Присъда по дело №935/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 18
Дата: 3 юни 2025 г.
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20222150200935
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 18
гр. Несебър, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
СъдебниАНАСТАСИЯ К. ПЕТРОВА

заседатели:НЕСЛЯН ОСМ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
и прокурора Георги Б. Кирков
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Наказателно дело от общ
характер № 20222150200935 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия К. А. А., роден на *** г. в ***, с постоян адрес:
***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан,
управител на ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На 25.05.2020г., около 18,00 часа, в село Приселци, общ. Несебър, обл.
Бургас, на главната улица, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицевата част на
главата и последвалото от удара падане по гръб на улицата и удар на главата в
теменно тилната част, причинил средна телесна повреда на немския
гражданин О. Г. /O.G./, ЛНЧ **********, роден на *** г. в ***, изразяваща се в
закрита черепно мозъчна травма, изразена с дифузна травма на главния мозък,
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки в теменно тилната част на мозъка с
подлежащи контузии на мозъка, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки
двустранно челно с надлежащи малки кръвоизливи под твърда мозъчна
обвивка, контузии на мозъка в ляво и дясно мозъчни полукълба челно, което е
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което
1
и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК така наложеното наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ДЕСЕТ МЕСЕЦА за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия К. А. А., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас
направените в ход на досъдебното производство разноски общо в размер на
1394,88 лева /хиляда триста деветдесет и четири лева, осемдесет и осем
стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата подсъдимия К. А. А., със снета по-горе самоличност, да
заплати на адв. З. П. Р., личен № **********, възнаграждение за
осъществените безплатна правна помощ и съдействие за частния обвинител Л.
М. Л., родена на *** г. в ***, ЛНЧ **********, в размер на 2200 лева /две
хиляди и двеста лева/.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд- Бургас в
15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 18/03.06.2025 г. по НОХД № 935/2022 г. на
Районен съд - Несебър, НК, VII-ми състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура - Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия К. А. А., роден на ***г. в
***, постоян адрес гр. ***, български гражданин, българин, с висше образование, женен,
неосъждан, управител на „***“ ЕООД гр. Варна, ЕГН **********, е повдигнато обвинение
за това, че на 25.05.2020 г., около 18,00 часа, в село Приселци, общ. Несебър, обл. Бургас, на
главната улица, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицевата част на главата и последвалото от
удара падане по гръб на улицата и удар на главата в теменно тилната част, причинил
средна телесна повреда на немския гражданин О. Г. /O.G./, ЛНЧ **********, роден на *** г.
в ***, изразяваща се в закрита черепно мозъчна травма, изразена с дифузна травма на
главния мозък, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки в теменно тилната част на мозъка с
подлежащи контузии на мозъка, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки двустранно челно с
надлежащи малки кръвоизливи под твърда мозъчна обвивка, контузии на мозъка в ляво и
дясно мозъчни полукълба челно, което е довело до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, с което е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от
Наказателния кодекс /НК/.
Производството протече по общия ред, като бяха приобщени всички допустими и
относими към предмета на доказване доказателствени източници.
В хода на съдебното производство и поради настъпилата смърт на пострадалия частен
обвинител О. Г., бяха проведени съдебни поръчки въз основа на европейски заповеди за
разследване, вследствие на които бяха установени наследниците на Г., като на основание чл.
76, изр. второ от НПК в качеството частен обвинител по делото бе конституирана Л. М. Л.,
ЛНЧ ********** – негова майка.
В пледоарията си представителят на Районна прокуратура – Бургас, Териториално
отдЕ.ие – Несебър, поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството
доказателства, като намира същото за безспорно доказано от субективна страна, а именно –
че престъплението е виновно извършено от подсъдимия К. А. /при условията на пряк
умисъл/ и осъществява състава на средна телесна повреда. Прави анализ на причинно-
следствения процес, който счита, че е причинил увреждането на пострадалия Г., като се
позовава на изслушаните пред съда заключения на изготвените в хода на ДП медицински
експертизи – основна и допълнителна. Обосновава фактическите си изводи за доказаност на
престъплението основно на показанията на свидетелката – очевидец Л. Л. /частен обвинител
и майка на пострадалия/, като счита същите за подкрепени и от събраните косвени
доказателствени и експертни източници – заключенията на експерта по изготвените
технически експертизи по делото, както и показанията на св. Ж. К., А. А., Маринка А., А.
К., Е. П. и Д. А.. Позовава се на събраните доказателства за наличие на мотив у подсъдимия
да посегне върху телесната неприкосновеност на пострадалия. Счита за противоречиви и
заинтересовани показанията, дадени по делото от св. Паулина А., Д. К., В. А., Я. Г. и С. С.,
като моли съдът да не ги кредитира с доверие при формиране на вътрешното си убеждение.
Поради аргументирани съмнения в достоверността на показанията на св. Ц., прокурорът
счита, че същите не следва да се ценят с доверие от съдебния състав. Счита, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години,
опредЕ.о при приложение разпоредбата на чл. 54 от НК, което да бъде отложено за
изпитателен срок от четири години, като в тежест на подсъдимия се възложат и сторените в
хода на ДП разноски в размер на общо 1394,88 лева.
Повереникът на частния обвинител Л. Л. – адв. З. Р. от БАК счита обвинението за
безспорно доказано, моли за налагане на минимално наказание на подсъдимия, което да не
се отлага по реда на чл. 66 от НК. Моли съда да му определи възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство по делото за частния обвинител Л.
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Н. В. от АК - Варна, намира
обвинението за недоказано от субективна страна по подробни съображения и моли за
оправдаването на подсъдимия. Счита, че събраните по делото доказателства не могат да
1
обосноват безспорен извод относно авторството на деЯ.ето и че именно подзащитният му е
нанесъл причинената на О. Г. средна телесна повреда, за характеристиките на която не се
спори. Изтъква противоречия в показанията на свидетелите, на които почива обвинителната
теза, които противоречия намира за съществени. Евентуално и в случай, че съдът намери
подсъдимия за виновен, моли за определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК в размер на една година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено
за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият К. А. се явява лично в хода на съдебното производство и дава
обяснения по обвинението, като заявява, че на процесната дата празнувал именния си ден,
който бил на 21 май, заедно с приятелите си Веско, С., Я. и М., в собствената си едноетажна
къща в с. Приселци, общ. Несебър. Посочва, че къщата е с два входа - основен - откъм
главния път и допълнителен /източен/ – откъм тиха пресечка, и е оградена с метална ограда,
покрита със зЕ.а мрежа, покрай която е засят жив плет. Твърди, че в периода 21-24 май 2020
г. е прекарал празниците семейно в къщата, заедно с гости, вкл. жени и деца, а на 25 май
2020 г. бил в къщата изцяло с мъжка компания, като жена му го закарала до къщата с двама
от приятелите му и си тръгнала, а впоследствие се върнала да го вземе след 20,00 часа.
Двама от приятелите му пристигнали в къщата с техен транспорт. Заявява пред съда, че на
входа на къщата му - към главната улица - няма рози, като същият е видим от верандата на
къщата, където празнувала компанията. Допълва, че къщата разполага с камери за видео-
наблюдение, които на процесната дата били в работен режим и снимали при движение
/независимо от частта на денонощието – тъмна или светла/, като не е имало спиране на тока
в този ден. Твърди, че за инцидента с Г. научил на 28 май 2020 г. от кметицата на с.
Приселци, която му казала, че ще има жалба срещу него, а по-късно на същия ден в разговор
с майка узнал, че Л. Л. е на квартира при нея, няма пари и ако даде някой лев всичко ще се
оправи. Посочва, че е познавал О. Г. като жител на селото от година преди инцидента и го е
виждал и след инцидента да обикаля къщата му и да търси контакт. Заявява, че Г. му казал,
че не иска да му прави мръсно, но от полицията му казали, че е имотен, а впоследствие си
променил отношението като започнал да му иска пари – първо сумата от 20 000 лева, а
впоследствие и сумата от 110 000 лева. Отрича на процесната дата да е излизал пред главния
вход на къщата си, да е влизал в комуникация с Г. впоследсвие чрез свой приятел. Счита, че
поведението на Г. е било продиктувано от стремеж да получи от него пари, като бил видимо
гузен и с бележка му посочил, че иска 110 000 лева, за да приключи цялото нещо. Посочва,
че познава майката на Г. и че те винаги се движат заедно. Заявява, че познава и Х. П. – негов
съсед, който още първия ден прескочил оградата му и му отрязал роза „долче вита“, защото
му пречила на сателитната чиния, а впоследствие водил кучето си по голяма нужда пред
вратичката на къщата му. Потвърждава, че Х. П. гледа кози, както и че във връзка със
случай, в който козите са влезли в двора му и са опасали растителност вътре, е водил дело за
обезщетение срещу него. Посочва, че Х. и О. са били приятели, събирали се заедно и си
ходели на гости. Отрича на процесната дата да е забелязал кози в близост до къщата си.
Поддържа становището на защитника си в хода на съдебните прения. В последната си дума
заявява на съда, че няма общо със сътвореното спрямо него, семейството и приятелите му и
моли да бъде отсъдено в негова полза.
След проведено съдебно производство по общия ред и извършен анализ на
събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът при съобразяване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К. А. А. е роден на ***г. в ***, с постоян адрес гр. ***, български
гражданин, българин, с висше образование, женен, неосъждан, управител на „***“ ЕООД гр.
Варна, ЕГН **********. Подсъдимият е семеен с деца, трайно установен в гр. Обзор, общ.
Несебър, като се ползва с добро име в обществото и няма данни за противообществени
прояви в миналото си.
Към датата 25.05.2020 г. в село Приселци, общ. Несебър, живеел пострадалият О. Г.,
заедно със своята майка – частният обвинител св. Л. Л.. О. Г. често употребявал алкохол, но
не бил конфликтна личност, дори в пияно съС.ие. Постр. Г. бил в приятелски отношения със
св. Х. П. /по прякор Любимеца/, с който често консумирали алкохол. От своя страна св. Хр.
2
П. отглеждал кози, които пускал свободно да пасат из селото и по повод които му била
предявена гражданска претенция от подс. А. за опасана растителност в двора на собствената
му къща.
На процесната дата – 25.05.2020 г. – пострадалият, заедно със св. Л., отишъл до
центъра на селото между 10,00 ч. и 12,00 ч., закупил си шишенце с ликьор, изпил част от
него и се върнал в дома си, където почивал. Около 17,00 часа на същата дата постр. Г. и
майка му св. Л. отново излезли на разходка из селото, като тръгнали по главния му път.
По същото време, подс. А. празнувал в къщата си в селото със свои приятели – св. Д.
К., св. Я. Г., св. В. А. и св. С. С., като компанията била разположена на верандата с
ориентация към източния вход на двора и глуха пресечка. Къщата на подсъдимия била под
видео-наблюдение с дистанционен контрол чрез приложение на телефона му.
Докато постр. Г. и св. Л. вървели по главната улица в посока от дома им към центъра
на селото, в района на къщата на подс. А., забелязали козите на св. Хр. П. - Любимеца, като
част от тях се били покачили на оградата на имот и гризели растителността в него. В същото
време подс. А. стоял до отворената врата на собствения си имот. Св. Л. решила да направи
опит да събере козите от пътя и оградата, но тъй като не можела да се справи сама със
стадото, помолила сина си постр. Г. за помощ. Св. Л. тръгнала с две козички, но като се
обърнала да провери, дали синът О. е подбрал останалите, видяла, че разговаря с подс. А.
и се опитва да разбере какво му се казва, тъй като не владее български език. В този момент,
неочаквано за пострадалия, подс. А. му нанесъл юмручен удар с ръка в лицето, вследствие
на който Г. политнал назад и паднал по гръб като си ударил теменно-тилната част на главата
в асфалтовата настилка на пътното платно. Постр. Г. останал легнал на асфалта с отворени
очи, като не реагирал на повикванията на своята майка св. Л., а подс. А. тръгнал към дома
си. Св. Л. се опитала да вдигне сина си О. от асфалта, но не успяла. На помощ се притекъл
св. Д. Ц., който се задал по пътя с колата си, спрял, слязъл, вдигнал Г. и подпирайки го го
съпроводил до дома му.
Когато по-късно на същия ден се прибрали в дома си, св. Л. и постр. Г. постояли на
терасата около 20 минути, след което пострадалият си легнал, тъй като се оплакал от силна
болка в главата. Св. Л. видяла, че синът О., под плетената шапка, с която бил, имал обЕ.а
кожа на тила и от там течала гъста безцветно-розова течност. Св. Л. предложила на сина си
да викне линейка, но той отказал и казал, че ще се оправи до следващия ден. Вечерта на
25.05.2020 г., постр. Г. легнал да спи без да вечеря, като след 23,00 часа започнал да се тресе,
почервенял и получил гърч. Този гърч се повтарял на опредЕ.и интервали няколкократно
през нощта, като след 05,00 часа на 26.05.2020 г. св. Л. извикала линейка, която отвела
постр. Г. в УМБАЛ „Св. Марина“ - гр. Варна. Първоначално пострадалият бил в интензивно
отдЕ.ие, а по-късно бил приведен в клиника по неврохирургия, откъдето бил изписан на
10.06.2020 г.
От изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
/л. 27-35, том III от ДП/ се установява, че на 25.05.2020 г. постр. Г. е получил закрита
черепно-мозъчна травма, изразена с дифузна травма на главния мозък, кръвоизлив под меки
мозъчни обвивки в теменно тилната част на мозъка с подлежащи контузии на мозъка,
кръвоизлив под меки мозъчни обвивки двустранно челно с надлежащи малки кръвоизливи
под твърда мозъчна обвивка, контузии на мозъка в ляво и дясно мозъчни полукълба челно.
Вещото лице д-р В. Д. е дал заключение, че установените увреждания в областта на главния
мозък са резултат на удар или удари с или върху твърди тъпи предмети и е възможно да се
получат при нанесени удари в областта на лицевата част на главата с последващо падане на
земята и удар на главата в теменно тилната част. Според вещото лице естеството на
получените травми допуска, след получаването им пострадалият Г. за известен период от
време да е могъл да общува и извършва активни и цЕ.асочени действия, като в процеса на
разширяване на травматичните увреждания в областта на мозъчните обвивки и мозъчното
вещество е последвало влошаване на общото му здравословно съС.ие и изпадането му в
коматозно съС.ие на 26.05.2020 г. Направен е извод, че влошаването здравословното съС.ие
на постр. Г. е пряко следствие от получената травма, като при престоя му в болницата не са
установени данни за стари травми в областта на главата. Заключено е, че установените
увреждания са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота.
Съгласно заключението на изготвената по ДП допълнителна съдебномедицинска
3
експертиза /л. 50-54, том IV от ДП/, по своята локация травмите в теменно тилната част на
главата на постр. Г. не биха могли да се получат при самостоятелно падане върху земната
повърхност, без получаване на първоначална травма в лицевата част.
В проведения разпит по реда на чл. 282 от НПК в съдебно заседание от 11.04.2025 г.
по делото, вещото лице д-р Д. потвърждава, че механизмът, по който е получена травмата на
пострадалия е след нанесен удар в лицевата част на главата. Пояснява, че при такъв удар
главата придобива движение назад и ако е достатъчно силен тялото пада назад с отметната
назад глава, като се получава високотилова или теменна рана и съответна травма по
механизма „контра Q”. Изключва възможността травмата на пострадалия да е настъпила
след удар в гръдния кош или при самостоятелно падане. Посочва, че удар с нужните да
причини травмата характеристики може да бъде нанесен и от ритник на кон или магаре,
както и от човек с по-нисък ръст. Подчертава, че от медицинската документация на постр. Г.
се установява наличие на течност в десен синус, която отговаря на кръв, предвид което най-
вероятна причина за травмата се явява удар в областта на носа и/или скулата. Посочва, че
такъв удар може да бъде нанесен, както с дясна, така и с лява ръка. Потвърждава, че
получената от Г. черепно-мозъчна травма не е от най-тежките, не е наложила оперативно
лечение, като предизвикала временна опасност за живота на пострадалия.
От изготвена в хода на ДП техническа експертиза /л. 3-14, том III от ДП/ се
установява, че при преглед на видеофайловете от карта-памет на охранителната камера в
имота на подс. А. не се установяват записи от 25.05.2020 г. Вещото лице д-р П. М. е дало
извод за наличие на два записа от охранителни камери /презаписи от оригинали/ за датата
25.05.2020 г. и за времето от 18,24 часа до 18,34 часа, качени на оптичен носител, заснети от
една статична камера в дом на Владимир Г. в с. Приселци, която обхваща част от улица и
ограден имот, като е извлякъл снимкови кадри от тях, изобразяващи преминаването по
улицата на лица от мъжки и женски пол. В разпита си пред съда от 03.06.2025 г. експертът
пояснява, че е възможно на картата памет на охранителните камери на подсъдимия да е
имало записи от 25.05.2020 г., които да са били изтрити, като потвърждава, че камерата е с
детекция на движение и снима обекти, които попадат в обхвата .
Съгласно извършена в досъдебна фаза техническа експертиза на вещото лице д-р М.
/л. 17-22, том III от ДП/, е направен извод, че в доброволно предадения от подсъдимия негов
личен мобилен телефон са създадени 6 бр. цифрови изображения от 25.05.2020 г., вкл. 2 броя
снимки на кози, които пасат от клони на дървета до ограда.
С техническа експертиза /л. 57-66, том IV от ДП/ е изследвани видеозаписи на
оптичен носител, записани с мобилен телефон, като са извлечени снимкови кадри и аудио-
информация /звук/ в текстов вид.
С фоноскопска експертиза /л. 95-97, том IV от ДП/ е изследван звукозапис и е снет в
текстов вид сигнасл до ЕЕН 112.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: дадените непосредствено пред съда и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 4 от НПК показания на свидетелите Л. Л. / л. 421-
423 от съдебното производство и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК
показания от ДП – л. 7, том II/; Е. П. /л. 81-гръб – л. 82 от съдебното производство и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК показания от ДП – л. 68, том II/; М. А.
/приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК показания от ДП – л. 68, том II/; А. А.
/л. 83-84 от съдебното производство и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК
показания от ДП – л. 61, том II/; Д. А. /л. 84-85 от съдебното производство и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК показания от ДП – л. 51, том II/; Д. П. /приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК показания от ДП – л. 32, том IV/; частично от
показанията на св. Д. А. /л. 91-гръб от съдебното производство/, Д. Ц. /л. 92-93 от съдебното
производство и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК показания от ДП – л.
56, том II/, Х. П. /л. 93-94 от съдебното производство и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1 от НПК показания от ДП – л. 69, том II/, А. К. /л. 95 от съдебното производство и
4
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК показания от ДП – л. 49-50 том II/, Ж.
К. /л. 96 от съдебното производство/, В. Т. /л. 327-328 от съдебното производство и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК показания от ДП – л. 77 том II/, П. Й.
/л. 349-350 от съдебното производство и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от
НПК показания от ДП – л. 33 том IV/, както и частично от обясненията на самия подсъдим,
дадени в хода на съдебното следствие /л. 488-489 от съдебното производство/.
От писмените доказателства: актуална справка за съдимостта на подсъдимия /л. 274
от съдебното производство/, смъртен акт и удостоверение за раждане /л. 311-318 от
съдебното производство/, медицинско досие на О. Г. при д-р П. П. /л. 344-345 от съдебното
производство/, доказателства за трудова ангажираност и семейно положение на подсъдимия
/л. 482-486 от съдебното производство/; разписка за предаване на веществени доказателства
/л. 22, том I от ДП/; медицинска документация /л. 42, л. 44-120, том I от ДП; л. 22-23, том IV
от ДП/; протоколи за доброволно предаване на веществени доказателства /л. 121, л. 123, том
I от ДП; л. 29, том IV от ДП/.
От писмените доказателствени средства: протоколи от разпознаване на лица, ведно с
албуми и разпити /л. 7-19, л. 22-26, том II от ДП/; протокол за претърсване и изземване,
ведно с албум /л. 30-40, том II от ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие /л. 41-48, том
II от ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства /л. 31, том IV от ДП/.
От веществените доказателства: диск /л. 122, том I от ДП/.
От експертизите: съдебномедицинска експертиза /л. 27-35, том III от ДП/;
допълнителна съдебномедицинска експертиза /л. 50-54, том IV от ДП/; технически
експертизи /л. 3-14, том III от ДП; л. 17-22, том III от ДП; л. 57-66, том IV от ДП/;
фоноскопска експертиза /л. 95-97, том IV от ДП/; включително и от отговорите на вещите
лица, дадени в хода на съдебното следствие /л. 433-435, л. 487 от съдебното производство/.
Няма спор и с показанията на всички свидетели и обясненията на подсъдимия се
установява, че на 25.05.2020 г., подсъдимият и пострадалият са били на територията на с.
Приселци, общ. Несебър, където и двамата са притежавали собствени къщи. Безспорно е
установено от същите доказателствени източници и обстоятелството, че св. Л. Л. – майка на
пострадалия О. Г. – към процесната дата е съжителствала със сина си в дома му в с.
Приселци, общ. Несебър.
Не е спорно и от показанията на св. Х. П. и обясненията на подсъдимия се
установява, че св. П. към 25.05.2020 г. отглеждал кози, които пускал да пасат свободно из
селото, както и че в предходни на процесния инцидент години между св. П. /по прякор
Любимеца/ и подс. А. е имало неразбирателства – св. П. е изрязвал самоволно рози в двора
на подсъдимия, пускал е козите си да пасат в него, което довело до предявяване на иск за
обезщетение от страна на А. за унищожени насаждения – растителност.
Относно процесния инцидент, показанията на свидетелите могат да се разделят на
няколко групи. В първата група влизат показанията на св. Л. /очевидец/, св. Е. П., св. М. А.,
св. Д. А., св. Д. П., св. А. К., св. Ж. К., св. Х. П. /Любимеца/, св. В. Т., св. П. Й.. Св. Л. е
категорична, че на процесните дата и място подсъдимият, без видима причина, докато
свидетелката и пострадалия разгонвали кози от пътя пред къщата му, е нанесъл юмручен
удар в областта на лицето на сина О. Г., което довело до падането му назад на земята и
получаването на високотеменна /тилна/ рана, от която текла прозрачно-розова течност.
Категорична е и за обстоятелствата, че на помощ се притекъл св. Ц., който съпроводил сина
до дома му, както и че по-късно на същия ден пострадалият се оплакал от главоболие и си
легнал, а впоследствие получил серия гърчове през нощта, което наложило в ранните часове
на 26.05.2020 г. да бъде извикана линейка, която да го транспортира до болница в гр. Варна.
В косвена подкрепа на изнесените от св. Л. сведения идват и показанията на св. Д. А. –
районен полицейски инспектор – който потвърждава, че майката на постр. Г. е подала до
него сигнал, че синът е бил нападнат при гонене на кози от млад мъж, като посочила
къщата на подсъдимия, като мястото от където е излязъл нападателят. Св. А. К. и св. Ж. К.
също потвърждават пред съда, че на 26.05.2020 г. разбрали за инцидента и че като
извършител се сочи подсъдимия. Св. А. К. потвърждава, че в качеството си на кметски
наместник е била потърсена св. Л. и постр, Г. в деня на инцидента, като Л. се опитвала да
покаже дупка на тила на сина си, но К. не обърнала внимание. Заявява, че на 26.05.2020 г.
5
сутринта, св. Л. я посетила в кметството, за да каже, че синът е в болница след получен
гърч, като я завела до къщата на подс. А. и посочила, че от нея излязъл човек, който ударил
О. Г.. В подобен смисъл са и дадените в хода на ДП и потвърдени пред съда показания на св.
Е. П. – съсед на подс. А., който е заявил пред разследващите, че на процесната дата, около
18,30 часа, видял пред входната си врата св. Л., постр. Г. и св. Хр. П., като Л. му казала, че
висок мъж ударил сина . В подкрепа идват и показанията на св. А. А. и св. Д. А., които
също потвърждават, че на процесните дата и място /пред дома на подсъдимия в с. Приселци/
са видели постр. Г. и майка му. Св. Х. П. също потвърждава пред съда, че на процесната дата
О. Г. му споделил, че бил ударен от мъж, който по описания излязъл от къщата на подс. А..
От своя страна, св. М. А. поддържа пред съда изложени пред разследващите в хода на ДП
показания, в които е заявила, че на 25.05.2020 г., около 18,30 часа, видяла постр. Г. и майка
му да гонят кози по главната улица на селото, а впоследствие видяла св. Ц. /М. дърваря/ да
придружава О. Г. по пътя. В допълнение, в дадените пред съда и в хода на ДП показания, св.
В. Т. посочва, че на процесната дата, около 18,30 часа е видяла О. Г. с кървяща рана на тила
и охлузване по лицето. В потвърждение на думите на св. Л. относно съС.ието на постр. Г. на
сутринта на 26.05.2020 г. са и дадените от св. Д. П. показания в хода на ДП, поддържани
пред съда, съгласно които свидетелят – фелдшер при ЦСМП – гр. Варна – е реагирал на
подаден в 06,30 часа на 26.05.2020 г. сигнал от жена в с. Приселци и на място установил
постр. Г. в неадекватно съС.ие и невъзможност да обясни причините, което наложило
транспортирането му до болница. В допълнение идват и показанията на св. П. Й., който
заяви пред съда, че като лекуващ личен лекар на постр. Г. не му е известно преди инцидента
да е страдал от тежко хронично заболяване, вкл. епилепсия. Съдът не констатира никакви
съществени разминавания в заявеното от тази група свидетели, досежно съставомерните
факти. Напротив, св. Л. от самото образуване на производството неотклонно поддържа
своите показания, вкл. при разпит пред съдия в ДП, като както тя, така и постр. Г. са
извършили разпознавания на подс. А.. Заявеното от св. Л. се подкрепя от заключенията на
СМЕ, както и косвено от показанията на посочените свидетели, поради което съдът не
намери причина да не им се довери. Доколкото вторият очевидец на инцидента – постр. Г. –
почина в хода на съдебно следствие и преди непосредствения му разпит пред съда, не бяха
взети предвид дадените от него показания на досъдебна фаза, поради липса на общо
съгласие на страните за прочитането им от съда.
Следва да се посочи, че макар силно разколебани относно достоверността си и
противоречиви, част от показанията на св. Д. Ц. също са в подкрепа на изложеното от
очевидеца св. Л.. В разпита си в хода на ДП св. Ц. потвърждава, че е заварил О. Г. след 17,00
часа на 25.05.2020 г. паднал по гръб пред къщата на К. А. - на пътното платно, като майка му
св. Л. се опитвала да го вдигне. Макар свидетелят да не поддържа тези си показания в хода
на съдебно следствие, заявявайки че открил Г. пред къщата на Д., съдът ги цени като вярно
отразяващи действителното положение, доколкото св. Ц. е участвал при оглед на
местопроизшествие и лично е посочил мястото, на което е намерил да лежи Г. – пред къщата
на подс. А.. Тук е мястото да се посочи, че при съпоставка на снимките от огледа, на които
присъства и св. Ц., с тези на кози от 25.05.2020 г., снети с техническа експертиза на вещото
лице д-р М. /л. 17-22, том III от ДП/ от телефона на подс. А., ясно се вижда, че е заснето
визуално идентично ел.табло, монтирано на стълб и ограда тип дървен плет, т.е. за съда се
налага извод, че първоначално дадените от св. Ц. показания в хода на ДП се явяват
правдиви, потвърждават изложеното от св. Л. и се подкрепят от създадените в собствения на
подс. А. снимков материал от процесната дата. Така безспорно за съда се установява, че на
25.05.2020 г. след 17,00 часа, постр. О. Г., св. Л. и св. Ц. са се намирали пред дома на
подсъдимия в с.Приселци, общ Несебър.
Във втората група влизат показанията на свидетелите Д. К., В. А., Я. Г. и С. С., които
еднозначно посочват, че на процесната дата подсъдимият не е излизал от къщата си в с.
Приселци, общ. Несебър и през цялото време е бил в компанията им. Съдебният състав
намери показанията на тези свидетели за противоречиви, нелогични и относително
заинтересовани, предвид заявените приятелски отношения с подс. А.. От една страна, тези
свидетели заявяват, че през цялото време на процесната дата са имали наблюдение над
подсъдимия, който бил в компанията им, но същевременно, признават, че подсъдимият, като
домакин, е влизал и излизал от къщата, ходил до хладилник, кухня, тоалетна, т.е. е имало
кратки периоди от време, в които не се е намирал на верандата в компанията им. От друга
6
страна, крайно нелогични и житейски необосновани се явяват твърденията на тази група
свидетели, че е възможно да не се изпусне от поглед даден човек в рамките на множество
последователни часове и то по време на празнуване, в компания. Така, за настоящия съд се
наложи извод, че факта, че посочените свидетели не са видели подсъдимия да напуска
къщата си и да излиза на главния път, респ. да нанася удар на пострадалия, не изключва
възможността това обективно да се е случило в кратък период от време, в който не са имали
пряко наблюдение над действията на А.. Още повече, по сведения на свидетелите, същите са
празнували на веранда с лице към източния вход на двора на къщата – на глуха пресечка, а
процесният инцидент се е развил пред централната порта – на главния път на селото, при
което противоречащи на здравия разум са твърденията им, че са имали пълна и
безпрепятствена видимост към соченото място на инцидента и не са видели А. да е бил там.
По отношение на останалите части от показанията им, доколкото те намират опора в
останалия доказателствен материал, то и съдът не намира причина да не им се довери, но
същите нямат пряко отношение към установяване на правнорелевантни към случая
обстоятелства.
Що се касае до показанията на св. А. С., З. Ф., Е. Т. и Паулина А., съдът не намира за
нужно да прави анализ на същите, доколкото не разкриват доказателствена стойност по
случая. Съставът не намира причина да не се довери на изнесеното от тези свидетели в хода
на съдебно следствие, но обстоятелствата, за които свидетелстват нямат отношение към
подлежащите на доказване правнорелевантни факти.
Съдът кредитира всички останали писмени доказателства, писмени доказателствени
средства и веществени доказателства, доколкото те са съставени и приобщени по
предвидения за това ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът, на основание чл. 303 от НПК,
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е предаден на съд.
Според чл. 129, ал. 1 от НК на наказание подлежи лице, което причини другиму
средна телесна повреда. В чл. 129, ал. 2 от НК са изброени уврежданията на здравословното
съС.ие, които представляват „средна телесна повреда“ по смисъла на наказателния закон.
Сред тези увреждания са и нараняванията, водещи до разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
По своята същност телесната повреда представлява противоправно и виновно
увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдание. Следва да се има предвид, че засягането на здравето се
преценява към момента, в който е настъпило увреждането. При наличието на различни по
вид телесни повреди престъплението е едно и се квалифицира с оглед най-тежкия резултат.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деЯ.е е осъществено от
подсъдимия с активно действие, изразяващо се в нанасяне на юмручен удар с ръка в
лицевата част на главата на пострадалия, който удар е довел до залитане назад с отметната
назад от пострадалия глава и падане на по гръб на асфалтова настилка, сблъсъкът с която
причинил на постр. Г. високотилна /теменна/ травма по механизма „контра Q”, а именно -
закрита черепно-мозъчна травма, изразена с дифузна травма на главния мозък, кръвоизлив
под меки мозъчни обвивки в теменно тилната част на мозъка с подлежащи контузии на
мозъка, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки двустранно челно с надлежащи малки
кръвоизливи под твърда мозъчна обвивка, контузии на мозъка в ляво и дясно мозъчни
полукълба челно, влошаване на общото му здравословно съС.ие и изпадането му в
коматозно съС.ие на 26.05.2020 г. Съгласно заключенията на съдебномедицинските
експертизи /основно и допълнително/ травмата е причинила на пострадалия Г. разстройство
на здравето временно опасно за живота му, т.е. налице е „средна телесна повреда“ по
смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и задължителните указания, дадени в ППВС 3/1979
г., поради което и правилно Районна прокуратура - Бургас е квалифицирала деЯ.ето по този
7
текст. Следва да се отбележи, че и за страните по делото не е спорен характера на
полученото от Г. увреждане, а обстоятелствата, дали е бил пиян при инцидента или е страдал
от алкохолизъм нямат пряко отношение към характеристиките на получената травма и не
могат да се преценят като форма на съпричиняване.
Съдът не възприема становището на защитата, че не е доказано, че нараняванията са
получени от възникналия инцидент и вследствие действия на подсъдимия. Внимателният
прочит на свидетелските, както и експертните заключения на СМЕ и СТЕ, категорично
водят до извод, че констатираните наранявания отговарят да са получени точно по време и
начин, както е посочено в обвинителния акт. Не са събрани никакви доказателства, които да
сочат, че е възможно нараняванията да са получени по друго време и място, а СМЕ
изключва възможността да са настъпили вследствие самостоятелно падане на постр. Г.,
поради което и възраженията на защитата в обратна посока по мнение на настоящия състав
се явяват голословни и неподкрепени с каквито и да е конкретни доказателства, поради
което и не могат да бъдат сподЕ.и.
От друга страна, се установиха, както мотив за подсъдимия да извърши
престъплението, така и доказателства за негови действия, сочещи косвено на вината му за
случая. Както бе посочено по-горе безспорно и по думите на самия подс. А., преди
инцидента, между него и св. Хр. П. – Любимеца е имало неразбирателство по повод опасана
растителност в двора на подсъдимия от козите на свидетеля. Безспорно и от всички
свидетелски показания /условно наречената първа група/ се установи, че постр. Г. и св. Хр.
П. са били в приятелски отношения, като редица свидетели са видели пострадалия и св. Л.
да разгонват козите му от пътя на селото. С показанията на св. Ц. и от заключение на СТЕ се
установи, че на процесните дата и място подс. А. е създал снимки с телефона си на свободно
пасящи кози от ограда срещу главния вход на къщата му, където около 17,00 ч. св. Ц.
намерил постр. Г. да лежи на пътя, а св. Л. да се опитва да му помогне да се изправи.
Съдържащите се в телефона на подсъдимия снимки на кози изцяло опровергават и
твърденията на свидетелите, включени в условната втора група показания, които отричат А.
да е излизал извън двора си на 25.05.2020 г. и на главния път, Същевременно, паметта от
намиращата се в имота на подс. А. в работен режим камера, реагираща на движение, не
съдържа нито един запис от процесната дата, вкл. във времето от 17,00 часа до 19,00 часа,
когато със сиГ.ност пред нея са преминавали св. Л., св. Ц., постр. Г.. Безспорно на 25.05.2020
г. се установи, че в обхвата на тази камера е имало движение на обекти, но подозрително,
след изземване на паметта , в същата не са открити записи от тази конкретна дата, като в.л.
д-р М. потвърди възможността да са били изтрити, а подс. А. в обясненията си заяви, че
камерата е била включена и токът не е спирал същия ден. Подозрително за съда е и
поведението на подсъдимия след процесната дата, който е влизал в разговори с част от
свидетелите /напр. св. М. и А. А.и – на 31.05.2020 г./, споделял им, че е набеден и има
проблеми с полицията, като се е информирал за евентуалните им възприятия от процесната
дата. В същото време, макар да твърди, че е станал жертва на изнудване, нелогични и
необосновани са обясненията на А., в частта, в която сам признава, че е провеждал
преговори с постр. Г. за заплащане на парично обезщетение. Нелогично е твърдението, че
изцяло невинен човек, набеден в извършване на престъпление, би допуснал да има контакт с
набеждаващото го лице, още повече – да преговаря с него за парични суми, които би му
платил, за да се прекрати разследването по случая. В същото време, редица свидетели, вкл.
полицейски инспектор – св. Д. А. и кметския наместник – св. А. К., потвърждават, че св. Л.
и постр. Г. са посочили непосредствено след инцидента именно къщата на подсъдимия, като
мястото от където е излязъл нападателя на пострадалия. При липса на каквито и да е данни
трето присъствало в дома на А. лице да е излизало на главния път на селото от дома му на
процесната дата, като единствен уличен /впоследствие и разпознат/ остава подсъдимият,
който безспорно се установява да е снимал на деня кози на главния път пред къщата си и
който се установи да има мотив да е изпитал раздразнение от присъствието им в близост до
имота му, респ. да прибегне до саморазправа. За пълнота следва да се посочи, че по делото
отсъстват и данни на процесната дата в селото да е имало инцидент с кон или магаре, респ.
постр. Г. да е притежавал и отглеждал такова животно, което да е възможно да му е нанесло
удар в лицето с нужните харакретистики да причини установените увреждания.
Поради всичко посочено по-горе, съдът счита, че в случая доказателствените
източници установяват подсъдимия А. като извършител на престъплението, за което е
8
подведен под отговорност и предаден на съд по делото, който е действал умишлено при
форма на вината „евентуален умисъл“. Самото въздействие на подсъдимия върху
пострадалия е от такова естество, че може да причини различни степени на увреждане. След
като е насочил удара си с юмрук в областта на лицевата част на главата на пострадалия, то
подсъдимият, от волева страна, безспорно е целял да му причини телесна повреда.
Подсъдимият със сиГ.ност е целял настъпването поне на лека телесна повреда, тъй като
ударът с юмрук в лицето може да причини както болка, така и други по вид наранявания.
След като е насочил удара си с юмрук в тази област обаче подсъдимият е допускал, от
интелектуална страна, че освен болка може да причини и по тежко увреждане на
пострадалия, като е допускал, че с оглед силата и насочеността на удара си може да причини
залитане и падане на постр. Г. на асфалтовия път, на който двамата са се намирали, респ. да
получи допълнителни увреждания, вследствие сблъсъка на тялото и главата му с твърдата
повърхност. Очевидно подсъдимият е бил безразличен към този резултат и макар да няма
данни да е целял именно поваляне на постр. Г. на земята и причиняване на временно опасно
за живота му разстройство на здравето, той е допускал, с оглед интензивността,
насочеността, силата на удара си и чувствителната област, в която цели да го нанесе, че това
може да се случи и се е отнасял безразлично към настъпването на този резултат. Ето защо,
съдебният състав намира, че той е причинил на пострадалия средна телесна повреда при
форма на вината „евентуален умисъл“ /така и Решение № 61 от 10. II. 1975 г. по н. д. №
800/74 г., II н. о., Решение № 30 от 29. I.1987 г. по н. д. № 735/86 г., I н. о., Решение № 527 от
05.12.2012 г. по н. д. № 1702/2012 г. по описа на II н. о. на ВКС и др./.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че подсъдимият е осъществил с
поведението си състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до шест години.
При индивидуализация на наказанието съдебният съставът прие, че приложение
следва да намери чл. 54 от НК. Във връзка с реализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия, съдът намира, че престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е с висока
степен на обществена опасност, с оглед механизма на извършването му – чрез
непредизвикан удар с юмрук в лицето на пострадалия и причинените сериозни увреждания
на здравето му. Обществената опасност на дееца следва да се определи като ниска поради
обстоятелствата, че същият е сравнително млад, неосъждан, семеен с деца, развива собствен
бизнес, с установен начин на живот, ползващ се с добро име в обществото, без данни за
предходни прояви на агресия, демонстрирал безупречно процесуално поведение в хода на
съдебното производство, които се явяват и смекчаващи вината му. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчете сравнително тежкото увреждане, получено от
пострадалия, съпроводено с получаване на гърчове, изпадане в коматозно съС.ие,
продължителна хоспитализация и неоказаното съдействие от подс. А. непосредствено след
инцидента за установяване на причинените на постр. Г. травми. Така за съда се наложи
краен извод за превес на смекчаващите вината обстоятелства, но същите не могат да се
определят нито като изключителни, нито като многобройни. Това мотивира съда да премине
към определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК. Превесът на смекчаващите вината
обстоятелства, в комбинация с ниската степен на обществена опасност на дееца и най-вече с
изминалия изключително дълъг период между деЯ.ето и осъждането, мотивира съда да
определи наказание под средния размер и близо до минималния, а именно десет месеца
лишаване от свобода. Подобно наказание е адекватно на целите по чл. 36 от НК и отговаря в
най-пълна степен на цитираните обстоятелства.
След като определи наказание съдът се занимава и с начина на изтърпяването му. В
тази връзка съдът счете, че в случая са налице основанията за приложение на института на
„условното осъждане“ спрямо А.. Преди извършване на деЯ.ето той не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а опредЕ.ото по размер наказание е
по-ниско от три години. Така, съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е наложително той да изтърпи без отлагане наказанието лишаване от
свобода. Тук следва да се посочи, че с оглед ниската обществена опасност на дееца, за който
няма данни да е извършвал до датата на инцидента каквито и да е противообществени
9
прояви, ползва се е с добро име в обществото и развива бизнес, като поддържа семейството
си, той по-лесно би могъл да се превъзпита без да изтърпява наложеното наказание. Наред с
това с опредЕ.ия тригодишен срок на отлагане изпълнението на наказанието, целите му ще
бъдат постигнати в пълна степен. Така за един сравнително дълъг период от време
подсъдимият ще е под страх от извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, с оглед опасността да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това
ще го мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че
към настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 от НК и чл. 36 от НК могат да бъдат
постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание.
По разноските:
В тежест на подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, бяха възложени и
сторените в досъдебното производство разноски в размер на 1394,88 лева, които да се
възстановят по сметка на ОД МВР – Бургас, както и опредЕ.ото по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. възнаграждение за осъщественото от адв. З. Р. от БАК безплатно процесуално
представителство за частния обвинител Л. Л. в хода на съдебното производство в размер на
2200 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни