РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Монтана, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20241600100187 по описа за 2024 година
Производството е по искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от
КЗ, предявени от М. А. и К. К. против ЗК „Л.и.“ АД.
Ищците М. А. и К.К. твърдят в исковата молба, че на 22 януари 2024 г. водачът
на лек автомобил „*“, модел *, с ДКН*, И. А. поради управление с висока скорост,
несъобразена с пътните условия (мокра настилка), излязал от пътя, автомобилът се
ударил в стълб, в резултат на което пътуващият в автомобила В.Д. загинал, а ищцата
М. Ш. като пътник на задна дясна седалка получила счупвания на VІ и VІІ ребро в
дясно. Пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на
автомобила. За лекия автомобил е била сключена застраховка Гражданска отговорност
с ответното застрахователно дружество.
Ищцата К. К. твърди, че живеела на съпружески начала със загиналия в
катастрофата В.Д. повече от 20 години. От това съжителство са родени двамата им
сина. Отношенията в семейството били топли, разчитали на издръжката, осигурявана
от В.А. като общ работник в строителството. За ищцата загубата е изключително
тежка: лишена от партньор в живота, от подкрепа, разбиране и опора. След неговата
смърт ищцата станала неуверена, несигурна в своите възможности, променило се и
поведението й: самоизолирала се, станала необщителна. За К. травмата от загубата на
любимия човек е непреодолима. Тя претендира осъждане на ответното
застрахователно дружество да й плати обезщететение за неимуществени вреди в
размер на 180 000 лв.
1
Ищцата М. А. твърди, че е претъпяла неимуществени вреди заради понесените
болки и страдания от получената телесна травма. Непосредствено след инцидента тя е
била приета в МБАЛ „С.Н. Ч.“ – *с диагноза травматичен шок. След образно
изследване са установени счупвания на VІ и VІІ ребро в дясно. Изписана е след три
дни, като лечението е продължило в домашни условия, но с оглед възрастта й – 65
години, възстановяването било трудно. Продължително време тя изпитвала болки и
дискомфорт в травмираната област от тялото. Наблюдават се и симптомите на
посттравматичен стресов синдром: безсъние, често главоболие. За понесените болки и
страдания във връзка с телесното увреждане ищцата моли да бъде осъдено ответното
дружество да й плати обезщетение от 30 000 лв.
Ищцата М. А. претендира и обезщетение от 150 000 лв в качеството си на майка
на загиналия В.Д.. Той бил неин първороден син. Живели са в едно домакинство, а
след смъртта на съпруга си А. разчитала на своя син за подкрепа и материална помощ.
Отношенията между майката и сина се характеризирали с обич, топлота и уважение.
След смъртта на сина си А. се чувствала срината физически и психически, не намира
смисъл в живота, изпълнена е с чувство за безпокойство. Болката от загубата не е
затихнала.
Всяка от ищците претендира присъждане и на законна лихва върху
обезщетенията, считано от 28 февруари 2024 г., когато е уведомено ответното
дружество.
Ответникът ЗК „Л.и.“ АД оспорва исковете. Въвежда възражения относно
механизма на транспортното произшествие и оспорва вината на застрахования водач
на лекия автомобил. Не е установено кой от пътниците на коя седалка в автомобила се
е намирал. Изтъква и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата М. А., която е пътувала без поставен обезопасителен колан, с което е
нарушила чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Ответникът оспорва наличието на изключителност в отношенията между
ищците и загиналия при ПТП, а относно размера на търсените обезщетения изразява
становище, че е прекомерен и несъобразен с принципа на справедлива обезвреда,
въведен с чл. 52 от ЗЗД.
Твърди, че липсва основание за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди, а от това извежда неоснователност и на акцесорните искове за обезщетение за
забавено плащане.
Относно началния момент на дължимост на законната лихва взема становище,
че изискуемостта настъпва след изтичане на тримесечния срок от сезиране на
застрахователя, а не от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя.
След получаване на искането застрахователното дружество е дало указания за
представяне на допълнителни доказателства, но това не е било изпълнено, поради
2
което и дружеството не е имало възможност да се произнесе и уреди спора
доброволно, т.е. не е изпаднало в забава.
Третото лице помагач И. .А. не взема становище по предявените искове.
Доказателстватапо делото са писмени и гласни, приети са заключения по
съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертизи. МОС обсъди доводите на
страниет във връзка със събраните по делото доказателства и приема за установено
следното:
Предявеният иск е допустим: изпълнено е особеното изискване на чл. 432, ал. 1
от КЗ: увредените лица са отправили на 28 февруари 2024 г. писмено претенцията си
до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, но тя не е била удовлетворена.
По делото е установено, че на 22 януари 2024 г. ищцата М. Ш. пътувала в
автомобил „*“ модел * с ДК № *, управляван от И. А.. В автомобила на задна дясна
седалка седял В.А.. При навлизане в с. *водачът изгубил контрол над управлението на
автомобила поради движение със скорост от 97 км/ч, значително надвишаваща
разрешената в участъка скорост от 40 км/ч. Вследствие на това лекият автомобил
навлязъл в лявото платно за движение и с дясната си странична част се ударил в
бетонен електрически стълб. От силния удар автомобилът се деформирал силно от
дясната си страна, където седял В. А..
Данните за механизма на произшествието се извеждат от протокола за оглед,
съставен по образуваното ДП № 45/2024 г. по описа на РУП *, както и констативен
протокол за ПТП. Въз основа на тях вещото лице по автотехническата експертиза е
извело причините за настъпването на ПТП: не съобразената скорост, значително
надвишаваща допустимата. Водачът е бил длъжен да вземе предвид конкретните пътни
условия: мокра и хлъзгава пътна настилка, мъгливо време.
В резултат на удара пътникът на задна дясна седалка В. А. получил травматични
увреждания, довели до смъртта му, а пътничката М. Ш. – счупване на 6-то и 7-мо
ребро в дясно с излив в плевралната кухина. Ш. прекарала в болница три дни, като
през това време е получавала обезболяващи медикаменти и венозни влИ.ия (както е
отразено в представената епикриза).
От заключението по съдебномедицинската експертиза се установява, че при Ш.
липсват обективни данни за травмиране на белия дроб поради счупванията на ребрата,
не са били засегнати вътрешни органи, не е съществувала реална опасност за живота
й, липсват данни за изпадане в безсъзнателно състояние. По време на лечението и след
това ищцата е изпитвала болки. Лечението е било навременно и адекватно, протекло е
без усложнения, оздравителният период е продължил между две-три седмици и един
месец. При личния преглед на ищцата вещото лице е констатирало, че е настъпило
пълно възстановяване, без остатъчни белези или трайни увреждания, ищцата се
придвижва свободно, няма засягане на походката, стоежа на тялото или увреда на
3
дихателната функция.
От съобщението за смърт № 4, съставено в МБАЛ *на 23 януари 2024 г., е
видно, че В.А. е получил кръвоизлив под мозъчните обвивки, а непосредствената
причина за смъртта е оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък. Лекарят, съставил
съобщението за смърт, е констатирал, че лицето има травми в областта на главата,
които са довели до отока на мозъка и последвалата смърт.
От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че М. Ш. е
майка на загиналия в катастрофата В.А..
Относно ищцата К. К. се установи, че е живяла на съпружески начала със
загиналия В.А.. От това съжителство имат един син – И. А. (видно от удостоверение за
семейно положение № 4/12.02.2024 г.). По данни на свидетелката А.К. В. е баща и на
другия син на К. П.. В показанията си свидетелката Д. А. посочва, че от години ищцата
К. К. работи в *, а В.А. е работел в *. Поддържали са връзка, за празници се
прибирали в България и прекарвали времето заедно. Свидетелката, която е сестра на
В.А., твърди, че между К. и В. имали добри отношения, разбирали се добре.
В показанията на свидетелките Д.А. и А.К. се съдържат данни за начина, по
който двете ищци са приели смъртта на В.А.. М. Ш. много разчитала на сина си, те
живеели в едно домакинство и той оказвал подкрепа на майка си, още повече че
няколко месеца преди пътния инцидент Ш. била изгубила съпруга си. След смъртта на
В.М. изгубила обичайната си веселост, станала затворена, нуждае се от помощта на
близките си, за да преодолее скръбта, затова свидетелката А. (нейна дъщеря) й се
обажда по телефона всеки ден.
Двете свидетелки твърдят, че ищцата К. П. търсила помощ от психолог, за да
преодолее травмата от смъртта на партньора й. Ограничила и общуването с приятели и
близки. Понастоящем отново е на работа в чужбина, не е създала ново семейство.
Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на
исковете за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-
транспортното произшествие от 11 януари 2024 г.
За лекия автомобил, управляван от И. А., е била сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество. Този факт е признат от ответника, за установяването му е
представено и извлечение от Регистъра на Г. ф., от което е видно, че застраховката е
обхващала периода 18 април 2023 г. – 17 април 2024 г.
Пътният инцидент е настъпил по вина на водача на застрахования автомобил.
Той се е движил в населено място със скорост от 97 км/ч при позволена скорост в
участъка от 40 км/ч. Водачът не е съобразил и конкретните пътни условия – мокра
настилка, лека мъгла. Той е бил длъжен да избере скоростта на движение, така че да
владее превозното средство във всеки момент и да е в състояние да реагира адекватно
4
при възникване на препятствие. В резултат на неговото поведение се е стигнало до
изгубване контрола над автомобила и последвалия удар.
По силата на застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в него застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Застрахователят следва да обезщети вредите от деликта, причинен от застрахования
автомобилист.
Ищцата М. Ш. е получила телесно увреждане, което е в пряка причинна връзка
с произшествието. За тази ищца е налице и още едно основание да претендира
обезщетение: като майка на загиналия в катастрофата тя е понесла неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания като скръб и болка,
загуба на подкрепа.
По отношение ищцата К. П. също са налице предпоставки за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди – като партньор на починалия П. е от кръга на
лицата, легитимирани да претендират обезщетение съгласно Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. По делото се установи, че тя е имала
емоционална връзка с В.А., живели са заедно като семейство. Житейски развилите се
отношения между тях са такива като между съпрузи, което се извежда и от факта, че
имат син. Към момента на смъртта на В.А. са живели разделено, тъй като работели в
различни държави, но са поддържали контакт. За празници се прибирали в България и
прекарвали времето заедно. Фактът, че П. е присъствала на погребението на партньора
си (както посочват свидетелите) и това, че продължава да подкрепя майката на А. след
смъртта му, индиректно показва, че връзката между двамата партньори не е била
прекъсната поради местоработата им в две различни държави, каквото възражение е
наведено от ответната страна.
За понесените неимуществени вреди виновният дължи обезщетение, което по
силата на застрахователния договор следва да се плати от ответното застрахователно
дружество.
На ищцата М. Ш. съдът определя обезщетение от 20 000 лв за неимуществените
вреди, изразяващи се в болки по време на инцидента и след това при лечението,
дискомфорт по време на възстановителния период, в психически стрес, негативни
емоционални преживявания.
При определяне размера на обезщетението при спазване принципа на
справедливостта, въведен с чл. 52 от ЗЗД, съдът съобрази степента на увреждане,
продължителността на лечението от един месец и недългия възстановителен период,
протекъл без усложнения, липсата на остатъчни вреди, както и пълното
възстановяване без да са останали външни белези или да са настъпили промени в
5
начина на живот, наложени от травмата.
При присъждане на обезщетението за неимуществени вреди на М. Ш. съдът
намира, че то трябва да бъде намалено наполовина, тъй като ищцата е допринесла за
настъпването на вредата. Като пътник в лекия автомобил Ш. не е изпълнила
задължението си по чл. 137а от ЗДвП да използва обезопасителен колан. От протокола
за оглед е видно, че двата обезопасителни колана на задните седалки са намерени в
стационарно положение, т.е. не са били използвани от пътниците по време на
инцидента. Заключението на експерта по автотехническата експертиза сочи, че при
наличие на правилно поставен предпазен колан увреждането не би било толкова тежко,
защото коланът ще предотврати движение на тялото, то ще остане прикрепено към
седалката след задействане на механизма. По този начин не би се получило увреждане
в областта на торса от съприкосновение на тялото с твърдите елементи в купето на
автомобила. С неизпълнението на задължението за поставяне на предпазен колан
ищцата е спомогнала за собственото си увреждане.
Възражението на ответника за поведение на пострадалата М. Ш., допринесло за
получаване на вредоносния резултат, е основателно, затова на основание чл. 51, ал. 2
от ЗЗД МОС намалява дължимото обезщетение с 50 % и осъжда ЗД „Л.и.“ АД да плати
на М. Ш. сумата 10 000 лв за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания
заради телесното увреждане при ПТП, причинено от застрахован водач. Над този
размер до претендирания от 30 000 лв искът е неоснователен и съдът го отхвърля в
тази част.
Ш. претендира обезщетение за неимуществени вреди на още едно основание –
като майка на загиналия в катастрофата В.А.. Загубата на сина й е довела до негативни
емоционални преживявания, болка и усещане за липса на подкрепа. На основание чл.
52 от ЗЗД съдът определя като справедлив размер сумата от 90 000 лв, защото
съобрази, че синът на ищцата е бил на 46 години към момента на смъртта си; живеел е
с майка си в едно домакинство, когато е пребивавал в България; той осигурявал
издръжката и имал изградена близка връзка с майката, която разчитала на неговата
подкрепа особено след смъртта на съпруга й.
Това обезщетение също следва да се намали наполовина, защото безспорно е, че
пострадалият при ПТП В.А. не е използвал обезопасителния колан при пътуването с
автомобила. От заключението на вещото лице инж. В. е видно, че първоначално
автомобилът се е ударил с предната си лява част в бордюр. При този удар движението
на тялото е било напред и тогава механизмът на колана би се задействал и
позиционирал тялото към седалката. Така би се предотвратило свободното движение
на тялото поради последвалия страничен удар в бетонния стълб откъм дясната задна
част на автомобила, където е седял В. А..
Съдът осъжда ЗК „Л.и.“ АД да плати на М. Ш. на основание чл. 432 от КЗ
6
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина й В.А. при ПТП в
размер на 45 000 лв и отхвърля иска над този размер до претендирания от 150 000 лв
като неоснователен.
Искът за неимуществени вреди на К. П. съдът също намира за основателен и
определя справедлив размер от 80 000 лв. Конкретните обективно същестуващи
обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението са наличието на
връзка между ищцата и пострадалия като семейство, отношения на разбирателство
между двамата, фактът, че имат общ син, но и това, че в продължение на години са
живели разделено, в различни държави и са се срещали само няколко пъти годишно.
Данните са, че са поддържали контакт, но не се установи колко често. Касае се до
житейски развили се отношения, които вече не са така интензивни, както при
семейство, живеещо в едно домакинство и споделящо ежедневието си.
Съдът намалява размера на обезщетението на ищцата К. П. на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
В.А.. Той е пътувал в катастрофиралия автомобил без поставен обезопасителен колан и
така се е поставил в по-голям риск – сам се е лишил от защитната функция на
предпазния колан. Ако е бил с поставен колан, тялото му е щяло да бъде
позиционирано относително стабилно и не би се стигнало да увреждане на главата.
Данните са, че тялото му е намерено пО.нало на ляво върху пътувалата до него на
задната седалка М. Ш., а деформацията на автомобила е била от страната на А. с
хлътване навътре. Съдът определя приноса на пострадалия на 50 %, затова присъжда
на К. П. обезщетение от 40 000 лв и отхвърля иска над този размер до претендирания
от 180 000 лв като неснователен. Обезщетение в по-висок размер би надхвърлило
обезщетителната функция и би довело до неоснователно обогатяване.
Върху присъдените обезщетения ответникът следва да плати обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва. Спорният въпрос между страните е
относно началния момент, от който се дължи мораторната лихва.
В хипотезата на пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетение за вредите,
причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а
не от увреждането. След предявяване на претенция по реда на чл. 380 КЗ за
застрахователя тече нормативно установеният срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неплащането на застрахователно обезщетение в срока е свързано,
от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава, за която дължи лихва, а от
друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на основание чл. 432, ал.
7
1 КЗ. В обобщение, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за
плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението
за собствената си забава. (Решение № 10/5.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г.,
III г. о., ГК; Решение № 50043/6.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 53/2022 г., I т. о.; Решение
№ 182/8.07.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2408/2022 г.).
МОС приема, че началният момент, от който се дължи лихвата за забава, е
датата на предявяване на застрахователна претенция от пострадалите, а това е станало
на 28 февруари 2024 г.
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците се
дължат направените в производството разноски съразмерно уважената част от
исковете. Тъй като двете ищци са освободени от плащане на държавни такси и
разноски и са представлявани от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, съдът присъжда възнаграждение на упълномощения адвокат П. Д. в
размер на 8250 лв. Размерът е определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата
за възнаграждения за адвокатска работа, изчислен върху сбора на присъдените
обезщетения.
Съразмерно отхвърлената част от исковете ищците следва да платят разноски,
направени от ответника (чл. 78, ал. 3 от ГПК). Последният е сторил такива в размер на
1140 лв, затова М. Ш. и К. П. дължат на ЗК „Л.и.“ АД разноски в размер на 843,60 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ответника да плати по сметка на
МОС сумата 1500 лв разноски за възнагражденията на вещите лица.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *, с адрес на управление *, бул. „*“ № *,
представлявано от В. В. и В. И., да плати на М. А., ЕГН **********, от с. *, обл. *, ул.
„*“ № *, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22 януари 2024 г.,
причинено от И. А., в размер на 10 000 лв заедно със законната лихва върху тази сума
от 29 февруари 2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
присъдения размер до претендирания от 30 000 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *, да плати на М. А., ЕГН **********,
обезщетение за понесените болки и страдания в резултат на смъртта на сина й В.Д.
при ПТП на 22 януари 2024 г. в размер на 45 000 лв заедно със законна лихва върху
тази сума от 29 февруари 2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
8
за обезщетение над присъдения размер от 45 000 лв до претендирания от 150 000 лв
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *, с адрес на управление *, бул. „*“ № *,
представлявано от В. В. и В. И., да плати на К. К., ЕГН **********, от с. *, обл. *, ул.
„*“ № *, обезщетение за понесените болки и страдания в резултат на смъртта на В.Д.
при ПТП на 22 януари 2024 г. в размер на 40 000 лв заедно със законна лихва върху
тази сума от 29 февруари 2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
над присъдения размер от 40 000 лв до претендирания от 180 000 лв като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *, да плати на адв. П. Д. от АК – *възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 8250 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК *, да плати по сметка на Окръжен съд – Монтана
1500 лв разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА М. А., ЕГН **********, и К. К., ЕГН **********, да платят на ЗК
„Л.и.“ АД, ЕИК *, разноски в размер на 843,60 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
9