Р Е Ш Е Н
И Е № 40
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито съдебно
заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
При секретаря Ваня Костова и при
участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 10/2020 г. по описа на съда за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. От АПК, във
връзка с чл.
1,
ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди.
Производството е образувано по искова молба
от „Аронида“ ЕООД, ЕИК *******,
представлявано от Й.М.П., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк „С.
к. “ бл. ** вх. „*“ ап. * срещу Агенция по
вписванията гр. София за заплащане на сума в размер на 250,00 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
имуществени вреди в резултат на отказ № 20190618150258-3/04.10.2019 г. на длъжностно
лице по регистрация при Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявени
обстоятелства по партидата на „Аронида“ ЕООД – обявяване на годишен финансов
отчет на дружеството, който отказ е отменен с Решение № 88/16.10.2019 г.,
постановено по т.д. № 133/2019 г. по описа на Окръжен съд Сливен, като
претендираната сума е ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че претендираната сума от 250,00 лева съставлява
направени разноски за заплатена държавна такса
за образуване на дело в размер на 10,00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 240,00 лева.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител. В писмено становище, чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба по основание и размер и
моли да бъде уважена.
Претендира и разноски в настоящото съдебно производтво.
Ответникът – Агенция по вписванията гр. София не изпраща представител. В
писмен отговор,
чрез упълномощен процесуален представител оспорва изцяло предявения иск, излага
съображения за неоснователност на исковата претенция и моли съда да я отхвърли.
Алтернативно моли съда да редуцира размера на обезщетението.
В
съдебно заседание прокурорът при Окръжна
прокуратура – Сливен изразява становище за неоснователност на иска и дава заключение за
неговото отхвърляне.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а
и от приложените по делото доказателства се установява, че длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията е било сезирано със
заявление с № 20190618150258/18.06.2019
г. от пълномощник на заявителя „Аронида“ ЕООД за обявяване
на годишния финансов отчет на дружеството. На 04.10.2019 г. длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията постановило Отказ № 20190618150258-3
за обявяване на годишния финансов отчет. Отказът бил обжалван пред Окръжен съд
Сливен и образувано търг. дело № 133/2019 г. по описа на този съд, приключило с
Решение № 88/16.10.2019 г., с което същият бил отменен. Цитираното съдебно
решение влязло в законна сила на 28.10.2019 г., съгласно отбелязване върху
същото. В хода на производството пред Окръжен съд Сливен жалбоподателят бил
защитаван от упълномощен адвокат – М.П. ***, която осъществила процесуално
представителство по делото по силата на подписан между страните Договор за
правна защита и съдействие№ 24/16.10.2019 г.
Във връзка с горното противоправно поведение на длъжностното лице
по регистрацията, изразяващо се в постановяването на
незаконосъобразен отказ, дружеството претендира претъпени имуществени
вреди, произтичащи от заплащането на държавна
такса за образуване на дело в размер на 10,00 (десет)
лева и адвокатско
възнаграждение в размер на
240,00 (двеста и четиридесет) лева за обжалване на административния отказа пред Окръжен съд - Сливен, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие № 24/16.10.2019 г. се установява, че в производството по обжалване на отказа във връзка с търг.д. №
133 по описа за 2019 г.
на СлОС ищцовото
дружество е било
представлявано от адвокат, на когото според представения договор е договорено
и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 (двеста) лева.
Заплатена е и държавна такса за разглеждане на жалбата по сметка на Окръжен съд
- Сливен в размер на 10,00 (десет) лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно задължителните указания в Определение
№ 14/12.02.2018г., постановено по адм. дело
№ 5/2018 г. на ВКС и ВАС, смесен
състав, делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на длъжностни
лица по регистрацията по ЗТР са подсъдни на административните съдилища, поради което предявеният иск за вреди
се явява процесуално допустим.
Предявеният иск е и основателен.
С исковата молба се претендира отговорност на Държавата за вреди причинени на юридическото лице от направени
разноски по обжалване на установен с решение на ОС Сливен незаконосъобразен акт на длъжностно лице по
регистрацията при
Агенция по вписванията. За да се ангажира отговорността на ответника на
това основание, следва да се установят елементи от фактическия състав на
разпоредбата на чл.28 ал.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразни актове на длъжностни лица, които да
представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна
връзка между незаконосъобразните действия и вредата. Съгласно чл. 28 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията гр.София отговаря за вредите, причинени
на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Съгласно чл. 25 ал. 1 и ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, отказът за вписване на регистрация подлежи на
обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца. Съдът
разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава
Двадесет и първа от ГПК. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.
Регистърното производство по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и охранително по своята
същност, поради което направените за него разноски от молителя не биха
могли да се възложат на насрещната страна, какъвто е вложеният смисъл и в чл. 541 от ГПК.
Тъй като липсва специален ред за присъждане на
извършените разноски, които представляват вреда за ищеца,
приложимост намира разпоредбата на чл. 28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ,
съобразно която Агенцията отговаря за
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове
на длъжностни
лица по регистрацията по
реда на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди.
Доколкото вредите се
изразяват в платени суми за обжалване на отказ, който е отменен от съда
като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и
дали е на лице причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат
неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително,
че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха
настъпили.
В процесния случай се установява, че заплатените суми за държавна
такса и адвокатско възнаграждение следват по време и са предпоставени и провокирани от постановения незаконосъобразен акт на
длъжностното лице по регистрация.
Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и охранително по своята същност,
поради което направените за него разноски от молителя не биха могли да се
възложат на насрещната страна, доколкото такава няма, по
арг. от чл. 541 от ГПК. Посочената разпоредба
обаче не е пречка по общия исков ред молителят да претендира за обезщетение на
претърпените от него имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразния отказ. С оглед възражението на ответника в настоящото
производство, спорен се явява въпросът дали направените разноски имат този
характер на пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния отказ. Обжалването на отказа е свързано със задължителното заплащане на
държавна такса в размера предвиден в чл.29 от Тарифата към ГПК - половината от
дължимата по раздел ІІа от Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по
вписванията, която в случая е 10,00 лв. Процесуалното представителство от адвокат в производството по чл. 25 от
ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но е призната и
гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство,от
която ищецът се е възползвал във връзка с изготвяне не жалбата, за която услуга същият като страна
в охранителното производство е заплатил 240,00 лв., за което са представени надлежни
доказателства.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че в
резултат от незаконосъобразния отказ на длъжностно
лице от Агенция по вписванията, за ищеца са произтекли вреди за разходи за държавна такса от 10,00 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 240,00
лв. Предвид изложеното, съдът приема, че без
постановяването на отказа на длъжностното
лице по регистрацията, разноските за държавна такса от
10,00 лева и за адвокатско възнаграждение за сумата от 240,00
лв. нямаше да бъдат сторени. Следователно
досежно тези суми пряка и непосредствена причинна
връзка несъмнено е налице, като възраженията на ответника в отговора в обратна
насока, не се споделят от настоящия състав на съда. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца по
обжалване отказа на длъжностното
лице по регистрацията и са такива, които не
биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. Като основателно обаче се преценява от
настоящия съдебен състав твърдението на ответната страна, че договореното
адвокатско възнаграждение надвишава определения в Наредба № 1/2004 г. размер. В
тази връзка обосновано е искането на процесуалния представител на ответника за
намаляване размера на претендираното обезщетение. Съгласно мотивите на
Тълкувателно постановление № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в производства като
настоящото съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – административен
отказ, отменен по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която
ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен
размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да
се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и
справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и
обвързващи за съдилищата. Ето защо, както се отбеляза по – горе, ищецът е
претърпял имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по
повод обжалването на отменения като незаконосъобразен административен отказ,
които са пряка и непосредствена последица от последния, а сторените от страната
разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от
увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Съобразно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за съдебни поръчки, за
изготвяне на частни жалби, за обжалване на действията на съдия-изпълнителя, на
нотариуса или на откази за вписване в Агенцията по вписванията или друг
регистър възнаграждението е 200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито
заседание – 300 лв. Ето защо заплатеното от ищеца „Аронида“ ЕООД адвокатско
възнаграждение от 240,00 лв. за една съдебна инстанция е завишен, тъй като
надхвърля определеното минимално възнаграждение за защита при обжалване на
откази за вписване в АВп. От доказателствата (т.д. № 133/2019 г. по описа на
СлОС) се установява, че адв. П. единствено е изготвила писмена молба до съда със
становище по същество, като не е осъществявано процесуално представителство в
открито съдебно заседание, липсват и данни за изготвяне на жалбата до съда, каквито процесуални действия биха могли да
обосноват завишен размер на адвокатския хонорар. При тези съображения съдът
счита, че разумният, обоснован и справедлив размер на обезщетението съобразно
критериите на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, който размер е съответен
на обема на извършената правна защита и съдействие и следва да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от ответника
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството, следва да е 200,00 лв. Предвид това,
настоящият иск следва да се уважи за сума от 210,00 лева, включваща 10,00 лева
извършени разходи за заплащане на държавна такса и 200,00 лева възнаграждение
за адвокат, а за разликата до 250,00 лева - да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото, основателна се явява и претенцията за
заплащане на сторените в настоящото съдебно производство разноски, възлизащи на
385,00 (триста осемдесет и пет) лева, от които 25,00 (двадесет и пет) лева
държавна такса и 360,00 (триста) лева заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение. Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, със седалище и адрес на
управление гр.София,
ул. „Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от Изпълнителен директор да заплати на „Аронида“
ЕООД, ЕИК *******, представлявано от Й.М.П., със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, жк „С. к. “ бл. ** вх. „*“ ап. * сума
в размер на 210,00
(двеста и десет) лева главница, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – направени разноски за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение по водено търговско дело № 133/2019г. по описа на Окръжен съд по обжалване
на отказ на длъжностно
лице по регистрацията към Агенция по
вписванията № 20190618150258-3/04.10.2019г., отменен като незаконосъобразен с влязло в
законна сила съдебно решение № 88/16.10.2019 г. по търг. дело №
133/2019г. на СлОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на „Аронида“ ЕООД, ЕИК *******,
представлявано от Й.М.П., със седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк „С.
к. “ бл. ** вх. „*“ ап. * в частта, с която се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди за сумата над 210,00 лева.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, със седалище и адрес на
управление гр.София,
ул. „Елисавета Багряна“ № 20, представлявана от Изпълнителен директор да заплати на „Аронида“ ЕООД, ЕИК *******, представлявано от Й.М.П., със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, жк „С. к. “ бл. ** вх. „*“ ап. * сума в размер на 385,00
(триста осемдесет
и пет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
Административен
съдия: