№ 205
гр. Дупница, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510102248 по описа за 2024 година
В. Н. Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, представлявана от адвокат В. Г., АК -
Кюстендил, със съдебен адрес: гр. ***, е предявила срещу „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Искането е за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 6000 лв. като получена без правно основание, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените съдебни разноски.
Ищцата сочи, че е наследник /съпруга/ на А.Д.Ч., починал на 02.07.2021 г., който на
18.01.2012 г. сключил с ответника договор за кредит за текущо потребление за сума в размер
на 17 500 евро, със срок на издължаване - 120 месеца, считано от датата на усвояването. На
18.01.2012 г. бил подписан и договор за залог върху вземания, с предмет - учредяване на
залог върху вземанията на залогодателя за трудово възнаграждение и други вземания по
трудовото правоотношение между него и ОД на МВР. На 18.01.2012 г. бил сключен договор
за застрахователно покритие по групов застрахователен договор за застраховка „Сигурност“
на кредитополучателите.
На 05.08.2015 г. било сключено допълнително споразумение към договора за кредит,
с което се променя срока на издължаване на кредита на 120 месеца от датата на подписване
на допълнителното споразумение, с остатък по дълга – 13 672.00 евро, като отпада приетото
по първоначалния договор обезпечение и се учредява нов залог за вземане върху пенсия.
За гореописаните договорни отношения ищцата разбрала едва в началото на 2023 г.,
когато получила съдебни книжа по ч.гр.д. № 2/2023 г. по описа на РС - Дупница с предмет
чл.51 ЗН. Една година след това правила многократни опити да получи от ответника
информация за остатъка от кредита, но не й била предоставена такава.
На 12.07.2024 г. на ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
В.А., въз основа на която заплатила общо 10 041, 19 евро на 19.07.2024 г. с основание:
1
окончателно погасяване на кредит с починал титуляр А.Д.Ч..
Ищцата твърди, че част от тази сума е недължимо платена. Договорът за
потребителски кредит от 18.01.2012 г. и допълнителното споразумение към него от
05.08.2015 г. са недействителни на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.9, 10 и т.11 от
ЗПК.
Налице са неравноправни клаузи на основание чл.143 и чл.147 от ЗЗП. т.к. договорът
е сключен с потребител в негова вреда, не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, както и не е съставен по ясен и разбираем начин.
Липсват условия за усвояването на кредита, не е договорена приложимата методика
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК, каквато не се съдържа
и в приложените общи условия, което създава неяснота за потребителя как ще се определя
лихвата в случай, че бъде преустановено действието на т. н. преференциални условия. В
общите условия не се съдържа методика и указание по какъв начин кредиторът променя
лихвените проценти при изменение на индекс Софибор. Не е ясно разписано и наличието
или липсата на възможност потребителят да се откаже от договора, срока и условията, при
които това право може да бъде упражнено съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК.
Това води до недействителност на договора и на допълнителното споразумение.
Задълженията по договора не са обявявани за предсрочно изискуеми.
Към датата на смъртта на наследодателя задължението е било наполовина изплатено.
Ежемесечните вноски, дължими по кредита, са изплащани редовно от трудовото
възнаграждение на длъжника, а след подписването на допълнителното споразумение - от
пенсията му, без да е ясно как е формирана възнаградителната лихва по кредита, неустойка,
капитализация на лихви, наказателни лихви, такси и комисионни за управление на кредита
и други разходи към главното задължение.
Няколко месеца след смъртта на длъжника банката е продължила служебно да
усвоява суми от сметката му за вноски по кредита.
След сключването на договора банката неоснователно е завишила договорената лихва
с 1, 25 %, както и е капитализирала задължение за лихва. По този начин още приживе
кредитополучателят е надплатил суми по договора. Впоследствие ищцата също е
надплатила такива суми.
В постъпилия отговор искът се оспорва като неоснователен. Договорът за кредит
отговаря на изискванията на ЗПК, съдържа изискуемите реквизити, сред които - общият
размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита - 7,95 %
годишно или 0,02% на ден; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и
условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Съгласно чл.11 ал. 1, т. 10 от ЗПК съдържащият се в договорът за потребителски
кредит годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
са изчислени към момента на сключване на договора.
Според §1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
вюпочително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
2
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В договора е посочен ГПР в размер на 10, 33% при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи и следователно са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
В пункт III от Общите условия са посочени редът и начинът на олихвяване на
кредита – с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент. Лихвата
по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент. Методологията за
определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват на
видно място в офисите на банката и на интернет страницата й. По този начин са изпълнени
и изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
Кредитополучателят не е бил лишен от възможността да се запознае с предвидения
лихвен процент – той ясно е посочен в договора. Кредитополучателят е получил
предварително конкретна информация за начина, по който банката изчислява цената на
предоставената финансова услуга; предоставена му е своевременно преддоговорна
информация по смисъла на чл.5 от Закона за потребителския кредит, както и общите
условия прилагани към договори за потребителски кредити, за сравняване на различни
предложения и вземане на информирано решение за сключването на договора за кредит.
В т.26 от подписаните от кредитополучателя общи условия е уговорена възможността
кредитополучателят, без да дължи неустойки и без да посочва причини, да се откаже от
договора в срок от 14 дни, считано от датата на неговото сключване. При упражняване на
това право той следва да върне главницата и начислената от датата на усвояване до датата на
връщане лихва. Към момента на сключване на договора не е била в сила разпоредбата на
чл.147а от ЗЗП.
След приключване на производството по чл.51 от ЗНасл. банката е предприела
действия по уведомяване на лицата, приели наследството на А.Д.Ч. за настъпилата
предсрочна изискуемост, като в срока за доброволно изпълнение, даден в изпратената
покана-уведомление, ищцата е изплатила задължението на наследодателя си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването с „БАНКА ДСК“ АД на
договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2012 г. и допълнително споразумение от
05.08.2015 г. от А.Д.Ч., починал на 02.07.2021 г., качеството на ищцата на негов наследник
по закон /съпруга/, приемането от нея на наследството по ч.гр.д. № 2/2023 г. по описа на РС
– Дупница, получаването от нея на 12.07.2024 г. на покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ В.А., изплащането от ищцата на 10 041, 19 евро на 19.07.2024 г.
Съгласно договора за кредит за текущо потребление от 18.01.2012 г. ответното
дружество е предоставило на А.Д.Ч. кредит в размер на 17 500 евро, при променлив лихвен
процент - 7, 95 % годишно или 0, 02% на ден към датата на сключване на договора със срок
120 месеца.
ГПР при сключването е посочен в размер на 10, 33 %, като може да бъде променян
при предпоставките, предвидени в общите условия. Кредитът е обезпечен със залог върху
парични вземания в лева.
Неразделна част от договора са общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, като към отговора ответникът е приложил екземпляр от
общите условия, с положен подпис за кредитополучателя на всяка страница. Съгласно
общите условия кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов
лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се
3
променя при промяна на базовия лихвен процент. Методологията за определяне на базовия
лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на
интернет-страницата му. При промяна на лихвения процент кредиторът изпраща
уведомление на адреса на кредитополучателя и му предоставя нов погасителен план. При
ползване на преференциален лихвен процент и неизпълнение на някое от условията за
ползване на преференция тя отпада от датата на неизпълнението, а кредиторът определя нов
размер на месечната вноска и предоставя нов погасителен план.
Не е спорно, че при сключването на процесния договор са приложени промоционални
условия по кредитна програма «ДСК Престиж плюс», съгласно които преференциалният
лихвен процент отпада, когато два последователни месеца по разплащателната сметка няма
постъпления, покриващи дължимата вноска или при неизпълнение на задължението за
заплащане чрез банката на услуга.
Към договора е приложен подписан от страните погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Съгласно сключеното на 05.08.2015 г. допълнително споразумение е удължен срокът
за издължаване на кредита – 120 месеца от 05.08.2015 г., с крайна падежна дата 07.07.2025 г.,
с шестмесечен гратисен период. Вместо обезпечението – залог на вземане по трудово
правоотношение, е учреден залог върху вземане от пенсия. Лихвеният процент е посочен в
размер на 8, 95 %, а ГПР – в размер на 9, 43 %. Изготвен е нов погасителен план, подписан
от страните.
От основното и допълнителното заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че
погасяването на кредита от А.Д.Ч. е извършвано съгласно прилагания от кредитора годишен
лихвен процент, който е променлив и зависи от базов лихвен процент, определян по
одобрена от кредитора методология и от изпълнението на условията по кредитна програма
«ДСК Престиж плюс». В периода на действие на договора лихвеният процент е променян
три пъти: от 01.02.2013 г. е увеличен от 7, 95 % на 8, 45 %; от 01.07.2013 г. е увеличен на 8,
95 %; от 01.01.2016 г. е увеличен на 10, 20 %. Увеличенията не се дължат на изменение в
базовия лихвен процент, а на отнемане на преференции по кредитна програма «ДСК
Престиж плюс»: увеличението от 01.02.2013 г. е поради неизпълнение на задължение за
заявено комунално плащане, от 01.07.2013 г. – поради прекратяване на плащанията по
сключената във връзка с договора застраховка, а от 01.01.2016 г. – поради липса на
постъпления по разплащателната сметка, покриващи размера на месечната вноска.
Въз основа на движенията по разплащателните сметки на длъжника вещото лице е
установило, че не са извършвани безкасови плащания на битови сметки, както и, че след.
м.04.2013 г. длъжникът е преустановил плащането на застрахователната премия по договора
за застраховка.
Длъжникът е имал две разплащателни сметки в банката – ответник, като с
допълнителното споразумение от 05.08.2015 г. е променена обслужващата кредита сметка.
По тази, посочена в допълнителното споразумение сметка, е постъпвала получаваната от
длъжника пенсия. По тази сметка към падежната дата длъжникът е изпълнявал
задължението си за осигуряване на необходимите за погасяване на месечните вноски
средства. Кредиторът обаче превеждал тези средства за погасяване на кредита по сметката,
посочена в първоначалния договор, като превеждането не се извършвало автоматично, а на
различни дати, вероятно от банков служител. По този начин по сметката по първоначалния
договор се установило нередовно погасяване и лихвеният процент бил увеличен от 8, 95 %
на 10, 20%.
При прилагане на възнаградителна лихва 8, 95 % разликата с платената от длъжника
до 07.08.2021 г. сума възлиза на 927, 57 евро.
4
На следващо място, с допълнителното споразумение от 05.08.2015 г. е уговорено
капитализиране на лихва в размер на 358, 31 евро, върху която е прилаган лихвен процент
10, 20% в периода от 05.08.2021 г. до 19.07.2024 г. и заплатената сума като лихва върху
капитализираната лихва възлиза на 330, 05 евро.
За закъснения при погасяването /до които се е достигнало по описания начин –
поради липса на автоматично превеждане на редовно постъпващите средства от сметката по
допълнителното споразумените в сметката по основния договор/ са начислени наказателни
лихви в общ размер на 35, 02 евро.
При прилагане на договорна лихва за редовна главница в размер на 8, 95 % и за
просрочена главница в размер на 18, 95 % общо дължимата сума по договора за периода след
смъртта на кредитополучателя /за главница, просрочена главница, възнаградителна лихва и
наказателна лихва/ възлиза на 9785, 51 евро. Разликата с платената от ищцата сума – 10041,
19 евро, възлиза на 255, 68 евро. При евентуално погасяване на кредита на 21.07.2023 г.
дължимата сума би била с 1943, 25 евро по-малка при договорна лихва в размер на 8, 95 % и
с 1781, 47 евро по-малка при договорна лихва в размер на 10, 20 %.
От показанията на свидетелката Анелия Христова се установява, че ищцата и А.Д.Ч.
били във фактическа раздяла повече от десет години преди смъртта му. Поради това на
ищцата не било известно, че съпругът й е сключил процесния договор за кредит. След
смъртта му и приемането на наследството тя положила много усилия за установяване
размера на дължимите по договора суми, но не получавала съдействие от банковите
служители.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването,
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
По делото е безспорно наличието на договор за кредит, сключен между А.Д.Ч. и
ответника. Неоснователно е възражението за недействителност на договора за кредит на
основание чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.9, 10 и т.11 от ЗПК. В договора е посочен
лихвеният процент, а в общите условия, подписани от длъжника, са посочени условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; в договора е посочен годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Предвид датата на сключване на договора, за
него не се прилагат изискванията, въведени в чл.11, т.9а /нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г./ и в чл.33а ЗПК /в редакцията обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
5
г./ относно методиката за изчисляване на референтния лихвен процент. В чл.26 от общите
условия е уговорена възможността кредитополучателят, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора в срок от 14 дни, считано от
датата на сключване. В договора не са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 и
чл.147 от ЗЗП.
Следователно процесният договор за кредит съставлява основание за получаване от
кредитора на главницата и възнаградителната лихва при първоначално уговорения лихвен
процент.
Ищцата оспорва дължимостта на сумите, съставляващи разлика в размера на
възнаградителната лихва след отпадането на преференциалните условия, както и
съставляващи начислена лихва върху капитализирана лихва и наказателна лихва.
От заключението на вещото лице се установява, че увеличението на
възнаградителната лихва от 01.02.2013 г. от 7, 95 % на 8, 45 % и от 01.07.2013 г. на 8, 95 % е
съобразено с клаузите на договора и се основава на неизпълнение на задължения, поети от
длъжника като условие за ползване на преференциална лихва: за заплащане по банков път на
ползвана битова услуга и за заплащане на застрахователната премия по сключената във
връзка с договора за кредит застраховка.
Неоснователно е предприетото от 01.01.2016 г. увеличение на размера на
възнаградителната лихва на 10, 20 % поради липса на постъпления по разплащателната
сметка, покриващи размера на месечната вноска. Както подробно е разяснено от вещото
лице, длъжникът стриктно е спазвал задължението си и получаваната от него пенсия е
постъпвала преди падежната дата по посочената в допълнителното споразумение банкова
сметка. Липсата на автоматичен превод на средствата по сметката, посочена в основния
договор, по която банката е продължавала да отчита погасяването на кредита, се дължи на
причини извън поведението на длъжника. Поради това посоченото увеличение на лихвения
процент е неоснователно. Предвид липсата на неизпълнение на договорно задължение от
длъжника, неоснователно му е начислена и наказателна лихва в общ размер на 35, 02 евро.
С извършеното олихвяване на лихва в размер на 358, 31 евро е нарушен чл.10, ал.3
ЗЗД /Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци - Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК и др./.
Следователно по процесния договор за кредит ответникът е получил общо 1548, 32
евро въз основа на неоснователно увеличение на възнаградителната лихва, неоснователно
начисляване на лихва върху лихва и неоснователно начисляване на наказателна лихва.
Независимо от периода на изплащане на тези суми, те рефлектират върху крайната
претендирана от ищцата и заплатена от нея сума за погасяване на всички задължения по
договора – 10041, 19 евро.
Поради това ответникът се е обогатил със сумата 1548, 32 евро /3028, 20 лв./ за сметка
на обедняването на ищцата, без правно основание за това.
По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
за сумата 3028, 20 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. За
разликата до претендираните 6000 лв., искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и за
адвокатско възнаграждение /неоснователно е възражението за прекомерност, предвид цената
на иска, извършените действия по делото и неговата фактическа сложност/ съразмерно с
6
уважената част от иска в размер на 1175 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение /360 лв./ и възнаграждение за вещо лице
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 282, 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. Н. Г.Ч., ЕГН
**********, сумата 3028, 20 лв. като получена без правно основание по договор за кредит за
текущо потребление от 18.01.2012 г. и допълнително споразумение от 05.08.2015 г. с А.Д.Ч.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата
молба – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата; ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
от 3028, 20 лв. до претендираните 6000 лв.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, да заплати на В. Н. Г.Ч., ЕГН
**********, разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 1175 лв.
ОСЪЖДА В. Н. Г.Ч., ЕГН **********, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК
*********, разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 282, 50
лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7