
кредит, уговореният падеж за погасяване на дълга е на 24.08.2021 г., като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е депозирано в
съда на 1.09.2021 г., тоест, след като е настъпил падежът за изпълнение. Вземането не е
претендирано като предсрочно изискуемо.
Предвид изложеното, съдът приема, че договорът е валидно сключен и за ответницата е
възникнало задължение да върне заетата сума, заедно с договорната лихва, на 24.08.2021 г.,
когато е настъпил падежът за връщане на заема.
Ответницата не доказа погасяване на дълга. Ето защо, исковете за главница и договорна
лихва следва да бъдат уважени в пълен размер.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът,
който в исковото производство е направил разноски за държавна такса в размер на 25.98 лв.,
които следва да му се присъдят в цялост, и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
В депозираното по делото становище ответницата е направила възражение за прекомерност
на претендираното възнаграждение, което е основателно. С оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото и доколкото процесуалният представител на ищцовото
дружество не е взел участие в проведеното открито съдебно заседание, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде намалено до предвидения в чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. /към датата на скл. на договора/ минимален размер от 370 лева. В заповедното
производство дължими са разноските за държавна такса от 25.98 лв., а за адвокатско
възнаграждение – приемайки за основателно възражението на ответника за прекомерност за
основателно по посочените по-горе аргументи, до минималния размер от 300 лв. /ал.7 от
наредбата/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „И. С. Капитал“ ООД, ЕИК ...., седалище
и адрес на управление гр. София, ....., искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, че ответникът М. В. Ш.,
ЕГН **********, гр. София, ., дължи сумите 1 200.00 лева главница по договор за кредит SO
№ ..../10.06.2021 г., ведно със законна лихва от 01.09.2021г. до изплащане на вземането, и
99.00 лева договорна лихва начислена на 24.08.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51275/21 г. на СРС, 72
4
състав.
ОСЪЖДА М. В. Ш., ЕГН **********, гр. София, ., да заплати на „И. С. Капитал“ ООД,
ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 395.98 лв. разноски в исковото производство и сумата от 325.98 лв. разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5