Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  388

гр.Сливен, 22.08.2019 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

    Сливенският районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Христина Панайотова, като разгледа докладваното от  съдията АНД № 532 по описа за 2019 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е по повод жалба на Д.И.И. ЕГН ********** против наказателно постановление № 19-0804-000450/14.03.2019 год, издадено от Началник група към ОДМВР Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.

           Жалбоподателят, редовно призован изпраща процесуален представител в с.з., който пледира издаденото наказателно постановление да бъде отменено.

          В с.з. органът, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

          На 14.02.2019 г. около 19.30 ч. в гр. Сливен на кръстовището на бул. "Стефан Стамболов" и бул. "Георги Данчев", в посока бул. "Бургаско шосе" жалбоподателят е управлявал л.а. "Опел", модел "Астра" с рег. № *****с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението и е блъснал отнемащия му предимство завиващ на ляво л.а. "Нисан", с рег. № *****, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети.  

  За извършеното нарушение бил съставен АУАН бл. № 007833 от 14.02.2019 год. Въз основа на цитираният АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, като е прието, че е нарушен чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателят била наложена глоба в размер на 200 лв.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи: Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването но разгледана по същество е неоснователна.

          Актът за установяване на административното нарушение и издаденото, въз основа на него НП са редовни и не страдат от пороци , поради което съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП същите имат доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно е установено извършеното от страна на жалбоподателя нарушение на ЗДП свързано с неспазване на правилата за движение и в частност императивните разпоредби на чл20,ал.2 от ЗДП съгласно който " Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

          Видно от изготвеното в хода на процеса заключение на назначената и изслушана автотехническа експретиза скоростта на движение на лекия автомобил Опел преди ПТП е била около 77 км/ч, както и към момента на удара, като техническите причини, довели до настъпване на ПТП са предприетата технически неправилна маневра от водача на л.а. "Нисан" при завиване наляво с навлизане в коридора и опасната зона за спиране на автомобила "Опел", както и движението на автомобила "Опел" със скорост над максимално разрешената за населено място. Вещото лице заключава, че от техническа гледна точка скоростта на л.а. "Опел" е в причинно следствена връзка с настъпилото събитие. В съдебно заседание вещото лице допълва, че са налице противоречия между отразеното в схемата в протокола за ПТП и отразеното в графа "видими щети", като приема за вярно отразеното в графата.

          Съдът кредитира напълно дадените в хода на съдебното следствие показания от св. Р., съставил АУАН, както и на свидетеля при съставянето му - С., тъй като същите са безпротиворечиви както помежду си така и с останалите доказателства по делото. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя относно скоростта му на движение и възможността да избегне удара с другия лек автомобил, тъй като не кореспондират с показанията на свидетелите Р. и С., заключението на вещото лице и събраните в хода на разследването писмени доказателства. Съдът кредитира изготвеното заключение на назначената и изслушана в хода на процеса съдебно автотехническа експертиза, като изготвена от лице, с необходимите познания в съответната област и в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява. Относно скоростта на движение на процесния лек автомобил съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не следва да се приема така определената скорост на движение на л.а. "Опел" от вещото лице, тъй като е използвана компютърна симулация, тъй като в с.з. вещото лице посочва, че това не е единствения метод, който е използвал при определяне на скоростта, а и заключението за управление на процесния лек автомобил с превишена скорост се потвърждава и от показанията на св. С. - очевидец на нарушението, а и на актосъставителя - Р., непосредствено възприел деформациите по двата автомобила.

          Предвид гореизложеното съдът намира за правилни изводите на административно наказващия орган, че в конкретния казус жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като не е отчел характера и интензивността на движението и движейки се с несъобразена с тях скорост е причинил настъпване на ПТП с материални щети. Съдът счита, че наказващият орган правилно е определил и наказание за извършеното нарушение в размер на 200.00 лева, като е приложил санкционната норма на чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

          Административнонаказащия орган е правилно е преценил липса на малозначителност на деянието, предвид степента на обществена опасност на извършеното нарушение.

          С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл. 189, ал.3 от НПК, към която препраща разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сторените в производството разноски за експретиза в размер на 504.00 лева в полза на бюджета на съдебната власт.

          Съдът не споделя доводите на процесуалният представител на жалбоподателят, че ОДМВР Сливен следва да заплати сумата за изготвената експертиза, поради издаване на документ неотговарящ на действителността, доколкото жалбоподателят не е основал доводите си изложени в жалбата за отмяна на наказателното постановление на отразеното в този документ, а и жалбоподателят като участник в настъпилото ПТП е бил напълно запознат с фактическата обстановка.

 

          Ръководен от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0804-000450/14.03.2019 год, издадено от Началник група към ОДМВР Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен, с което на Д.И.И. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОСЪЖДА Д.И.И. ЕГН **********, с адрес *** заплати сумата от 524 /петстотин двадесет и четири/ лева, представляваща разноски по делото в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт.

 

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: