№ 645
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
В.ия М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100513000 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13000/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Ж. Г. С. ЕГН
********** и В. К. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20049195 от
20.07.2022 г по гр.д.№54121/17 г на СРС , 52 състав ; в частта , с която на основание чл.422
ГПК във вр.чл.200 ал.1 ЗЗД , чл.100 ал.2 ЗС и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено , че
въззивниците дължат солидарно на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 812,32
лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2013 г – м.04.2016 г за
апартамент №107 в гр.София ж.к.******* , ведно със законната лихва от 30.09.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 199,32 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 30.09.2013 г – 15.09.2016 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.10.2016 г по ч.гр.д.№54997/16 г на
СРС , 52 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част .
Според ССЕ дължими са 762,52 лева главница и 188,80 лева лихви за забава . Неправилно са
начислявани суми за отопление за имота – радиаторите са демонтирани . Експертизите са
работили само по данни на ищеца , които са противоречиви . Методиката за дялово
разпределение е отменена от ВАС , а друга методика не съществува . СРС е забавил
постановяването на решението си , поради което са се натрупали значителни лихви за забава
.
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС.
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба
.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 30.08.2022
г и е обжалвано в срок на 12.09.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответниците са потребители на
топлинна енергия за процесния имот по чл.153 ЗЕ , както и че е извършвано дялово
разпределение в ЕС . СТЕ установява законосъобразно начисляване на топлинната енергия .
Според ССЕ дължимите суми за отопление от щранг-лира , битово-горещо водоснабдяване
и за сградна инсталация са 812,32 лева за процесния период м.08.2013 г – м.04.2016 г , а
върху тази сума се дължат 199,40 лева лихви за забава за периода 30.09.2013 г – 15.09.2016 г
.
Решението на СРС е правилно като краен резултат .
Отмяната на методиката за дялово разпределение с решение №4777 от 13.04.2018 г по
адм.дело №1372/16 г на ВАС, III Отделение съгласно чл.195 ал.1 АПК има действие от деня
на влизане на съдебното решение т.е. няма обратна сила . В случая отмяната е неотносима за
процесния период , който е м.08.2013 г – м.04.2016 г .
ССЕ и СТЕ са работили по документи на ищеца и третото лице помагач защото такава е
нормативната уредба в ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването .
Отдадената топлинна енергия вече не съществува в обективната реалност и за нея може да
се съди само по наличните данни събрани от съответните уреди за измерване .
Дали е забавено постановяването на решение от районния съдия няма отношение към
законосъобразността на това решение . Ответниците са имали възможност – дори преди
подаване на исковата молба - да изпълнят изцяло или частично задълженията си и така да
намалят задълженията си за лихви за забава .
Правилно СРС е приел , че ответниците са потребители на топлинна енергия съгласно
императивната норма на чл.153 ЗЕ - не е оспорено и е доказано с приложения нотариален
2
акт , че са собственици на процесния топлофициран имот . С Решение № 5 от 22 април 2010
г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният съд отхвърли искането на
омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.153,
ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6
от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за
ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона
за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
По доводът за непоисканата доставка е налице задължителна практика на ВКС . Според
Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016 г на ОСГК на ВКС за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП .
Не може да се кредитира допълнението към ССЕ , според което главницата за отопление от
щранг-лира , битово-горещо водоснабдяване и за сградна инсталация е в размер на 762,52
лева / 775,07 лева сума за топла вода -11,25 лева изравнителни сметки за възстановяване/ . В
тази сума вещото лице по ССЕ не е прибавило никакви суми за отопление от щранг
лира т.е. не е изпълнило поставената от СРС задача /подобна задача е следвало да се
постави на вещото лице по СТЕ , а не на счетоводител/ . Очевидно е , че за процесния
период м.08.2013 г – м.04.2016 г /ТРИ ОТОПЛИТЕЛНИ СЕЗОНА/ дължимата сума за
отопление от щранг-лира е много по-голяма от определените от СРС 48,80 лева . Доколкото
липсва жалба от страна на ищеца съдът не може да влошава положението на
жалбоподателите-ответници .
3
Налага се изводът , че трябва да бъде потвърдено решението на СРС в обжалваната част .
Единствено следва да се уточни правната квалификация на исковете , тъй като правна
квалификация по чл.422 ГПК във вр.чл.200 ал.1 ЗЗД , чл.100 ал.2 ЗС и чл.86 ал.1 ЗЗД не
отчита наличието на специален закон за продажбата на топлинна енергия – ЗЕ . Разноски
пред СГС се дължат от въззивниците – по 50 лева юрисконсултско възнаграждение .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20049195 от 20.07.2022 г по гр.д.№54121/17 г на СРС , 52
състав ; в частта , с която на основание чл.422 ГПК във вр.чл.200 ал.1 ЗЗД , чл.100 ал.2 ЗС и
чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено , че Ж. Г. С. ЕГН ********** и В. К. С. ЕГН
********** от гр.София дължат солидарно на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от
812,32 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2013 г – м.04.2016 г за
апартамент №107 в гр.София ж.к.******* , ведно със законната лихва от 30.09.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 199,32 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 30.09.2013 г – 15.09.2016 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.10.2016 г по ч.гр.д.№54997/16 г на
СРС , 52 състав ; както и в частта за разноските ; като правната квалификация на
исковете да се счита по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА всеки от Ж. Г. С. ЕГН ********** и В. К. С. ЕГН ********** от гр.София да
заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София по 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4