РЕШЕНИЕ
№ 2269
гр. Бургас, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20252120103818 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от С. П. Б. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД,
искове да бъде прогласена за нищожен сключеният между страните Договор за
потребителски кредит от разстояние от 20.10.2023 г. поради противоречието му с чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит, а в условията на евентуалност да бъдат
прогласен за нищожен пар. 7 от сключения между страните Договор за потребителски
кредит от разстояние от 20.10.2023 г. поради противоречието му с чл. 143, ал. 1, т. 5 и чл.
146, ал. 1 ЗЗП, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние от
20.10.2023 г. по силата на който ищцата е получила от кредитодателя сумата от 100 лева, при
ГПР – 67,46 % и ГЛП 52,68 %, а същата се е задължила да върне кредита на 12 анюитетни
вноски в размер от 108,98 лева. Сочи се, че в пар. 7 от договора е уговорено, че при
непредоставяне на обезпечение в три дневен срок от сключването на договора се дължи
неустойка в размер от 812,28 лева, която се разсрочва, съобразно уговорения погасителен
план. Поддържа се, че договора е нищожен поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като за уговореният ГПР не е посочено от какви компоненти е формиран ГПР и
неустойката не е включена в същия. В условията на евентуалност са наведени твърдения, че
е нищожна клаузата за неустойка, тъй като е повече от 80 % от стойността на заетата сума.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се и твърдението на ищцата, че в договора не е посочено как е формиран ГПР, като
1
се твърди, че всички компоненти са ясно уговорени. Оспорва се и твърдението на ищеца за
нищожност на неустойката, като се твърди, че е допустимо уговарянето на такава.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Депозира становища от
04.08.2025 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит от разстояние от 20.10.2023 г., сключен между страните по делото, със
следните параметри: сума по кредита 1000 лева, срок на кредита от 12 месеца; размер на
вноската по кредита 12х176,67 лева; ГПР от 67,46 % и ГЛП 52,68 %; общо задължение по
кредита от 1307,76; дата на погасяване – двадесето число от месеца и краен падеж на
20.10.2024 г. Съобразно пар. 7 от договора страните са уговорили неустойка в размер от
812,28 лева при непредоставяне на обезпечение по пар. 6 от договора. Като част от досието
по кредита, са приети по делото и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити и преддоговрна информация към него, както и ОУ
на кредитора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит. За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно
доказване валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ
твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и неустойки, по силата на който сумата
по заема е усвоена от ищеца. В тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по
делото, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 1000 лева. Това обстоятелство се
установи и от представения по същото Договор за потребителски кредит от разстояние от
20.10.2023 г., сключен между страните по делото, със следните параметри: сума по кредита
1000 лева, срок на кредита от 12 месеца; размер на вноската по кредита 12х176,67 лева; ГПР
от 67,46 % и ГЛП 52,68 %; общо задължение по кредита от 1307,76; дата на погасяване –
двадесето число от месеца и краен падеж на 20.10.2024 г. Съобразно пар. 7 от договора
страните са уговорили неустойка в размер от 812,28 лева при непредоставяне на
обезпечение по пар. 6 от договора.
Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция
на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда.
Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
2
договора за кредит.
В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен
вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а
именно тези за нейстойка по чл. 18, ал. 1 от договора. Уговорена в размер на 812,28 лева
същата надвишава размера на заетата сума, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР
не съответства на действителния. Действията по предоставяне на обезпечение за отпускане
на кредит, респ. неустойката за непредоставянето, са свързани пряко или косвено с
кредитното правоотношение, а именно с усвояването на кредита, поради което следва да
бъдат включени в годишния процент на разходите.
В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024
г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение
са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото
дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
"годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която
позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните
вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че
този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на
отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4
от цитираното решение.
Клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение има неравноправен
характер, тъй като размерът надвишава отпуснатата в заем сума по договора за кредит,
което обосновава извод за нейната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия
кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е
била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на
изразено от него съгласие за предоставяне на обезпечение. В т. 2 от цитираното решение на
СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на
целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.
С оглед горното, предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78,
ал. 1 ЗЗД на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно представените
доказателства. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 52,65 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева.
3
Последното налага да бъде разгледано своевременно направеното възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е
неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в минималния размер установен в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която
макар да не е задължителна за съда, съобразно чл. 5 ГПК, служи като ориентир, като в
случая предвидени в нея размер съответства на характера на делото и осъществената от
адвоката работа. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 452,65
лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. П. Б., ЕГН ********** с
адрес гр. Б., ул. *** и „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“, бл. 58,
ет. 6, че сключения между тях Договор за потребителски кредит от разстояние от 20.10.2023
г. е нищожен поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за
потребителския кредит, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, ет. 6, да
заплати на С. П. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. ***, сумата от 452,65 лева
/четиристотин петдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направени
по делото съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4