№ 7693
гр. Варна, 10.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20253110100605 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 40771/05.05.2025 г. от ответницата Д. Й. С., чрез
адв. И. В., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1477 от 28.04.2025
г. в частта за разноските.
В молбата е релевирано искане за увеличаване на присъденото в полза на
ответницата адвокатско възнаграждение от 200 лв. на сумата от 400 лв. В тази връзка е
изтъкнато, че съдът неправилно е редуцирал претендирания хонорар с доводи за липсата на
фактическа и правна сложност по делото, доколкото по делото са проведени три открити
съдебни заседания, изслушани са двама свидетели, както и обясненията на страните под
делото, като дори ответницата неоснователно била принудена да посещава SOS център в
продължение на три месеца.
В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил такъв от насрещната страна
Директора на Дирекция „********************** – гр. Варна, в който е застъпено
становище за неоснователността на молбата. Посочено е, че по същество производствата по
ЗЗДН не са искови, а имат характера на спорна съдебна администрация, поради което и се
моли молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като разгледа подадената молба и обективираното в същата искане,
намира следното:
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда възможността в срока за обжалване,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските.
Първата хипотеза на посочената норма обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски.
Втората хипотеза обхваща случаите, в които страната настоява произнасянето на съда
бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването на разноските, при
вече обективирано произнасяне на съда относно разпределението на разходите по делото, в
който случай искането на страната не е за допълнително произнасяне, а за изменение в
размера на вече присъденото с крайния акт.
В този смисъл, съдът намира, че в случая е налице именно втората хипотеза,
доколкото в постановеното по делото решение настоящият съдебен състав се е произнесъл
по въпроса за разноските, дължими в полза на ответницата Д. Й. С., предвид отхвърлянето
на молбата за защита от домашно насилие по отношение на нея, като е редуцирал
претендираното адвокатското възнаграждение от 400 лв. на 200 лв., съобразно възражението
за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид това и при съобразяване със задължителните постановки на т. 9 от ТР №
6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, съдът намира, че предпоставка за надлежното
упражняване от страната на правото й по чл. 248 ГПК за изменение на съдебен акт в частта
за разноските се явява наличието на списък по чл. 80 ГПК, като неговата липса води до
извод за недопустимост на искането.
1
В случая, доколкото по делото от ответницата не е представен списък на разноските
по чл. 80 ГПК, което обстоятелство изрично е отбелязано от съда в решението, настоящият
състав намира така депозираната от страната молба за изменение на съдебното решение в
частта за разноските за недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 40771/05.05.2025 г. от ответницата Д.
Й. С., чрез адв. И. В. с искане за изменение на Решение № 1477 от 28.04.2025 г., постановено
по гр.д. № 605/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен
съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2