РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. гр.Мадан, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100057 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. С. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Р., ул. В.
Л. № ..., чрез пълномощника адв. М.В. М. против Ф. Б. ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. А. М. № ..., представлявано от И. В. Д., Д. В. Н., с която е предявен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане, че Договор № *** за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност, счита
че клаузата на чл. 5 от Договор № *** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние,
сключен с „Ф. Б.“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 пр. З от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146
от ЗЗП
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор № *** за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД. Съгласно Договор № *** за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние ищцата трябвало да върне сумата по
кредита, която се явявала сума от 1033.80 лева, при сума на получаване 1000.00 лева, при лихва от
33.80 лева, при ГПР: 49.85 %, лихвен процент 3.38%, при срок на кредита от 30 дни. Съгласно чл.5
от Договор № ***, ищцата следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството „Ф. Б.“, с цел да
бъде обезпечен, сключеният Договор № *** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние. С цел обезпечение на сключения Договор за кредит, ищцата сключила Договор за
гаранция, с Ф. Б. ЕАД и следвало да заплати, такса гаранция в размер на 201.11 лева, подробно
описана и дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция. Ищцата счита, че
Договор № *** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Ф. Б.“
ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК. Позовава се на нарушение на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, като твърди, че в процесния договор за
кредит бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за
прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за
кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Позовава се на
нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като посочва, че погасителния план към договора изцяло
не отговарял на цитираната разпоредба, в него липсвала задължителната информация по ЗПК.
Твърди, че не било ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни били както компонентите, така и
1
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Договорът за
кредит бил нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на
действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 201.11 лева не била включена в
ГПР и ГЛП.
В договора за кредит бил посочен ГПР в размер на 49.85%, чрез включването на
възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, то
действителните такива биха нараснали двойно, дори и повече, с което потребителят бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С
предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и
разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на
ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. По
изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответното дружество, с който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че сключването на договор за
гаранция от кредитополучателя не било задължително условие за сключването на договор за
кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания
от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Избраната възможност залягала в чл. 5
от Договора за кредит, като се генерирала автоматично въз основа на избора, който потребителят
бил направил при подаването на заявка за кредит, поради което същата уговорка се явявала
индивидуално уговорена. Посочва се, че ищецът сам бил избрал в електронния формуляр като
обезпечение поръчителство от Ф. Б.и след като се е запознал с дължимите от него такси по
Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит.
Твърди, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68е от ЗЗП, нито било налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Оспорва твърдяното нарушение на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяне от лице,
различно от кредитодателя. Ако кредитополучателя избере на сключи договор за гаранция с
гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателя получава незабавна информация за
размера на разхода. Този разход не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не влизал в общия
разход по кредита съгласно §1.1 от ЗПК, доколкото касаел услуга, представена от трето лице Ф. Б.
(М.), която била с незадължителен характер. Посочва, че кредитополучателят е уведомен за това
свое задължение преди да е взел решение за сключването на договора и може да направи свободна
и самостоятелна преценка дали е в състояние да изпълни това изискване на кредитополучателя или
не. Посочва, че ищецът не е упражнил правото си по чл. 29 от ЗПК, съгласно което може да се
откаже от сключения договор в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и
без да дължи обезщетение и неустойки. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните е, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) разстояние
№***. От приетия като писмено доказателство заверен препис от договор № *** от 29.10.2021г. е
видно, че страните са постигнали съгласие на ищцата А. С. Ю. да бъде предоставен потребителски
кредит от ответното дружество в размер от 1000 лева, платим в срок до 28.11.2021 г. Заемодателят
се задължил да върне заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. Общата
дължима сума възлизала на 1033,80 лева, от която 1000 лева главница и 33,80 лева лихва.
Лихвения процент съобразно разпоредбите на ОУ в размер от 33,80 лева, а ГПР по заема бил в
размер на 49,85 лева.
Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ф. Б. в
полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния
ден, в който е сключен заемът. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от Заемателя, нито
от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на заема.
По делото е представено заверено копие от Договор за гаранция (поръчителство) от
30.10.2021 г., сключен между Ф. Б. p.l.c., със седалище в М. и А. С. Ю., с предмет предоставяне на
гаранция от Ф. Б. за обезпечаване на задълженията на А. С. Ю. по Договор за заем № *** от
29.10.2021г., сключен с Ф. Б. ЕООД. Съобразно клаузите на договора за гаранция гарантът се
2
задължава солидарно с кредитополучателя да отговоря спрямо кредитора, за изпълнението на
всички задължения, произтичащи от Договора за заем между клиента и заемодателя. Ако клиентът
не изпълни задължението си да върне получения от кредитора потребителски кредит, гарантът
следвало да заплати дължимата сума на кредитора при първо негово поискване. От своя страна
клиентът А. С. Ю. се задължила да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция, която
възлизала на сумата в общ размер от 201,11 лв.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
посоченият годишен процент на разходите в Договор № *** от 29.10.2021 г. за предоставяне на
финансови услуги от разстояние 49,85% при параметри главница 1000 лева, лихва 33,80 лева, срок
за връщане 30 дни, общо дължима сума 1033,80 лева, бил формиран от компонент –
възнаградителна лихва. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно изготвено, обективно, а и неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице,
което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор между ищцата и Ф. Б. ЕООД по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са
изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР
на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на Договор № *** от
29.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние и Договора за
предоставяне на гаранция(поръчителство) от 30.10.2021 г. съдът намира, че уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на гарант за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и управление
на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите – чл. 19
ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция представлява задължително условие
при сключването на процесния договор за потребителски кредит. Годишният процент на
разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и
се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
3
предоставения кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
предоставяне на гаранция, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е
дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит и се
явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде
включено в размера на ГПР. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че в посочения ГПР от 49,85% като разход по кредита е включена единствено
възнаградителна лихва, която е в размер от 33,80 лева за периода на договора, но не и таксата,
която се дължи за предоставяне на гаранция в размер от 201,11 лева, поради което действително
прилаганият между страните ГПР не съответства на посочения в договора. От друга страна
вземайки предвид посочения в договора ГПР 49,85%, размерът на предоставената главница от
1000 лева, срокът на договора от 1 месец, размера на възнаградителната лихва от 33,80 лева, то с
включването на таксата за предоставяне на гаранция в размер от 201,11 лева, размерът на
действителния ГПР противоречи на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
предвиждаща забрана ГПР да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва в левове и
валута, определена с постановление на МС. Доколкото посоченият в договора за кредит размер на
ГПР не съответства на действително прилагания между страните е налице нарушение на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за действителния
размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен,
поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор №
*** от 29.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е нищожен на
основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият
в договора за кредит ГПР не съответства на действителния ГПР. С оглед изложеното е
безпредметно обсъждането на останалите въведени възражения от ищеца за недействителност на
процесния договор за кредит, както и не са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност иск, за признаване за установено, че клаузата на чл. 5
от Договор № 1081126 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Ф.
Б.“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на
основание чл. 26 ал. 1 пр. З от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му се
дължат в размер на 50 лева- заплатена държавна такса, които ще се присъдят изцяло на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му
е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично
посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2
ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М.М. в размер на 300 лева съобразно
материалния интерес на делото, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на
ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е
неоснователно, доколкото възнаграждението е определено съобразно предвидения в Наредба
№1/09.07.2004 минимум. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. С. Ю., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Р., ул. В. Л. № ... и Ф. Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. А. М. № ..., представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., че сключеният между А. С. Ю. и Ф.Б.
ЕООД Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) разстояние №*** от 29.10.2021г е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА Ф. Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А. М. №
..., представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на А. С. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. Р., ул. В. Л. № ... сумата от 50 лева (петдесет лева) разноски по гр.д. № 57/2022 г. по описа на
РС Мадан.
ОСЪЖДА Ф. Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. А. М. № ...,
представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н. да заплати на адв. М.В. М., АК Пловдив, съдебен адрес: гр.
П., бул. П. № ...процесуално представителство по гр.д. № 57/2022 по описа на РС Мадан.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5