№ 194
гр. Габрово, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20224200500299 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П. С. С.,
подадена чрез адв.Н. срещу постановеното решение на РС-Дряново по гр.д.
№437/2021г.
В жалбата се излагат твърдения както за недопустимост, така и за
неправилност на обжалваното решение. Наведени са доводи ,че решението е
постановено по недопустим установителен иск. Жалбоподателят счита, че е
следвало да бъде предявен осъдителен иск, тъй като страните, основанието и
петитума на исковата молба се различават от тези ,предмет на заявлението по
чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение. Сочи се и за
нередовност на исковата молба поради непосочване на фактите, от които
произтича солидарната отговорност на длъжниците по заявлението. Оспорва
се изводът на съда, че солидарност съществува .Жалбоподателят се позовава
на нарушаване на правилото на чл.21,ал.1 ЗЗД. Оспорва ,че подписването на
протокол за приемане на работата от ответника е равнозначно на договаряне.
Сочи се, че възнаграждението за приета работа се дължи от страната по
договора - чл.266,ал.1 ЗЗД. Твърди се ,че ответникът не е материалноправно
пасивно легитимиран и предявеният срещу него иск е неоснователен.
Отговорността следва да се търси от дружеството , страна по договора.
Излагат се доводи,че в исковата молба не се съдържат твърдения от
фактическия състав на чл.101 и чл.102 ЗЗД, които могат да са основание за
търсене на отговорност от ответника.
Претендира се да бъде обезсилено обжалваното решение, или
алтернативно да бъде отменено и отхвърлен изцяло предявеният иск , ведно
със законните последици.
1
Постъпил е писмен отговор от “Фимера дизайн студио”ООД, чрез
пълномощника адв.Т., в който се излагат доводи за неоснователност на
въззивната жалба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения
иск по чл. 422 от ГПК по гр.д.№437/2021г. по описа на РС-Дряново , като е
приел за установено, че П. С. С. дължи на “ФИМЕРА ДИЗАЙН СТУДИО ”
ООД сумата от 5315,41 лв. (пет хиляди триста и петнадесет лева и
четиридесет и една ст.) главница, представляваща незаплатена последна част
от цена за изработка, доставка и монтаж на мебели по Оферта № Of01221017/
23.10.2017г. и Оферта № OF_03_121018/ 12.10.2018г., за което била издадена
проформа фактура №138/ 13.05.2019г. от „ФИМЕРА ДИЗАЙН СТУДИО“
ООД към „ВТ ДУО ТРЕЙД“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
(27.05.2021г.) до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1525/ 2021г. по описа на
Районен съд- Велико Търново.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на
предявения иск .
Искът е предявен като установителен по чл.422 ГПК , с предмет
установяване дължимостта на вземане ,за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1525/2021г. на РС-Велико Търново.
Осъществена е визираната в чл.415,ал.1,т.1 ГПК предпоставка за предявяване
на този иск - наличието на подадено в срок възражение по чл.414 ГПК от
един от длъжниците по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК -
длъжникът П. С. С.. Съгласно чл.415,ал.3 ГПК този иск е установителен. В
случая не са налице предпоставките по чл.415,ал.1,т.3 ГПК за предявяване на
осъдителен иск.
Не е налице несъответствие между страните и вземането ,предмет на
заповедното производство и по предявения иск. При подадено възражение
само от един от солидарните длъжници по издадената заповед за изпълнение,
искът е предявен срещу този длъжник. Вземането по издадената заповед за
изпълнение срещу длъжника П. С. С. съответства като основание и размер на
това по предявения срещу него установителен иск по чл.422 ГПК. Съгласно
изложеното в т.9 и т.12 от заявлението, и изложеното в исковата молба,
искането е за ангажиране на договорна отговорност на длъжника С. към
ищеца за заплащане на процесната сума от 5315,41лв., като дължима по
възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, доставка
и монтаж на обзавеждане по две оферти от 2017 и 2018г., за което задължение
по искане на ответника, ищецът е издал проформа фактура на дружество
,което се явява свързано лице с ответника – „ВТ ДУО ТРЕЙД“ЕООД, но не е
получил плащане .
Не е предмет на настоящото исково производство дължимостта на
вземането по издадената заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „ВТ
ДУО ТРЕЙД“ЕООД като солидарен длъжник , в която част е взлязла в сила.
Исковата молба е редовна. В съответствие с чл.127,ал.1,т.4 ГПК в
обстоятелствената част са изложени фактите и обстоятелствата ,на които
ищецът основава възникването на вземането и длъжимостта на
претендираната сума от ответника П. С..
2
В с.з. на 22.03.2022г., проведено в присъствието на пълномощник на
ответника ,първоинстанционният съд ,на основание чл.143,ал.2 ГПК е дал
възможност на ищеца да изложи твърдения относно отговорността на
ответника С. за заплащане на исковата сума ,при осъждането му с издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да я заплати солидарно с „ВТ Дуо
Трейд“ЕООД . При направеното изявление от пълномощника адв.Т. с
посочване на обстоятелствата, от които се извежда солидарността, съдът е
обявил окончателния доклад по делото, допълнен с уточненията, направени
от ищеца по исковата молба по реда на чл.143,ал.2 ГПК „ че солидарността
на задълженията на ответника П. С. С. и „ВТ ДУО ТРЕЙД“ЕООД е
възникнала по силата на договорки между ищцовото дружество „Фимера
Дизайн Студио“ ООД и ответника П. С. С.“.
На основание изложеното, наведените във въззивната жалба твърдения
за недопустимост на обжалваното решение ,са неоснователни.
Предмет на предявения установителен иск по чл.422 ГПК е
съществуването на вземането срещу длъжника П. С. С. по издадената на
31.05.2021г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1525/2021г. на
РС- Велико Търново.
Ищецът обосновава дължимостта от ответника П. С. на сумата по
издадената заповед за изпълнение ,на съществуващо между страните
облигационно правоотношение по неформален договор за изработка ,с
предмет: изработка, доставка и монтаж на мебели по посочените в исковата
молба две оферти от 23.10.2017г. и от 12.10.2018г. / изготвени от
подизпълнителя на поръчката „Акадо“ЕООД/. Навел е твърдения ,че е
изправна страна по това правоотношение, като ответникът е получил
изработеното обзавеждане , което е било надлежно монтирано и работата е
била приета без възражения от П. С.. Като длъжим и незаплатен остатък от
възнаграждението се претендира исковата сума. Твърди се ,че за нея ,по
искане на ответника ,е била издадена проформа фактура №138/13.05.2019г.
на дружество „ВТ ДУО Трейд“ЕООД, но страна по договора и ддлъжник за
извършване на плащанията по него е ответникът С..
Ответникът в писмения отговор е противопоставил като възражение за
недължимост на исковата сума ,твърдението,че няма никакви
взаимоотношения с ищеца , никога не е поръчвал за себе си обзавеждане и не
е заплащал суми като възложител нито на ищцовото дружество, нито на
„Акадо „ЕООД, за което не е доказано да е подизпълнител на ищеца.
Съществуването на облигационно правоотношение между страните по
делото по неформален договор за изработка, се установява от доказателствата
по делото.
От представените писмени доказателства се установява ,че ищецът по
делото със сключения на 26.04.2018г. писмен договор е възложил на
„АКАДО“ЕООД да извърши изработка, доставка и монтаж на обзавеждане по
проект за клиент на възложителя – П. С. С. по Оферта № Of01221017/
23.10.2017г., неразделна част от договора, при съответните цени и начин на
плащане, посочени в раздел ІІІ от договора. Към договора е сключен и
анекса от 31.10.2018г. за изработка, доставка и монтаж на обзавеждане по
проект по допълнителна оферта №OF_03_121018/ 12.10.2018г., приета от
клиента на възложителя – П. С. С. , неразделна част от договора.
В представените към исковата молба две оферти - Of01221017/
3
23.10.2017г. и №OF_03_121018/ 12.10.2018г., техен адресат е Фимера- П. С..
Съгласно клаузите на договора от 26.04.20218г. и анекса към него от
31.10.2018г., възлагането на изработването на проекта за обзавеждане по тези
оферти е от изпълнител / „Фимера Дизайн Студио“ООД по проект за нейн
клиент – П. С. С./ на подизпълнител /Акадо ЕООД/. Това се потвърждава и
от установеното от показанията на св.З. - управител на „Акадо“ЕООД.
Изработеното от фирма „Акадо“ЕООД е предадено с премо-
предавателни протоколи, приложени по делото/ л.11-л.14 от
първоинстанционното дело/ , както е уговорено в чл.20 ,раздел V от договора
от 26.04.2018г. От съдържанието на същите се установява, че предаденото е
по офертите , посочени в договора за възлагане от 26.04.2018г. и анекса към
него. В протоколите е посочен ответникът П. С., който съгласно договора за
възлагане от 26.04.20218г. и анекса към него е клиент на „Фимера Дизайн
Студио“ООД . Това ,че изработеното обзавеждане е престирано на него се
установява и от свидетелските показания . Съгласно заявеното от св.З.
обзавеждането е било за апратамент в гр.Велико Търново, където е доставено
и монтирано , като предаването е станало на ответника и той е подписал
приемо-предавателните протоколи. От свидетелските показания не се
установява обзавеждането да е било за фирма ,както и изработването на
мебели по двете оферти да е било за „ВТ ДУО ТРЕЙД“ ЕООД . Свидетялт
твърди ,че при последното посещение в апартамента ,където е монтирано
обзавеждането, в него вече са се били нанесли ответникът, жена му и тяхното
дете. Показанията на св.З. не са опровергани от останалите доказателства по
делото и следва да бъдат кредитирани.
С приемане на изработеното от ответника ,за него е възникнало на
основание чл.266,ал.1 ЗЗД задължението да заплати за приетата престация на
ищеца като изпълнител по проект на клиент на дружеството – П. С. С. по
двете оферти от 2017г. и 2018г. за изработка, доставка и монтаж на
обзавеждане , предмет на сключения с подизпълнителя „Акадо“ЕООД
договор за възлагане на 26.04.2018г. с анекса към него от 31.10.2018г.
От доказателствата по делото не се установява изработеното
обзавеждане да е било по искане на друг клиент на ищеца и да е предадено на
друго лице, като възложител на поръчката и поради това исковата сума да е
недължима от ответника.
Фактурирането от ищеца на незаплатената част от възнаграждението на
трето лице с издадената фактура №138/13.05.2019г. - „ ВТ ДУО ТРЕЙД“
ЕООД , само по себе си не доказва недължимост на сумата от ответника,
който е приел от подизпълнителя „Акадо“ЕООД изпълнената поръчка за
изработване на обзавеждане като клиент на възложителя „Фимера дизайн
студио“ООД по двете оферти от 2017 и 2018г. по представените по делото
приемо-предавателни протоколи.
Не е доказано дружеството , на което е фактурирано задължението за
исковата сума като дължимо доплащане по две поръчки за мбели ,да е
заместващо в дълга ответника в хипотезата на чл.102 ЗЗД ,като от събраните
по делото доказателства не се установява ищецът да е дал изрично съгласие
за това по чл.102 ЗЗД, което да освобождава ответника от задължението. За
липсата на такова съгласие свидетелства и подаването от ищеца на заявление
по чл.410 ГПК на 28.05.2021г. по ч.гр.д.№1525/21г. по описа на РС-Велико
Търново / след издаване на фактурата/ и срещу ответника П. С. С. за сумата
4
,за която е издадена фактурата , като незаплатена част за изработката
,доставката и монтажа на мебели по двете оферти.
Предивд изложеното е неоснователно възражението във въззивната
жалба,че ответникът не е материалноправно пасивно легитимиран и
предявеният срещу него иск е неоснователен.
Въззивната жалба като неоснователна ,следва да бъде оставена без
уважение ,а обжалваното решение, с което искът по чл.422 ГПК е уважен,
като законосъобразно и обосновано ,следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд .
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК , на ищеца следва да
се присъдят направените за въззивното производство разноски ,които са в
размер на 650лв. заплатено адвокатоско възнаграждение на пълномощника на
страната.Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца за въззивното производство , предвид фактическата
и правна сложност на спора и обема на осъщественото процесуално
представителство от пълномощника на ищеца за настоящата инстанция.
На основание изложеното,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16 от 21.04.2022г. по гр.д.№437/2021г. на
РС-Дряново.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН**********, с. Г., общ. Д, да заплати на
“ФИМЕРА ДИЗАЙН СТУДИО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж. к. Левски, ул. „Баба Тонка „№ 36, сумата от
650лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5