Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Велико
Търново, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД №10100/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на
НАП/ - гр. Велико Търново, чрез пълномощник гл. ***И.К., срещу Решение № 13 от
02.03.2022 г., постановено по АНД № 20214140200216/ 2021 г. по описа на Районен
съд – Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № 531238-F531901/ 15.06.2020 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново към Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП /ГДФК в ЦУ на НАП/. С отмененото от съда наказателно
постановление, на „Товарни превози“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Трети март“ № 74, за нарушения на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 6 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, са наложени пет броя наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на
500,00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в
нарушение на закона - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се подробни доводи за
законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура и
неправилност на изводите на съда за допуснати многобройни и съществени нарушения
на процесуални правила. Касаторът счита и че санкционираните нарушения са
безспорно доказани, като в административната фаза на производство е
установено, че от „Товарни превози“ АД са подадени неверни данни пред НАП по
дистанционна връзка чрез нивомерната измервателна система на негов обект -
бензиностанция в гр. Павликени, ул. „Деветнайсети февруари“ № 53, за 5-те броя
доставки, посочени в НП. Отрича изводите на съда в обратния смисъл, като
изтъква и че дружеството, стопанисващо обекта е могло да установи че до НАП е
подавана некоректна информация, съответно да отстрани нередовностите, чрез
подаването на вярна информация по надлежния ред. От
настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се
произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление,
издаденото от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново
към ГДФК в ЦУ на НАП. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
изпраща представител. В писмени бележки, чрез пълномощника си по делото
заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в размер определен по реда
на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът по касационната жалба
„Товарни превози“ АД - гр. Русе, чрез пълномощник *** Г. ***, оспорва същата. В
хода на устните състезания развива доводи за правилност на обжалваното съдебно
решение и незаконосъобразност на отмененото от въззивната инстанция наказателно
постановление, вкл. и поради наличието на възприетите от районния съд
съществени процесуални нарушения. Намира за неверни и твърденията на кастора,
че съответният търговец може да извърши корекция при несъответствие на данни,
тъй като от НАП не е подсигурена такава техническа възможност, нито е разписана
процедура за коригиране. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила,
претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира
обжалваното решение за постановено при изяснена фактическата обстановка и
правилно приложение на закона. Изцяло споделя изводите за допуснати съществени
нарушения на процесуални правила при съставянето на АУАН и издаването на НП,
предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.
Както се посочи,
с решението си районният съд е отменил Наказателно постановление № 531238-F531901/ 15.06.2020 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП, с което на
ответника, за нарушения на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ,
вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, са наложени пет броя наказания „имуществена санкция“, всяко в размер на
500,00 лева. След извършване на проверка законосъобразността на АУАН и НП,
районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба.
За да постанови правен резултат, РС – Павликени е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати многобройни и съществени
нарушения на административнопроизводствените правила – неспазване изискванията
на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставяне на АУАН, несъответствие между текстовото
описание и правната квалификация в акта, създаващо неяснота относно броя на
претендираните деяния, като същевременно от АНО са наложени пет отделни
санкции, неспазване на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН при
издаването на наказателното постановление. По същество съдът е намерил за
недоказано извършването на санкционираните нарушения, тъй като в обекта на
търговеца има инсталирана и работеща нивомерна измервателна система, преминала
редовен метрологичен контрол, чрез която редовно са подавани данни към НАП, а
от актосъставителя и АНО не е изследван въпросът за верността на съдържанието
на АДД, на които те са се позовали при констатациите за невярност на
дистанционно подадените данни. С тези мотиви РС - Павликени е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Касационната жалба, подадена от ТД на НАП - гр.
Велико Търново е основателна, макар и не по наведените
в нея съображения. Решението на Районен
съд - Павликени е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на АНО – ответник
в производството пред въззивната инстанция.
Съгласно
приложимата към момента на провеждането на последното открито съдебно заседание
от състава на въззивния съд, и към момента на постановяване и обявяване на
решението му, разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./ „При разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал.
2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите
от съда свидетели“.
Според
цитираната разпоредба, като ответник по делото се конституира и призовава
учреждението или организацията, издала електронен фиш по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН,
когато законът предвижда възможност за санкциониране с този вид акт. Във всички
останали случаи, при които се обжалват актовете по чл. 58д, т. 1 – т. 3 от ЗАНН, като страна в производството се конституира и призовава наказващият
орган. В разглеждания случай съдебното производство пред РС – Павликени е
проведено с участието на Териториална
дирекция – гр. Велико Търново, като учреждение, чийто орган е издал
наказателното постановление. Посочената териториална дирекция поначало е била
неправилно конституирана като ответник във въззивното производство, доколкото
наказващият орган не принадлежи към нейната организационна структура, а към
тази на ГДФК в ЦУ на НАП. На второ място, както се отбеляза, след коментираните
изменения в ЗАНН, надлежен ответник по
този вид дела не е съответната организация или учреждение, а самият наказващ
орган, в случая началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново. Действително делото е образувано пред
въззивния съд на 13.08.2021 г., а първите три открити съдебни заседания са
проведени на 02.22.2021 г. и 30.11.2021 г., т.е. преди влизането в сила на
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в настоящата й, цитирана по-горе редакция
/ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 година/. Същевременно в
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за административните нарушения и наказания /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./, липсва преходно процесуално правило, което да установява,
че производството по оспорване на наказателните постановления пред съда
продължава да се разглежда по досегашния ред и между вече конституираните и
призовани от районният съд страни. Нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е
процесуална и императивна, и с влизането си в сила следва да се прилага от
съответния въззивен съд. При това положение е следвало въззивният съд служебно
да конституира в хода на производството и да призове като надлежен ответник по
делото началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГДФК
в ЦУ на НАП, в качеството му на
административно-наказващ орган. В случаите, в които е конституирана и/или
призована страна по реда на отменената разпоредба на чл. 61 от ЗАНН, съдът
следва служебно да заличи тази ненадлежна страна и да конституира надлежната
такава, с оглед задължителната сила на решението спрямо страните по делото.
Провеждането на производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до
недопустимост на съдебния акт, тъй като не може ненадлежният ответник по
жалбата да е обвързан от правните последици на съдебното решение. От друга
страна по този начин се нарушава правото на защита на надлежната страна, която
не е била конституирана и не е взела участие в производството, а би следвало да
е обвързана от съдебния акт.
Според
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно. Доколкото обаче в НПК липсва касационно основание
недопустимост на решението /чл. 348, ал. 1 от НПК/, то последиците на
констатираната недопустимост следва да се приравнят към последиците на порока
съществено нарушение на процесуални правила, като това е и касационното
основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд. Нарушението е
отстранимо при ново разглеждане на делото, поради което по арг. от чл. 348, ал.
4 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, след отмяната на обжалваното решение, делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при
конституиране на надлежните нормативно определени страни.
При
този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, по исканията за разноски в настоящото производство следва да се произнесе
РС – Павликени при повторното разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя решение Решение № 13 от
02.03.2022 година, постановено по АНД № 20214140200216 от 2021 година по описа
на Районен съд - Павликени.
Връща делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.