№ 36425
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110109740 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Е. Я. срещу С. П. Р., И. П. Р. и И. П. Д., с
която срещу всеки един е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че всеки един ответник не
притежава 5/18 ид.ч. от правото на собственост върху триетажна жилищна сграда с
идентификатор 12084.2700.118.1 по КК и КР на с. Волуяк, Столична община,
одобрени със Заповед РД-18-40/20.07.2011 г. на ИД АГКК, изм. със Заповед 18-7305-
05.07.2024 г. на Началник на СГКК- София, с адрес: с. Волуяк, ************, със
застроена площ от 91 кв.м, брой етажи: 3, с предназнаение: жилищна сграда-
еднофамилна, при граници: от четири страни поземлен имот с идентификатор
12084,2700.118. Претендира се като правна последица от уважаване на исковете да се
отмени констативен нотариален акт № 84, том 2, рег. № 4188, дело № 257/15.10.2004 г.
на Нотариус З Т, с рег. № *** на НК, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на 5/6 ид.ч.
от гореописаната триетажна жилищна сграда. Придобил е от С К В, съгласно договор
за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт № 153, том IX, peг. № 10505, дело № 1520 от
2024 г. на помощник-нотариус Д К - помощник-нотариус по заместване при нотариус
С Ф, вписан под рег. № *** в НК. С К В е придобила правото на собственост върху
посочените идеални части по наследство - от своя съпруг С П. В, който е построил
сградата в собствения му поземлен имот с идентификатор 12084.2700.118 и придобил
правото на собственост върху сградата по силата на приращение. Пояснява се, че С П.
В е придобил правото на собственост върху поземления имот от ответника С. П. Р. с
договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № 41, том XXIV, дело № 3719/78 г.
на О. Л -1 нотариус при СРС. Ответниците се снабдили с констативен нотариален акт
№ 84, том 2, рег. № 4188, дело № 257 от 2004 г. на нотариус З Т, с рег. № *** в НК, и
признати за собственици на 30/36 ид.ч. общо от процесния недвижим имот. Твърди се,
че при съставянето на посочения констативен нотариален акт са представени
1
удостоверения за наследници на П Р. В (баща на ответниците и С П. В) и договор за
доброволна делба, по силата на който П Р. В е придобил правото на собственост върху
поземления имот, върху който впоследствие е била построена процесната сграда.
Твърди се, че при съставянето на констативния нотариален акт не е извършена
проверка на собствеността и не отчетено, че след договора за доброволна делба са
извършени последващи разпоредителни сделки, а именно: договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177, том LXXII, дело
№ 18947/1975 г., с който П Р. В е дарил поземления имот на ответника С. П. Р., и
договор за замяна, обективиран Нотариален акт № 41, том XXIV, дело № 3719/78 г. на
О. Л -1 нотариус при СРС,с който С. П. Р. е прехвърлил правото на собственост върху
поземления имот на С П. В; както и че след извършване на посочените
разпоредителни сделки С П. В е сключил граждански брак през 1982 г. и сградата е
изградена след сключването му, поради което по отношение на нея е приложим
имущественият режим на съпружеската имуществена общност. След смъртта си С П.
В е оставил наследници по закон съпругата си С К В и ответниците – негови братя и
сестра, като преживялата съпруга е наследила 2/3 ид.ч., а ответниците – общо 1/3 ид.ч.
Излага доводи, че доколкото процесната сграда била изградена от С П. В по време на
брака му със С К В, имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност, а при
прекратяването му със смъртта на съпруга, съпругата е притежавала общо 5/6 ид.ч. от
сградата, които впоследствие прехвърлила на ищеца. Твърди се, че ищецът владее
процесните 5/6 ид.ч. от придобИ.ето им, а неговата праводателка и съпругът й от
построяването на сградата до момента.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. П. Р., И. П. Р. и И. П. Д. оспорват
исковете. Твърдят, че процесната сграда е била построена от баща им П Р. В в периода
1974 г.-1976 г., както и че същата не е била предмет на сключения през 1978 г. между
ответника С. П. Р. и С П. В договор за замяна, поради което е останала в собственост
на баща им, а след неговата смърт през 1993 г. била наследена от тримата ответници и
С П. В. След смъртта на последния на 23.09.2023 г., неговият дял от ¼ ид.ч. бил
наследен от преживялата му съпруга С К В и тримата ответници, при което между
посочените лица е възникнала съсобственост при 10/36 ид.ч. за всеки ответник и 6/36
ид.ч. за С К В. Поддържат, че след смъртта на баща им -11.03.1993 г., до смъртта на
брат им С П. В, процесната сграда е била декларирана в данъчните служби при равни
дялове, което било признание от последния относно това, че сградата е била построена
от баща им и относно размера на неговия дял. Сочат, че за целия период от 1993 г. до
момента са заплащали данък и такса смет съобразно тези дялове; брат им С П. В и
съпругата му С К В до 1998 г. са живеели в гр. Кричим, а след което дошли в с. Волуяк
и по общо съгласие на ответниците започнали да живеят на първия етаж от процесната
сграда. Твърдят, че са владеели процесната сграда, вкл. чрез втория ответник,
необезпокоявано през целия период от смъртта на родителите им и до настоящия
момент. Твърдят, че в края на 2023 г. С К В предприела незаконни дейстивия за
присвояване на сградата и чрез съставяне на документи с невярно съдържание, че
сграда е построена в периода 1985-1998 г. и било издадено удсотоверение за
търпимост, което послужило за прехърлянето на процесните 5/6 ид.ч. на ищеца.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
2
В производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът
следва да установи фактите, от които произтича правния му интерес, вкл. оспорваното
му от ответника право на собственост, като ако не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. В доказателствена
тежест на ответника е да установи фактите, от които произтича правото му собственост
върху спорния имот и твърдяното придобивно основание: 1) приращение и
наследствено правоприемство от техния баща П Р. В, вкл., че баща им П Р. В е
построил процесната сграда върху земя, негова собственост или при учредено в негова
полза право на строеж; че са наследници по закон на П Р. В, за които се указва, че не
сочат доказателства; 2) придобивна давност, вкл. са упражнявали фактическа власт
върху процесната сграда явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения период с
намерението да своят имота, т.е. да се придобие собствеността, както и че са
манифестирали спрямо другия съсобственик-наследник промяна на намерението си за
своене на неговия дял, за което се указва, че не сочат доказателства. Ищецът по
възражението за изтекла давност носи тежест да установи факти, които спират или
прекъсват срока.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците заявяват искане по реда на чл. 211 от
ГПК - насрещен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът и неговата съпруга не е
собственик на 30/36 ид.ч. от процесната триетажна жилищна сграда. Искането е
заявено нередовно, а освен това следва да се отчете, че при отрицателния
установителен иск за собственост предметът на делото е правото на собственост на
ответника върху спорния имот и затова той следва да докаже своето право, като
изчерпи всички възможни придобивни основания. В практиката на ВКС се приема, че
отхвърлянето на отрицателен установителен иск за собственост е равнозначно на
уважаване на положителен установителен иск на ответника срещу ищеца, при което се
формира сила на пресъдено нещо, че ответникът е носител на правото на собственост
- решение № 1046 от 13.07.2004 г. на ВКС по гр. д. 372/2003 г., IV г. о., решение № 530 от 5.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1560/2009 г., I г. о., решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о., а
освен това ищецът не обосновава правен интерес от притежание на собствеността по констативен нот. акт, а
конститутивен. Ето защо насрещната претенция не следва да се приема за общо
разглеждане.
По доказателствата:
Представените от ищеца документи (с изключение на нотариален акт дело №
3719/78 г. поради нечетливост) са допустими и относими, както и искането по чл. 186
от ГПК. Искането на ответниците по чл. 164 от ГПК следва да бъде уважено, при
условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК, за трима свидетели за установяване на
обстоятелствата по т. Д.2.1 – един свидетел, и т. Д.2.2. – двама свидетели; а по т. Д.2.3
като неотносимо следва да бъде оставено без уважение, както и искането зза издаване
на съдебно удостоверение като ненеобходимо.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в производството по гр. д. №
9740/2025 г. по описа на СРС, предявените от насрещни отрицателни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, обективирани в отговор на искова молба.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства, ОСВЕН нотариален акт дело № 3719/78 г. поради нечетливост, като
УКАЗВА, че може да представи четлив препис на документа най-късно в първото по
делото открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване от Нотариус З Т, рег. № *** на НК, заверено
препис на нот. дело № 257/2024 г., което да се изпрати в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, на основание чл. 186 от ГПК.
ДОПУСКА до разпит трима свидетели на ответниците, при режим на
довеждане за датата на насроченото съдебно заседание, от които за обстоятелствата по
т. Д.2.1 от доказателствени искания в отговор на искова молба – един свидетел, и по т.
Д.2.2. – двама; като ОСТАВЯ без уважение искането им за допускане на един свидетел
по т.Д.2.3, както и още един свидетел по т. Д.2.1, при условията на чл.159, ал.2 от ГПК,
като указва на страната, че ако свидетеля не установи твърденията й, по нейно искане
съдът ще се произнесе допълнително. УКАЗВА на страната, че ако не доведе свидетел
в откритото съдебно заседание, делото ще се гледа без тези доказателства, на
основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 от ГПК на ответниците.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
4
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2025
година от 10,00 часа, за когато да се призоват страните, като ответниците с едно общо
съобщение, чрез пълномощник.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис
от отговор на искова молба, ведно с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5