О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 02.2020
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в закрито
заседание, проведено на шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НАСУФ ИСМАЛ -мл.с.
като
разгледа докладваното от съдия Н.
Неделчева
ч. гр. дело №113 по описа за
2020 год.,
взе
предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу определение №15337/22.11.2019г., постановено по ч. гр. дело №16699/19г.
по описа на ВРС, 40-ми състав, в частта,
с която е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за разноски в размер на
325 лева по Заповед за изпълнение №7997/18.10.2019г.,
издадена по ч.гр.д. №16699/2019г. по описа на ВРС, 40с., на основание чл.78
ал.2 вр. чл.414а ал.2 ГПК. В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, тъй като е налице влязло в
законна сила изпълнително основание- заповедта не е обезсилена, а отказът да се
обезсили не е обжалван. В този смисъл е налице редовен от външна страна
подлежащ на изпълнение акт- стабилна заповед, по която на основание чл.406 ал.1 ГПК следва да бъде издаден изпълнителен лист. Развити са и съображения за
незаконосъобразни изводи по отношение на активното поведение на длъжника да
заплати дължимото още преди завеждане на заповедното производство. Твърди се,
че не отговаря на действителността, че длъжникът не е дал повод за подаване на
заявлението. В заключение жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното
разпореждане и издаване на изпълнителен лист. В допълнителна молба вх. №
3861/04.02.20202г., жалбоподателят развива съображенията си за незаконосъобразност
на обжалвания кат.
Чрез депозирания в срока
по чл. 276 ГПК писмен отговор, длъжникът „Енерго Про Продажби“ АД оспорва частната
жалба. Възразява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта за
разноските, тъй като счита, че заповедта влиза в сила в строго регламентирани
от закона случаи- при оттегляне на възражението, при неподаването му в срок или
след влизане в сила на решението по иск за установяване на вземането. Счита, че
не е дал повод за иницииране на заповедното производство, поради което и
правилно е прието, че не дължи плащането на разноските по заповедта. Моли
частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението – потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По
допустимостта на производството, съдът намира следното:
Доколкото
жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимирано лице, и срещу
подлежащ на обжалване акт, то същата е допустима.
За
да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД. Въз основа на
същото е издадена Заповед за изпълнение № 7997/18.10.2019г. за сумата от 19лева, представляваща
платено на 22.04.2017г. без основание по
фактура ТП
№********** от 15.01.2019г. вземане, което е прехвърлено на 24.09.2019г. ведно
със законната лихва, изчислена от дата на подаване на заявлението –
16.10.2019г. до окончателното заплащане на задълженията, както и за сумата от 325.00 лв. (триста двадесет и пет лева),
представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски, от които
25,00 лева – заплатена от заявителя държавна такса и 300,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.412, т.8 ГПК е постъпило възражение от длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД. В същото е посочено, че възражението се подава на основание
чл.414 ГПК, тъй като длъжникът не дължи изпълнение на вземането. Посочено е, че
длъжникът възразява и по чл.414а ал.1 ГПК, тъй като в срока по чл.412 т.8 ГПК е
заплатил на заявителя сумата от 19 лв.- дължимо по заповедта вземане. Моли
съдът да обезсили издадената заповед за сумата от 19 лв. Длъжникът възразява на
осн. чл.414а ал.2 ГПК и срещу дължимостта на сумата от 325 лв. представляваща,
присъдени в заповедта разноски, тъй като счита, че не е дал повод за подаване
на заявлението и иницииране на заповедното производство. Твърди, че на 14.10.2019г.
дружеството е било уведомено по електронна поща за сключения между Паскал
Паскалев Димитров и „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД договор за
цесия. В това уведомление нямало посочена банкова сметка, ***, поради което
„Енерго Про Продажби“ АД незабавно предприело всички възможни действия за
доброволно уреждане на отношенията – изпращане на пощенски запис чрез
„Български пощи“ ЕАД, изпращане на покана с искане да бъде посочена банкова
сметка, ***лно обявения в ТР имейл адрес на „Агенция за закрила на потребителите“
ЕООД, изпращане на нотариална покана с искане за предоставяне на банкова
сметка; ***а предоставяне на банкова сметка. ***, че „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД не оказало необходимото съдействие съгласно изискването на
чл.95 ЗЗД и умишлено не отговорило на исканията за предоставяне на банкова
сметка. ***, че вписаният в ТР
адрес бил фиктивен. Излага се, че с
поведението си „Енерго-Про Продажби“ АД не е станало повод за предявяване на
вземането, поради което не дължи разноски и моли заповедта за изпълнение да
бъде обезсилена и в частта за разноските.
На
основание чл.414а, ал.3 ГПК молбата заедно с приложеното доказателство за
изплащане на задължението са изпратени на заявителя за становище в тридневен
срок. В предоставени срок е постъпило становище, в което се сочи, че
едновременното предявяване на възражения по чл.414 и чл.414а ГПК е недопустимо.
Излага се, че била налице хипотезата по т.10, б.“в“ от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която ако
кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист
по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на
извършеното плащане. Твърди се, че още при издаване на процесната фактура
„Енерго-Про Продажби“ АД е било наясно,че начислената от него наказателна такса
не му следва и липсва основание същата да бъде изисквана и събрана от
потребителите, както и че към датата на издаване на фактурата е било постановено
Решение №125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, в което било прието, че
клаузите, въз основа на които се събира такса за възстановяване на
електричество са неравноправни. Твърди се, че получената без основание такса
ставала изискуема и се дължало връщането ѝ от момента, в който била
извършена неследваща се престация. Сочи се, че всички действия на „Енерго-Про Продажби“ АД започнали на
18.10.2019г. – 3 дни след като дружеството било известено за извършената цесия
и било поканено да плати на новия кредитор и един ден след образуване на
делото. Задължението било парично и носимо по седалището на кредитора. Липсвали
доказателства за изпълнение на задължението чрез пощенски паричен превод.
Оспорва се да е изпратена електронна покана. Нотариалната покана не била за
извършване на плащане, а за посочване на банкова сметка. ***вено без уважение
възражението на Енерго Про Продажби АД за обезсилване на издадената заповед в
частта за разноските, като бъде издаден в негова полза изпълнителен лист за
сумата от 325 лв., представляваща разноски.
С обжалваното определение, ВРС е оставил без уважение искането на „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД, за издаване на изпълнителен лист за сумата от 325лева,
представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с № 7997/18.10.2019г., както и е оставил без уважение искането
на „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК ********* за обезсилване на издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с №
7997/18.10.2019г.
в частта на присъдените разноски в размер на 325лева.
Настоящият състав при ВОС намира,
че определението следва да бъде обезсилено като недопустимо по следните
съображения:
След постановяване на заповедта за изпълнение и
в срока по чл. 412 ал.1 т.8 ГПК, респективно в срок по чл.414 ал.2 ГПК,
длъжникът е депозирал две възражения: възражение по чл.414 ГПК, че не дължи
изпълнение по издадената заповед, и възражение по чл.414а ГПК, че не дължи
изпълнение по заповедта за вземането на заявителя, тъй като е платил в срока за
доброволно изпълнение, включително и възражение, че не дължи разноските от 325
лв., за които е издадена заповед, тъй като не е дал повод и не е станал причина
за завеждане на заповедното производство.
Възраженията
по чл. 414 и чл. 414а ГПК имат
суспензивен ефект по отношение на издадената заповед за изпълнение, т.е. до
произнасянето по тях. По възражението по
чл.414 а ГПК следва да се произнесе заповедния съд, който може да обезсили
издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от това дали във
възражението се твърди изцяло или частично извършено от длъжника плащане/ без
въобще да разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към
него, ако в тридневния срок по ал.3 на чл.414а ГПК не постъпи становище от
заявителя. В този случай може да се направи аналогия с нормата на чл.238 ГПК,
като се приеме, че при липсата на становище, заявителят се е дезинтересирал от
искането си, поради което и без въобще да разглежда по същество искането,
заповедният съд разполага с правомощието да обезсили заповедта за изпълнение. В
разпоредбата на ал.5 чл.414а ГПК изрично е предвидено, че неподаването на
становище и обезсилване на заповедта не е основание да се отрече правото на
заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК. Т.е. това е предвиденият от
законодателя ред за защита на заявителя при пропуснат срок за становище.
При
подаване на становище в указания от закона тридневен срок обаче нормата на ал.4
чл.414а ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от
длъжника възражение и становището на заявителя. Въпреки, че изрично не е
посочено какъв правен резултат може да има произнасянето на заповедния съд,
настоящият състав намира, че последният разполага с две възможности: Заповедният
съд може да не приеме, че е извършено плащане на признатото вземане по
заповедта и да не приеме възражението по чл.414а ГПК, като в този случай следва
да остави без уважение и искането за обезсилване на заповедта. В случай, че
установи извършено плащане, заповедният съд следва да приеме като основателно
възражението по чл.414а ГПК и да обезсили заповедта за изпълнение /изцяло или
частично в зависимост от установения размер на заплатената част от вземането/,
както и да обезсили в частта за разноските /също изцяло или частично/, като
съобрази станал ли е причина длъжникът за образуване на заповедното
производство по смисъла на чл.414а ал.2 ГПК, както и евентуално направено
възражение за прекомерност. И в двата
случая обаче заповедният съд дължи произнасяне по направеното възражение по
чл.414а ГПК с изричен диспозитив, който да обективира волята му дали приема или
не възражението по чл.414а ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената
заповед и в кои части. Настоящият съставът счита, че ако и да не е посочено, че
заповедният съд разполага с правомощието заповедта за бъде обезсилена при
приемане на възражението по чл.414а ГПК за основателно, то изрично постановяване
на обезсилването се налага, доколкото представлява правна последица от приетото
възражение, че по издадената заповед не се дължи плащане. Доколкото
законодателят изрично е предвидил обезсилване на заповедта при неподаване на
становище, то по аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че с
това правомощие съдът разполага и при разглеждане на спора по същество. Доколкото
в разпоредбата на чл.414а ал.4 изречение първо от ГПК е предвидено, че при
липсата на подадено становище от заявителя, съдът обезсилва заповедта, без да
се разглежда по същество спора по подаденото възражение и предпоставките за
уважаването му, това е изрично посочено изключение. Поради което настоящият
състав счита, че при приемане на възражението по чл.414 а ГПК за основателно,
съдът следва да обезсили заповедта в частта, в която е приел възражението.
Защитата на страните срещу акта на заповедния съд, ще се осъществи чрез обжалването
на постановения акт. Длъжникът ще може да атакува отказа да бъде прието
възражението му по чл.414а ГПК и да бъде обезсилена заповедта. Това е така, тъй
като в случая при неприето възражение на заявителя няма да бъде указан срок за
предявяване на иск по чл.422 ГПК. Ако се приеме, че актът на заповедният съд, с
който е отказано приемане на възражението по чл.414а ГПК и обезсилване на
заповедта, не подлежи на обжалване, то длъжникът би бил лишен от защита срещу
издадената заповед изцяло. В случай, че възражението бъде прието и заповедта
обезсилена, то за заявителя ще има възможност да обжалва акта на заповедния
съд. Ако е налице и подадено възражение по чл.414 ГПК /както е в настоящия
случай/, то за заявителя остава и възможността да предяви иск за установяване
на вземането.
С
оглед гореизложеното, се налага изводът, че искането за издаване на изпълнителен
лист по заповедта за изпълнение, направено в становището на заявителя, следва
да бъде предмет на разглеждане едва след като е налице разрешаване на въпросите
по подадените от длъжника възражения. Преди влизане в сила на акта на
заповедния съд, с който той се произнася по основателността на възражението по
чл.414а ГПК и искането за обезсилване на заповедта, е недопустимо разглеждането
на искането за издаване на изпълнителен лист по издадената заповед по чл.410 ГПК. По това искане съдът ще се произнесе едва след като бъде установено –с
влязъл в сила съдебен акт дали е налице стабилизирана заповед за изпълнение.
В
настоящото производство въобще липсва произнасяне на съда в диспозитива на
съдебния акт досежно основателността на направеното възражение по чл.414а ГПК.
От една страна, въпреки че има подадено становище, в него заявителят изрично
сочи, че не оспорва извършеното плащане на вземането от 19 лв. в срока по
чл.412 ал.1 т.8 ГПК. Предвид това и очевидно е налице признание на извършеното
плащане по заповедта. Липсва обаче произнасяне доколко това възражение е
основателно и по искането за обезсилване на заповедта в тази част. Въпреки, че
в мотивите си, съдът е констатирал, че е налице плащане, не е формирал воля в
диспозитива за правните последици, произтичащи от този факт. Независимо от това
и без да се произнесе по висящия пред него предмет на спора, който касае именно
основателността на възражението по чл.414а ГПК в частта за вземането по
заповедта, както и това по ал.2 на цитираната разпоредба в частта за
разноските, присъдени в заповедта, заповедният съд е пристъпил към произнасяне
по искането, направено в становището на заявителя за издаване на изпълнителен
лист без да има влязъл в сила акт, с който възражението на длъжника да е
разрешено. Произнасянето по искането за издаване на изпълнителен лист е
преждевременно, поради което и е недопустимо. Затова и атакуваното определение,
с което е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист
следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд,
който е компетентен да се произнесе с изричен акт по приемането на възражението
по чл.414а ГПК за недължимост на сумата от 19 лв. и искането за обезсилване на
заповедта в частта за вземането, както и за произнасяне по възражението за
недължимост на присъдените със заповедта разноски в размер на 325 лв. и по
искането за обезсилване заповедта и в частта за разноските. И едва след
разрешаване на въпроса за влизане в сила на заповедта за вземането ВРС следва
да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист.
Искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се остави без разглеждане,
тъй като спорът не се разрешава по същество и такива не се присъждат. Същото ще
бъде съобразено при окончателното произнасяне от заповедния съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА определение №15337/22.11.2019г., постановено по ч. гр. дело №16699/19г. по описа на
ВРС, 40-ти състав.
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по направеното от длъжника
„Енерго Про Продажби“ АД възражение по чл.414а ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.