Р Е Ш
Е Н И Е № 260135
гр. Бургас, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XVII
наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 17.09.2020г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Анатоли Бобоков
при участието на секретаря Д.Михайлова, като разгледа НАХД № 822 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.С.П., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 89/03.02.2020 г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване
на дивеча (ЗЛОД), за нарушение по чл. 91 от ЗЛОД вр. чл. 67, ал. 3, т. 4 ЗЛОД
вр. чл. 8, ал. 1, ал. 2 и 3 Наредба № 1 за контрола и опазване на горските
територии, е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се адв. К..
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.12.2019 г., около 12:00 часа, в землището на с. Веселие,
подотдел 301:б, ТП „ДЛС Ропотамо“, служителите на ЮДП Сливен - св. Р.Д., св. Д.
В. и Г.Р., при извършване на обход на държавно ловно стопанство „Ропотамо“, забелязали
няколко автомобила, спрени в гориста местност и до тях няколко човека. Приближили
се до тях със служебния автомобил, легитимирали се и поискали ловните им билети,
членските карти и разрешително за лов. Една част от групата си предали документите,
като същите били оставени в служебния автомобил. След извършена служебна проверка
установили, че ловците се намират в ДЛС „Ропотамо”. След като служителите на
ЮДП Сливен заявили, че ще бъде извършена проверка и ще се състави констативен протокол,
няколко човека от групата отворили служебния автомобил и взели документите, които
били предадени по-рано, и си тръгнали с колите. На място бил съставен констативен
протокол.
На
27.01.2020 г., св. Д., съставил на жалбоподателя П. АУАН за това, че на 11.12.2019
г., в землището на с. Веселие, подотдел 301:б, ТП „ДЛС Ропотамо“, не изпълнил разпореждане
на длъжностно лице по охрана на дивеча – св. Р.Д., за представяне на документи за
лов, при ловуване с разрешително за групов лов на дива свиня № 0164098, като взима
билета си за лов и членска карта преди извършване на проверката. От показанията
на актосъставителя, се установява, че АУАН е бил съставен по данни на колегите
му.
На 03.02.2020
г. на жалбоподателя било издадено НП, което е предмет на проверка в настоящото
производство.
Горната фактическа
обстановка са доказа от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице - директор
на РДГ-Бургас, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
РД – 49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните /л. 16/, а АУАН
е съставен от компетентен орган, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД /л. 17-21/. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай
административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на чл. 91 ЗЛОД, съгласно
която разпоредба, който не изпълни разпореждания на длъжностните лица по охраната
на дивеча, дадени в кръга на правомощията им по чл. 67, ал. 3 се наказва с глоба
от 50 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Видно от съдържанието на наказателното постановление, АНО е наложил административно
наказание на жалбоподателя П. за това, че не е изпълнил разпореждане на
длъжностно лице по охрана на дивеча за представяне на документи за лов при
ловуване с разрешително за групов лов на дива свиня, като взима билета си за лов
и членска карта преди извършване на проверката от длъжностните лице. От събраните писмени и гласни доказателства по делото – показанията на св.
Д., Р., Д., преценени в тяхната съвкупност, при така описаната фактическа обстановка,
не се установи по несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателят е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 91 от ЗЛОД. От разпита на актосъставителя
се установи, че същият не е присъствал по време
на проверката, а е съставил АУАН на база съставения констативен протокол
от св. Д., и по данни на колегата му Р.. От приложения към преписката констативен
протокол за извършена проверка, който е официален документ по смисъла на чл.
93, т. 5 НК, не може да се установи кои лица са присъствали по време на
проверката и кои ловци не са оказали съдействие на контролните органи. Не са посочени
поименно лицата, които са възпрепятствали проверката чрез неизпълнение на разпореждането
на длъжностните лица. Административното обвинение се разколебава и от показанията на св. Р. и Д., които заявиха в съдебно заседание, че всички са си предали
документите. Съществено противоречие се съдържа и в изложената в АУАН и НП
фактическа обстановка досежно изпълнителното деяние – в едната част е посочено,
че жалбоподателят не е изпълнил разпореждане за представяне на документите за
лов, а в другата част, че жалбоподателят си взима документите преди извършване
на проверката.
Това противоречие също не бе преодоляно
в хода на настоящия процес.
При това съдът намира, че от страна на административнонаказващия орган не бе
проведено пълно и успешно доказване, предвид доказателствената му тежест в процеса,
поради което нарушението се явява недоказано.
Предвид изложеното, обжалваното наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата
на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77
и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските,
само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая е представен
договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл.
205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал
акта, съдът намира, че следва да осъди РДГ да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 89/03.02.2020 г., издадено от директора на РДГ - Бургас, с
което на жалбоподателя А.С.П., ЕГН **********, на основание чл. 96, ал. 1 от
ЗЛОД, за нарушение по чл. 91 от ЗЛОД вр. чл. 67, ал. 3, т. 4 ЗЛОД вр. чл. 8,
ал. 1, ал. 2 и 3 Наредба № 1 за контрола и опазване на горските територии, е
наложено наказание „глоба” в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА РДГ гр. Бургас да заплати на А.С.П., ЕГН ********** сумата
от 300 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А.
Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.