№ 49
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Варна Б. Андр. М.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Частно наказателно
дело № 20213100200732 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИНЛСв/. Инициирано е с
молба на осъденото в Р Гърция лице- българския гражданин Н. С. Г., от гр.
Варна, с последно местожителство Варна, който се е възползвал от правната
възможност по чл. 7 ал.4 да поиска сам от националния съд признаване и
изпълнение на наложеното му наказание. Поради това и съдът е изискал,
съобразно същата разпоредба от гръцките власти удостоверението по чл. 3,
както и съдебното решение възоснова на което търпи присъда в Затвора в гр.
Лариса.
Изпратено е удостоверение по чл. 4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета за
прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или
мерки, включващи лишаване от свобода, както и приложено към него
Решение № 83/2018 г. от 22.02.2018 година на Тричленен апелативен съд за
тежки престъпления-Тракия, Република Гърция. Отправено е искане за
признаване на наложеното от съда на Н.Г. наказание "лишаване от свобода" и
изпълнението на остатъка от него в Република България.
Осъденото лице Н. СТ. Г., редовно призовано за настоящото
1
производство чрез компетентния орган на издаващата държава –
Апелативната прокуратура-Тракия, както и лично чрез Директора на Затвора
град Лариса, не изразява различно от формулираното в първоначалната му
молба становище по повод признаването и изпълнението на наложеното му в
Република Гърция наказание. В изготвена от съда декларация осъденото лице
е отразил всички обстоятелства, от значение за провеждане на съдебното
заседание пред съда във Варна, а именно. Не желае да присъства лично в
производството пред съда, както и чрез видеоконференция. Желае да бъде
представляван от упълномощения от него адвокат А.С.. Потвърждава, че е
запознат с изпратеното удостоверение и че желае българският съд да признае
присъдата на Апелативен съд Тракия.
Становището на упълномощения от него защитник е за
удовлетворяване на направеното искане и постановяване на акт, по силата на
който изпълнението на наложеното наказание, свързано с лишаване от
свобода, да продължи на територията на Република България, тъй като
именно такава била и депозираната пред българския съд молбата от осъдения.
Защитникът счита, че не са налице основания за отказ от признаване на
осъдителното решение, но са налице условията за адаптиране на наложеното
наказание към предвиденото за същото престъпление в националния ни
закон.
Такова е и мнението на прокурора, който също счита, че
приспособяване на наказанието е наложително, тъй като за същото
престъпление българският НК "лишаване от свобода за срок до шест години".
От друга страна прокурорът не възразява срещу признаването на
постановената в друга държава–член присъда и не намира основания за отказ
на изпълнението й.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства,
констатира следното:
В Окръжен съд-Варна е постъпило Удостоверение по чл. 4 от РР
2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 10.02.2022 г. от Заместник-прокурор
при Апелативен съд-Тракия, който според нотификация от гръцката държава
е компетентният орган за издаването му. Според същото на 22.02.2018 година
Тричленен Апелативен съд за тежки престъпления-Тракия е постановил
съдебен акт – Решение № 83/2018 г. Посочено е, че този съдебен акт е влязъл
2
в сила на 14.01.2019 г. и по силата на него българският гражданин Н. СТ. Г.
ЕГН **********, е бил осъден за престъпление, извършено на територията на
Република Гърция . Удостоверението съдържа обобщено представяне на
фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на
издаващата държава, както и описание на приложените законови разпоредби,
по които Г. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се в
удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против
него наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е
била следната дейност: На 28.08.2015 г. на 24 километър по пътя Етникис
Оду Дидимотихо- Александруполис посрещнал преминали от трети страни
(Сирия) 17 на брой чужди граждани, които не са имали право да навлизат и
пребивават на територията на Гърция, били са лишени от законни визи и
документи за пътуване и били влезли нелегално в Гърция, след което и
срещу заплащане имал намерение да откара същите лица в Атина.
Отбелязано е, че за превоза на чужденците е използвал товарен автомобил с
рег. № М 8060 АК.. Посочено е още, че деянието е извършено с користна цел,
тъй като превозваните лица заплатили транспортирането си във вътрешността
на страната – сумата от 300 евро, която е част от сумата от 2000 евро за всеки
един от тях. Посочената правна квалификация на престъплението е следната:
по чл. 1.5 пар.14, 18, 26, пар.1 А, 27, 4584 пар.2 А, 94, ал. 1 от Гръцкия НК и
по чл. 30, ал. 1 т. Б от Закон 4251/2014 г. Отбелязано е престъпното
поведение да попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се
изисква, което съответства на чл. 8 ал.2 т.13 от ЗПИНЛСв – подпомагане на
незаконно влизане и пребиваване в страната. Декларирано е, че осъденият се
е явил лично на съдебния процес, в който е постановен осъдителния акт.
Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на
наложеното наказание. Така също и представеното съдебно решение, в което
е посочено, че наложеното наказание е 37 години, като поради ограничения в
гръцкия закон е наложено наказание от 25 години лишаване от свобода.
Извадено е от това наказание предварителното задържане на лицето от
28.08.2015 до 04.10.2016г / като по този начин се получава и посоченият
размер от 24 години/. Този срок е бил редуциран, видно от справка,
приложена в удостоверението на 20 години лишаване от свобода. От този
размер съгласно отбелязаното били изтърпени 7 години 10 месеца и 22 дни
към момента на изготвяне на справката, а именно към 15.09.2021г. В
3
последното е посочена и частта от наказанието, която съгласно закона за
осъждащата държава е необходимо да бъде ефективно изтърпяна, за да бъда
поискано и допуснато условно предсрочно освобождаване. Тази част се
равнявала на 1/3 от размера на наложеното наказание, при което
задължителния за изтърпяване срок изтичал на 28.04.2022 г., а крайният срок
(при липса на условно предсрочно освобождаване) – на 28.08.2035 г.
Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на
територията на Република Гърция, където в Затвора-Лариса. изтърпява
наказанието "лишаване от свобода". Последното потвърждават и останалите
събрани по делото доказателства, включително молбата, въз основа на която е
предприето настоящото производство. Наред с това, издаващият орган е
потвърдил и възможността за по-пълноценна ресоциализация на осъдения в
държавата по произход.
В удостоверението са отбелязани сведения за приспадане на зачетени
дни от общата продължителност на лишаването от свобода с предварителното
задържане. Не е декларирано за кои обстоятелства, свързани с изпълнението
на наказанието в Република България, издаващата държава желае да бъде
информирана.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения
съдебен акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване
се иска, както и необходимостта да бъде определен приложимият закон в
аспекта на правната квалификация на описаното престъпление според
националното ни право изисква анализ на съставомерните факти, изложени от
осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в удостоверението, а и в
самия съдебен акт на Тричленен апелативен съд-Тракия фактическа картина
сочи, че Г. е бил признат за виновен за това, че на 28.08.2015 г. на 24
километър по пътя Етникис Оду Дидимотихо- Александруполис посрещнал
преминали от трети страни (Сирия) 17 на брой чужди граждани, които не са
имали право да навлизат и пребивават на територията на Гърция, били са
лишени от законни визи и документи за пътуване и били влезли нелегално в
Гърция, след което и срещу заплащане имал намерение да откара същите
лица в Атина. За целта е използвал товарен автомобил с рег. № М 8060 АК.
Деянието е извършено с користна цел, като превозваните лица заплатили
транспортирането си във вътрешността на страната – сумата от 300 евро,
4
която е част от сумата от 2000 евро за всеки един от тях. Дадената от
осъждащата държава правна оценка на престъплението е "посрещане
граждани от трети страни, които не са имали право да навлизат в гръцката
територия, извършено с користна цел“. Така изложените в удостоверението и
съдебния акт факти обосновават на първо място извода, че между
съдържанието на двата документа е налице пълно съответствие относно
съществените за престъпната дейност фактически елементи, поради което и
съдът прие, че допълнителни уточнения в тази насока не са наложителни, а
формалното изискване за идентичност между съдържащото се в
удостоверението и в съдебния акт описание на съставомерните факти е
изпълнено. В контекста на изложеното същественият въпрос е
формулираният вчл. 13 ЗПИНЛСв - налага ли се приспособяване на
наложеното наказание "лишаване от свобода". Решаването му е
предопределено от правната квалификация на извършеното, която съгласно
разпоредбата на чл. 12 ал.2 от с.з. съдът следва да направи в производството
по признаване на съдебния акт. За да бъде определен приложимият в
изпълняващата държава национален закон от значение е не само дадената
правна оценка на деянието съгласно закона на осъждащата държава,
доколкото обуславящите по-тежка или по-лека квалификация норми
безспорно не са идентични в различните правни системи. За квалифицирането
на деянието са значими и фактите, за които лицето е признато за виновно и
осъдено, а в случая според тях престъплението, за което Г. е осъден е изцяло
идентично на това, съдържащото се в диспозицията на нормата в чл. 281 ал.2
т.1 и 5 , вр. Ал.1 от НК. Съгласно основния текст по ал.1, наказуемо е
деянието, изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да
пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, извършено с цел
набавяне за себе си или за другиго на имотна облага , а ал. 2 описва
изчерпателно квалифицираните състави. В случай Г. е ползвал МПС, както и
се касае за подпомагане на повече от едно лице. Последните два обективни
елемента, квалифициращи престъплението по-тежко спрямо основния състав,
са относими към описаната в съдебния акт и в удостоверението дейност.
Налични са прочее за извършеното от осъдения в Гърция всички обективни и
субективни признаци на състава на престъпление по чл. 281 ал.2 т. 1 и 5, вр.
Ал.1 от НК. Затова и съдът прие, че приложимия национален закон са тези
текстове от Специалната част на българския НК.
5
За престъплението по чл. 281 ал.2 т. 1 и 5, вр. ал.1 от НК се
предвижда наказание "лишаване от свобода за срок до шест години и глоба от
пет хиляди до двадесет хиляди лева". Наложеното от осъждащата държава
наказание е "лишаване за срок от 20 години", т. е. то е по-тежко от
максималното, което може да бъде наложено за престъплението съгласно
българското законодателство и поради тези съображения и нормата на чл. 13
ал.1 от ЗПИНЛСв наложеното в осъждащата държава наказание следва да
бъде намалено до предвидения в разпоредбата българския НК максимален
размер, а именно "лишаване от свобода за срок от шест години". На
основание чл. 12 ал.9 от ЗПИНЛСв от това наказание следва да бъде
приспадната изтърпяваната в Гърция част – от 28.08.2015 година - дата на
задържане и начало на наказанието на лицето, изтърпяно към дата на
изготвяне на справката – до 15.09.2021г. в размер на 7 години 10 месеца и
22дни, в които се включва, пак според справката, всички останали зачитания
по изтърпяване на присъдата и до фактическото предаване на лицето от
гръцките на българските власти, по силата на настоящето решение.
Обсъждане на предвидените в чл. 18 от с.з. възможности не се налагат, тъй
като приложението на тази норма предполага започнало изпълнение на
приетата присъда, както и провеждане на консултации с издаващата държава,
целящи установяване на точния брой на отработените дни в случай че
законодателството й допуска тяхното зачитане, за което данни в случая не са
налице, а и такива не са отразени в самото удостоверение.
Изложеното налага извода, че всички формални условия за
признаване и изпълнение на постановената в Гърция присъда /решение/ са
налице. Не се констатират и посочените в чл. 15 от с.з. Не е налице и
визираната в чл. 15 ал.1 т. 1 от ЗПИНЛСв хипотеза, доколкото тя урежда
възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване
от наложеното в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща
държава наказание.
Възможността за по-ефективна ресоциализация на лицето в
Република България не е бил предмет на коментар и не са проведени между
Окръжен съд-Варна и компетентния гръцки орган предварителни
консултации, с оглед формиране на становището за това, поради факта, че
още в първоначално получените данни е видно, че срокът на изтърпяното
6
наказание от лицето е още към септември 2021г./ към която дата е изготвена
справката за изтърпяно до момента наказание в Затвора Лариса/ е в по-голям
размер от максимално предвидения по българското законодателство, при
адаптиране на наказанието спрямо приложимия закон. Това поставя и въпроса
за практическото изпълнение на признатата присъда в Р България, доколкото
такава не следва да се търпи, а лицето да се освободи незабавно след
предаването му от българските власти. Поради това и съдът счита, че не
следва да определя на лицето режим на изтърпяване в изпълняващата
държава- РБългария.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 83/2018 г.,
постановено на 22.02.2018 г. от Тричленен апелативен наказателен съд втора
степен-Тракия, Република Гърция и влязло в сила на 14.01.2019 г., с което на
Н. СТ. Г. , ЕГН ********** за престъпление по чл. 1.5 пар.14, 18, 26, пар.1 А,
27, 45, 84 пар.2 А, 94, ал. 1 от Гръцкия НК и по чл. 30, ал. 1 т. Б от Закон
4251/2014 г. е наложено наказание "лишаване от свобода за срок от двадесет
и пет години, от които е извадено/зачетено/ предварително задържане от
28.08.2015 до 04.10.2016г, и с постановление на прокурора определени за
изтърпяване двадесет години", като квалифицира престъплението по чл. 281
ал.2 т.1 и 5 вр. ал.1 от НК и на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИНЛСв адаптира
наложеното наказание от съд в Република Гърция, като определя да изтърпи
наказание "лишаване от свобода за срок от шест години", което се търпи ри
първоначален строг режим, на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС.
На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИНЛСв приспада от определеното
наказание "лишаване от свобода за срок от шест години" изтърпяваната в
осъждащата държава част, считано от 28.08.2015 /начало на наказанието/ до
04.10.2016г. /предварително задържане/, зачетеното с приспадане до
15.09.2021г. в размер на 7 години 10 месеца и 22 дни, както и до
фактическото предаване на лицето от гръцките власти на българските власти.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Варна в 14
дневен срок от днес.
7
Заверен препис от решението след влизането му в сила да се изпрати
незабавно на Окръжна прокуратура-Варна за сведение за предприемане на
необходимите действия за изпълнение на признатата присъда и реализиране
на трансфера, като се вземат предвид обстоятелствата по изтърпяване на
наказанието .
За постановеното решение, включително за мотивите относно
приспособяване на наказанието, да се уведоми издаващата държава.
Препис от решението да се изпрати, след влизането му в сила, на
Върховна касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8