Решение по дело №71075/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10810
Дата: 5 юни 2024 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20231110171075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 10810
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110171075 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ГОУ БИГ „ЕООД ЕИК :
********* ,с която срещу „ВЕСТОНИ“ЕООД,ЕИК : ********* е предявен осъдителен иск ,с
правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД ,за заплащане на сумата 2 000 лева, представляваща
неустойка по т. 9, буква „А” за неизпълнение на задълженията по т. 5, буква „А”от
споразумение от 27.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
депозирането на исковата молба в съда / 28.12.2023год./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди с ответника да са в облигационна връзка въз основа на
Споразумение от 27.11.2017год., по силата на което ответника и „КЛК Канстракшън
Груп“ЕООД , са се задължили , в срок до 31.12.2020г. да изградят път за достъп с дължина
96.80 метра с макадамова основа и дебелина на асфалтово покритие от четири сантиметра
и със широчина на пътя от три метра, който да свързва бул. ,Черни връх“ с ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.971.508 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-
3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот съгласно кадастрална
скица: град София, район Витоша, с площ по скица от 937 квадратни метра, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1508 , квартал: 129 , парцел:
VI (шести), който поземлен имот съгласно доказателствен документ за собственост
съставлява урегулиран поземлен имот VI-1508 (шести, отреден за имот хиляда петстотин и
осем) от квартал 129 (сто двадесет и девет) по регулационния план на град София, местност
„Драгалевци- разширение север II /втора/ част”, целият с площ от 909 (деветстотин и девет)
квадратни метра, при съседи: УПИ ХШ-941, УПИ V-1316, УПИ XV-1583, УПИ VII-1562 и
1
УПИ VIII-940; като улицата следваше да бъде изградена от точка 535а /петстотин тридесет и
пет буква „а“/ до точка 527 /петстотин двадесет и седем/ и от т. 527 /петстотин двадесет и
седем до точка 529 /петстотин двадесет и девет/.
Твърди ,че ответника „ВЕСТОНИ“ ЕООД и „КЛК КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ЕООД
не изпълнили в срок до 31.12.2020г. задълженията си съгласно т. 5 от споразумение от
27.11.2017г.С разписка от 15.10.2021г. „КЛК КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ЕООД, с ЕИК
********* заплатило на „ГОУ БИГ” ЕООД неустойка по т. 9, буква „А” за неизпълнение на
задълженията по т. 5, буква „А” в размер на 2 000 лева и неустойка по т. 9, буква „Б” за
неизпълнение на задълженията по т. 5, буква „Б” в размер на 6 000 лева.
До настоящия момент ответникът „ВЕСТОНИ“ ЕООД не е заплатил на ищеца
сумата от 2 000 лева, представляваща неустойка по т.9, буква „А” за неизпълнение на
задълженията по т.5, буква „А”,поради което иска плащане ,ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда ,до окончателното й заплащане.Претендира
деловодни разноски.
На 09.04.2024 г., т.е. в срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „Вестони“ ЕООД , в който оспорва претенцията на ищеца за неустойка за
неизпълнение на задълженията по т.5 б.,“А“ от Споразумението. Навежда доводи, че е
изправна страна предвид, че към 14.05.2019 г. е изградил път в имот с идентификатор
68134.1971.1508 и частично в имот идентификатор 68134.1971.2938, отсечка от 82 м2 с
дебелина на асфалта от 8 см., 5 кв.м. дебелина на асфалта от 5 см. Твърди, че СМР от частта
от пътя , намираща се в имоти собственост на трети лица е възложена на „КЛК
КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ООД с договор от 28.11.2017 г. Към 11.01.2021 г. имотите са
актувани със статут на общинска собственост и върху тях става възможно да се изгради път.
„КЛК КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ООД изграждат до началото на 2022 г. асфалтов път по
цялата отсечка, съгласно договора от 27.11.2017 г. за което „Вестони“ ЕООД заплаща
възнаграждение. Сочи, че строителството на пътя е прието и документирано от Столична
община – Район „Витоша“ с констативен протокол № 235/07.02.2022 г. Счита, че с
извършените към 14.05.2019 г. СМР е изпълнил изцяло задълженията си по т.5 от
Споразумението и съответно претенцията за неустойка е неоснователна. За останалата част,
за която отговоря „КЛК КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ООД заплащането на неустойка от
последните не обвързва „Вестони“ ЕООД. Навежда доводи и че следва да бъде съобразено и
обявеното извънредно положение във връзка с Ковид 19 през първата половина на 2020 г. и
след това, което значително е затруднило изпълнението на СМР, а така също и приемането
им по надлежния ред от компетентните органи.
Предвид същото се позовава на ноторно известни форсмажорни обстоятелства от
средата на м.03.2020 г. и продължили след м.02.2022 г., които съществено са затруднили
изпълнението на задължението по Споразумението и са станали причина за настъпилото
закъснение в изпълнение на задълженията. Предвид изложеното моли за отхвърляне на
иска.Подробни съображения излага в писмена защита по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Не е спорно между страните ,че същите са били обвързани от Споразумение от
27.11.2017год.,сключено между „Вестони“ ЕООД и „КЛК КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ООД и
ищеца „ГОУ БИГ „ЕООД.
В т.1 , т.2 , т.3 и т.4 от споразумението ,страните по него са декларирали ,че на
ищеца е прехвърлена собственост върху недвижими имоти ,изградени на степен %груб
2
строеж“ в поземлен имот с идентификатор 68134.1971.1508 ,заедно с идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж,включително и идеални части от
поземления имот .
С т.5 ,Първата страна ,се е задължила,в срок до 31.12.2020год. да изгради път за
достъп,с дължина 96,80 метра ,с макадамова основа и дебелина на асфалтово покритие от
четири сантиметра ,и със широчина на пътя от три метра ,който да свързва бул.“Черни
връх“ с поземлен имот с идентификатор 68134.1971.1508.
Съгласно буква А на т.5, отсечката от точка 535а до точка 527 ще бъде изградена
от „Вестони“ ЕООД и „КЛК КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ООД ,които ще носят отговорност за
сроковете,качеството и изграждането на тази отсечка.В буква Б на т.5 е предвидено,че
отсечката от точка 527 до точка 529 ще бъде изградена само от „КЛК КАНСТРАКШЪН
ГРУП“ ООД.
С т.9 е предвидена неустойка ,в случай на неизпълнение на задължението по т.5
,както следва : А/ за неизпълнение на задълженията по т.5,б.“А“ ,страната отговаряща за
тази отсечка дължи сума в размер на 4 000лв. неустойка ; Б/ за неизпълнение на
задълженията по т.5б“Б“ ,страната отговаряща за неизпълнение на тази отсечка дължи сума
в размер на 6 000лв. неустойка.
Представена е разписка от 15.10.2021год.,подписана от Красимир Любомиров
Христов ,в качеството му на управител на „КЛК КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ООД, която
удостоверява предаването на сумата от 8 000 лева на „Гоу Биг“ЕООД ,от които 2000лв.
неустойка по т.9,б.“А“ ,за неизпълнение на задължението по т.5,б.“А“ , и 6 000лв. ,неустойка
по т.9 ,б.“Б“ за неизпълнение на задължението по т.5,б.“Б“ ,съгласно споразумението от
27.11.2017год.
Неразделна част от споразумението е Скица,която не е представена .
От страна на ответника е представена Комбинирана скица за пълна или частична
идентичност за поземлен имот с идентификатор 68134.1971.1508 от 04.11.2011год., от която
е видно ,че отсечката от точка 535а до точка 527 преминава през имот XV -1583 ,с
идентификатор 68134.1971.2938 и имот XVI .
Отсечката от т.527 до т.528 съответна преминава през имоти с идентификатори
1562 ,2109,940,които съгласно скици на поземлени имоти от 2014год. са собственост на
трети за делото лица.
Тези имоти са актувани като публична общинска собственост с акт за публична
общинска собственост № 132 от 11.01.2021год. и№ 144 от 11.01.2021год.
Съгласно договор от 28.11.2017год.,сключен във връзка и в изпълнение на
споразумение от 27.11.2017год., „Вестони“ ЕООД в качеството на възложител е възложило
на „КЛК КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ООД ,изпълнител да изгради път за достъп ,съгласно
проекта за инфраструктура на комплекса ,с дължина около 100 метра,с макадамова основа и
дебелина на асфалтовото покритие от мин четири сантиметра и с широчина на пътя от три
метра,който да свързва бул.“Черни връх“ с поземления имот.
Видно от Протокол от 14.05.2019год. , „Вестони“ ЕООД е приел извършени
натурални видове СМР в обект :Жилищна сграда ,кв. Драгалевци,УПИ XV -1508,разш север
– 2 част, като са посочени направа на асфалтова настилка с дебелина 5 см – 60кв.м. ; с
дебелина 8 см.-5 кв.м. и с дебелина 10 см. – 69кв.м.
Съгласно Констативен протокол № 235/07.02.2022год. ,съставен от СО,район
3
Витоша, в изпълнение на чл.148 от ЗУТ ,за извършена проверка за изпълнени СМР в строеж
– две жилищни сгради ,с подземен гараж и допълнително застрояване,,в имот УПИ VIII-
772,925,936 /ПИ с идентификатор 68134.1971.3327/ ,Драгалевци,разширение север II част ,
по отношение на осигурен транспортен достъп до строежа е осигурен такъв, законно е
изградена пътна асфалтова настилка и тротоар.
От правна страна съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание
цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да
съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена
между страните по договора. Съгласно установената съдебна практика по приложението на
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това
договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява. Затова неустойка се дължи от
неизправната страна по договора само в случаите, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена.
В настоящия случай страните ,заедно с третото неучастващо в делото лице са
сключили споразумение ,с което освен ,че ищецът е декларирал придобиването на право на
собственост на сгради ,ведно с идеални части от поземления имот, ответникът и това трето
лице са поели задължение да изпълнят СМР.Ето защо в тази му част споразумението има
характер на договор за изработка ,по смисъла на чл.258 от ЗЗД като сделката е търговска
,предвид ,че страните са търговци. Съглашението е със смесен характер и доколкото
съдържа, както клаузи с вещноправни последици, така и такива с облигационен ефект,
каквото е поетото от ответника задължение за реализиране на строителни работи в срок.
В т. 9,буква А от споразумението е уговорено, че ако страната ,която не изпълни
задължението си по т.5,А ,отговаряща за изпълнението на тази отсечка дължи сумата от
4 000лв. неустойка.Самото задължение по т.5 ,б.А е поето от ответника и „КЛК
КАНСТРАКШЪН ГРУП“ ООД ,които са се задължили в срок до 31.12.2020год. да изградят
път за достъп с дължина 96,80 метра ,който да свързва имота с бул.“Черни връх“.
Съдът приема, че уговорката в т. 9 от споразумението има характер на уговорена
неустойка по чл. 92 от ЗЗД - обезщетение на вреди от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват.
Възраженията на ответника са от една страна , че е изправна страна,предвид ,че е
извършил част от работата към 14.09.2019год. ,а от друга страна ,че не носи отговорност за
изпълнението ,предвид договора с третото лице от 27.11.2017год. ,с който на последното е
възложено на практика изпълнението на задължението по съглашението в цялост .
Разглеждайки споразумението от 27.11.2017год. с ищеца ,се налага извода ,че
водещ за интереса на възложителя е крайния срок на изграждане на цялата отсечка,предвид
,че съглашението е за изграждане на път ,който да свързва имота с бул.Черни връх, а не за
извършване на отделни дейности или етапи, с оглед на което, прекият интерес на
възложителя е наличие на готов краен продукт, който да може да служи за предвиденото в
договора и нуждите на възложителя предназначение.За част от пътя ,изпълнител е
ответника и третото лице като предвид уговореното в т.5,б“А“ ,отговорността е
солидарна,по смисъла на чл.121 от ЗЗД.
Следователно е без значение как солидарните длъжници са уговорили изпълнението
4
по между си на общо поетото задължение,при което е ирелевантен последващия догговор от
27.11.2017год.,който урежда вътрешните им отношения ,но не може да бъде
противопоставен на ищеца ,който не е страна по него.
Също така не е налице изпълнение от страна на ответника с изработването на част
от отсечката към 14.05.2019год. ,на което той се позовава ,предвид ,че крайния срок
31.12.2020год. предвижда изграждане на цялата отсечка,за което отговорност носят
ответника и трето лице.
При наличието на уговорен срок и с изтичането му, длъжникът изпада в забава без
да е необходима покана. От това следва, че ответникът като изпълнител е извършил
възложената работа ,приета на 07.02.2022год. ,съобразно Констативния протокол със забава.
Това негово неизпълнение обуславя възникване правото на обезщетение на ищеца в
уговорения в съглашението размер.
Не са налице основания за изключване на последиците от забавата поради
непреодолима сила – ограниченията във връзка с епидемията от Ковид 19. Съгласно чл. 306
ТЗ е предвидено задължение за длъжника в подходящ срок да уведоми другата страна за
настъпилото форсмажорно обстоятелство /т. е. в какво се състои непреодолимата сила/ и за
невъзможността за изпълнение на договора. Не се твърди и доказва от изпълнителя да е
уведомил възложителя за твърдяната непреодолима сила, поради което не е налице
основание за освобождаването му от отговорност за забавата. Отделно от това и по същество
на възражението, не се установи работният процес в а да е бил ограничен, тъй като през
процесния период не са били наложени ограничения за работа на открито ,каквито са СМР.
Също така не е основателно и възражението му за наличие на административни
пречки ,във връзка с актуването на имотите,през които преминава процесния път,което
намира основание в чл.81,ал.1 от ЗЗД.
За да се освободи от последиците на неизпълнението, длъжникът следва да докаже,
че същото се дължи на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключването на договора.
Ответникът ,ведно с третото лице ,са поели задължението да изпълнят възложеното
им в срок до 31.12.2020год. ,като дължината на отсечката и характеристиките на асфалта са
конкретно уговорени в т.5,б.А и б.Б ,както и в скица ,Приложение 1.
Т.е. още към поемането на задължението на 27.11.2017год. ,договарящите
страни,включително и ответника са били наясно с това ,че отсечката ,свързваща имот с
бул.Черни връх ,преминава през няколко съседни имота ,частна собственост,поради което
не би могло да се приеме, че е налице обективна пречка от административен характер за
изпълнение на поетото задължение.
Ответника и третото лице следва да са били наясно ,че могат да изпълнят
възложеното ,само след отчуждаването на частите от имотите ,през които ще преминава
пътя ,за което е необходимо издаване на съответния административен акт.
Действително изходът от административната процедура не зависи единствено от
волята на ответника.Но за да се освободи от забавата ,длъжника по силата на чл.306,ал.3 от
ТЗ следва да е уведомил кредитора /за което няма доказателства/ ,което би довело до това
,че докато трае съответната административна процедура ,съгласно чл.306,ал.4 от ТЗ ,
изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения щеше да е
спряло.
Ето защо ,съдът счита ,че за ищеца са налице основанията на чл.92 от ЗЗД във вр. с
уговореното в т.9 ,б.“А“ от споразумението от 27.11.2017год. ,поради което ответникът
5
следва да бъде осъден да му заплати претендираната неустойка в размер на 2 000лв.
Сумата се дължи,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда 28.12.2023год. до окончателното й заплащане.
По разноските:
При този изход на делото,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца разноски , своевременно заявени от последния ,за което е представен и списък на
разноските по чл.80 от ГПК за сумата от 580лв. ,от които 80лв. – д.т. и 500лв. – адвокатско
възнаграждение ,уговорено и платено в брой ,съгласно договор за правна защита и
съдействие от 28.12.2023год.
От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хорорар,което е неоснователно,предвид ,че уговореното и платено адвокатско
възнаграждение е в минималния размер ,съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца в
производството ,в размер на 580лв.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВЕСТОНИ“ЕООД,ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,ж.к.“Суха река“ ,бл.13,вх.Г,ап.6 да заплати на „ГОУ БИГ „ЕООД
ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление в с.Илаков път,къща №
38,общ.Елена,обл.Велико Търново ,на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 2
000 лева, представляваща неустойка по т. 9, буква „А” за неизпълнение на задълженията по
т. 5, буква „А” от споразумение от 27.11.2017г., ведно със законната лихва от 28.12.2023год.
до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
580лв.,представляваща деловодни разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6