Решение по дело №82/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 14
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Бонка Василева Янкова
Дело: 20213500200082
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Търговище , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Драгомир Пенчев Сяров (ОП-Търговище)
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Частно наказателно дело
№ 20213500200082 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.32,ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на постановено от
несъдебен - полицейски орган – Пътнотранспортна служба, във Федерална Република
**********Решение № 663003724979, постановено на 02.06.2020 г. и влязло в сила на
30.06.2020 г., с което по отношение на българския гражданин П.Т.П., с установено след
справка в НБ“Данни“ ЕГН ***********, с постоянен и настоящ адрес в гр.**********, ул.“
*************“ № ***, е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 80 евро и
съдебни разходи в размер на 28.50 евро за допуснато нарушение изразено в това, че като
„водач на т.а. марка Даймлер , с рег номер ВА – TR43,движейки се в гр. Бад Вюненберг
по федерална автомагистрала 44, при 70,850-ия километър при посока на движението град
Дортмунд, не е спазил минимално допустимото разстояние от движещото се пред него
превозно средство от 50- метра,при движението със скорост от 50км/ч ..“
1
Нарушението е било констатирано в на 6.06.2020 г, в 13:04 и същото е квалифицирано
като административно нарушение, което се санкционира по реда на чл.4,ал.3,чл.49 от
Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движение по пътищата
(StVG), 15 от Федерален каталог за финансови санкции(BKat).
В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното
искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице – П.П., нередовно призован не се явява. Служебно назначеният му
защитник,адв. А. от АК Търговище застъпва позиция за основателност на искането.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото, установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл.30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС). Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен/полицейски орган във
Федерална Република Германия е било постановено по повод констатирано
административно нарушение, което с оглед фактическото му описание: като „водач на т.а.
марка Даймлер, с рег номер ВА – TR43, движейки се в гр. Бад Вюненберг по федерална
автомагистрала 44, при 70,850-ия километър при посока на движението град Дортмунд, не е
спазил минимално допустимото разстояние от движещото се пред него превозно
средство от 50- метра, при движението със скорост от 50км/ч ..“ съставлява
административно нарушение и по българското законодателство - чл.185 от ЗДвП във връзка
с чл.23,ал.1 от с.з..,като съгласно посочената обща санкционна разпоредба: “ За нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба ..(чл.185 от ЗдвП), а от своя
страна чл.23,ал.1 от ЗДвП вменява конкретно задължение, свързано именно със спазване на
безопасна за движението дистанция: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, двойната наказуемост, не е
с решаващ характер, защото макар и налична, с оглед условието на чл.30,ал.2,т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, в случая се явява извън кръга на обсъжданите предпоставки.
Проверката на представеното Удостоверение позволява извод за неговата
законосъобразност от формална гледна точка, доколкото същото е надлежно подписано, а
съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава и е
придружено е с изискуемия превод на български език. Издадено е по предвидения в
чл.4,ал.1 ЗПИИРКОРНФС образец и е постъпило по пощата, съставляващ един от начините
2
за надлежна кореспонденция посочени в чл.9,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението, на следващо място е законосъобразно и по същество, доколкото
преценявайки същото и материалите по делото, и след съпоставка с предвидените в
ЗПИИРКОРНФС правни изисквания, съдът не установи която и да е от предвидените
предпоставки за отказ.
1.Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото,
като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената
финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението и
датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2.Съгласно посоченото от компетентния изпращащ орган на обстоятелство, че в
изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и
че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или
изпълняващата държава( б.”з”,т.1,б.”б” от Удостоверението), не е налице условието за отказ
по чл. 35,т.2 от ЗПИИРКОРНФС.
3.Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното
качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението. Видно от
установените пълни данни за самоличността на П.Т.П., същият е пълнолетен - роден е през
***** г. и съгласно българското законодателство е наказателно и административно
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което
съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на
решението недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
изпълнение, предвидени в чл.35,т.8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4.Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за
действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл.285,ал.1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта, НЕ СЕ ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд или за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, или
за деяние, което да е било извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и за
което българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство. В този смисъл не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение,
предвидени и в чл. 35,т.3 и т.5 от ЗПИИРКОРНФС.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение общ размер на наложената
финансова санкция е 108,50 евро, от които 80 евро глоба (чл.3,ал.1,т.1, ЗПИИРКОРНФС) и
3
28,50 евро съдебни разходи (чл.3,ал.1,т.3, ЗПИИРКОРНФС), което е над предвидената в
чл.35,т.6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и отрицателната
предпоставка по чл.35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС.
6.Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл.35,т.9, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з” т. 2 б.”б”
от представеното Удостоверение, производството е било писмено и в съответствие със
законодателството на издаващата държава – ФРГ, засегнатото лице е било уведомено
лично/ или чрез упълномощен според националния закон представител, относно правото си
да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Съгласно б.”ж”,т.1, б. iii от
Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице,
което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни
дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл.35,т.10 и т.11 от
ЗПИИРКОРНФС са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от
признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
При извършената справка за фиксинга на БНБ към датата на постановяване на Решението –
02.06.2020 г.( чл.16,ал.8 от ЗПИИРКОРНФС) е видно, че при обявения курс от 1.95583
лева, равностойността на 108,50 евро се равнява на 212,10 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на процесното Решение за налагане на финансови
санкции, поради което и същото следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на
компетентния орган, съгласно чл.6,ал.2 от ЗПИИРКОРНФС , а именно НАП.
Ето защо и на основание чл.6,ал.1 и чл.31,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Търговищкият окръжен
съд:
РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 663003724979 постановено на 02.06.2020 г. и влязло в сила на
30.06.2020 г., с което по отношение на българския гражданин П.Т.П., с ЕГН ********, с
постоянен и настоящ адрес в гр.********, ул.“ ***********“ № ***, е била наложена
финансова санкция - глоба в размер на 80 евро и съдебни разходи в размер на 28.50 евро -
общо 108,50 евро и с обща равностойност в българска валута от 212,10 лв., за допуснато
на 06.02.2020 г. във ФРГ административно нарушение, квалифицирано и санкционирано по
чл.4,ал.3, чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за
движение по пътищата (StVG), 15 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat).
4
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
незабавно да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на
решението на основание чл.36 във вр. с чл.22,ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата
от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл.38, ал.1,т.4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в
Удостоверението, б.“в“, за пълното признаване на решението, като с оглед изричното
отбелязване на издаващата държава, че желае да бъде уведомена чрез формулярите,
прикачени на сайта EJN (European Judicial Network) и с оглед резултата, следва да се
изготви Формуляр 2.
Копие от Уведомлението да се изпрати незабавно на Министерството на правосъдието на
Република България.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд, гр.Варна в седмодневен срок от днес,
като обжалването не спира изпълнението на решението( чл.20,ал.1,изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5