О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 11.03.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 17 октомври...………………….…………………… през две хиляди и осемнадесета година…….…..…….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 781 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Правното основание на разглеждания иск е чл.124 ГПК -отрицателен .

 

Предявен е иск от Сдружение ловно-рибарско дружество „Сокол” - Берковица, по който е конституирана като ответник Община Берковица.

 

Ищецът твърди, че владее ПИ № 03928.119.15 по КК и КР на гр. Берковица, бивш имот № 001210 с адрес на имота – гр. Берковица, местност „Калето” с площ 3179 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, десета категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имоти №№ 03928.119.13, 03928.119.17, 03928.119.6, 03928.119.2 и 03928.119.14. Твърди, че по повод започнала процедура за снабдяване с нотариален акт за имота установили, че е съставен АЧОС на името на Община Берковица, като правното основание, на което е актуван имота е чл.2, ал.1, т.1 ЗОС, във връзка с чл.3, ал.3 ЗОС. Оспорва изцяло правото на собственост на Община Берковица върху имота. Поддържа, че не са били налице основания за актуване на имота като общинска собственост. Твърди, че признатото на ответника право на собственост създава опасност в бъдеще владението да бъде смутено. Неговото отричане от друга страна открива за ищеца възможност да придобие имота на основание осъществяваното давностно владение. Именно това обосновава правния  интерес да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответната Община, че не е  собственик на процесния имот. Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответника Община Берковица оспрова иска.

Твърди, че процесният имот е общинска собственост  на основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне, респ. картата на съществуващи и възстановими в стари реални граници на землище Берковица, алтернативно на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Твърди, че имотът е земеделски и е одържавен неправомерно, че няма подадено заявление за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ от бившия му собственик, респ.неговите наследници или правоприемници, което е основание имота да придобие статут на частна общинска собственост на основание ЗСПЗЗ и да бъде актуван като собственост на Община Берковица.

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по назначена съдебно техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като професионално дадено и неоспорено от страните. От анализа на събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка :

 

Процесният имот се идентифицира като ПИ с идентификатор № 03928.119.15 по КК и КР на гр. Берковица, адрес на имота – гр. Берковица, местност §4, с площ от 3179 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория на земята – 10, номер по предходен план:001210.

За имота е издаден АЧОС 1164 от 03.08.2017 година. Като основание за придобиване на собствеността от Община Берковица е записано : чл.2, ал.1, т.1във връзка с чл.3 ал.3 ЗОС, чл.59 ал.4 ЗОС, Заповед РД – 18-84/09.09.2008 година на Изп.директор на АГКК, Заповед № 18-3829/30.05.2017г.на началника на СГКК Монтана и скица № 15-371869/03.08.2017г. на СГКК Монтана.

Съгласно представеното от ОСЗ Берковица копие от партида с данни до одобряване на КК и КР на град Берковица за имот № 001210, открита на 22.07.1999г. собственик на имота е Община Берковица, който имот е придобила по реда на ЗСПЗЗ.

Съгласно представеното от ОСЗ Берковица копие от регистър на имоти към дата 14.12.2008г., представен в АГКК София, имот № 001210 в местност „Калето“е собственост на Община Берковица.

 

Вещото лице дава следните заключения : плана за земеразделяне на землището на град Берковица е влязъл в сила на 11.03.1999 година, а плана на земите в съществуващи/възстановими стари реални граници – на 09.04.1996 година. Имотът представлява земеделска земя, не е включен в горски фонд, не е застроен. За имота няма данни да е заявяван за реституция пред ОСЗ Берковица/ПК Берковица/. ПИ с идентификатор 03928.119.15 по КК и КР на гр.Берковица е част от имота, предмет на Акт № 879/14.12.1978г. за държавна собственост на ГОНС Берковица.

 

По делото са разпитани свидетели, чиито показания съдът ще анализира в хода на изложението.

 

Оспорва се както допустимостта, така и основателността на предявения иск.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА

 

Разликата между положителния и отрицателния установителен иск е в това, че при уважаване на положителния иск силата на присъдено нещо на решението по него обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, докато при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право. Всеки сам преценява чрез какъв иск и в какъв обем да защити правата си, но и в двата случая в тежест на ищеца е да докаже наличието на правата си, чрез които обосновава правния си интерес. При отрицателния установителен иск едва след установяване на тези права, съдът ще изследва притежава ли ответникът правата, отричани от ищеца, като доказателствената тежест на последните е за ответника.

 

Според задължителните разяснения, дадени с ТР 8 от 27.11.2013 година по т.д.8/2012 година на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице в три случая: 1.когато ищецът притежава самостоятелно право, оспорвано от ответника; 2. когато се позовава на фактическо състояние и 3. когато има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Във всички случаи наличието на правен интерес подлежи на доказване, доколкото чрез този иск по принцип се търси защита не толкова на твърдяно собствено право, колкото се отрича чуждото право, т.е. налице е вмешателство в чужда правна сфера. Ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес и наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

Предмет на разглеждане в конкретния случай е отрицателен установителен иск, чрез който ищецът цели да установи, че ответната Община Берковица не е собственик на процесния имот.

Правният си интерес от вмешателство в чуждата правна сфера ищецът обосновава първо с наличие на фактическо състояние, а именно: че владее имота, осъществява фактическа власт върху него, а същевременно ответника притежава титул за собственост. Легитимирайки се като собственик, Община Берковица създава опасност владението на ищеца върху имота в бъдеще да бъде смутено или отнето. 

На второ място ищецът обосновава правният си интерес с факта, че владее имота в достатъчно дълъг период от време, като владението му притежава всички белези да бъде признат за собственик, ако отрече правата на ответника.

 

Първото заявено от ищеца основание за допустимост на предявения иск е наличие на   фактическо състояние - владение върху процесния имот от преди повече от 10 години и понастоящем  и че има опасност владението му в бъдеще да бъде смутено или отнето от Община Берковица. Следователно ищецът следва да докаже, че към момента на предявяване на иска  е налице фактическото състояние владение върху процесния имот, упражнявано от него. Следва също да установи и  че владението му е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Смущаването на владението върху имота трябва да е реално възникнало, а не бъдещо и предполагаемо и трябва да е налице при предявяване на иска, както и да е спазен шестмесечния срок от установяване на това смущаване, за да е налице правен интерес от защитата му (арг. О 470/27.07.2015г. по ч.гр.д. 3503/2015г.на III г.о. на ВКС).

За да установи факта на владение ищецът ангажира гласни доказателства. Последните установяват следното :

Свидетелят Милован Жан Панталеев твърди, че от 10 години е член на сдружението-ищец, като твърди, че имота бил отдаван под наем, но не може да уточни през кои години; познавал визуално, но не и по име наемателите; че отдаването под наем на имота вероятно е и документално уредено (не се представят писмени доказателства за това в производството); че чрез свои членове, сдружението било косило имота, но не уточнява кога; както и че през 2009г. в имота бил проведен турнир по стрелба.

Свидетелят В.П. заяви, че е член на сдружението- ищец от 2002г.; в показанията си предава разказаните му спомени от построяване на ловния дом през 1927/28г., като твърди, че към оня момент процесния имот е бил собственост на ловното дружество; не знае процесният имот да е отдаван под наем на трети лица; известен му е факта на одържавяване на имота през 70-те години на миналия век.

Свидетелят К.Г. заяви, че членува в сдружението-ищец от 1981г.; че ищеца стопанисва имота, коси го, поддържа го, провеждат стрелби, но не посочи конкретен период, през който са извършвани твърдяните от него дейности. Свидетелят заяви, че не знае процесния имот да е отдаван под наем на трети лица от ищеца. Също заяви, че процесният имот е бил одържавен.

Свидетелят Марин Димитров заяви, че е собственик на имот, който граничи с процесния; че процесният имот представлява ливада- мера, в който пасат животни; че този имот никога не е косен; че между ловния дом и процесния имот винаги е съществувал път, който го има и сега и че като ученик се качвал по този път до разкопките / свидетелят е на 72 години/ и че никога в процесния имот не са провеждани стрелби от ищеца.

Свидетелката Каменова (служител на Общината) установи, че процесният имот е почистван  по програма за туризъм от ученици и че са поставени в имота пейки и кошчета за отпадъци; че имота не се владее и стопанисва от други лица и че в него не са провеждани стрелби-събори.

 

По разбиране на съда нито един от посочените по-горе свидетели не установи, че към момента на предявяване на иска ищецът владее процесния имот, т.е., че е налице твърдяното от ищеца фактическо състояние – владение върху процесния имот, обуславящо правния му интерес  от предявяване на отрицателен установителен иск. Следователно ищецът не доказа  правния си интерес  от предявяване на отрицателния установителен иск, заявен като защита на осъществявано от него фактическо състояние-„владение върху имота и опасността владението му в бъдеще да бъде смутено или отнето от Община Берковица“, защото ищецът не доказа наличие на фактическо състояние - владение върху процесния имот  към момента на предявяване на иска, което владение ответната община да е смутила /но да не го е отнела/ в шестмесечен срок от установяването му. Горното обстоятелство прави излишно установяването на факта, дали владението  е смутено /но не и отнето/, преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик. Впрочем ищецът и не твърди ответната община да е смутила владението му върху имота и от кога, напротив в и.м. се твърди, че „има опасност владението му в бъдеще да бъде смутено или отнето от Община Берковица“.

 

Ищецът обосновава правният си интерес да предяви отрицателен установителен иск и с факта, че владее процесния имот в достатъчно дълъг период от време, като владението му притежава всички белези да бъде признат за собственик, ако отрече правата на ответника.

 

Съдът намира, че ищецът не доказа  правния си интерес  от предявяване на отрицателния установителен иск и с твърдяния от него факт да е владял процесния имот  поне 10 години назад от момента на предявяване на иска,  за  да придобие имота на оригинерно придобивно основание при условията на чл.79 ЗС, като отрече правото на собственост на Община Берковица.

При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза придобивна давност, същият следва да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този придобивен способ.

А когато правният интерес от отрицателния установителен иск срещу държавата или общината произтича от възможността имотът да бъде придобит по давност при отричане на неговия държавен или общински характер, ищецът е длъжен да докаже  фактите, обуславящи правния му интерес- в случая продължилото владение в срока по чл.79 ЗС, като при проведено успешно доказване ответникът ще дължи доказване на собственото си право./арг. от Р 15/19.02.2016г. по гр.д.4705/2015г.на II г.о. на ВКС/.

В тази насока се събраха гласни доказателства -показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени по – горе. Тези свидетели не установиха ищецът да владее процесния имот към момента на предявяване на иска, което обстоятелство е основна предпоставка за доказване твърдяния период на владение на имота от ищеца. 

Показанията на посочените по-горе свидетели се отнасят предимно за собствеността на сградата „ловен дом“ и имота, в който е построена. Този имот обаче не е предмет на делото.

Относно периода на владение на процесния имот тези свидетели спорадично и противоречиво твърдят, че през 2009г. в него ищецът бил провел турнир по стрелба, че имотът бил отдаван под наем, но не знаят през кои години и на кого и с каква цел е отдаван под наем, а двама от тях отричат имота да е отдаван под наем от ищеца на трети лица; че имотът бил поддържан- косен от членове на сдружението-ищец, но не уточняват кога се е случило това. Ищецът не ангажира показанията на поне едно от лицата, за които се твърди, че са косили ливадата или представител на управителните органи, който да е възлагал подобна дейност.

Нито един от посочените по-горе свидетели не установи, че ищецът е владял постоянно, непрекъснато/без прекъсване за повече от 6 месеца/, несъмнено, спокойно и явно процесния имот поне 10 години назад от момента на предявяване на иска, за да придобие имота на оригинерно придобивно основание при условията на чл.79 ЗС, като отрече правото на собственост на Община Берковица.

 

 Предвид неуспешното доказване на факта на владение върху имота, както към момента на предявяване на иска, така и непрекъснато и несмущавано в достатъчно продължителен период от време, съдът намира, че предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е недопустим както на заявеното от него защитимо фактическо състояние, така и като възможност да придобие имота на оригинерно придобивно основание при условията на чл.79 ЗС като отрече правото на собственост на ответника. Ето защо, поради недоказан правен интерес, производството по делото следва да бъде прекратено.

 

При този изход на делото и във връзка с направените искания и представени списъци по чл.80 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника и направените от него по водене на делото разноски.

 

При такива мотиви съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Сдружение ловно-рибарско дружество „Сокол” гр. Берковица, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Александровска, бл. 26, представлявано от Г.С.В. *** с ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Й. Радичков № 4, представлявана от кмета инж. Милчо Доцов отрицателен установителен иск по отношение на ПИ № 03928.119.15 по КК и КР на гр. Берковица, бивш имот № 001210 с адрес на имота – гр. Берковица, местност „Калето” с площ 3179 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, десета категория на земята при неполивни условия, при граници и съседи: имоти №№ 03928.119.13, 03928.119.17, 03928.119.6, 03928.119.2 и 03928.119.14.  поради недоказан правен интерес.

 

ОСЪЖДА Сдружение ловно-рибарско дружество „Сокол” гр. Берковица, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Александровска, бл. 26, представлявано от Г.С.В. – председател ДА ЗАПЛАТИ на Община Берковица с ЕИК *********, гр. Берковица, пл. Й. Радичков № 4, представлявана от кмета инж. Милчо Доцов направените в производството разноски в размер на 850.00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: