Определение по дело №86/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 декември 2020 г.
Съдия: Светлозар Георгиев Рачев
Дело: 20207090700086
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1074

гр.Габрово, 11.12.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  ГАБРОВО, …….............. колегия в закрито съдебно заседание проведено на единадесети декември две хиляди и двадесета година  в състав :      

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря ……………. и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от председателя  ЧКАНД № 86 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 63, ал.3 и ал.4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

         Образувано е по молба на адв. Н.Ш. в качеството й на процесуален представител на частния жалбоподател в производството – *****” ООД – Хасково, ул. Лозарска № 12, с ЕИК ****** със сочен съдебен адрес ***, с която се иска постановяване на допълнително определение с което постановеното по настоящото дело Определение № 103/17.11.2020г. да бъде допълнено в частта му за разноските, като в полза на *****” ООД – Хасково присъдени разноски – адвокатско възнаграждение.

         Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. В предоставения едноседмичен ответникът по делото е представил отговор, в който се твърди че претенцията за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважавана, алтернативно пледира прекоремност на претендираното възнаграждение и ако съда присъди разноски то това следвало да бъде в минималния размер по Наредба № 1 от 204 на Висшия адвокатски съвет.

         За да се произнесе съдът съобрази следното:

         В проведеното на 21.10.2020г. съдебно заседание, процесуалния представител на ответника своевременно е направил искане за присъждане на разноски. При постановяване на посоченото Решение, съдът е допуснал опущение и не се е произнесъл по искането.

         В случая ответникът черпи права от новата ал.3, на чл. 63 от ЗАНН според която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна новелата на чл.63, ал.4 дава възможност на съда да намали претендираното обезщетение ако намери същото за прекомерно и ако има възражение в тази посока от противната страна, каквото в случая е налице.

         В настоящия случай при определяне на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение приложима е нормата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет. Според тази норма ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2 т.3 от същата наредба при определена имуществена санкция в размер 6.000,- лева, минималното адвокатско възнаграждение е 630,- лева. Претендираното възнаграждение, което е заплатено съгласно представения договор за правна помощ е 500,- лева, е по-ниско от минималното такова, поради което не е прекомерно.

         Дори по аналогия да се приложи чл.16 от Наредбата, отнасящ се за частни жалби но по наказателни дела, тъй като в настоящия случай жалбата е разгледана в открито заседание, намира приложение втората хипотеза на посочената правна норма, която определя минималното възнаграждение в размер 400,- лева, то отново не се достига до извода че претендираното възнаграждение е прекомерно – същото превишава минималното такова само с 25%.

         Претенцията за присъждане на разноски, следва да бъде уважена в цялост.

        

         Мотивиран така и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, чл. 143, ал.1 от АПК, чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

 

         О П Р Е Д Е Л И:

 

         ДОПЪЛВА Определение № 103/17.11.2020г. постановено по ЧКАНД № 86 по описа на Административен съд – Габрово за 2020г. както следва:

         ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите – София,  с ЕИК ********* да заплати на *****” ООД – Хасково, ул. Лозарска № 12, с ЕИК ***** сумата 500.- /петстотин/ лева разноски по делото – адвокатско възнаграждение.

 

         Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: