РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Благоевград, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102220 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район ****, ул. ”***” №19, представлява от ****
Н. -изпълнителен директор, **** - изпълнителен директор против М. Б. Т., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. ****.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от Договор от 26.03.2018г. за кредит за текущо потребление № 11/25182756.
Поддържа, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател отпуснал на
ответника (кредитополучател) сумата в размер на 20 000 лв., която сума била усвоена от
ответника на дата 27.03.2018г. еднократно и безкасово по негова сметка. Сочи, че
уговореният срок за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Поддържа, че нямало погасявания по кредита, като били налице 35 непогасени
месечни вноски за лихва и главница и 999 дни забава. Излага, че съгласно т. 18.2., от
Общите условия била изпратена покана на кредитополучателя покана за предсрочна
изискуемост. В тази връзка сочи, че поканата била връчена на ответника на 23.05.2022г.
Ответникът, чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за
неоснователни. В тази връзка сочи, че: не била налице обявена надлежно предсрочна
изискуемост на процесния договор за кредит; били налице неравноправни клаузи;
вземанията били погасени по давност.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 18 406,55 лв. /осемнадесет хиляди четиристотин
и шест лева и петдесет и пет стотинки/ главница, на основание Извлечение от счетоводните
книги на Банка ДСК ЕАД за сметка № 11/25182756 от 26.03.2018г. по договор за кредит №
11/25182756 от 26.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда (27.05.2022г.) до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 6611,16 лв. /шест хиляди шестстотин и единадесет лева и
1
шестнадесет стотинки/ дължима договорна лихва за периода от 26.05.2019г. до 22.05.2022г.
включително.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 518,75 лв.
/петстотин и осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/ за периода от 26.05.2019г. до 22.05.2022г. включително и относно иска за
сумата от 15,34 лв. /петнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ законна лихва за периода
от 23.05.2022г. до 26.05.2022г. включително.
- чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 120 лв.,
представляваща дължими такси и разноски.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 640 от 27.05.2022г. по ч.
гр. д. № 1216/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за незабавно изпълнение е
била връчена на длъжника М. Б. Т. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат
от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства копия от Договор за кредит за текущо
потребление от 26.03.2018 г., Общите условия /ОУ/ и Погасителен план към него е видно, че
същият е бил сключен между "Банка ДСК” АД (като кредитодател) и ответника М. Б. Т.
(като кредитополучател).
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ), и Погасителния план към него се
изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница в
размер на 20 000 лв.; уговорен е променлив лихвен процент, който към датата на сключване
на договора е 8,15 % или 0.02 % на ден; предвиден е Годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 8,90 %. Страните са договорили, че общата дължима сума е 29 843,83 лв., като
срокът на договора е 120 месеца от неговото усвояване, т.е. до 26.03.2028г. Страните са се
споразумели, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава,
чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
С оглед изложеното се доказва наличието на задължения, произтичащи от валидно
облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит за текущо потребление
по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на
кредитополучател.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че процесната главница в размер
на 20 000 лв. е било изцяло усвоена от ответника кредитополучател. Изяснява се, че за
погасяване на задълженията по договора за кредит са били извършени плащания в размер на
сумата от общо 3438,56 лв., като на 25.06.2019г. е било извършено последното плащане по
кредита в размер на 17,80 лв. След тази дата е било преустановено плащането на суми за
погасяване на главници и лихви по процесния договор за кредит. Според вещото лице,
непогасената главница се равнява на 18 406,55 лв.; размерът на договорната
(възнаградителна) лихва за периода от 26.05.2019г. до 22.05.2022г. включително е 3842,67
лв.; размерът на обезщетение за забава за периода от 26.05.2019г. до 22.05.2022г. е 518,75
лв.; размерът на законната лихва за периода от 23.05.2022г. до 26.05.2022г. е 20,45 лв., а
размерът на таксите е 120 лв. Съдът приема за меродавни изчисленията на вещото лице. В
тази връзка следва да се приеме за правилен подходът на вещото лице, което е приело за
меродавен договорения първоначално лихвен процент от 8,15%.
Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че договорната
клауза за размера на договорната лихва и таксите били нищожни поради накърняване на
добрите нрави. Аргументите за този извод са следните:
2
По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу
задължението на банката да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума
съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита.
Лихвата (чл.430, ал.2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като
насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Предвид
правната природа на лихвата по чл. 430, ал. 2 ТЗ и нейното предназначение, уговарянето в
договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя
(кредитополучателя) размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
Уговорката за лихва е израз на възмездния характер на договора за банков кредит. В тази
връзка е неоснователно твърдението на ответника, че е налице нищожност на клаузата за
възнаградителна лихва.
Тъй като е сключен при зачитане на действащия и в търговските отношения принцип на
договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, при налично взаимно съгласие на страните, не може да
се приеме в случая, че процесният кредитен договор-в оспорената от ответника част, не
отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения и че води до значително неравновесие между правата и задълженията на
насрещните страни по правоотношението. Клаузата за прилагане на лихвен процент към
кредита в точно определен размер /в случая-8,15 %/ е проявление на лихвената политика на
банката, и предвид така установената между страните в условията на договорна автономия
/чл. 9 ЗЗД/ лихвена конвенция, следва да бъде спазвана при изпълнение на задълженията по
договора.
Не са основателни възраженията на особения представител на ответника, че не била
налице твърдяната предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, като
уведомлението за предсрочната изискуемост не било получено от ответника преди подаване
на исковата молба. Предсрочната изискуемост на процесния кредит е била надлежно
обявена на ответника на 23.05.2022г. преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. В
тази връзка следва да се има предвид, че съгласно т. 18.2. от ОУ при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от кредита
става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. Кредитодателят е
спазил изискването и на т.19.3. от ОУ, като е отправил писмена покана на посочения от
кредитополучателя адрес. Предсрочната изискуемост е обявена на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление от ЧСИ ***. Посоченият съдебен изпълнител е
изпълнил по определения в ГПК ред процедурата по залепването, като включително е
проверил и дали към датата на залепването (02.05.2022г.) е имало регистрирани трудови
договори на ответника, като такива не са били установени.
Не е налице и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД при
включването на клауза в договора за дължимост на договорна лихва.
Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника, за установяванe на факта,
че е погасил изцяло задълженията си по процесния договор за кредит за текущо
потребление, същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит, по
силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът на кредитополучател.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е
предоставил на ответника главницата по договора.
Ответникът е извършил плащания по процесния договор, които обаче не са погасили
всичките му задължения по него.
Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове, за чиито размери съдът
съобрази заключенията на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Предявените искове за главница, законна лихва за периода от 23.05.2022г. до 26.05.2022г.,
обезщетение за забава за периода от 26.05.2019г. до 22.05.2022г. и дължими такси са изцяло
3
основателни в претендираните от ищеца размери.
Ответната страна дължи и договорната (възнаградителна) лихва за периода от 26.05.2019г.
до 22.05.2022г., която е в размер на 3842,67 лв. Тази претенция следва да се отхвърли за
разликата от 3842,67 лв. до пълния претендиран размер от 6611,16 лв.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 516,21 лв. и в
исковото производство в общ размер на 3473,40 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че М. Б. Т., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. **** дължи на "Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ****, ул.”***” ** представлявана от **** Н. -
изпълнителен директор, **** - изпълнителен директор, следните суми, които са били
предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 640 от 27.05.2022г.,
издадена по ч. гр. д. № 1216/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 18 406,55 лв. /осемнадесет хиляди четиристотин и шест лева и петдесет и пет
стотинки/ главница, на основание Извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК ЕАД за
сметка № 11/25182756 от 26.03.2018г. по договор за кредит № 11/25182756 от 26.03.2018г .,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (27.05.2022г.) до
окончателното погасяване.
- 3842,67 лв. /три хиляди осемстотин четиридесет и два лева и шестдесет и седем
стотинки/ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 26.05.2019г. до 22.05.2022г.
включително, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 6611,16 лв.
- 518,75 лв. /петстотин и осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 26.05.2019г. до 22.05.2022г. включително.
- 15,34 лв. /петнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ законна лихва за периода от
23.05.2022г. до 26.05.2022г. включително.
- 120 лв. /сто и двадесет лева/ представляваща дължими такси и разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, М. Б. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
****, да заплати на Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ****, ул.”***” ** представлявана от **** Н. -изпълнителен директор, **** -
изпълнителен директор, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото
исково производство, както следва:
- сумата от 516,21 лв. /петстотин и шестнадесет лева и двадесет и една стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. №
1216/2022г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 3473,40 лв. /три хиляди четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет
стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 2220/2022г. на РС – гр. Благоевград).
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5