Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Габрово, 23.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
.............................. колегия в публично съдебно заседание на двадесет и трети
септември .................... през две хиляди и двадесета ...................................
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ
при
секретаря РОСИЦА НЕНОВА ............................
и в присъствието на прокурора
МИЛЕН
МИКОВ ........................................................ като разгледа докладваното от съдия
ДЕНЕВ
ЧНД № 793 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156, ал. 1 и
сл. от Закона за здравето.
Същото се явява образувано въз основа на постъпило писмено
предложение (Вх. № 5727/24.08.2020 г.) на РП Габрово, с което е направено искане за
настаняване на задължително лечение в ДПБ Севлиево на лицето М.Г.С. ***, ЕГН **********.
В предложението се сочи, че тя страда от психично заболяване – „Психично и
поведенческо разстройство вследствие употреба на алкохол, синдром на
зависимост”, по повод на което вече е лекувана в ДПБ Севлиево. Същата не
проявявала поведение, което е опасно за околните, но при употреба на алкохол е
споделяла пред близките си намерения за самоубийство. Поради това и тъй като не
вземала предписаните й лекарства, прокурора е приел, че със своето поведение
същата се явявала опасна за собственото й здраве, което налагало да бъде
настанена на задължително лечение от стационарен тип в Държавна психиатрична
болница – Севлиево, на основание чл. 155 от ЗЗ.
В съдебно заседание представителя на Районна прокуратура
Габрово първоначално е поддържал внесеното предложение с искане за настаняване
на задължително лечение. С оглед на заключението, което е било дадено от
изготвената при производството съдебно-псхиатрична екпертиза, той е променил
това свое становище, като в проведеното на 23.09.2020г. заседание е пледирал, че
предпоставките за подобно лечение не са налице.
Заинтересуваното лице М.С. не изразява конкретно
отношение във връзка с психичното заболяване, от което страда, като не взема
становище по основателността на искането, свързано с нейното настаняване на
лечение от задължителен тип. Въз основа на експертното заключение необходимостта
от определяне на лечение с подобен характер не се споделя и от служебния
защитник, назначен на същата при разглеждането на делото в качеството на лице,
което е осъществявало задължително процесуално представителство спрямо нея
съобразно предвиденото в разпоредбите на чл. 21, т. 3 от ЗПП и чл. 158, ал. 4
от ЗЗ.
След като отчете изложените в предложението обстоятелства
и съпостави последните със събраните по делото писмени и гласни доказателства и
дадените обяснения от страна на заинтересуваното лице, съдът намери за
установено следното от фактическа страна:
Приложените писмени материали, показанията на разпитаните
свидетели и проведеното изследване за нуждите на назначената по делото психиатрична
експертиза налагат извод, че поведението на М.С. се характеризира с тенденции
за импулсивни действия без оглед на последиците от тях, които водят до употреба
на алкохол със затруднени възможности за контрол по отношение на количеството, в
резултат на което тя изпада в безпомощно състояние след него. Според
заключението на експертизата състоянието й не се определя с качествени
параметри на душевна болест в тесния смисъл на думата, а макар и описаните
по-горе характеристики да се включват в картината на алкохолната характеропатия
и да се явяват близки до белезите за личностно разстройство, нейната личност не
е променена до степен, покриваща критериите за поведенческо или психично
разстройство по смисъла на Закона за здравето, като не са установени и данни за
претърпени тежки интелектуално-паметови увреждания от нея. Въз основа на
изложеното и обстоятелството, че тя не страда от заболяване или психично разстройство,
отбелязани чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ, както и че способностите на самата С.
да изразява информирано съгласие във връзка с лечението в амбулаторни условия
не са били нарушени, вещото лице е посочило, че няма предпоставки за нейното
настаняване на задължително лечение по смисъла на закона, макар и поведението
на същата да застрашава собственото й здраве.
При
горната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
За
да се приложи разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ е необходимо съответното лице,
чието настаняване на задължително лечение се иска, да страда от някое заболяване
или от психично разстройство, включено в чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ, което (поради естеството на това заболяване/разстройство и
конкретното състояние, в което самото лице се намира под влияние на него) да дава основание за извод, че същото може да извърши
престъпление със значителна степен на обществена опасност, или че представлява
такава опасност било за себе си и своето здраве, било за близките си и околните
нему лица. Данните в събраните по делото доказателствени материали, както и
основаното на тях заключение на изготвената съдебно-психиатрична експертиза не
установяват, че предпоставките за прилагане на посочената по-горе норма са
налице. Поради това настоящия състав на РС Габрово счита, че
освидетелстваната М.С. не би могла да бъде настанена на задължително лечение в
психиатрично заведение, тъй като липсата на заболяване, от което да страда, не
води до извод за съществуването на риск, отнасящ се до възможноста в
състоянието, в което се намира, същата да извърши деяние, представляващо
опасност за околните, обществото или застрашаващо нейното собствено здраве.
По изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
предложението на Районна прокуратура
- Габрово, внесено с искане за настаняване на лицето М.Г.С.
***, ЕГН **********, на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ от стационарен тип в
обикновено психиатрично заведение - ДПБ Севлиево, БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Габровски
окръжен съд в 7 (седем) дневен срок, считано от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
.................................