Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260005
14.01.2021г., гр.Бяла
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС Д.
при секретаря Михаела
Пенева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 288 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
А.Н.А., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 38-0001513 от 06.10.2020г.,
издадено от Директор на РД „АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание
чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 3 000 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с
чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят счита, че
така издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
моли за неговата отмяна. Изложени са съображения за неправилно приложение на
нормата на чл.27 от ЗАНН, като е наложено наказание в максимален размер и
алтернативно се иска изменянето му до минималния размер.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 11.08.2020г.,
актосъставителят Д.,***, изпълнявал служебните си задължения съвместно със
служителя Ал К. на път Е-85 в гр.Бяла. Същите се били установили в района на
бившия „Кореком“. Около 04.00ч., било спряно за проверка съчленено ППС – МПС
марка „Скания“, категория N3,
с рег.№ . и прикачено към него полуремарке марка „Дженеръл трейлърс“, категория
О4, с рег. № ., превозващо пшеница. В хода на проверката и от представената от
водача пътно-прехвърлителна разписка установили, че общата маса на МПС и ППС
била 52 720кг., което надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с
12 720кг. Актосъставителят поискал от водача да представи разрешение за претоварването,
но такова не било представено. За извършеното нарушение бил съставен АУАН,
който водачът подписал без възражения. Въз основа на така съставения АУАН,
Директора на РД „АА“ - Русе, определен със Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за длъжностно
лице по реда на чл.189, ал.12 от ЗДвП, издал атакуваното НП, връчено на
жалбоподателя лично на 19.10.2020г.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на Свидетелство за
регистрация Част I, влекач с рег.№; Свидетелство за регистрация Част I,
полуремарке с рег.№; известие за доставяне от ЕКОНТ 5300236507072; Заповед №
РД-08-30/24.01.2020г.; оригинал на НП № 38-0001513/06.10.2020г.; заверени копия
на АУАН с № 277402 от 11.08.2020г.; пътно-прехвърлителна разписка с №
*********/10.08.2020г.; товарителница сер. V-3 № 001803/10.08.2020г. По делото
се събраха гласни доказателствени средства, посредством проведения в съдебно
заседание разпит на актосъставителя. Съдът приема и кредитира, както писмените,
така и гласните доказателствени средства, тъй като те са еднопосочни, вътрешно
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят е
незаинтересован и непредубеден от изхода на делото. Показанията му са в пълно
съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН
срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12
от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
По отношение направеното
възражение за липса на посочване на точните разпоредби, които са били нарушение,
съдът го намира за неоснователно. И в АУАН, и в НП, ясно и недвусмислено са
посочени законовите разпоредби, които са виновно нарушени, каквото е
изискването на чл.42, т.5 респективно чл.57, т.6 от ЗАНН.
Съдът намира за
неоснователно и възражението, че не е посочен елемент от обективната страна на
деянието, касателно наличието на надлежно разрешително. В съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, е посочено, че при извършване на проверката
водачът не е представил разрешение от Агенция „Пътна инфраструктура“ за
претоварването на ППС. Жалбоподателят не твърди да е притежавал такова разрешение,
нито е ангажирал доказателствени искания в тази насока. След като той сам не
твърди наличието на такова разрешително, което да изключва ангажирането на административнонаказателната
му отговорност, то няма как и да бъдат събирани доказателства за установяването
на тези обстоятелства.
На следващо място по
отношение релевираното възражение, че общата допустима максимална маса на
състава от ППС е 53 000кг и представените СРМПС на влекача и полуремаркето
съдът намира за неотносими към правния спор. Действително сбора на допустимата
максимална маса на влекача и полуремаркето надвишава нормите определени с
наредбата, но за да се допусне движение на състава от ППС с маса над определена
в наредбата, а именно 40 000кг, следва да има разрешително, каквото се
установи, че водачът не е имал.
Не е налице и нарушение на чл.35, ал.3 от
Наредба № 11 на МРРБ, предвиждаща, че проверките следва да се осъществяват със
средства за измерване, отговарящи на Закона за измерванията, доколкото самата
наредба предвижда, че контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява
от Агенция „Пътна инфраструктура“ и се отнася до случаите на установени
нарушения на Закона за пътищата, който регламентира обществените отношения,
свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването,
изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с
управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. В
конкретния случай компетентността на органите на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ произтича от нормата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП,
които контролират спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи
свързани с извършването на превоза. Това произтича от различната регламентация
на обществените отношения, доколкото ЗДвП има за основно предназначение
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване
на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.
В тази връзка, в хода на
проверката от контролните органи, е била представена пътно-прехвърлителна
разписка, удостоверяваща масата на управляваното от жалбоподателя ППС. В нея е
посочено и индивидуализирано, както процесното ППС и водача, така и масата на
самия товар и тази на ППС. Видно от същата, масата на ППС с товара е 52 720кг.,
което очевидно надвишава допустимите норми от 40 000кг. Неоснователно се
твърди, че пътно-прехвърлителната разписка не може да послужи като
доказателство, тъй като същата представлява удостоверителен документ, издаден
на самия водач, и в този смисъл същият е бил наясно с претоварването на ППС. Извършената проверка от контролните
органи е по документи и предвид наличието на такъв удостоверителен документ, не
е било наложително използването на кантар. Със съставянето на АУАН са били
иззети като доказателства процесната пътно-прехвърлителна разписка с №
********* от 10.08.2020г., както и товарителница с № 001803 от същата дата.
Съдът счита, че при
индивидуализацията на наказанието, административно-наказващия орган не се е
съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.177,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, за водачите е предвидено наказание глоба в размер от 500лв.
до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в максималния размер на 3 000лв., без
да са изложени съображения за това. АНО не е събрал сведения относно имотното
състояние на нарушителя, както и за наличието на други нарушения по ЗДвП. С
оглед на това, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената
глоба, като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение. Съдът счита, че
извършеното нарушение е с по-висока обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид, вземайки предвид, че превишението
на максимално допустимата маса е с 12 720кг. Превишаването на максимално
допустимата маса на ППС определена за движение по пътищата поставя в реална
опасност участниците в движението, поради което предвид тежестта на нарушението
глобата следва да бъде определена около средния размер, а именно в размер на 1
500лв., който съдът счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна
и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и същият занапред да не допуска
подобни нарушения на ЗДвП.
Предвид изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 38-0001513 от 06.10.2020г., издадено
от Директор на РД „АА“ – Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2
от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3,
т.1, пр.2 от ЗДвП на А.Н.А., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева,
като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1 500лв.
Решението подлежи на
обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/