РЕШЕНИЕ
Гр.
Плевен 5.ІV.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 26 март, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Върбина
Мълчиниколова
ЧЛЕНОВЕ: Мариан И.
Георги Грънчаров
при
участието на секретаря Александра Сергева и при участието на прокурора……, като
разгледа въззивно частен характер дело № 17 за 2019 г., докладвано от съдията
Георги Грънчаров, за да се произнесе съобрази:
С присъда № 43/8.ХІ.2018 г.
постановена по НЧХД № 71/2018 г. Левченски районен съд е признал подсъдимият А.Ф.А.
за виновен в това, че на 12.VІІ.2017г., около 10.00 часа, на междуселищен
път от гр.Левски за с.*******, общ.Левски причинил на Ю.Ю.Т., лека телесна
повреда: три разкъсно- контузни рани и охлузвания по окосмената част на
главата; разкъсно – контузни рани на челото, охлузвания и кръвонасядания по
лицето; охлузвания и кръвонасядане на крайниците; открито (с рана) счупване на
носните кости и деформация на носната пирамида, изразяваща се в разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.
І от НК, поради което и на основание чл.130, ал.І, във връзка с чл. 78а, ал.І
от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева.
На основание
чл.52, във вр. с чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя Ю.Ю.Т. сумата
от 2000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, срам и
унижение пред съгражданите, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 12.VІІ.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Недоволен от така
постановената присъдата е останал въззивният жалбоподател А.Ф.А., който чрез
своя процесуален представител я обжалва пред настоящата инстанция. В депозираната
жалба са изложени доводи, че присъдата предмет
на въззивна проверка е неправилна и необоснована. Твърди се, че не са налице
достатъчно убедителни доказателства установяващи вината на ответника по
жалбоподателя, и които са били интерпретирани превратно от страна на районния
съд.
Предвид на това въззивният жалбоподател моли
съда да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с която да признае
А.Ф.А. за невинен по повдигнатото му обвинение.
Съдът като прецени
представените по делото доказателства намира за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда съдът е приел за установена следната фактическа обстановка, която
напълно се споделя от страна на въззивния съд, поради което намира, че не е
необходимо същата да бъде пресъздавана отново.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
Необoснованост на обжалваната присъда е налице
тогава, когато фактическите изводи на районния съд, не намират опора в събрания
доказателствен материал, и то при положение, че доказателствата са събрани в
необходимата пълнота. Иначе казано следва да бъде налице грешка направена от
страна на районния съд при нализа на доказателствата. Такава грешка не е
налице. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът е направил
логични, взаимосвързани и отговарящи на доказателствата фактически изводи.
Даден е задоволителен отговор защо не се приема тезата изложена от страна на
процесуалния представител на въззивния жалбоподател по време на съдебното следствие пред първата
инстанция, че ответника по жалбата е извършил престъплението по чл.130, ал. І от НК. При
извършване на анализ на доказателствата събрани по делото, районният съд е
отговорил изчерпателно, защо всички събрани доказателства, му дават основание
да приеме, че е налице авторство и съставомерност на деянието извършено от страна
на А.Ф.А.. Аргументирал се защо приема и кредитира някои доказателства и защо
не приема други. Изложени са доводи, че показанията на свидетелите И., Т., Р. са били взети в предвид, тъй като същите са
ясни, точни, логични и напълно кореспондиращи с писмените доказателства по
делото, а именно приетото и неоспорено заключение на съдебномедицинската
експертиза. От него се установява по категоричен и безспорен начин, че на
ответникът по въззивната жалба е била причинена лека телесна повреда.
Така изложената и възприета от настоящата инстанция
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от показанията на свидетелите, както и
от събраните по делото писмени доказателства.
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства установяват по едни категоричен и безспорен начин, че А.Ф.А. е
осъществил от обективна и субективна страна пристъпния състав на чл. 130, ал. І
от НК.
В хода на съдебното производство не са били представени доказателства от
страна на процесуалният представител на въззивния жалбоподател, от които да бъде
установено по категоричен и безспорен начин, че въззивният жалбоподател не е извършил
деянието, за което е предаден на съд. В този смисъл оплакването на представителя
на въззивният жалбоподател, че А.Ф.А. е невинен остава чисто декларативно, а и
не намира опора в събраните по делото доказателства, поради което фактическите
изводи на първоинстанционният съд, касаещи наличието на авторство на деянието
от страна на ответника по въззивната жалба са правилни и законосъобразни.
При
извършване на служебната проверка от страна на настоящата инстанция се
установи, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени
процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата
за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 43/8.ХІ.2018
г. постановена по НЧХД № 71/2018 г. по описа на Левченски районен съд, като
правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: