Решение по адм. дело №2811/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5, вр. чл. 172, ал. 1, вр. чл. 171, т. 1, буква "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалбата на Д. Д. Д., [ЕГН], чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001478/22.11.2023 г. на полицейски инспектор към ОДМВР - Варна, сектор "Пътна полиция" - Варна, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, установено с АУАН серия GA № 1122863/22.11.2023г., му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б."б" ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и е отнето СУМПС [номер].

 

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Позовава се на направени изследвания в ДКЦ „Св. М.“ ЕООД, резултатите от които са отрицателни. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя моли да се отмени оспорения акт, тъй като от представените доказателства се установява, че Д. не е употребил наркотични вещества. Счита, че ответника година и четири месеца не е доказал, че е налице положителен резултат от взетите проби. Моли да се присъдят сторените по делото разноски.

 

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, чрез гл. юрк. Г., оспорва жалбата. Счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП. Д. е дал кръвна проба и следва да се реши въпроса с отговорността, а именно дали действително е употребил наркотични вещества. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

 

На 22.11.2023 г. служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна били на смяна в [населено място] на [улица]. Около 1.23 ч. полицейските служители спрели за проверка л.а Ауди АЗ с рег. № [рег. номер] в [населено място]. Водачът Д. Д. Д. бил тестван за наличие на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000, с фабр. № АRRВ 0042. Установено било, че пробата е положителна за Метадон. За извършената проверка бил издаден протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

 

Издаден бил талон за изследване № 0155234 и Д. бил отведен във ВМА Варна, където дал биологични проби.

Предвид положителния резултат, мл. автоконтрольор Д. съставила срещу Д. АУАН серия GA №1122863/22.11.2023г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП – за това, че управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като от водача било отнето СУМПС [номер].

 

С Резолюция № 23-0819-[рег. номер]/22.11.2023 г., н-к сектор в ОДМВР-Врана, предвид образувано досъдебно производство № 492/2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA №1122863/22.11.2023г.

 

Във връзка с установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, със Заповед № 23-0819-001478/22.11.2023 г. полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОДМВР-Варна, на основание чл. 22 ЗАНН наложил спрямо Д. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на Д. на 7.12.2023 г.

 

От жалбоподателя е представен резултат от проведен тест на урина от 23.11.2023 г., съгласно който теста е отрицателен за изследваните видове наркотици.

 

Постъпило е писмо с.д. № 1570/2024 г. от ВМА МБАЛ - Варна, Лаборатория за химико-токсикологични изследвания, в което е посочено, че са постъпили биологични проби за химико-токсикологичен анализ. Поради драстичното системно претоварване на лабораторията с голям брой заявки, анализа не е приключил. Наличен е единствено първоначален резултат от проведени скринингови тестове при приемането на биологичните проби. Този резултат е отрицателен за наркотични вещества, но този резултат е получен посредством медико-диагностични средства тип "бърз тест", които не се явяват по същество химико-токсикологичен анализ, не са изпълнени по надлежния ред и имат ограничена достоверност. По тази причина посочения резултат е с ориентировъчен характер, няма доказателствена стойност и използването му за съставянето на категорични заключения е научно необосновано.

 

С определения на съда неколкократно е изискана информация от ВМА МБАЛ – Варна, постъпили са писма с.д. № 7214/21.05.2024 г., с.д. № 10 000/11.07.2024 г., с.д. № 16108/4.11.2024 г. В последното писмо получено от ВМА МБАЛ – Варна с с.д. 1283/23.01.2023 г. е посочено, че поради драстично претоварване на лабораторията с голям брой заявки, анализа все още не е приключил, както и че пробите се изработват към момента с повече от 18 месеца закъснение и текущо ще анализират по реда на постъпването им проби от месец април – май 2023 г.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл. 43, ал. 4 ЗМВР, чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Варна, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, сред които (т. 1.8) са и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна - за територията, обслужвана от Областната дирекция.

 

При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В същата се съдържа описание на нарушението, правното основание за упражненото от административния орган правомощие, както и фактите, обосноваващи преценката за наличие на предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.

 

Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, които да обосновават отмяна на заповедта само на това основание.

 

От представените доказателства безспорно се установява, че техническото средство, с което е установена употребата на наркотици или техни аналози, е от одобрен тип, определено от министъра на вътрешните работи за използване при установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, и минало редовна метрологична проверка на 13.06.2023 г.

 

По обосноваността на заповедта съдът констатира, че към датата на издаването й на разположение на административния орган са били налични само резултатите от теста с техническото средство, според които Д. е дал положителен резултат за метадон. Предвид това изводът на административния орган за управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, изискващо прилагането на принудителна мярка по чл. 171, т. 1, б.б, предложение второ от ЗДвП, е правилен.

 

Въпреки това, във връзка с материалната законосъобразност на заповедта и въз основа на обстоятелства, настъпили и установени след подаване на жалбата до провеждане на устните състезания, съдът намира следното:

 

Съгласно чл. 171, т. 1, б.б, предложение второ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В разпоредбата е предвидено още, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон установените стойности са определящи.

 

Редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

 

Според чл. 3а от същата, установяването употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1 лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2 лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3 физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

 

Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Резултатът от проверката с тест се попълва в протокол, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2 – чл. 5, ал. 2.

 

В случая резултатът от теста, извършен техническо средство Дрегер Друг тест 5000 не е приет от водача. В изпълнение на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/19.07.2017 г. Д. е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично изследване – факт, който не се оспорва от ответната страна и се установява безспорно от отговорите на ВМА МБАЛ - Варна.

 

Заповедта е издадена преди да има резултат от токсикологичното изследване на дадените биологични проби. Основава се на констатациите в съставения при проверката акт за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното по отношение на посочените в него факти, а именно, че резултатите от теста на Д. за употреба на наркотични вещества са положителни за метадон.

 

Предвид разместването на доказателствената тежест, жалбоподателят следва да представи доказателства, с които да докаже пълно и главно, че не е употребил наркотични вещества. Единственият законоустановен начин да докаже това е по реда на Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с резултатите от изследването на дадени от него биологични проби в съответствие с правилата на наредбата и в точно определени лаборатории, изброени в чл. 20, ал. 1 от наредбата.

 

В случая няма обстоятелства по чл. 6, ал. 10 от наредбата, и по-конкретно отказ на жалбоподателя да даде проби за изследване, поради което от личното му поведение съдът прави извод, че е направил всичко, което зависи от него, за да съдейства за установяване на обективното положение. Въпреки това, по независещи от жалбоподателя причини лечебното заведение, което е единственото на територията на област Варна лечебно заведение по чл. 20, ал. 1 от наредбата, не е в състояние в разумен срок да предостави резултатите от биологичните проби. По този начин жалбоподателят е поставен в невъзможност да докаже обратното, доколкото кръгът на лабораториите, които изследват проби за употреба на наркотични вещества, е ограничен от законодателя. От резултатите от изследванията зависи както преустановяването на мярката, така и отговорността в образуваното наказателно производство, тоест както възможно най-краткият срок (при отрицателен резултат), така и максималният срок на мярката.

 

Съдът намира, че предвид личното поведение на водача и независещите от него причини, поради които резултатите от надлежно дадените проби вероятно няма да са налице преди изтичане на максималния срок на мярката, в конкретния случай е налице несъразмерност на административната принуда по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК.

 

Принципната цел на мярката, посочена в чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Тази цел допуска мярката да бъде наложена преди излизане на окончателните резултати от изследванията, въз основа на полеви тест, от който има данни, че водачът управлява след употреба на наркотични вещества.

 

Следва да се отбележи, че принудителните административни мерки не са наказания и нямат за цел да се предупреди и превъзпита нарушителят и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В случай че резултатите от изследваната кръвна проба, които законодателят е приел за определящи, са положителни, целите на общата и специалната превенция ще бъдат постигнати от наложената в наказателното производство санкция. Целта на налагане на мярката е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, като тя се постига в случая чрез преустановяване на конкретното нарушение (управлението на МПС в момента на проверката) и предотвратяване на непосредствено предстоящо нарушение (управлението в близък бъдещ момент до отпадане на евентуалното влияние на употребените вещества върху поведението на водача). Извън тези времеви граници продължаването на принудата следва да се приеме за несъразмерно.

 

ПАМ не представлява административно наказание, ограничаването на правата и законните интереси следва да се вписва в ограничението по чл. 6, ал. 2 от АПК, а именно да е най-необходимото за целта, за която е приложена мярката. За разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно за целия срок, за който е наложено, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Тоест, от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, изпълнението на мярката няма фактическо основание. Евентуални последващи случаи на управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози биха представлявали отделен случай на същото по вид деяние, за което може самостоятелно да се наложи принудителна мярка.

 

В конкретния случай съдът констатира, че нарушението е преустановено в момента на проверката с отнемането на свидетелството за управление. До настоящия момент срокът на изпълнение на мярката е почти четиринадесет месеца, през които се предполага, че дори да е извършил вмененото му нарушение "управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози", водачът вече не се намира под влиянието на тези вещества. По-нататъшното продължаване на мярката няма отношение към отстраняването на вредните последици от твърдяното нарушение. При това положение съдът намира, че продължаването на изпълнението на принудителната мярка, след като е известно обстоятелството, че биологичните проби за определяне наличието на наркотични вещества по Наредба № 1/19.07.2017 г. ще бъдат обработени със съществено закъснение, представлява несъразмерно ограничение на правата и законните интереси на водача, което надхвърля необходимото за осъществяване на целта на мярката, предвид поведението на жалбоподателя на съдействие за установяване на обстоятелствата от значение за отговорността му и предвид изтеклия срок от прилагането на мярката.

 

Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че независимо от обстоятелството, че към момента на издаването си заповедта е обоснована, валидна, издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимите норми, установените обстоятелства към момента на приключване на устните състезания правят изпълнението на същата в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност, поради което заповедта следва да бъде отменена.

 

При този изход от производството, предвид направеното искане в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените в производството разноски съобразно представените доказателства, а именно сумата 10 лева за платена държавна такса и 700 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-001478/22.11.2023 г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП, установено с АУАН серия GA № 1122863/22.11.2023г., му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и е отнето СУМПС [номер].

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на Д. Д. Д. с [ЕГН] от [населено място] сумата от 710 лв. /седемстотин и десет лева/, сторени по делото разноски.

 

Решението е окончателно.