О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Добрич, 15.12.2020год.
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, шести състав в закрито съдебно заседание от петнадесети декември,
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3602 по описа на съда за 2020 на ДРС, констатира следното:
Постъпила е искова молба от Община гр.Д., с
която срещу „Б. Е. Т.” ООД, рег. с ЕИК …, е предявен иск по реда на чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца от ответното дружество, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№ 2314/2020г. по описа на ДРС.
Заповедния съд е постановил разпореждане №9448/10.11.2020г., с което са дадени
указания на заявителя да предяви иск за съдебно установяване на вземането по
заповедта.
Съдът, пред който е висящо
исковото производство по чл. 422 от ГПК, следва да извърши самостоятелна
преценка за това дали искът е допустим и вземането по заповедта за изпълнение е
оспорено или пък самата заповед е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
В случая
длъжикът е юридическо лице. Безспорно е, че с последните изменения на
разпоредбата на чл. 415 ГПК съдът дава указания за предявяване на иск, освен
при наличие на подадено възражение в срок и в още две хипотези – при връчване
на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и при отказ да бъде
издадена заповед за изпълнение, като в случаите на връчване по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, съдът постановява спиране на изпълнението. С посочените изменения се
цели създаване на повишен режим на защита на физическите лица – длъжници, за
които връчването на заповедта се извършва по реда на чл. 47 ГПК. Когато се
касае за връчване на юридически лица обаче в ГПК е предвиден отделен ред за
това, със съответните последици. В конкретния случай длъжникът е юридическо
лице, следователно за него е приложима разпоредбата на чл. 50 ГПК. Съобразно
този текст мястото на връчване на юридическо лице и търговец, вписани в
съответния регистър е последния посочен там адрес като при напускането му и
неизпълнение на задължение за вписване на нов адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени, без да се лепи уведомление.
В случай, че канцелария е налице, но до нея не е намерен достъп или не е
намерено лице, съгласно да получи съобщението, се залепва уведомление по чл.
47, ал. 1 ГПК.
От върнатите
в цялост съобщения за връчване на издадената заповед, на адреса на управление
на длъжника, служителят по призоваването е установил, че такава фирма не се е
помещава на посочения адрес.Видно от вписванията по партидата на този длъжник в
ТР при АВ последния вписан адрес на управление на дружеството е гр. Д., ул.”Й.Й.”.., ет….. Именно това е адресът посетен
при връчването на заповедта. След като това е така, се налага извода, че
връчването е извършено при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че
връчителя е залепил уведомление на адреса при липса на канцелария или служител
на дружеството, не би могъл да промени приложимата при тези обстоятелства
разпоредба, нито пък може да обвърже заповедния съд.
С оглед на изложените мотиви, след като връчването на заповедта е извършено
в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение се счита за редовно
връчена и установителен иск за установяване на вземането по нея е недопустим.
При горните доводи, районния съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявеният Община гр.Д. срещу „Б. Е. Т.” ООД, рег. с ЕИК .., със седалище в
гр.Д. иск за съдебно установяване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д№ 2314/2020г. по описа на РС Д.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................