Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
12.01.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 1700 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.Н.Т., чрез адв. Я.П. ***, депозирана
против наказателно постановление № 20-1085-002598/03.09.2020г., с което на
жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца, за нарушение по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му във вина административно
нарушение. Оспорват се констатациите в АУАН и НП. Релевират
се доводи, че жалбоподателят не е бил спрян в момент на управление на МПС, за
да бъде подлаган на тест за употреба на алкохол. Моли се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено изцяло оспореното наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба.
В хода
и по реда на съдебните прения защитникът на жалбоподателя инвокира
доводи, че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като в АУАН е посочена само една хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
а в наказателното постановление са посочени всички хипотези. На следващо място
се навеждат доводи, че в АУАН не е посочена законовата разпоредба, която е
нарушена, а е посочена само санкционната разпоредба, което според процесуалния
представител на жалбоподателя съставлява нарушение на чл. 42, т. 5 ЗАНН.
Излагат се съображение, за нарушения на чл. 42, т. 4, пр. 2 ЗАНН, а именно не
са изложени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, ако такова има.
По отношение на наказателното постановление, също се твърди, че не са описани
обстоятелствата при които е извършено нарушението и е посочена само
санкционната разпоредба. В представени писмени бележки в допълнение се излагат
доводи, че в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗдВП се
съдържа регламентация как точно се осъществява спирането на ППС и незаконосъобразните
действия по спирането на ППС опорочават процедурата по установяване на
административно нарушение и водят до последваща
отмяна на НП и тъй като не е подаден надлежен сигнал за спиране, за субектите
не е възникнало задължение да преустановят движението на управляваното МПС.
Развиват се съображения, че в Доклада за установяване на факт и предприети
действия, в която е описан случая, както и в АУАН и НП не става ясно, както
точно е извършил жалбоподателя. Отново се развиват съображения, касаещи нарушенията
по чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, релевирани в хода по същество, както и непосочването в
обстоятелствената част на наказателното постановление на нарушената според
жалбоподателя норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗАНН, което е довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. По същество се твърди, че жалбоподателят
не е управлявал лекия автомобил, а в момента в който служителите на Второ РУ са
били спрели до лекия автомобил, жалбоподателят не е бил вътре, а извън него и не
могат да бъдат приети твърденията на полицейските служители, че същият е лъхал
на алкохол, тъй като, както жалбоподателят, така и полицейските служители са
били с маски, съобразно епидемичната обстановка, заповедите на министъра на
вътрешните работи и инструкциите за работа. Излагат се доводи, че
жалбоподателят е отказал да бъде даде проба, защото се е притеснявал за
здравето си и на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, тъй като се застрашават неговия живот и здраве и животът и здравето на
негови близки. Посочва се, че жалбоподателят е бил спокоен и не става ясно дали
е била налице индикация, че е употребил алкохол. На последно място отново се релевират
доводи, че жалбоподателят е отказал проба, именно поради причината, че не е
управлявал автомобила и не е налице задължение за пешеходци да дават проба за
наличие на алкохол.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по
същество на жалбата.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-002598/10.07.2020г.
(бл. № 550430) против жалбоподателя, за това, че на 10.07.2020г., около 22,25
часа, в град Русе, ул. „Доростол“ кръстовище с ул. „Скопие“,
управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № Р 51 86 РВ и е отказал
да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № ARDN 0010 за
установяване концентрацията на алкохол в издишания въздух, които факти са субсумирани
от актосъставителя като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Нарушителят
подписал акта без да изложи възражения.
На същия
е бил издаден талон за изследване № 0038836, в който същият удостоверил с
подписа си, изборът му да бъде изследван за употреба на алкохол, чрез
медицинско и химическо или химико-токсилогично
изследване.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са били депозирани възражения срещу
съставения АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление
№ 20-1085-002598 от 03.09.2020г., при същата правна квалификация на деянието и
фактическо описание, че на посочените в АУАН дата, час и място, жалбоподателят
е отказал проверка с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с инв. № ARDN
0010 за установяване концентрацията на алкохол и не е изпълнил предписание за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 2000,00 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца”.
Посочената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни
доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели актосъставител и свидетели по акта А.Н.Д., С.Д.Д. и К.И.К., писмените доказателства - АУАН №
20-1085-002598/10.07.2020г. (бл. № 550430), талон за изследване № 0038836
от 10.07.2019г., ЗППАМ № 20-1085-000783/13.07.2020г., ЗППАМ №
20-1085-000781/13.07.2020г., Доклад за установени факти и предприети действия,
Докладна записка и справка за нарушител.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на
доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството
доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с
приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното
постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност, които са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите
са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя за допуснати в АУАН и НП нарушение на чл. 42, т.
4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
Във
връзка с твърденията, че в АУАН и в НП е налице различно описание на
нарушението, доколкото в НП е описана и втората форма на изпълнителното деяние,
следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
подлежи на санкция „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта... или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му“ и за да е осъществен състава на това
нарушение, следва да не е приложен, който и да е от посочените в цитираната
разпоредба способи за проверка. В съставения АУАН, актосъставителя е отразил
единствено и само осъществилите се към този момент факти, а именно отказът на
лицето да бъде изпробван с техническо средство и обстоятелството, че на същия е
издаден талон за медицинско изследване. Разминаването между административното
обвинение в АУАН и НП не може да бъде прието за съществено процесуално
нарушение, което да е довело до нарушение на правото на защита на наказаното лице,
тъй като посочването н АУАН само и единствено на едната от хипотезите на чл.
174, ал. 3 ЗДвП и посочването впоследствие в НП и на двете хипотези, не
съставлява съществено процесуално нарушение и по никакъв начин не е накърнило
или ограничило правото на защита на санкционираното лице да разбере, за какво
нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Разпоредбата
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на наказващия орган да издаде наказателно
постановление, когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, което в случая е налице.
В този
смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 19.10.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. №
334/2020 г.
Неоснователни
са и доводите, че е допуснато нарушение, тъй като е посочена само санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Самата разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
освен санкция, съдържа и диспозиция на състав на нарушение, а именно отказ на
лице да му бъде извършена проверка по предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
В чл.
1, ал. 3 от цитираната Наредба лимитативно са посочени начините, по които се
извършва проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания и за да е налице правомерно поведение на водача е достатъчно да е
приложен, който и да е от тези алтернативни способи за проверка.
Изрично
в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се съдържа задължение за
проверяваното лице, при извършване на проверка за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве, като съгласно ал. 2 неизпълнението
на тези негови задължения, с което се възпрепятства извършването на проверката,
законодателят е приравнил на отказ на лицето да му бъде извършена такава.
В същия
смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 8.11.2019 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. №
299/2019 г.
Ирелевантни са доводите, че
административнонаказващия орган не е посочил в обстоятелствената част на НП
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като отговорността на водача е
ангажирана именно за отказ да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол, а не че е управлявал след употреба на алкохол, тъй като такава не е
установена, именно поради отказа на лицето да бъде изпробвано.
Ирелевантни са наведените доводи, касаещи
нарушение на чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП при
спиране на превозното средство от страна на полицейските служители и това да е
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради неподаден
надлежен сигнал за спиране. В конкретния случай нарушителят не е наказан за
нарушение по чл. 103 ЗДвП, в която хипотеза, тези доводи биха били релевантни и
относими към предмета на доказване, а е наказан
именно за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за състава на което няма значение,
как е подаден сигнала за спиране на водача.
Неоснователни
и без опора в материалите по делото са твърденията, че в АУАН и НП не става
ясно, какво точно е извършил жалбоподателят, тъй като както беше посочено
по-горе в мотивите, същите съдържат всички необходими реквизити и самото
нарушение е описано по начин, който дава възможност на наказаното лице да бъде
запознато с всички приети за осъществили се факти и да организира защитата си
по тези факти. Освен неоснователни, ирелеванти са и
доводите, че от доклада за установени факти, също не може да се установи, какво
точно е извършил жалбоподателя. Тези доводи са ирелеванти,
защото именно в АУАН и НП следва да бъдат изложени всички факти, касаещи
повдигнато административнонаказателно обвинение, а са
неоснователни, защото в посочения доклад, изрично и подробно са описани всички
приети за осъществили се факти.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните
с жалбата и поддържани по същество доводи, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
В
конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил дадени му указания да бъде
изпробван техническо средство, както и дадените му указания да се яви, за да му
бъде извършено медицинско изследване, като тези указания, категорично не са
налагали извършване на очевидно за лицето престъпление и не са застрашавали
неговите или на други лица живот и здраве и чрез неизпълнението на дадените му
указания, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол,
която проверка е можело да бъде извършена, както чрез техническо средство, така
и чрез медицинско изследване и в конкретния случай лицето не е предприело,
който и да е от предвидените в наредбата способи.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, каквато
проверка жалбоподателят е отказал да му бъде извършена, което безспорно се
установява от показанията на свидетеля К. И. К.. Отказа на жалбоподателя да
бъде изпробван с техническо средство не се и оспорва от същия и отделно от това
се доказва и от писмените доказателства – АУАН, който се ползва с призната от
закона доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП и приетите по делото
Доклад за установен факт и предприети действия и докладна записка.
В чл.
3а е уредена хипотезата за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето
не приема показанията на техническото средство или теста или 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест.
На
лицето, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 5 от Наредбата е бил издаден талон
за изследване, в който са отразени обстоятелствата по чл. 3а, със съдържанието,
изискуемо съгласно ал. 6, които обстоятелства са били удостоверени с подпис на
лицето.
Впоследствие
лицето не се е явило в указания му срок и не е изпълнило дадените му указания
за извършване на медицинско изследване и по този начин е препятствал
възможността да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол, по който и
да е от разписаните в наредбата способи.
Съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е изпълнил дадени му
указания да бъде изпробван техническо средство, както и дадените му указания да
се яви, за да му бъде извършено медицинско изследване, тъй като същите са
застрашавали неговото или на негови близки живот и здраве. По никакъв начин
изпробването на жалбоподателя с техническо средство за употреба на алкохол, както
и посещението на лечебно заведение, където да даде кръв за изследване не
застрашават, както неговия живот и здраве, така и живота и здравето на негови
близки, както се твърди в писмените бележки, за да бъде прието, че отказът на
същия да бъде изпробван е правомерен. Самата проверка на жалбоподателя е била
извършена на 10.07.2020г., към която дата, както ръстът на заболелите е бил
изключително нисък, така и въведените в страната противоепидемични мерки са
били силно облекчени.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение и във
волево отношение, същият пряко е целял да осуети извършването на проверка за
употреба на алкохол.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно
всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на
наказанията са наложени на жалбоподателя.
Неоснователни
и напълно опровергани от събраните в хода на въззивното
производство гласни доказателства - показанията на свидетелите С.Д.Д. и К.И.К., че жалбоподателят не е управлявал моторното
превозно средство. Видно от показанията на всеки един от тези двама свидетели, по
отношение на които показания не са налице и най-общи данни за възможна
заинтересованост в изнесеното от тези свидетели и едновременно с това,
показанията на всеки един от тях са последователни, логични и без да съдържат
съществени противоречия, всеки един от тези двама свидетели лично и
непосредствено е възприел именно жалбоподателя, в момент, в който същия е привел
в движение и е управлявал моторното превозно средство.
Неоснователни
са доводите, че не са били налице външни признаци, за да бъде извършена
проверка за употреба на алкохол на жалбоподателя. От една страна такива се
установяват от показанията на свидетелите Д. и К., а от друга страна, във
връзка с проверка за употребата на алкохол на водачите, наличието на такива
признаци не се изисква да са налице, за да бъде извършена такава проверка. Разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 от Наредбата изисква наличието на външни признаци, поведение
или реакции на водачите на МПС, но тази разпоредба касае само и единствено
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН. По делото не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид. Отделно от това видно от справката за нарушител, жалбоподателя е
санкциониран за извършени от него нарушения на правилата за движението по
пътищата, както преди, така и след деянието, за което е наказан с настоящото
наказателно постановление, което от своя страна обоснова и извод за завишена
степен на обществена опасност на дееца, което също изключва приложението на чл.
28 ЗАНН.
С оглед
всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1085-002598/03.09.2020г.,
издадено Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с което на И.Н.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: