№ 1472
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100507629 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 21542/11.04.2022 г. на ищеца ЮЛ. П. П., подадена чрез
адвокат К. Б.-Т., с която се иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка
в решение № 537 от 16.03.2022 г. по в. гр. д. № 7629/2021 г. по описа на СГС, III - В състав.
Молителят поддържа, че в мотивите си въззивният съд е приел, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, но в диспозитива на решението си неправилно е
отразил диспозитива на решението на СРС - че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл.
225 КТ са основателни за периода 04.09.2020 г. – 21.11.2020 г. за сумата от 3313,09 лв., и за
сумата от 425,75 лв. за периода 23.11.2020 г. – 09.12.2020 г., като вместо това е посочено, че
исковете са неоснователни. Моли се грешката да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е и по молба вх. № 21545/11.04.2022 г. на ищеца ЮЛ. П. П., подадена чрез
адвокат К. Б.-Т., с която се иска да бъде допълнено решение № 537 от 16.03.2022 г. по в. гр.
д. № 7629/2021 г. по описа на СГС, III - В състав, като съдът се произнесе по насрещната
въззивна жалба на ищеца, с която се обжалва решението на СРС в частта, с която е
отхвърлена претенцията по чл. 225, ал. 2 КТ за периода 10.12.2020 г. – 04.03.2021 г. Твърди
се, че нито в мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение е налице произнасяне по
тази жалба, поради което се моли за допълване на въззивното решение.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК и чл. 250, ал. 2 ГПК не е постъпило становище по молбата
от насрещната страна – „Столичен електротранспорт“ ЕАД.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните
1
по делото, намира следното:
Искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното на
16.03.2022 г. решение е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 247 ГПК поправки на очевидни фактически грешки в съдебно решение
могат да бъдат правени без ограничения във времето както по искане на страните, така и по
инициатива на постановилия решението съд. Очевидна фактическа грешка е налице при
всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите
към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение,
т. е. в неговия диспозитив /така решение № 168/02.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г.,
IV г. о./.
В разглеждания случай с решение № 537 от 16.03.2022 г. по в. гр. д. № 7629/2021 г. по
описа на СГС, III - В състав, е потвърдено решение № 20276008 от 09.12.2020 г. по гр. д. №
43415/2020 г. на СРС, ГО, 58-ми състав, с което е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, като незаконосъобразно, уволнението на ЮЛ. П. П., ЕГН **********, извършено със
Заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „Столичен електротранспорт“
ЕАД; възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, ЮЛ. П. П., ЕГН ********** на
заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност „шофьор на тролейбус“ в
„Столичен електротранспорт“ ЕАД; „отхвърлени са, като недоказани предявените от ЮЛ.
П. П., ЕГН ********** срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за периода 04.09.2020 г. - 21.11.2020
г.; сумата 425,75 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово
възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по – нисък размер при
нов работодател за периода 23.11.2020 г. – 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
двете главници от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020 г., до
окончателното плащане, както и сумата 500 лв. разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК“.
Видно от мотивите на въззивното решение, съставът е приел по иска по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225 КТ, че правилно е бил уважен от районния съд до приетите от него размери –
за сумата от 3313,09 лв. – като обезщетение за оставане без работа в периода 04.09.2020 г. –
21.11.2020 г.; за сумата от 425,75 лв. - на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между
брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца преди уволнението и получаваното
в по - нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020 г. - 09.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от датата на завеждане на исковата молба /09.09.2020
г./ до окончателното изплащане, както и че районният съд правилно е отхвърлил като
неоснователен иска за обезщетение на Ю.П. за останалата част от периода 10.12.2020 г. -
04.03.2021 г. /при допусната от първоинстанционния съд очевидна фактическа грешка при
изписване крайната дата на периода/ по реда на чл. 225, ал. 2 КТ. Изрично е посочено, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При отразяване на действителната си воля в диспозитива на решението обаче, съдът е
посочил, че потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която „са отхвърлени
2
като недоказани предявените от Ю.П. срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД искове по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за периода 04.09.2020
г. - 21.11.2020 г.; сумата 425,75 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между
брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по –
нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020 г. – 09.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020
г., до окончателното плащане, както и сумата 500 лв. разноски, на основание чл.78, ал.1
ГПК“. Налице е несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на съдебното
решение и изразената в диспозитива такава. Съдът е формирал воля за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната от ответника „Столичен електротранспорт“
ЕАД част, но в диспозитива на въззивното решение погрешно е отразен диспозитивът на
решението, което се потвърждава.
Предвид това молбата е основателна и следва да бъде уважена, като в диспозитива на
въззивното решение бъде отразен правилно постановеният от СРС по гр. д. № 43415/2020 г.,
58 състав диспозитив относно приетата за основателна част от претенцията по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. с чл. 225 КТ.
Искането за допълване на въззивното решение е процесуално допустимо, но разгледано
по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните:
С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че непълнота на
съдебното решение, като порок на постановен съдебен акт, който обуславя възможността за
допълване от състава, постановил акта, е налице, когато има непълно произнасяне по
съществото на правния спор в обема на цялото искане на страната. Липсата на произнасяне
следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е
налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт.
В разглеждания случая, видно от мотивите на решението, чието допълване се иска,
съставът на въззивния съд е приел, че е сезиран и с въззивна жалба от ищеца ЮЛ. П. П.
срещу решението на СРС в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 225, ал. 2 КТ за периода
10.12.2020 г. – 04.03.2021 г., като е приел, че същата по същество е неоснователна.
Произнасяйки се по иска по чл. 225, ал. 2 КТ съставът на съда е приел, че правилно СРС е
приел за неоснователен иска за останалата част от периода, т. е. за периода 10.12.2020 г. –
04.03.2021 г. /изложени са мотиви за основателност на иска само до признатия размер и
период/. Доколкото въззивният съд е изложил мотиви и е разгледал насрещната въззивна
жалба на ЮЛ. П. П., то не е налице основание за допълване на въззивното решение, а по
реда на чл. 250 ГПК не би могла да бъде подменена волята на съда по съществото на
правния спор, пренесен пред въззивната инстанция. Поради това, молбата за допълване
следва да се остави без уважение.
Същевременно, настоящият съдебен състав констатира, че независимо, че е разгледал
насрещната въззивна жалба и е приел същата за неоснователна /формирал е воля, че искът
по чл. 225, ал. 2 КТ на П. за останалата част от периода 10.12.2020 г. - 04.03.2021 г. е
неоснователен и решението на СРС в тази част е правилно/, съставът на въззивния съд не е
3
отразил тази воля в диспозитива на съдебното решение, което представлява очевидна
фактическа грешка. Доколкото съдът и сам може да отстрани констатирани очевидни
фактически грешки в решението си, то същото следва да бъде поправено с добавяне на
потвърдителен диспозитив в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 225, ал. 2
КТ за периода 10.12.2020 г. - 04.03.2021 г. и за сумата от 884,25 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка
в решение № 537 от 16.03.2022 г. по в. гр. д. № 7629/2021 г. по описа на СГС, III - В състав,
като на ред 9 от горе надолу вместо „отхвърлени са, като недоказани предявените от ЮЛ.
П. П., ЕГН ********** срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за периода 04.09.2020 г. - 21.11.2020 г.;
сумата 425,75 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово
възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по – нисък размер при
нов работодател за периода 23.11.2020 г. – 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
двете главници от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020 г., до окончателното
плащане, както и сумата 500 лв. разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК“, ДА СЕ ЧЕТЕ
„са уважени предявените от ЮЛ. П. П., ЕГН ********** срещу „Столичен
електротранспорт“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата
3313,09 лв. – като обезщетение за оставане без работа в периода 04.09.2020 г. – 21.11.2020
г.; за сумата 425,75 лв. - на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното
трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по - нисък
размер при нов работодател за периода 23.11.2020 г. - 09.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху двете главници от датата на завеждане на исковата молба (09.09.2020 г.) до
окончателното изплащане, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв. - на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК“.
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка
в решение № 537 от 16.03.2022 г. по в. гр. д. № 7629/2021 г. по описа на СГС, III - В състав,
КАТО СЛЕД „и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 500 лв. - на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК“ СЕ ДОБАВЯ: „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20276008 от 09.12.2020 г. по
гр. д. № 43415/2020 г. по описа на СРС, ГО, 58-ми състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ЮЛ. П. П., ЕГН ********** срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД,
ЕИК ******* иск по чл. 225, ал. 2 КТ - за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. и за сумата
884,25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 21545/11.04.2022 г. на ищеца ЮЛ. П. П.,
подадена чрез адвокат К. Б.-Т., за допълване на решение № 537 от 16.03.2022 г. по в. гр. д.
№ 7629/2021 г. по описа на СГС, III - В състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл.
4
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5