Решение по дело №4966/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1023                                 13.04.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                ХХ граждански състав

На дванадесети март                                             две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар Ани Стоянова 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 4966/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т.против М.Д.Р., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да осъди ответницата, като наследник по съребрена линия на починалия В.Н.П. да заплати на ищеца сумата от 1139.64 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.07.2016г. до 25.05.2017г., с отчетен период по фактури от 28.06.2016г. до 04.05.2017г., сумата от 235.88 лева лихва за забава за периода от 26.08.2016г. до 21.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера и др. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение за това дали са осчетоводени фактурите и редовно ли е водено счетоводството на ищеца. Иска се и назначаване на съдебно – техническа експертиза относно установяването на общото изразходено количество вода за процесния период, както и какво е местоположението на измервателното устройство.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който искът е оспорен. Заявява се, че ответницата не е пряка наследница на починалия, тъй като към датата на смъртта му е бил жив неговия брат Петър, починал на 26.10.2018г., като след смъртта на брата, негова наследница е съпругата му Моника Петрова, срещу която трябва да бъде заведен искът. Освен това се заявява, че няма данни за облигационно правоотношение между починалия и ищеца, както и липсват доказателства, че ВиК ЕАД е изправна страна в това правоотношение. Няма доказателства, че претендираните суми са правилно калкулирани. Представените фактури са частни документи, които не са подписани от страните и не доказват извършване на услугата. Те са неистински и неверни и не отговарят на фактическото положение. Моли се за отхвърляне на исковете.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Предявеният от ищеца ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД иск се явява неоснователен.

               Установява се по делото, че лицето В.Н.П. е бил собственик на водоснабдявания имот, находящ се в гр.Созопол, ул.“Одеса“, бл.6, вх.Б, ет.1, ап.1. Собствеността му е видна от издадената от Службата по вписванията справка за лице, в която е записано, че П. е получил имота по силата на дарение през 2006г. Лицето е починало на 23.01.2017г. в Чешката република. След смъртта му задълженията, свързани с потребените количества студена вода, доставяна от ВиК, преминават върху неговите наследници. От служебно извършената справка в масивите на ГРАО /на стр.29 по делото/ се установява, че починалият няма съпруга и деца. Издаденото удостоверение за родствени връзки от Община Созопол /на стр. 31 по делото/ дава информация за имената на родителите и на брата на починалия. От удостоверение за наследници /на стр.53 по делото/ е видно, че лицето действително няма съпруга и низходящи, които да го наследят на основание чл.5 и чл.9 ЗН. Баща му и майка му, макар и принципно да могат да са наследници по силата на чл.6 ЗН, са починали много преди него, поради което не са го наследили. При това положение следва да се установи дали починалият е оставил братя и сестри или други роднини по съребрена линия до шеста степен, които да го наследят на основание чл.8, ал.1 и ал.4 ЗН. Според чл.8, ал.1 ЗН когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части. Съгласно чл.8, ал.4 ЗН когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. В случая се доказва, че починалото лице има брат П.Н.П., а ответницата М.Д.Р. е негова леля /сестра на майка му/. Следователно братът е по-близък по степен роднина, който изключва лелята, която е в по-далечно роднинство. Към смъртта на В.Н.П. /23.01.2017г./, неговият брат П.Н.П. е бил жив /починал е на 26.10.2018г./, поради което именно братът е наследил по силата на закона починалото лице. Наследството включва всички права и задължения на починалия, ето защо братът е наследил имота в гр.Созопол и дълговете за заплащане на студена вода, свързани с този имот. Ответницата, леля на починалия, не е станала негов наследник, тъй като е от по-далечния кръг роднини и не е била призована към наследяване. Следователно тя нито е собственик по наследство на имота, нито дължи да заплаща потребените в имота количества вода.

               По изложените съображения искът е неоснователен, тъй като ответницата, след като не е наследник, не е пасивно материално легитимирана да отговаря по претенцията. Ищецът ВиК следва да насочи иска си към съпругата на брата, който вече е починал, тъй като тя отговаря за дълга по наследство. Следва решение, с което искът се отхвърли изцяло като недоказан.

               При този развой на спора, е безпредметно съдът да обсъжда събраните други доказателства – експертизи и свидетелски показания, тъй като те са свързани с доказването на реалното потребление на вода в имота, което е без значение, след като искът не е насочен към действителния собственик.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски в размер на 405 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т.против М.Д.Р., ЕГН * с адрес *** за осъждане на ответницата, като наследник по съребрена линия на починалия В.Н.П., ЕГН * да заплати на ищеца сумата от 1139.64 лева /хиляда сто тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.07.2016г. до 25.05.2017г., с отчетен период по фактури от 28.06.2016г. до 04.05.2017г., сумата от 235.88 лева /двеста тридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ лихва за забава за периода от 26.08.2016г. до 21.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

               ОСЪЖДА ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Победа”, ул.”Генерал Владимир Вазов” 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т.да заплати на М.Д.Р., ЕГН * с адрес *** сумата от 405 лева /четиристотин и пет лева/ съдебно – деловодни разноски.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. Дечев

Вярно с оригинала!

С. Добрева