№ 120
гр. Пазарджик, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20215200900137 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „М. Л." ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.Л.“ № *** против „Т. К."
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „С. З.“ № **.
В исковата молба се твърди, че в периода юни-ноември 2020 г. по
заявки на ищеца били извършени 5 бр. превози от И. и Ф. за получатели в Б.,
като стоките били предадени на последните без забележки в товарителниците.
За заплащане на изпълнените превози били издадени фактури с посочен
падеж, които били получени от заявителя-ответник. Според заявките
плащането следвало да се извърши в 30-дневен срок от издаване на
съответната фактура в четири от случаите, и в 45-дневен срок – за петия
случай. До датите на падежа обаче плащания не били извършени.
С писмо-покана, получено от ответника на 24.03.2021 г., му бил даден
срок за изпълнение. Въпреки разговорите не последвало плащане на
задълженията по нито една от фактурите, чийто размери са описани подробно
както следва:
1. сумата от 7040,99 лв. по фактура № *** г. и 657,16 лв. - мораторната
лихва за забава, изчислена от 30.07.2020 до 30.06.2021 г.;
2. сумата от 7040,99 лв. по фактура № ***** г. и 657,16 лв. - мораторната
лихва за забава, изчислена от 30.07.2020 до 30.06.2021 г.;
3. сумата от 5632,79 лв. по фактура № **********/**** г. и 470,96 лв. -
мораторната лихва за забава, изчислена от 03.09.2020 до 30.06.2021 г.;
1
4. сумата от 5867,48 лв. по фактура № ***** г. и 317,82 лв. - мораторната
лихва за забава, изчислена от 18.12.2020 г. до 30.06.2021 г.;
5. сумата от 6806,29 лв. по фактура № **** от *** г. и 391,36 лв. -
мораторната лихва за забава, изчислена от 06.12.2020 до 30.06.2021 г.
Въведеният петитум е да бъде осъден ответника да заплати сумата от 32
388,54 лв., представляваща цената на извършените превози по 5 бр. фактури с
№ *** г.; № ***** г.; №**********/**** г.; №***** г. и № ****/*** г., заедно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 2494,46 лв. - лихва за забава,
считано от датата на падежа на всяка от фактурите до 30.06.2021 г.
С разпореждане № 162/01.09.2021 г. исковата молба е оставена без
движение с указания до ищеца да отстрани констатираните нередовности,
като изложи допълнителни твърдения във връзка с посочения договорен
източник на задължението, съответно на кореспондиращото му субективно
право, чиято защита се претендира и индивидуализира същия по време и
място на сключване, субекти и характеризиращи престации.
В постъпилата молба вх.№3073/01.10.2021 г. ищецът е уточнил, че
процесните превози, чиято стойност е предмет на предявените обективно
съединени искове, са извършени в изпълнение на сключени между страните
„договори“ за превоз по реда на чл. 367 ТЗ.
При тези данни и за да се произнесе съдът взе предвид следното :
Предвид така направеното от ищеца уточнение, съдът приема, че
нарушените субективни материални права, чиято защита се търси по делото,
произтичат като основание от сключени между страните отделни и
самостоятелни договори за превоз, а не от едно общо правоотношение по
такъв договор.
Съгласно трайната съдебна практика (обективирана и в Решение №
239/13.02.2018 г. по т.д. № 626/2017 г. на ВКС, II т.о.), при обективно
кумулативно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност на
делото е цената на отделните претенции, а не общия сбор от цената на всички
искове. Следва да се приеме, че по всяко от процесните правоотношения, въз
основа на които са издадени описаните фактури, са възникнали отделни
спорни права, които са предмет на самостоятелни претенции (главни и
2
акцесорни) - за заплащане на превозната цена и на дължимата лихва за забава,
като всяка от тези претенции следва да бъде разгледана поотделно, а не
сумарно, независимо от заявеното от ищеца. Според съда, цената на всяка
самостоятелна искова претенция в петитума би следвало да бъде посочена
поотделно и то във връзка с търсената защита на нарушените права по
отношение на всеки от отделните договори за превоз, които ще са
определящи за родовата подсъдност на делото.
В конкретния случай цената на всяка една от претенциите (главни и
акцесорни) по издадените фактури е на стойност под размера от 25 000 лв.,
поради което с оглед правилата на чл.103 и чл. 104, т.4 ГПК, съдът приема, че
предявените искове са подсъдни като първа инстанция на районен съд.
Затова и на основание с чл.118, ал.2 от ГПК и чл.119, ал.1 предл.
последно от ГПК, разглежданото производство следва да бъде прекратено, а
делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – П..
Водим от гореизложеното Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 137/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик и ИЗПРАЩА делото по подсъдност за
разглеждане от РАЙОНЕН СЪД – П..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд-Пловдив в едноседмичен срок от датата на съобщаването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3