Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 1192 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от
дискриминация
/ЗЗДискр./
Образувано е по жалба на инж. П.К.Н. - кмет на Община
Бяла, против Решение №276 от
02.03.2021 г. на Комисия за защита от дискриминация, AD HOC заседателен състав
по преписка № 763/2019 г. в
частта, с което
Комисията по т. ІV. Установява, че при
осъществяване на своята дейност към процесния период кмета на Община Бяла П.К.Н.
поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
обект: Дирекция социално
подпомагане /ДСП/ -
Долни Чифлик, ИРМ Бяла, находящ
се на адрес: гр. *****************, което на основание чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
е дискриминация по признак „увреждане“ и представлява нарушение на ЗЗДискр.; т.
V. Дава задължително предписание на основание чл. 47,
т. 1, във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на кмета на Община Бяла П.К.Н. да преустанови дискриминацията по признак „увреждане“,
състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до обект: ДСП - Долни
Чифлик, ИРМ Бяла, находящ
се на адрес: гр. ***************** като бъдат предприети необходимите действия за
изграждането на достъп за лица с увреждания; т. VІ. Налага на основание чл.
47, т. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. на кмета на Община Бяла П.К.Н. глоба в размер 250 лв.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на решението в оспорената част, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон, поради което се
претендира неговата отмяна с присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По
съществото на спора сочи, че решението в оспорената част е недопустимо, тъй като кмета на община Бяла не е надлежна страна.
Адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда следва да е Агенцията
за „Социално подпомагане“. Позовава се на § 6 на ПЗР на Закона за интеграция на
хора с увреждания /отм./ и нормата на чл. 2 от Наредба № 4/2009 г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
на достъпна среда, във връзка с чл. 169, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, чл. 161 от ЗУТ.
Отправя искане за отмяна на решението в оспорената част с присъждане на
сторените в производството разноски.
Ответната страна, редовно призована не изпраща
представител. С писмено становище с.д. №1360113.09.2022г., чрез пълномощник
оспорва жалбата. По съществото на спора счита, че решението е издадено от
компетентен орган, в установената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.40 ал.2 от ЗЗДискр., във
вр. с §6 от ПЗР на ЗИХУ, в изпълнение на решение на КЗД от 10.11.2017г. за
провеждане на кампания „Достъпна България” и заповед №2420.03.2018г. на
председателя на КЗД на 19.09.2018 г. била извършена проверка от регионален
представител на КЗД, в присъствието на служител на ДСП-Долни Чифлик ИРМ – Бяла
на състоянието на архитектурната достъпност на обект Дирекция Социално
подпомагане, находяща се на адрес *****************. В хода на проверката било
констатирано, че за обект – Дирекция Социално подпомагане, находяща се на адрес
*****************, ет. 3, липсва изградена достъпна архитектурна среда за лица
с двигателни увреждания. Съставен бил Констативен протокол с вх. № 12-11-2395/21.09.2018
г. по описа на КЗД.
С Доклад №12-11-1684/09.05.2019г. до
членовете на Комисията за защита от дискриминация, Председателят на КЗД изразил
становище, че отразеното в констативен протокол съдържа данни за осъществено
нарушение по смисъла на чл. 5, предложение последно от ЗЗДискр. във връзка с §
1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. и направил предложение да бъде образувано
производство за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи
от ЗЗДискр., в което да се установи налице ли е нарушение на чл. 5, предложение
последно по признак „увреждане“ във връзка с § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на
ЗЗДискр., да се постанови преустановяване на нарушението до установяване на
положение на равно третиране, както и да се наложат предвидените в закона санкции
и/или принудителни административни мерки.
С Протокол №11/17.07.2019г. от
заседание на Комисията за защита от дискриминация, е взето решение същата да се
самосезира и да образува производство по Доклад №12-11-2395/21.09.2018г.,
изготвен във връзка с кампания „Достъпна България“.
Преписка № 763/2019г. била образувана
с Разпореждане №1570/09.10.2019г. на Председателя на КЗД и разпределена за
разглеждане от AD HOC заседателен състав, съгласно Заповед № 108/31.07.2019г.
Във връзка с уведомление за образуваната
преписка от Агенция Социално подпомогне било изпратено становище, с приложени
доказателства, като се изложили твърдения, че надлежна страна в производството
е Кмета на Община Бяла, упражняващ правата на собственик върху процесната
сграда.
Изпратено
било до кмета на община Бяла уведомление изх.№16-15-263/05.06.2020г. за
образуваната преписка, с приложени към същото доклад изх.№12-11-1684/09.05.2019г.
и констативен протокол №12-11-2395/21.09.2018г. Във връзка с горепосоченото
уведомление за образувана преписка, постъпило становище от кмета на Община
Бяла, в което посочил, че изцяло поддържа направените констатации в протокол от
19.09.2018г., както и че сградата безспорно не разполага с асансьор и тоалетна
за хора с увреждания. Изразил несъгласие с това, че са налице предпоставките за
наличие на дискриминация по чл.5 от ЗЗДискр., не е налице умисъл, нито е
отговорен за това кмета на община Бяла. Независимо, че сградата е публична
общинска собственост се позовал на това, че помещения от нея са отдадени за
безвъзмездно ползване на Дирекция Социално подпомагане – Долни Чифлик, ИРМ, за
което представил доказателства. Отделно от това посочил, че и двете страни не
са имали за цел да дискриминират хората в неравностойно положение, а да се
създаде ИРМ на ДСП в общинския център за удобство на хората в общината.
В
хода на административното производство било установено, че помещението е
общинска собственост, както и че с договор за наем №ФС01-0434/23.04.2020г., община
Бяла е предоставила възмездно за срок от 5 години на Агенция Социално
подпомагане помещения с площ 28 кв. м., представляващи самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********, находящ се на трети етаж в административна
сграда.
На
основание чл. 60, ал. 1 от
ЗЗДискр.
бил изготвен доклад-заключение от докладчика по преписка № 763/2019 г.
Постъпила
от Агенция Социално подпомагане писмена защита №11-00-44/11.02.2021г., в която
се поддържало изразеното становище за липса на законови правомощия за
изграждане на съоръжения за достъпна среда в сградата.
На
11.02.2021 г. AD HOC състав на КЗД провел открито заседание по разглеждане на
преписка № 763 по описа КЗД за 2019 г. като с
Решение № 276/02.03.2021 г., Комисията: 1.
Установява, че при осъществяване на своята дейност към посочения в решението
период кметът на Община Бяла П.К.Н. поддържа
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до обект: Дирекция социално
подпомагане /ДСП/ - Долни Чифлик, ИРМ Бяла, находящ се на адрес:
гр. *****************, което на основание чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. е дискриминация по признак „увреждане“ и представлява нарушение на ЗЗДискр.;
2. На основание чл. 47, т. 1, във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. дава
задължително предписание на кмета на Община Бяла П.К.Н. да
преустанови дискриминацията по признак „увреждане“, състояща се в поддържане на
недостъпна архитектурна среда до обект: ДСП - Долни Чифлик, ИРМ Бяла, находящ се на адрес:
гр. ***************** като бъдат предприети необходимите действия за
изграждането на достъп за лица с увреждания; 3. Налага на основание чл. 47, т.
3 във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. на кмета на Община Бяла П.К.Н. глоба в размер 250 лв.
Във
връзка с възраженията в жалбата са приобщени по делото удостоверения за избран
кмет на община.
При така изложената фактическа обстановка съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е предявена пред надлежен съд,
от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е частично основателна.
По оспорването на т. ІV. От Решението, съдът приема следното:
Оспореното решение на Комисия за
защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, по арг. от чл. 47
от ЗЗДискр.
Постановено е в писмена форма съобразно изискванията на чл. 66 от ЗЗДискр и
съдържа изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК. Посочено е, както правното основание за
упражненото от КЗД правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка за установяване на дискриминация по признак „увреждане”, даване на предписание
за преустановяването й, както и налагането на санкция.
В обстоятелствена част на Решението е описано фактическото
основание за осъщественото публично право на КЗД, с обосноваване от фактическа
и правна страна на констатираното нарушение. Предвид горното съдът приема, че е
изпълнено изискването на
чл.59,
ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдът не констатира нарушение на административнопроизводствените
правила, които на това основание да водят до отмяна на акта.
Докладчикът по преписката е изпратил
уведомление до жалбоподателя относно възможността да се запознае със събраните
материали, съгласно изискванията на чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. Това уведомление е
получено от жалбоподателя и на същият е осигурено правото му да участва в
производството. Разпоредбата чл.59, ал.3 от ЗЗДискр. кореспондира с
разпоредбата на чл.34, ал.1 от АПК, а съгласно чл.70, ал.1 от ЗЗДискр. по
въпросите, който не са уредени в този раздел /гл. ІV- Производство за защита от
дискриминация, раздел І - Производство пред Комисията за защита от
дискриминация/, се прилагат разпоредбите на АПК. В този смисъл е приложима
разпоредбата на чл.34, ал.3 от АПК, регламентираща принципа на участие на
страните в производството и по-конкретно – възможността страната да изрази
становище по събраните доказателства в определен срок, да прави писмени искания
и възражения. Такава възможност е осигурена на жалбоподателя преди преписката
да се разгледа в открито заседание – чл.59, ал.3 и чл.60 от ЗЗДискр., който е изразил писмено становище с
вх.№16-15-326/19.06.2020г. За пълното и
обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение
на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в специалния закон
процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и
доказателства от участниците в производството, подробно описани и обсъдени в
обстоятелствената част на обжалваното решение. Съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗДискр. е проведено открито заседание, за което страните са
били надлежно призовани.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се подвеждат в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените
с акта правни последици.
Нормата
на чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр.
забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон
или в международен договор, по който Република България е страна. Според ал. 2
на същата разпоредба, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране
на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
В
разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на
ЗЗДискр.
е дефинирано понятието
"неблагоприятно третиране", а именно - всеки акт, действие или
бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо
друго, въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 в особено неблагоприятно положение в
сравнение с други лица, т. е., което пряко или непряко засяга права или законни
интереси.
След
анализ на горепосочените норми следва извода, че за да е налице проява на
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички
елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица
трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
С
разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., в производство за
защита от дискриминация, е създадено специално правило, при което, ако
административният орган приеме, че има достатъчно факти, от които може да се направи
извод, че е налице дискриминация, в тежест на ответника е да докаже, че не е
нарушил правото на равно третиране.
Със
Закона за хората с
увреждания /ЗХУ/
се регламентира създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората
с увреждания, социалната им интеграция и упражняването на правата им,
интегрирането им в работната среда, подкрепата на тях и техните семейства.
Според чл. 5 от Закона за
хората с увреждания,
областите на подкрепа за хората с увреждания са: здравеопазване, образование;
заетост; жилищно осигуряване; достъпна среда в урбанизираните територии и
обществените сгради; транспорт; култура, спорт; личен живот; обществен и
политически живот; правосъдие; други области, като съгласно разпоредбата на ал.
2 средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел социално
приобщаване включват: медицинска, професионална, социална, трудова и
психологическа рехабилитация; образование и професионално обучение; услуги,
подпомагащи трудовата реализация; достъпност и разумни улеснения; социални
услуги; финансова подкрепа; достъпна информация; достъп до правосъдие и правна
защита; осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост;
лична помощ; универсален дизайн; други средства. Тези лица с увреждания се
нуждаят от по-специална социална грижа и интеграцията им е немислима без
осигуряване на архитектурна достъпност до сградите за
обществено ползване, за да могат да използват свободно услугите на различни
институции, като всички останали граждани без увреждания.
Изискването
за достъпност на архитектурната
среда е въведено с чл. 9 от Конвенцията за
правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон на 26.01.2012 г., ДВ,
бр. 12/10.02.2012 г.), съгласно който държавите, ратифицирали конвенцията, са
длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви пречки
и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради,
пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително
училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б)
информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи
и услуги за спешна помощ. Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на признак "увреждане".
Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като
дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места.
По
делото не е спорно, че в сградата, в която се помещава Дирекция Социално
подпомагане – Долни Чифлик, ИРМ е общинска собственост и е налице задължение за
осигуряване на достъпна среда,
вкл. за лица със затруднена подвижност.
Съгласно
легалната дефиниция, дадена в §1, т.2 от § 1, т. 2 от ДР на
Наредба № 4/2009
г. /отм./"Достъпна среда“ е
среда в урбанизираните територии, сградите
и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без
увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно. Неосигуряването на такава среда е
въведено от закона като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, при
която не се изисква съпоставяне с други лица в сходно положение.
Предвид
горното и с оглед факта, че предоставените помещения с обща площ от 28 кв.м. са
публична общинска собственост, съгласно приложения по делото Акт за публична
общинска собственост, съдът приема, че кметът на общината е субект на
задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Такава не е
създадена, не са предприети конкретни действия от кмета на община Бяла,
независимо, че в хода на административното производство поддържа изцяло констатациите на представител на КЗД
обективирани в протокол от 19.09.2018г. Твърденията, че целта на разкриване на
ИРМ на ДСП е за удобство на „хората от Общината” се противопоставят на приетата
от кмета на общината констатация на КЗД спрямо тези хора с намалена подвижност,
със или без увреждания, които да ползват свободно и самостоятелно достъпна
среда обществена сграда общинска собственост. Не се спори по делото, че както
към месец 09.2018г., така и към датата на приемане на оспореното Решение на КЗД
не е осигурена достъпна среда в сграда общинска собственост. Не се и твърди, че
е предприета процедура съобразно правомощията на кмета на общината съобразно
чл.63 от ЗХУ.
Неоснователно е възражението на кмета
на Община Бяла, че не е адресат на задължението за осигуряване на достъпна
архитектурна среда, тъй като сградата е
предоставена за безвъзмездно управление на Агенция Социално подпомагане,
доколкото последната е също адресат на решението на КЗД като осъществяваща
дейност в процесните помещения.
Качеството на субект по чл. 5 от
ЗЗДискр. произтича от обстоятелството, че сградата, в която е помещава ДСП –
Долни чифлик в публична общинска собственост. Като не е осигурил и не поддържа
достъпна среда на сграда -публична общинска собственост кметът на общината е
допуснал нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр, във връзка със защитен признак
„увреждане“ по реда на чл. 4, ал. 1 от същия закон.
Предоставянето на същата за безвъзмездно ползване на Агенция Социално подпомагане не води до
отпадане на задължението на кмета на Община Бяла като собственик да изгражда и
поддържа достъпна архитектурна среда, поради което съдът приема за
неоснователни доводите, че това задължение следва да бъде изцяло в тежест на
ползвателя на сградата.
Съгласно чл.161 от ЗУТ Възложител е собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят или
упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на
строителството. Ал.4 на чл.161 от ЗУТ Възложителят носи отговорност за
изчерпателно посочени в нормата случаи при възлагане, осигуряване на
строителната документация за започване на строежа. Отделно от това съгласно
чл.148 ал.4 ЗУТ Разрешението за строеж се издава на Възложителя въз основа на
одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква.
Съгласно
чл.169 ал.6 от ЗУТ Органите на изпълнителната власт ежегодно разработват
програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи
отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна
среда и предвиждат средства за тяхното реализиране. Министерският съвет и
общинските съвети приемат програмите и осъществяват контрол по изпълнението им. Кмета на общината е териториален
орган на изпълнителната власт.
От приобщения по делото Протокол
№27/22.04.2021г. на Общински съвет, Рамков договор за СМР от 10.05.2021г.,
заявка за оферта от 20.05.2021г., оферта, възлагателно писмо, протокол 4 акт.
Обр. 19, фактура и платежно нареждане се установява, че е предприето извършването на текущ ремонт на подход към
Дирекция Социални грижи, находяща се на адрес: *****************. Горното сочи,
че към момента на проверката и на постановяване на административния акт липсва
изградена и поддържана достъпна архитектурна среда.
Предвид горното, съдът намира, че в
тази част жалбата срещу Решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По т.V. с Решението на основание чл.47 т.1, във връзка с чл.76 ал.1 т.1 от ЗЗДискр е
дадено задължително предписание на кмета на Община Бяла П.К.Н. да
преустанови дискриминацията по признак „увреждане“, състояща се в поддържане на
недостъпна архитектурна среда до обект: ДСП - Долни Чифлик, ИРМ Бяла, находящ се на адрес: гр. *****************
като
бъдат предприети необходимите действия за изграждането на достъп за лица с
увреждания. Съгласно чл. 47 т.1 ЗЗДискр. Комисията за защита от дискриминация установява нарушения на
този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на
нарушението и засегнатото лице. Разпоредбата на чл.76 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. предвижда,
че за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по
други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по
предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да
прилага следните принудителни административни мерки, а именно да дава
задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване
на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация. Съдът констатира, че волеизявлението, макар и
формирано от административен орган не съдържа обвързващо действие. Същото не
съдържа индивидуализиращи конкретни действия и дейности, подлежащи на
изпълнение. Липсва и предвидена санкция при неизпълнението на предписанието. Не
е определен срок за изпълнението. В
случая липсва яснота за всяко едно дължимо поведение. Доколкото целта на ПАМ е
да поправи вредните последици от конкретното установено нарушение, то
издаването на оспорената в тази част ПАМ противоречи на законоустановената цел
на административната принуда.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. В случая, както бе посочено
не може да се определят от диспозитива нито вида, нито обема действията и
дейности, които следва да бъдат предприети, както и срок за изпълнението им.
Предвид изложеното, даденото предписание квалифицирано от административния
орган като ПАМ, независимо от посоченото правно основание е незаконосъобразно и
подлежи на отмяна.
Отделно
от горното, съгласно чл.142 ал.2 от АПК установяването на нови факти от значение
за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на
устните състезания. В тази връзка не е налице спор по делото, че с
Протокол №27/22.04.2021г. на Общински съвет, Рамков договор за СМР от
10.05.2021г., заявка за оферта от 20.05.2021г., оферта, възлагателно писмо,
протокол 4 акт. Обр. 19, фактура и платежно нареждане е предприето извършването на текущ ремонт на подход към
Дирекция Социални грижи, находяща се на адрес: *****************.
Предвид горното съдът
намира, че макар към момента на съставяне на констативния протокол и
постановяване на оспореното решение кмета на община Бяла да е поддържал
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с уреждания, към момента
на представяне на доказателствата в хода на съдебното производство е предприел
действия за изграждане на достъп на лица с увреждания до обекта и при липса на
конкретизация в диспозитива на решението, с оглед обема на извършените такива,
за което са ангажирани доказателства ПАМ подлежи на отмяна.
По
отношение на наложената на основание чл. 47, т. 3 във връзка с
чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. на кмета на Община Бяла П.К.Н. глоба в
размер 250 лв., съдът съобрази следното:
С
оглед констатираното нарушение на чл.5, от ЗЗДискр. във връзка със защитен
признак „увреждане“ по реда на чл.4, ал.1 от същия закон, на основание чл.80,
ал.2 от ЗЗДискр. е ангажирана административно наказателната отговорност на
кмета на община Бяла, като му е наложена глоба в размер на 250 лева. Законодателят
не е определил налагането на санкцията като кумулативна мярка, следваща се от
установена дискриминация, а е предоставил преценката за това на КЗД. Настоящото съдебно производство е по реда на Административно-процесуалния кодекс, по арг.
от чл. 68, ал.1 от
ЗЗДискр. Нормата на чл. 84, ал.2 от същия
закон сочи, че "Наказанията се налагат с решение на Комисията за
защита от дискриминация, които могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс".
От друга страна е ал.3 на чл. 84, която разписва, че "За неуредените в
този раздел въпроси се прилага Законът за административните нарушения
и наказания.", т.е. следва да се спазват правилата на ЗАНН /предвид
нормата на чл. 84, ал.3 от
ЗЗДискр/. Посочването на дата на извършване на нарушението има съществено
значение в няколко аспекта. На първо място, с оглед преценката за това дали са
спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН /в
относимата редакция/, приети за давностни такива с Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия
на Върховния административен съд. Ето защо, административният орган следва да
изложи мотиви относно дата на извършване на нарушението, извършителя,
установеното от обективна и субективна страна, целта и размера на санкцията. И
ако превантивната цел на санкцията произтича от целта на закона - да се
предотврати за в бъдеще допускането на дискриминация и да мотивира лицето да
поддържа достъпна архитектурна среда, то размерът на санкцията следва да бъде
конкретно определен и индивидуализиран. В случая, административният орган не е
изложил мотиви защо е определил отговорността на инж. П.Н., а административнонаказателната
отговорност е лична /чл.24 ЗАНН/. Не е посочил дата на извършване на
нарушението и доколкото се съдържат доказателства за датата на констатиране на
нарушението и дата на издаване на Решението, не става ясно дали административно
наказателната отговорност е ангажирана за периода от 19.09.2018г. до
02.03.2021г. или друга дата и период. Анализирайки нормите на ЗАНН се налага безспорния правен
извод, че производството по налагане на административно наказание
"глоба" на кмета на община Бяла е
изцяло опорочено, в нарушение на императивни разпоредби на ЗАНН. Предвид горното, наложената административнонаказателна
санкция „глоба“ следва да бъде отменена.
С
оглед изхода от спора и след преценка на уважената част и по компенсация от
претендираните от страните разноски, а именно за юрисконсултско възнаграждение
и от жалбоподателя в размер на 370 лева разноски следва да бъдат присъдени на жалбоподателя в
размер на 210 /двеста и десет/ лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на
инж. П.К.Н. - кмет на Община Бяла, против Решение №276 от 02.03.2021 г. на Комисия за защита
от дискриминация, AD HOC заседателен състав по преписка № 763/2019 г. в частта, с което Комисията по т. ІV. Установява, че при осъществяване на своята дейност
към процесния период кмета на Община Бяла П.К.Н. поддържа архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до обект: Дирекция социално подпомагане /ДСП/ - Долни Чифлик, ИРМ
Бяла, находящ се на
адрес: гр. *****************, което на основание чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
е дискриминация по признак „увреждане“ и представлява нарушение на ЗЗДискр.
ОТМЕНЯ по жалба на инж. П.К.Н. - кмет на Община Бяла, Решение №276 от 02.03.2021 г. на Комисия за защита
от дискриминация, AD HOC заседателен състав по преписка № 763/2019 г. в частта, с което Комисията по т. V. Дава задължително предписание на основание чл. 47,
т. 1, във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. на кмета на Община Бяла П.К.Н. да преустанови дискриминацията по признак „увреждане“,
състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до обект: ДСП - Долни
Чифлик, ИРМ Бяла, находящ
се на адрес: гр. ***************** като бъдат предприети необходимите действия за
изграждането на достъп за лица с увреждания; т. VІ. Налага на основание чл.
47, т. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. на кмета на Община Бяла П.К.Н. глоба в размер 250 лв.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да
заплати на инж. П.К.Н. - кмет на Община Бяла
сумата в размер на 210 /двеста и десет/ лева разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: