Решение по адм. дело №894/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г. В. П. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.4, ап.36, подадена чрез пълномощника му адв. П. К. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП № 25-1228-000490 от 26.07.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на приложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за издаването на заповедта при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и за постановяването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че съдържанието на заповедта не съответства на законовите изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за посочване на фактическите и конкретните материалноправни основания за прилагането на процесната ПАМ. Твърди, че налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, изисква безспорна установеност на факта на управление на МПС от водач след употреба на алкохол, както и на стойностите на концентрация на алкохол, каквато безспорна установеност в случая не била налице, тъй като заповедта е издадена и съответно ПАМ е наложена преди да са налице резултати от дадената от водача кръвна проба. Сочи и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила във връзка с издаването на обжалваната заповед. По подробно изложени в жалбата съображения, вкл. за постановяването на акта при неспазване на основни принципи на административния процес, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б”, се явява установено и доказано по несъмнен начин.

На жалбоподателя Г. В. П., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3370675 от 26.07.2025г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.07.2025г. в гр. Стара Загора, по [улица]до № 1 в посока на движение запад – изток, Г. П. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], негова собственост, като водачът управлява МПС след употреба на алкохол - изпробван с техническо средство „Алкотест” Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА - 0122, отчел 0.85 промила алкохол в издишания въздух с проба № 07225, извършена в 09.35 часа на 26.07.2025г. На водача е издаден талон за изследване с номер 272604 и връчени седем броя холограмни стикери.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка№ 25-1228-000490 от 26.07.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Г. П. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца, считано от 26.07.2025г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Г. П. АУАН серия GA № 3370675 от 26.07.2025г., за това, че на 26.07.2025г. в гр. Стара Загора, по [улица]до № 1 в посока на движение запад – изток, Г. П. управлява л.а с рег. № [рег. номер], негова собственост, като водачът управлява МПС след употреба на алкохол - изпробван с техническо средство „Алкотест” Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА - 0122, който с проба № 07225 извършена в 09.35 часа на 26.07.2025г., отчита 0.85 промила алкохол в издишания въздух. На водача е издаден и връчен талон за изследване № 272604 със седем броя холограмни стикери.

Съгласно представения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 26.07.2025г., Г. П. е дал кръвна проба за извършване на медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/ химическа експертиза № А 201/ 30.07.2025г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора, при направеното изследване за определяне наличието на етилов алкохол в кръвта, полученият резултат е: 1-ви резултат – 0.58 промила и 2-ри резултат – 0.56 промила, със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвната проба на Г. В. П., е 0.57 промила.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на обжалваната ЗППА., в т.ч АУАН серия GA № 3370675 от 26.07.2025г.; Талон за изследване № 272604; Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/химическа експертиза № А 201/ 30.07.2025Г.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 26.07.2025г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник на група в сектор „Пътна полиция” – Стара Загора при ОД на МВР – гр. Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед рег. № 349з-4467/23.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване наличието на регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Доколкото по аргумент от чл. 26, ал.1 и ал.2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, „предложението” не е нормативно предвидено за обозначаване на части от правната норма, непосочването в хипотезата по кое „предложение“ на чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е наложена ПАМ, не може да бъде разглеждано като липса на конкретизация коя от хипотезите/предложенията на чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП правоприлагащият орган е приел, че е осъществена и съотв. не може да обуслови извод за формална (процесуална) незаконосъобразност на заповедта. А посочването на нарушената законова разпоредба е императивно изискване към съдържанието на АУАН и на НП, но не и към ЗППАМ. Липсата на посочване в заповедта дали издаденият на водача талон за медицинско изследване е бил изпълнен, респ. какъв е резултатът от извършено химическо лабораторно изследване от гл.т на отчетеното съдържание на алкохол в дадената кръвна проба, не релевира фактическа необоснованост на упражненото правомощие. Фактическите констатации, на които се основава възприетото административно решение, са обективирани и в съставения АУАН серия GA № 3370675 от 26.07.2025г., въз основа на който е издадена и заповедта. Доколкото описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съставеният АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. Ето защо и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК (че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта), съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000490 от 26.07.2025г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 25-1228-000490 от 26.07.2025г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма (в приложимата й редакция), за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения са прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на Г. П. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на посочените в заповедта дата, час, място и обстоятелства, Г. П. управлява собствения си лек автомобил с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Алкотест” Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА-0122, отчело 0.85 промила алкохол в издишания въздух.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената ПАМ, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от Г. П. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 26.07.2025г. в гр. Стара Загора на водача на МПС Г. В. П. проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест” Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА - 0122, е отчетен резултат 0.85 промила алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване на административно нарушение. Както беше посочено, описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП (управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух), съставляват едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Вярно е, че за прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП в хипотезата на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, употребата на алкохол от водача на МПС, следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от извършената проверка на водача Г. П. за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARNA-0122, се явява потвърден от резултата от направеното химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта въз основа на издадения на Г. П. талон за изследване № 272604 от 26.07.2025г. съгласно чл.3, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от представения и приет като доказателство по делото Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/ химическа експертиза № А 201 от 30.07.2025г., след направено от БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора химическо лабораторно изследване на дадената от Г. П. кръвна проба, заключението е, че съдържанието на алкохол в кръвната проба на лицето, е 0.57 промила. Доколкото при дадена биологична (кръвна) проба за извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта (както е в случая), законът регламентира именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на алкохол от водача на МПС, противоправно поведение на Г. П., като основание за налагане на ограничителната мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП в хипотезата на управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, се явява доказано. Конкретната стойност на концентрация на алкохол в кръвта на водача е от значение при реализиране на административно наказателната, респ. наказателната отговорност, като за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е достатъчно да бъде доказано управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В случая съдът приема за безспорно установено и доказано, че на 26.07.2025г. в гр. Стара Загора, Г. П. е управлява собствения си л.а с рег. № [рег. номер] с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, установена с техническо средство „Алкотест” Дрегер 7510 с фабричен номер ARNА – 0122 и потвърдена от обективираните в Протокол за извършено химическо лабораторно изследване/ химическа експертиза № А 201/ 30.07.2025г. на сектор БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора резултати от направеното изследване за наличието на етилов алкохол в кръвта. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникване на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено обосновано.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС”. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП), са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него (чл.22 от ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

Отчитайки превантивния и преустановителен характер и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона, съдът приема, че при провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила. Доколкото срокът, за който е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС”, е законово регламентираният минимален такъв (6 месеца), обстоятелството, че правоприлагащият административен орган не е мотивирал определения срок за прилагане на ограничението, не релевира допуснато съществено нарушение на материалните и/или процесуалните изисквания при постановяването на оспорената заповед.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, искането на ответника за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Г. П. следва бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 200лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. П. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.4, ап.36, против Заповед № 25-1228-000490 от 26.07.2025г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, на Г. В. П. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 26.07.2025г., като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. В. П. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], вх. А, ет.4, ап.36, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 200 (двеста) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.