Присъда по дело №38/2021 на Районен съд - Сливница

МОТИВИ към присъда № 2 от 18.05.2021 г. по н.о.х.д. № 38/2021 г.
по описа на Районен съд - Сливница

Районна прокуратура – Сливница е внесла обвинителен акт за
разглеждане в районен съд - Сливница, с който е повдигнато обвинение
срещу подсъдимия Ф. Х. Ф., с установена по делото самоличност, за това, че
на 07.11.2015г., около 20:30 часа в землището на с. Долна Невля, общ.
Драгоман, Софийска област на около 400м. от линията на ДГ на Р.България с
Р.Сърбия източно от 305 ГП е направил опит да излезе през границата на
страната от Р. България в Р.Сърбия, без разрешение на надлежните органи на
властта и не през определените за това места, като деянието е останало
недовършено поради независещи от волята му причини - намеса на
граничните власти - престъпление по чл. 279, ал.1, пр.2, вр.чл.18, ал.1, пр.1 от
НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението срещу подсъдимия, като счита че същото е доказано по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. Счита че деянието,
извършено от подсъдимия е извършено умишлено. По отношение на
наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия, прокурора счита
че следва да бъде определено наказание при прилагане на разпоредбата на
чл.54 от НК, като на същия бъде наложено наказание “лишаване от свобода”,
чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер съобразно закона.
Подсъдимият, след щателно издирване на територията на страната не бе
установено местонахождението му, поради което съдът намери, че е налице
хипотезата на чл.269, ал.3 от НПК и делото може да бъде разгледано в
отсъствието на подсъдимия, т.к. това няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото. На основание чл.94, ал.1,т.8 от НПК, на
подсъдимия бе назначен служебен защитник определен по реда на чл.26 от
ЗПП. Защитникът счита, че от доказателствата по делото се установява, че
подсъдимият е извършил престъплението. Пледира за наказание в минимален
размер.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
За времето от 20:00часа на 07.11.2015г. до 08:00часа на 08.11.2015год.
свидетелката М.И. – полицейски служител в ГПУ Калотина, била на работа –
нощна смяна, заедно с колегата си – свидетеля П.П. като граничен автопатрул
№601. Към 20:00 часа на 07.11.2015год. св. И. и колегата й били уведомени
от началника си – К.Д., за товарен автомобил, се движи в посока от с. Несла,
общ. Драгоман към с. Долна Невля, общ. Драгоман и че товарния автомобил
вероятно транспортира лица-чужди граждани, отговарящи на профила
„нелегален мигрант”. Свидетелката И. и П. се отправили към мястото. Към
20:15часа при навлизане по черния път за с. Долна Невля, на около 400м. от
1

линията на държавната граница, източно от 305 ГП в землището на с. Долна
Невля И. и колегата й забелязали група лица, които се придвижвали пеша в
посока към границата на Р.България с Р.Сърбия. При приближаването на
граничните служители към групата, лицата ги забелязали и се разпръснали в
гористата местност.Двамата гранични полицаи започнали да претърсват
района в резултат, на което до към 20:30 - 21:00 часа успели да открият и
задържат всичките общо 35 (тридисет и пет) лица. Всичките били чужди
граждани. Задържането на лицата чужди граждани станало в землището на с.
Долна Невля, общ. Драгоман, Софийска област на около 400м. от линията на
ДГ на Р.България с Р.Сърбия, източно от 305 ГП. Измежду задържаните лица
бил и обвиняемият Ф. Х. Ф. (F.H.F.). Обвиняемият Ф. Х. Ф. (F.H.F.) и
останалите лица чужди граждани били съпроводени до сградата на РДГП-
Драгоман за изясняване на случая и тяхната самоличност. В РДГП-Драгоман
веднага били изготвени заповеди за задържане на всяко едно от лицата за 24
часа на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Ф. Х. Ф. (F.H.F.) нямал документи за
самоличност. При изготвянето на заповедта за задържане на обв. Ф. Х. Ф.
(F.H.F.), същият посочил името: „Ф. Х. Ф. ” и че е роден на „03.08.1978г.”;
посочил, че е роден в Ирак. При извършване на справка в системата АФИС
било установено, че лицето е регистрирано там под ........, № ........ със
неговите дактилоскопни отпечатъци и снимка. При извършената справка в
АИС „Български документи за самоличност“ било установено, че Ф. Х. Ф.
(F.H.F.) е бил регистриран в Държавна Агенция за бежанците при МС и има
издаден ЛНЧ **********.
Ф. Х. Ф. (F.H.F.), роден на 03.08.1978 г. в гр. Синджар,
**********иракски гражданин, с ЛНЧ **********, АФИС № ........, № ........ ,
образование –начално, неженен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес в
**********с адрес в Р.България – гр. Харманли, обл. Хасково, ж.к. „Д.” №23,
неосъждан.
Горепосочената фактическа обстановка, съдът приема за доказана, въз
основа на показанията на свидетелите М.И., К.Б. и П.П., включително
прочетените показания на свидетелите от ДП и останалите доказателства по
делото.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите,
защото са непротиворечиви и свидетелите са последователни при отразяване
на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното престъпление.
Показанията на свидетелите са взаимно кореспондиращи си и допълващи се.
Съпоставени с останалите доказателства по делото, е видно, че показанията
на свидетелите кореспондират с тях. Не се откриват противоречия между
фактите, установени със свидетелските показания и фактите, които се
установяват с другите събрани доказателства. Писмените доказателства не
противоречат на останалите доказателства и установяват идентични факти и
обстоятелства с тези установени чрез свидетелските показания.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът стигна до извода,
2

че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.279 ал.1 пр.2, във вр. с чл.18, ал.1 пр.1 от НК, защото на
инкриминираните дата и място, е направил опит да излезе през границата на
страната от Р България в Р Сърбия без разрешение на надлежните органи на
властта и не през определените за това места, като деянието му е останало
недовършени по независещи от волята му причини – намесата на граничните
власти.
От обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият на
07.11.2015г., непосредствено е започнал да преодолява надлежния контрол за
преминаване на границата на страната, не на определените за това места, а
именно на „зелена граница” , задържан е на 400 метра източно от гранична
пирамида 305 и без надлежно разрешение – липса на каквито и да било
документи за установване самоличността на подсъдимия, т.е. започнал е
изпълнителното деяние на престъплението по чл.279, ал.1 от НК. Липсата на
надлежно разрешение се удостоверява с липсата на документи за
самоличност, позволяващи на подсъдимия, да премине на установените за
това места държавната граница. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.279, ал.1 от НК е започнато с осъществяване на преминаването на
границата на страната без надлежно разрешение, а е останало недовършено по
независещи от него причини, а именно – намесата на гранично-контролните
органи. Следователно доказано е, че са засегнати обществените отношения
свързани с установения ред за преминаване на държавната граница, чийто
предмет на посегателство е осъщественото от подсъдимия деяние и обуславя
обективната страна на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност.
От субективна страна, подсъдимият е извършил посоченото деяние при
форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, т.к. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – да премине границата на
страната, въпреки че няма надлежно разрешение за това. Освен това,
подсъдимият е предвиждал последиците от деянието си и е искал
настъпването им. Всички действия на подсъдимия сочат за наличието на
представи у същия за липсата на надлежно разрешение, при което той
предприема и осъществява преминаването на границата на страната, т.е. за
наличието на пряк умисъл у подсъдимия.
След като прецени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,
степента на обществената опасност на деянието и личността на дееца по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери следното: несъмнено е, че с
оглед на извършеното престъпление, подсъдимият следва да понесе
съответната наказателна отговорност и извършеното от него деяние подлежи
на наказание. Съобразявайки степента на обществена опасност на деянието,
съдът намира, че то е с висока степен на обществена опасност, защото с него
се накърняват сериозно обществените отношения свързани с реда на
управление. Смекчаващи обстоятелства, съдът не установи. Не установи и
отегчаващи такива.
3

Причини, мотиви и условия – причина за извършване на
престъплението е ниската правна култура и несъобразяване със
законодателството на РБългария.
При постановяване на осъдителната си присъда, съдът определи
наказанието при условията на чл.54 от НК. С оглед на изложеното съдът
прие, че наказанието за престъплението по чл.279, ал.1, пр.2, във вр. чл.18,
ал.1, пр.1 от НК , следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, за
да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в чл.36 от НК.
Наказанието , предвидено за престъпление по чл.279, ал.1 от НК е „лишаване
от свобода” до пет години и глоба от 100 до 300 лева. Съдът счита, че в
конкретният случай и въз основа чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4
/четири/ месеца и „ГЛОБА” в размер на 100 лева. Съдът , предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, намери, че изпълнението на така наложеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /четири/ месеца следва
да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.

Воден от горното съдът постанови присъдата си.

Председател:
4

Номер на акта:	2
Дата:	18 май 2021 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия:	Николай Светлинов Василев

Дело:	20211890200038
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 януари 2021 г.

Присъда по дело №38/2021 на Районен съд - Сливница

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите