Определение по дело №163/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 09.03.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 09.03.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00163 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Н.Л. против решение № 1997/11.12.2019 г. по гр. д. № 03880/2019 г. на РС – П., с което по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу Н.Л. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1118, 85 лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., сумата от 149, 85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016 г. - 08.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Оспорват се изводите на РС за наличието на облигационно отношение между страните, респ. качеството на потребител на ответника по см. ЗЕ, тъй като не се доказва твърдяното от ищеца ползване от ответника върху процесния имот за процесния период. Между страните не възникнало облигационно отношение и поради обстоятелството, че към момента на придобиване на собствеността върху процесния имот ответникът е малолетен – на 12 години, следователно няма как да приеме общите условия и да възникна облигационно отношение между страните. За процесния период на следващо място ответникът е бил непълнолетен и не е имал правото по закон да сключва договори или да се задължава, без изричното съгласие на своята майка и законен представител. В тази връзка се прави извод, че ответникът не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове. На следващо място заявява, че  с изтичане на 3-годишен период от време от 01.05.2016г., на 29.12.2019г.,  вземането за главницата е погасено по давност, а съгласно чл. 119 ЗЗД са погасени и произтичащите от главното вземане допълнителни задължения – за обезщетение за забава върху главницата. Сочи се, че изводът на съда за дължимостта на съответните суми е основан на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, които правят заключение по документи, които не са представени по делото. Иска се отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, присъдени в тежест на ответника, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.04.2020 г. от 10,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.